четвъртък, 12 януари 2017 г.

ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ



ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

Сред балканското население на Севлиевския край са съхранени две интересни предания, които доста точно илюстрират каква съдба е сполетяла населението на района по време на османското завоевание. Първото е записано навремето от Йончо Панов, бивш директор на музея в град Севлиево, вече покойник, и гласи следното:
 „Като дошли турските поробители, заробили много непокорно население по Балкана. Предводителят на турците избрал ливадите край сегашното шосе Гъбене-Горна Росица и заповядал там да се закарат всички заробени. Преброили ги – излезли над 3000 души. За да не се разбягат, той заповядал да съберат от всички околни села въжета и там ги навързал един в друг на цели вериги. От тук ги откарали към Цариград да робуват на султанските имоти. Затова местността нарекли Робово ливаде, а в чест на тези християнски жертви оставили множество дъбови дръвчета да растат като паметници...”
Друго предание, свързано със село Стоките, твърди че заробените от турците преминавали Балкана през местността Робова пътека покрай връх Кадемлия.
Завоюването на българските земи от османците продължило доста години и било съпроводено с много жестокости и отвличания на мирно население. Явлението било характерно и за годините след падането на Търновското царство /например междуособиците по време на наследниците на Баязид/. Преведени и публикувани от академик Васил Гюзелев венециански документи /официални и частни/ потвърждават записаното в двете предания от нашия Севлиевски край. В архива на Венецианската република, по-специално на дука на Кандия /херцогство или кралство Кандия, всъщност остров Крит, който в края на XIV и началото на XV век е владение на Венеция/ има три документа, които касаят земите на нашия край.
В първия документ от 8 август 1390 г. управата на Кандия регистрира робския статут  на българката Теодора от селището Болван. Най-вероятно това е село Балван в днешния Великотърновски окръг.
Втория документ е на същата управа, от 9 юни 1391 г., и се отнася до робския статут на българката по рождение Мария от селището Мазат. Това селище се идентифицира с Мазалите /днес село Живково, Габровско, в района на Витата стена.
В третия документ управата на Кандия регистрира робския статут на Маргарита от български род от селището Божена, вероятно село Боженци, Габровско днес. Това става на 16 март 1411 г.
Още преди падането на Търново под османска власт през 1393 г., акънджийските отряди на завоевателите шетали усилено из земите на север от Балкана /района между столицата Търново и днешните градове Габрово и Севлиево/. При тези акънджийски набези се ограбвали и обезлюдявали земите около важните български крепости, които след време османската армия трябвало да завладее. Това посегателство над свободата на местното население продължило и през първите две десетилетия на XV век, по време на разпрата за престола на Баязид. При тези набези най-често като пленници се вземали жени и деца, които се продавали по робските пазари. Такава била съдбата на Теодора, Мария и Маргарита, които попаднали на остров Крит като робини на западните рицари.
Османското нашествие допринесло за значимо обезкървяване и обезродяване на българския род. Съдби като на трите българки могат да се открият с хиляди в архивите на Венеция, Генуа, на Турция и т.нат. Посочените примери показват, че в преданията  за Робово ливаде край Гъбене и Робова пътека покрай връх Кадемлия има зрънце истина.
Петко Недялков




















сряда, 11 януари 2017 г.

ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО МАРОВ ДОЛ



ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО МАРОВ ДОЛ 

Подробният регистър от 1516 г., съставен по заповед на султан Селим I и съдържащ данни за всички видове населени места в Никополския санджак, е от особена важност за историята на селищата от Севлиевския край. На историческата наука този документ е познат по два фрагмента. Първият се пази в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и е публикуван през 1964 г. В него има данни само за 12 севлиевски села. Другата, по-голяма, част от този много ценен документ бе открита в архивите на Истанбул, като фотокопие от него, в частта за Търновска каза,  преведе и публикува през 2003 г. проф. Красимира Мутафова от Великотърновския университет. Във фрагмента откриваме информация за 27 селища от Севлиевския край.
На любознателните читатели предлагам информация за някои от селищата на нашия край: брой домакинства според религиозната принадлежност; лично и бащино име на данъчно задължените глави на семейства и пълнолетните неженени младежи; население със специални задължения /войнуци, дервентджии и др./; разгърнато описани данъчни задължения.
            През споменатата година село Маров дол е тимар /малко ленно владение/ на спахията Мустафа. Ето и текста на записа:
            Село Маров дол, спадащо към Търнова.
            Поп Димитри, син на Йованко; Йованко, син на Радул; Малчо, син на Йованко; Драгой, син на поп Димитри – неженен; Грозо, син на Драгослав; Радил, син на Грозо; Димитри, син на Грозо; Драгослав, син на Радил – неженен; Влатин, син на Стоян; Стоян, син на Мирчо; Драгаш, син на Влаш – неженен; Йован, син на Стоян; Михо, син на Стоян; Йован, син на Бабин; Герги, син на Прибин; Братоха, син на Доро; Йован, син на Братоха – неженен; Драгошин, син на Герги; Бело, син на Герги – неженен; Степан, син на Герги – неженен; Томан, син на Продан; Йован, син на Продан; Драган, син на Стайко; Стефо, син на Стайко – неженен; Никола, син на Стайко; Петро, син на Чернегор; Йованко, син на Душман; Добре, син на Никола – неженен; Добре, син на Рад; Рад, син на Проходин; Радослав, син на Драгослав; Мило, син на Никола – неженен; Братохан, син на Черногор; Добре, син на Първо – неженен; Радил, син на Михаил; Нано, син на Михаил; Рад, син на Радул – неженен.
            Домакинства – 26; неженени – 11; испенч – 925; сено и дърва за огрев – 312; кокошка и хляб – 26; свесла грозде – 26; пшеница – 98 килета, 980 акчета; ечемик – 54 килета, 324 акчета; овес, ръж и просо – 75 килета, 375; десятък от лен – 90; десятък от кошери – 234; десятък върху свини – 195; десятък от плодове и орехи – 90; воденица караджейка – 1 камък, данък – 30; воденица караджейка – 1 камък, работи 6 месеца в годината, данък – 15; вино – 30 ведра, 150 акчета; ниябет и бадж за вино – 150.
Всичко – 3922.”

Село Маров дол /или Марево/ е локализирано в местността Марево, на 4 км западно от село Дамяново и 4 км северозападно от село Бериево.  С името на това село са свързани местностите Маревски трап /или дере/ и Бериевско Марево. Тъй като не се сочи като ново селище, можем да направим извод, че е съществувало и през XV век. Под напора на кърджалийските грабителски орди около 1795 г. маревци изоставят селото си и то запустява.
В разглеждания документ името на селото се споменава за пръв път. Маревци имат свещеник, който е записан на първо място, а вероятно разполагат и с църква. По-голямата част от имената на мъжете са славянобългарски, като са застъпени и тези с християнски произход / Герги, Димитри, Михо, Михаил, Никола, Петро/. Могат да се доловят родствените връзки. Например: Радул има син Йованко, който има двама сина – поп Димитри и Малчо; Драгой пък е син на поп Димитри. От посочените данъчни задължения разбираме с какво се препитават маревци. Поземлено-личният данък испенч е в размер на 25 акчета годишно на домакинство. Кокошка и хляб се събира неизменно в размер на 1 акче от домакинство, а свесла грозде – по 1 от домакинство. Вероятно в повечето случаи спахията прибира паричната равностойност на тези данъци.
ПЕТКО НЕДЯЛКОВ




ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО БЕРИЕВО



ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО БЕРИЕВО 

Село Бериево е старо българско селище от времето на  Второто българско царство. През 1516 г., заедно със селата Плаково, Горно Крушево и Али Факихлер, то е включено в зеамета /средно по големина ленно владение/ на заима Иса, син на Кърък. Записът е следният:
„Село Бериова, спадащо към Търнова, от зеамета на споменатия.
Поп Петро, син на Радой; Драгине, син на поп Петро – неженен; Стоян, син на поп Петро – неженен; Данчо Божидар; Йован Божидар – неженен; Новак, син на Йован; Драган, син на Новак; Добре, син на Новак – неженен; Петро, син на Новак – неженен; Неделко, син на Димитри; Добре, син на Неделко – неженен; Радослав, син на Тодор; Кръсто, син на Никола; Дражан, син на Кръсто; Куман, син на Кръсто – неженен; Никола, син на Кръсто; поп Васил, син на Кръсто; Коста, син на Йован; Димо, син на Стойко; Гойо, син на Стойко; Димо, син на Руханат; Стайко, син на Добре; Рад, син на Беро; Нано, син на Рад; Михаил, син на Беро; Стайко, син на Рад; Неделин, син на Стоян; Неделко, син на Русин; Нехтан, син на Русин; Димитри, син на Доброслав; Нестор, син на Доброслав; Галчо, син на Рухан; Димо, син на Галчо – неженен; Петро, син на Добре; Голо, син на Добре – неженен; Йован, син на Радой; Драгни, син на Йован – неженен; Неботин, син на Йован – неженен; Петро, син на Рад; Стан, син на Петро – неженен; Рад, син на Петро – неженен; Момчо, син на Драгин; Йован, син на Беро; Серко, син на Йован – неженен; Михо, син на Братой; Мирчо, син на Братой – неженен; Стоян, син на Драгич; Госто, син на Добро; Първо, син на Стано; Драган, син на Рад; Драган, зет на Драган; Койо, син на Петро; поп Димитри, син на поп; Банко, син на Момчо; Атанас, син на Петко; Драгошин, син на Момчо; Гойо, син на Драгошин – неженен; Вълкашин, син на Димитри; Момчо, син на Гайо – неженен; Радил, син на Драгошин – неженен; Русин, син на Момчо; Гайо, син на Момчо; Трифун, син на Момчо; Йован, син на Рад; Петри, син на Мирко; Димчо, син на Гайо – неженен; Радил, син на Рад; Дружо, син на Рад; Гагул, син на Рад; Станислав, син на Гьоре; Петро, син на Станислав; Коста, син на Станислав; Михаил, син на Боюл – неженен; Драгой, син на Яни – неженен; Куман, син на Станислав – неженен; Мосо, син на Станислав; Стоян, син на Мосо – неженен; Малчо, син на Момчай; Тодоран, син на Момчай; Мирко, син на Попин – неженен; Йован, син на Анани; Йован, син на Тодоран – неженен; Адам, син на Филиб – неженен; Стоян, син на Бойо; Миро, син на Бойо – неженен; Петро, син на Бойо – неженен; Рад, син на Анани – неженен; Коста, син на Петро; Велкан, син на Петро; Герги, син на Петро; Добри, син на Стайко; Марко говедар; Драгинко, син на Михаил; Йован, син на Михаил; Никола, син на Михаил – неженен; Аким, син на Михаил – неженен; Петко, син на Паро; Йован, син на Паро; Драгослав, син на Папин;
Гаго, син на Драгно – от зеваид войнуците; Момчо, син на Лучкан; Лучкан, син на Стефо; Дойчо, син на Лучкан. [Бележка]: [Последните трима] споменати са зеваид войнуци.
Домакинства – 70; неженени – 35; испенч – 2625; сено и дърва за огрев – 840; кокошка и хляб – 70; пшеница – 260 килета, 2600 акчета;ечемик – 100 килета, 600 акчета; овес, ръж и просо – 300 килета, 1500 акчета; десятък от лен – 250; десятък от кошери – 250; данък върху свини – 300; десятък от продове – 250; десятък от лук – 100; глобална сума – 3 домакинства по 50 – 150; воденица караджейка – 4 камъка по 30, данък – 120; ниябет и бадж за вино – 250. Всичко – 9905.”
Описът от 1516 г. показва Бериево като многолюдно българско село, в което служат трима свещеници: поп Петро, поп Васил и поп Димитри, който е син на поп. Освен това се споменават Мирко, син на Попин и Драгослав, син на Папин. Селото със сигурност е имало и църковен храм. Впечатлява изобилието от славянобългарските имена; добре застъпени са и проникналите чрез християнството имена. За допир с куманите говори името Куман, което се среща два пъти. Разпространено е и името Беро. Според едно предание селото било голямо и турците го наричали Беро касаба /Берово градче/. Записът „Марко говедар” пък показва упражнявания занаят. Видими са роднинските връзки: баща, син, внук, зет. Четирима от главите на домакинства са записани като резервни /зеваид/ войнуци. Трима от тях са роднини: баща с двамата си сина.
Данъчните задължения са както при повечето други български села. Характерно е, че селото има четири воденици караджейки.  Ниябет е сборно название на група от инцидентно събирани данъци, такси и глоби – например за избягал роб, намерен безстопанствен добитък, за женитба, за повредени посеви, за преминаващи скитници и т.нат. В спахийските тимари приходите от тези данъци се поделят между тимариота и висшестоящите, а в зеаметите остават в полза на владелците им.
ПЕТКО НЕДЯЛКОВ