понеделник, 30 април 2012 г.

ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ ЗА КРУШЕВО


ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ ЗА КРУШЕВО

Крушевци винаги са проявявали интерес към богатото минало на своето родно село, искали са да знаят повече за историята на образуването на имената, както на селището, така и на местностите в землището му. Много от преданията и легендите, които са се съхранили до днес, са израз на богатата фантазия на народните разказвачи.
Корените на преданията и легендите за Крушево и неговите хора откриваме в най-паметното събитие – падането на България под османско владичество и настаняването на турците в селото. Идването на друговерците изтрива от народната памет предишния живот и като че ли всичко започва с появата на османските завоеватели и е непрестанна борба за опазване на българското име и християнската вяра.
В някои от историческите предания и легенди могат да се съзрат действителни исторически събития, станали в определена местност и време. Към тях обаче има толкова измислени ситуации, поетически напластявания, поверия и суеверия, че истината едва прозира. И въпреки това в преданията и легендите на крушевци може да се почувства неписаната героична история на селото, създавана през вековете и съхранила до наши дни най-хубавите духовни качества на крушевеца: любов към род и родина, към бащино огнище, към мирен труд и живот, любов и вяра в правдата и свободата.
В следващите редове ще запознаем любознателния читател със запазените предания и легенди за село Крушево. Това е възможно благодарение родолюбивата дейност на Станю Трифонов Солаков, който през 60-те години на ХХ век разпитва стари хора и записва разказаното от тях.
Предание за средновековен манастир[1]
Писмени данни за манастира няма. При повърхностно археологическо проучване  на местността Манастира  се намират каменни останки, хоросан и др., които могат да се отнесат към времето на Второто българско царство. Сградата е малка, около 50-60 м2, с ограден двор, повече от 10 дка. Личат три хармана, имало е и други малки постройки, вероятно за монасите, а и за животните. Има останки от дувари. Твърде възможно е да е имало манастир на едно от най-високите и гористи места, наричано Дедерица, в близост до средновековния град на Калето-Джевизни бунар.
            Местното население смята, че той е от времето на Второто българско царство и е разрушен при идването на турците. Тогава монасите и останалото население бягали по стръмните скатове към горите на Дедерица, където се укрили с конете и добитъка си. Там били догонени и избити, поради многото конски трупове местността била наречена Конски дол. Според друг вариант разказаните събития са се случили по кърджалийско време, т.е. в края на XVIII и началото на XIX век.