ЗА ПОЯВАТА И ДЕЙНОСТТА НА СЕЛСКИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В СЕЛО ЧАДЪРЛИИ (ДН. СЕННИК)

Съюзът за закрила на децата в България е основан през 1925 г. в София. През следващата година организационната мрежа на Съюза има 8 клона, а през 1930 г. вече обхваща 28 градски клона и 95 селски комитета. В Държавен архив — Габрово, са съхранени документи на клонове на Съюза за закрила на децата в България в 10  селища от Габровския регион. Сред тях са само три севлиевски села: Агатово, Добромирка и Ряховците.[1] Според запазените документи повече от клоновете са създадени през периода 1936–1937 г.

Дейността на Съюза е насочена към събиране на помощи за бедни деца, поддържане на ученически трапезарии, полагане грижи за физическото и интелектуалното развитие на подрастващите, организиране и провеждане на празника на Деня на детето и други религиозни празници. 

В Севлиевска околия първопроходци в тази нова дейност са селата Чадърлии (дн. Сенник) и Душево. За пръв път в Сенник още през 1928 г. се отпразнува Деня на детето на 13 май с безплатно утро (литературно-музикална програма) и слово от учителя Иван Станев. През 1932 г. се чества на 27 май, неделя, като се посещава църквата, а след това се манифестира из селото и следва утро.

Според един отчет за дейността на настоятелството на Съюза за закрила на децата в България, през 1930 г. в Севлиевска околия има само два комитета: в село Душево  и в Чадърлии. В Севлиево все още не е основан клон.

Селският комитет за закрила на децата в Сенник е основан на 9 май 1930 г.^[2] с председател К. Стайков – земеделец, и секретар Р. Бакърджиева – учителка. В него членуват 20 души. Приходът за 1930 г. възлиза на 6312 лв., а разходът - на 373 лв. Започва се силна пропагандна дейност за нуждата от закрила на селското дете. В тази връзка са организирани беседи на тема: „Половото възпитание на момчето”, „Хигиена на брака”, „Отглеждане на кърмачето”, „Храна и хранене на деца до школската възраст”, „Душевния живот на селското дете” и редица др. Сказки се изнасят редовно от учителите, свещениците, фелдшера и други деятели на комитета. Ежегодно Денят на детето се отпразнува с подобаваща манифестация, винаги в неделята на Мироносците – две седмици след Великден.  Комитетът подпомага издръжката на училищната аптечка и трапезарията, помага на нуждаещите се деца с медицинска помощ, организира лятна детска градина и лятна колония.[3]

Нов момент в образователната политика на управляващите след 1934-1935 г. е появата на детските летовища, в които децата имат възможност да отдъхват през летните месеци и организирането на детски домове, градини или игрища за по малките, които още не са ученици. Дейностите в тази насока се финансират от общините и клоновете на Съюза за закрила на децата в България. За бюджетната 1935 г. в Сенник са предвидени 1000 лв. за детска градина и 2000 лв. за детски дом, но не са използвани, защото всичкото внимание на училищната и общинската управа, както и на клона за закрила на детето, е насочено към откриването и обзавеждането на летовището в село Делък. През лятото на 1936 г. се открива детска колония в училището на Душевски колиби, а следващите години деца от селото почиват в  летовища на Плевенска област.^[4]

След политическите промени през 1944 г. постепенно дейността на Селския комитет за закрила на децата заглъхва. През 1949 г. Съюзът е закрит.

---

[1] Държавен архив – Габрово, ф.709 К. Групов фонд „Съюз за закрила на децата – Габровско" (1936-1949).

[2] http://www.history.swu.bg/PDF/10k.pdf - Отчет за дейността на настоятелството на Съюза за закрила на децата в България през 1930 г.

[3] Недялков, П. Село Сенник. „ЕКС-ПРЕС“ – Габрово. 2020, 326.

[4] ДА-Габрово, ф.299к, оп.1, а.е.46, л.200; а.е.42, л.61;

ЗА СЪБИТИЯТА ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА В СЕВЛИЕВСКА ОКОЛИЯ

ЗА СЪБИТИЯТА ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА В СЕВЛИЕВСКА ОКОЛИЯ

 

Срещу преврата от 9 юни 1923 г. ръководителите на БЗНС в Севлиево организират съпротива, като привличат бойци от околните села – Сенник, Градница, Богатово, Кормянско и други. Въпреки обявения неутралитет от Българската комунистическа партия (БКП) в подкрепа на местните земеделци се включват отделни комунисти: 13 души от село Градница, начело с партийния секретар Тотьо Минков Гълъбов; от Шумата участва Митьо Пенев Митев.

На 12 юни по обяд земеделската власт в Севлиево е ликвидирана. Команди обикалят селата и задържат по предварително изготвени списъци участниците във въстанието. Репресиите продължават повече от месец. Полицейското управление и затворът в града са препълнени с арестувани. Запечатани са клубовете на БКП, разтурени са комуните в Дамяново и Крушево, забранени са публичните събрания. Заради събитията от 9 до 12 юни в околията са арестувани 806 души. В съдебното дело, проведено през януари – февруари 1924 г., са привлечени общо като обвиняеми и свидетели над 400 души. Пред съда са изправени 177 сдружени земеделци от околията с обвинение, че са „метежници” против установената с нощен преврат власт на сговористите. Осъдени са 23 дейци на БЗНС. Останалите са освободени, след като са прекарали половин година предварителен арест.

Деветоюнският преврат и въстанието срещу него са полезен урок за земеделците и комунистите и те осъзнават нуждата от единодействие. БКП изоставя неутралитета и възприема курс към въоръжено въстание. Лидерът на земеделците в Севлиевско Марин Попов прегръща идеята за Единен фронт и влиза във връзка с ръководството на комунистите. Работата на земеделските дружби и партийните организации на комунистите е сериозно разстроена след преврата. Повечето от местните земеделски ръководители след неуспеха на въстанието са следствени и в затвора, други се укриват от властите, сезона е работен и много от мъжете са извън околията. Поради преследванията от страна на властта може да се работи само полулегално и нелегално. Независимо от това между комунисти и земеделци се постига споразумение за единодействие, с което започва и подготовката за борба срещу узурпаторите.

Околийският комитет на БКП определя запасния офицер Стефан Бянков от село Крамолин за военен инструктор на местните партийни организации. Под прикритието на търговец-лозар той се движи из района и активизира комунистите и земеделците да издирват оръжие. Комсомолците от дружеството „Карл Либкнехт“ в Севлиево провеждат военно обучение на местността Коджакър. Чрез симпатизанти от казармата са изнесени оръжие и боеприпаси, които са укрити в скривалище на същата местност. Събраното от земеделците оръжие е укрито в двора на Марин Попов. Десетилетия по-късно оръжието бе открито при строежа на консервната фабрика и завод „Росица“.

През септември до правителството стигат сведения, че БКП готви въоръжено въстание. Окръжният управител в Търново получава заповед от МВРНЗ на 12 септември в 6 часа сутринта да бъдат задържани всички комунистически водачи, да се обискират клубовете, съмнителните домове и къщи, да се търси оръжие и документи. Разпорежда се клубовете да се затворят и запечатат, а комунистическите окръжни и общински съвети да се разтурят и заменят с тричленки. Предвижда се въвеждане на полицейски час и цензура. Всичко трябва да се държи в тайна до 12 септември. Околийските началници получават задачата в последния момент. В Севлиевска околия на 12 и 13 септември са арестувани 24 изявени комунисти, като до 20 септември 9 от тях са освободени. При обиските е намерена само една пушка маузерова и 550 патрона. Открито е също така писмо, от което се вижда, че секретар на Севлиевската комунистическа организация иска да влезе във връзка с Троянската и ги кани да бъдат готови. Заловено е също така едно окръжно от бившия земеделски народен представител М. Цонев (става дума за Марин Попов, б.моя) от Севлиево, изпратено до тютюнопроизводителите в Севлиевска околия, с което ги кани на събрание на 16 и 17 септември. От текста се вижда, че е изпратено на хора, които нямат засят тютюн, а е за земеделци и комунисти. От него личи общността за готвената акция от комунисти и земеделци. Куриерът на Окръжния комитет на БКП – Търново, който носел паролата за въстанието е разкрит и задържан в село Балван.  Без своите ръководители останалите на свобода комунисти и земеделци не могли да предприемат никакви действия. Резултатите от арестите и обиските показват, че сериозна подготовка за въстание в Севлиево не е имало. След потушаването на Септемврийското въстание задържаните в Севлиево са освободени.

Мнозина севлиевци участват в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание през 1923 г. в различни краища на България. Хинко Димитров Хинков е командир на дружина в град Фердинанд (дн. Монтана) и участва в сраженията при Бойчиновци и село Сумер, където е ранен. Д-р Нено Цървуланов от село Добромирка е причастен към подготовката на въстанието, арестуван е, а по-късно е убит в София. Такава е съдбата и на Минчо Топалов от Севлиево, който също е убит по време на априлските събития през 1925 г. в град Русе.

На различни места в страната участие във въстанието вземат следните жители на Севлиевска околия:

1. Русин Петров Николов – от село Крушево. На призива на земеделското ръководство от Севлиево за въоръжен отпор срещу превратаджиите се отзовава единствено земеделеца Русин Петров Топалниколов, който грабва пушката и се отправя през Добромирка и Кална кория към Ново село. Там зле въоръжените привърженици на земеделската власт са принудени да отстъпят пред идващите войскови части от Търново. Русин Петров се връща и около 10 дни се укрива в околностите на селото, подкрепян от близките си.

2. Недю Рачев Недев – от село Сенник, земеделец. След събитията от 9-12 юни бяга от селото и се укрива.

3.Колю Стайнов Врачански - от село Сенник, земеделец. След събитията от 9-12 юни бяга от селото и се укрива.

4.Георги Станчев Гугунски - от село Сенник, земеделец. След събитията от 9-12 юни бяга от селото и се укрива.

5.Киро Пенчев Сомлев - от село Сенник, земеделец. След събитията от 9-12 юни бяга от селото и се укрива.

6. Еремия Пенчев Караилиев – от село Бериево.

7.Минко Димитров Лафчиев - от село Бериево.

8.Цанко Петков Цанков - от село Бериево.

9.Нешо Петков Бабалев - от село Бериево.

10.Пейко Досев Пейков - от село Бериево.

11.Георги Начев Найденов - от село Бериево.

12. Тотю Ватев Монев – от Севлиево.

13.Коно Димитров Хинков – от Севлиево.   Брат на Хинко. Взел участие във въстанието във Врачанско.

14.Хинко Димитров Хинков – от Севлиево. Брат на Коно. Взел участие във въстанието във Врачанско.

15.Иванка Маринова Томова – от Севлиево.

16.Денчо Недев Денев – от село Кормянско.

17.Христо Маринов Недялков – от село Ловнидол.

18. Радион Ганчев - от село Шумата. Ученик в Механотехническото училище в Габрово. Комсомолски деятел и член на БКП.

19.Димо Рачев - от Ряховците. Отначало член на Българската социалдемократическа партия (широки социалисти) – БСДП, впоследствие преминава към БКП.

По случай празника на Свободата на 9 септември 1958 г. изброените по-горе са наградени с медал за участие в Септемврийското въстание през 1923 г.

(Материалът е подготвен във връзка с навършването на 100 години от Септемврийското въстание)

 

Източници:

Врачев, Ив. Светли страници от революционното минало на Габрово. С. 1967, 115.

Маринова, Пенка. Верен син на партията. Хинко Д. Хинков. Участник в Септемврийското въстание 1923 г. – в. Росица, 1973 г.

Момешки, Гочо. Тихият кът. (Из историята на с. Шумата). С. 2005, 118-119.

Недялков, П.  Сенник. Габрово. 2018, 227-228.

Недялков, П. Престъпност и полиция в Севлиевския край. Част първа. М-Прес ООД. Севлиево. 2007, 120-121.

Огнен път. Документален сборник за революционното движение във Великотърновски окръг 1891-1944. С. 1973, 211-214, 225-227, 231. (ОДА – В. Търново, ф. 60к, оп.1, а.е. 39, л.275-278. Оригинал – машинопис.).

Панов, Й. Записки, различни спомени и съобщения. Ръкопис, с. 33.

Пушкарова-Рачева, Ю. Крамолин. С.1989, 120.

Семов, К., Ил. Илийчев. С. 1992,14-16.

Те загинаха в бой за народна свобода. Габровски окръг 1923-1944. С. 1966, 33, 37.

Село Ряховците. Исторически сборник. М-Прес ООД. Севлиево. 2007, 114.