Поселищният живот в землището на село Крушево от древността до края на ХІV век

Поселищният живот в землището на село Крушево от древността  до края на ХІV век

            Крушевското землище, покрай което протича река Росица и което е богато с множество извори сред изобилието от хълмове, е било подходящо за живот още в дълбока древност. Системни археологически проучвания върху терена обаче не са провеждани, затова и сведенията ни за живота тук от древността до края на ХIV век са твърде оскъдни. Известна представа за далечното минало на крушевските земи придобиваме от няколкото теренни обхождания, извършени от Йончо Панов, уредник и по-късно директор на музея в Севлиево, и Симеон Симеонов – археолог. Случайните находки, резултат от ежедневна селскостопанска работа, също ни помагат да обогатим познанията си за миналото на селото.

КАРТА НА СТАРИНИТЕ В ЗЕМЛИЩЕТО НА СЕЛО КРУШЕВО

            Местният краевед и създател на музейната сбирка в село Крушево, Петко Цонев, през 60-те години на миналия век попада на няколко каменни сечива, които съхранява в читалището. Сред тях са: каменен чук от гранит, дълъг 12 см, с отвор 2 см за дръжка; втори чук, дълъг 13 см, с отвор в средата от 1,5 см; тесла от изгладен камък с дължина 7 см, широка в изострения край 5 см, а в тесния – 3 см; чукче-клинче, дълго 8 см, в единия край широко 1,5 см, а в другия – 2 см. Пак той твърди, че при обхождането на землището от Йончо Панов и Симеон Симеонов са открити керамика, няколко хромела,[1] върхове от стрели и други предмети от времето на траките,  римляните и българското средновековие. Част от тях се съхраняват в музея в Севлиево, а някои - в читалището в селото.[2] Повечето от тези находки са случайни, липсват стратиграфски данни, поради което за датировка е трудно да се говори, но все пак можем да предположим наличието на живот в района още по време на праисторическата епоха.

Бронзов меч от село Крушево

            Няколко случайни археологически находки определят появата на траките – първите етнически определени обитатели в землището на село Крушево, през първото хилядолетие пр.н.ера. Най-ранната находка безспорно е бронзовият меч, намерен случайно при селскостопански работи през 1946 г. в местността Дълбоки-Мешето, западно от селото. Според намервача, местен човек, бронзовият меч е открит в малка надгробна могилка, представляваща каменен насип във форма на конус, покрит с пръст. Аналогичен строеж имат и разкопаните и проучени могили в селата Столът и Кръвеник, Севлиевско, и село Дебнево, Троянско. Мечът има дължина 64 см, ширина в горния край под ръкохватката 3 см, в средата – 3,8 см. В горната си част ръкохватката е отчупена и има запазена ширина 2 см, а в долната се разширява и достига до 5 см. В горния си край мечът се разширява и има две дупчици, към които се е прикрепвала дръжката, която е изгнила и липсва. Три врязани линии опасват острието на меча. По форма и по размери мечът от Крушево напомня подобен меч, но много по-добре запазен, от село Байкал, Плевенско, който археологът Рафаил Попов датира в края на бронзовата епоха и началото на халщата /желязната епоха/. Професорите Атанас Милчев и Николай Ковачев, които публикуват интересната находка през 1967 г., приемат тази датировка и за меча от Крушево, т.е. края на второто хилядолетие пр.н.е. и началото на първото хилядолетие пр.н.е. В академичното издание на „История на България”, 1979 г., с. 142, могилният некропол от Крушево е датиран от старожелязната епоха /края на XII век пр.н.е. до края на VI век пр.н.е./. Подобни железни мечове са известни и от селата Попово, Елховско, Александрово и Баховица, Ловешко, Байлово, Софийско и Загорци, Новозагорско. Те обаче се отнасят към по-късна епоха.[3]

            В близост до надгробната могила с меча има още няколко могили, които поради усилени селскостопански дейности на новоучреденото ТКЗС през 50-те години пострадват сериозно и някои от тях са унищожени. В тези могили са погребвани чрез трупополагане или трупоизгаряне       видните покойници от близкото тракийско селище. Гробницата е изграждана направо върху терена от камъни без спойка. Около така оформената гробница се натрупват неголеми по размер камъни, след което се засипва с пръст. Тези каменни могилни съоръжения са характерни според проф. Атанас Милчев за тракийските скотовъдни племена от планинските и предпланинските хълмисти райони на Севлиевския край. Погребалният инвентар в тях не е особено богат.[4]

            Следващата случайна находка, която маркира тракийско присъствие в района е свързана с откриването на 50 сребърни монети в малък глинен съд близо до гробищата на селото. Съдът е направен от непречистена глина, примесена с дребни камъчета и е слабо изпечен. Работен е на ръка и е без всякакви орнаменти. Формата му наподобява малко гърне с широко отверстие и четириръбна дръжка. Монетите се датират от 150 г. пр.н.е., от Първа македонска област. Това е времето когато македонската държава е завладяна от римляните и през 148 г.пр.н.е. е обявена за римска провинция. Монетите имат неправилна кръгла форма с диаметър 3 см. Лицето представлява глава на Артемида, обърната на дясно, косата е в класическа прическа. При раменната част се вижда лък и тул. Образът е изваян върху македонски щит, ограден от зрънчеста окръжност. Щитът е украсен със седем дъгички, разположени симетрично върху външния ръб на монетата. На опаковата страна е изобразен венец от дъбови клонки. В описаната от венеца окръжност има надпис на гръцки – „македонски протект” и разни монограми в свободното поле. Двете думи са разделени от кривак. Там където се кръстосват дъбовите клонки е изобразена мълния. Колективната монетна находка е публикувана от Йончо Панов в годината на откриването – 1959 г.[5]

            Могилните некрополи и монетната находка свидетелстват за наличието на  тракийско поселение на запад от сегашното село Крушево. Това селище се е вписвало в разностранните търговски връзки на Севлиевския край с близки и далечни краища от Одриската държава в чиито предели е влизало от V век пр.н.е. До него със сигурност са достигали  не само тетрадрахмите на Първа македонска област, но и монетите на Месамбрия /III-II век пр.н.е./, на Филип II и Александър Велики и драхмите на Дирахион /Драч/.[6]

            През желязната епоха /XII-I век пр.н.е./ се формира поселищната система на траките в района на днешното село Крушево. От античните гръцки и римски писатели и от археологическите разкопки и проучвания знаем, че тракийските открити /незащитени/ селища включват по 10-15 къщи, всяка оградена с дървен плет. В дворовете има леки стопански постройки. При опасност населението на тези малки селца търси закрила и спасение по близките естествено защитени хълмове и височини, както за себе си, така и за своите животни и най-ценния си домакински инвентар. Естествената защита на тези важни стратегически височини се подсилва допълнително с каменни стени в незащитените участъци. Около тези крепостни съоръжения се образуват малки поселищни системи на местното население. Такъв е случаят и с нашето селище в близост до местността Кале, западно на няколскостотин метра от днешното село. Тука два скалисти върха носят това име. Твърде възможно е на 6 км на запад, под местността Хисаря, където са разположени двете местности Калето-Джевизни бунар, да е имало тракийска крепост, но този въпрос все още не е проучен обстойно, въпреки че на хълма са откривани следи от тракийско присъствие.

            След падането на Македонската държава идва ред и на непокорните траки. Нахлуването на римските легиони по долините на реките Росица и Видима се свързва с действията на консула на провинция Македония Марк Лициний Крас. Счита се, че през 45 г. тракийските земи по нашия край са окончателно завоювани и включени в състава на провинция Тракия. През следващите векове живота на тракийското население от землището на село Крушево протича под влиянието на по-големите трако-римски селища на север в района на село Агатово /Агатапара/, в района на село Крамолин, на тържищата Пиретензиум при  Горско Косово и Дискудуратера при Гостилица, където римската култура прониква силно.

            Следи от поселищен живот през трако-римския период се откриват на запад от днешното село: първият район е в непосредствена близост в местностите Арлапи, Дълбоки, Кале и Под лозята, а вторият – в района на Дедерица. На Арлапи е откривана антична керамика, няколко тежести за стан, бронзова фибула.[7]  Името напомня за град Араплос в тракийски Херсонес. На български може би Каламъдрица, от гръцките думи за слама, тръст и вода. Тук има дол, в чиито води расте „мокреш с плаващи листа”. При местността Кале има следи от гробища. Изкуствени могили и следи от изчезнало селище има и при местността Под лозята.

            Още на запад от днешното село, в обширния район на Дедерица, също се открива трако-римско присъствие. В местността Кузът, най-северната част на района, при обход от археолога Симеон Симеонов, са открити дебелостенни фрагменти от глинени съдове и варова мазилка. Според него се касае за специализирана работилница за долиуми от трако-римската епоха.[8] В местността Пенкин дол, също част от Дедерица, сега под водите на язовира, са намирани останки от керамика /големи съдове/, зидове, огнища и други. Фрагменти от долиумите се пазят в музея в Севлиево.

            На север от селото е местността Могилата. С такова име се назовават най-често предримски гробове, малки естествени или изкуствени възвишения.

След римското завоевание се очертава един продължителен период на спокойно съществуване, който е прекъснат от нахлуванията на „варварски” племена от север, които предизвикват сериозни опустошения, достигнали и до земите от Севлиевския край. През средата на ІІІ век Дискодуратера е разрушена от готите. През III-IV век се отнася укрепяването на тракийското селище на Витата стена. Другото застрашено направление следва пътя по течението на река Росица и след това към Градница, където на Пречиста крепостта също е възстановена. По същото време върху останки от тракийски укрепени селища са изградени крепостите при Крамолин /местността Градът/ и при Джевизни бунар. Крепостта на Калето-Джевизни бунар просъществува от IV до VI век, когато нови варварски нападения слагат край на живота ѝ. През няколкото века от нейното съществуване тя служи за убежище на тракийското население от околните поселения, което я поддържа с храни и занаятчийски произведения.

Във връзка с необходимостта от укрепване на вярата и силите в борбата срещу нашествениците „варвари” от североизток, властите предприемат усилено строителство на християнски храмове /базилики/. Малка еднокорабна базилика е изградена в подножието на крепостта. От началото на ІV век християнството бавно и трудно си пробива път сред местното селско население. Носители на новата религия най-напред стават военните и административни власти в крепостта, като по този начин запазват привилегиите си.

За историята на землището от периода на българското средновековие /VII-XIV век/ разполагаме с оскъдна информация. Малко знаем за VІІ-ІХ век, тъй като славяните са носители на нетрайна битова култура. Селищата им са изградени от неустойчиви материали и затова най-ранните години от живота им са ни почти непознати. Теренните проучвания показват, че поселищен живот по време на Първата и Втората българска държава има на изток от днешното село. Следи от изчезнало селище има в местностите Селище и Барни бурну, които са съседни и само на километър от днешното село. Открита е средновековна българска керамика, остатъци от тухли. Според предание тук са живяли прадедите на днешните крушевци. Още вирее смокинята в т.нар. Попова градина. Наблизо е местността Гумейник, от страробългарското  гоумъно, което означава харман. Всички тези факти дават основание на професор Николай Ковачев основателно да допусне съществуването тук през епохата на ранния феодализъм /VI-IX век/ на славянско селище, населено с представители на седемте славянски племена.[9]

Пак на изток, в местностите Песик и Осене, също е намирана керамика от времето на двете български държави. В двора на Спас Йончев е открито гърне от времето на Втората българска държава, което не е съхранено. На север, в гористия склон Перошата, където в миналото са отглеждани лозя, е открит хромел[10] от времето на Първата българска държава. На запад от днешното село, в местността Дълбоки, богата на долове и силно течаща вода от няколко извора, случайно при работа по каптирането на водата, са открити 13 гроба, от които единият детски. Погребенията са бедни, намерен е само един пръстен, запазен от Петко Цонев. Още на запад е разположена местността Манастира. Самото име, наложено от населението, подсказва съществуването на малък манастир. Има останки от култови постройки, дворища, хармани и множество иманярски дупки. Още растат божури.

Хромел

Малките поселения в землището на Крушево, съществували в различно време от българското средновековие, гравитират около средновековния укрепен град на хълма Калето-Джевизни бунар. Той е възстановен върху останките от античната крепост и животът му продължава от IX до XIV век, като разцветът му е през XI-XIII век. В непосредствена близост на север е разположен малък манастир, за който споменахме вече.

---

[1] Хромел – ръчна мелница от два камъка. Един хромел се съхранява в реставрираното килийно училище, другите са в намервачите. Според Петко Цонев хромел се съхранява от Станю Иванов Русев.

[2] Цонев, П. Материали за историята на село Крушево, с. 149.

[3] Милчев, Ат., Н. Ковачев. Необнародвани паметници от Севлиевско. – сп. Археология, г. IX, кн. 2, 1967, с. 40.

[4] Милчев, Ат. Тракийски паметници на материалната култура и изкуство в Габровски окръг. – в. Балканско знаме, 1972/62.

[5] Панов, Й. Монетна находка в с. Крушево. – в. Севлиевска трибуна, 15.04.1959/31; Койчева, К. Монети и търговски връзки в Габровския край през древността. – в. Балканско знаме, 1982/85; също и в. Балканско знаме, 1959/30.

[6] История на България. Т. 1. Издание на БАН. С. 1979, с. 146, Карта на монетното обръщение в Тракия през IV-III век пр.н.е.

[7] Симеонов, С. Хранилище на миналото. – в. Росица, 1971/40. Фибулата е метален предмет за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие. Състои се от игла, дъга и иглодържател - по устройство и функции прилича на съвременната безопасна игла. Среща се в много разновидности. Видовете фибули имат важно значение за датиране на археологическите паметници.

[8] Симеонов, С. Хранилище на миналото. – в. Росица, 1971/40. Долиум – обемен съд за съхранение на зърнени храни.

[9] Ковачев, Н. Местните названия от Севлиевско. С. 1961, с. 8.

[10] Изложен е в една от стаите на реставрираното килийно училище.

/Из книгата "История на село Крушево"/