събота, 7 март 2015 г.

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА СЕВЛИЕВО



ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА СЕВЛИЕВО

***
Когато в началото на 20-те години на миналия век Никифор Ганев започнал да събира материали и да проучва миналото на Севлиево, забелязал следната характерна особеност, която отразил така в предговора на книгата си „Страници от историята на града Севлиево: „... за мнозина български градове, па дори и за села, в паметта на хората живеят и цъфтят най-чудни и разнообразни предания и легенди, за Севлиево, напротив, като че ли не съществуват такива”. Като причини за това явление, той изтъкнал късното заселване на града с българи и опустошителната чума от 1837 г., която завлякла в гробищата мнозина българи и още повече турци, главно старци, носители на преданието.
И все пак, макар и малко, запазени били няколко предания, касаещи предимно темата за името на селището и от кого и кога е било основано.

1
Тахтаджи кьой – Дъскарско село
Петър Пешев, автор на пространни спомени, писал:
„... От родителите си, роднините и от стари хора съм чувал, че град Севлиево е сравнително нов, основан след заробването на България от турците, на сегашното място при река Росица. Получил е името си Севлиево от дървото селви, от каквото се е състояла гората, която е съществувала на същото място. Като останки от тая гора посочваха многовековното, с необикновен дебел дънер и с високо издигнати към небесата  широки клони и върхове, дърво кавак, което гордо стърча и след освобождението ни, на изток от големия каменен мост на река Росица, до долната бейска воденица, край вадата й, в ъгъла на двете сегашни шосета Севлиево-Търново и Севлиево-Габрово. Край тоя колосален кавак, в изсечената дупка на дънера на който може да влезе човек, си играехме, като деца. Също такива, но по-малки, дървета имаше по на юг, все покрай вадата, по западния склон на баира Балъкъ ямаса”.
/Пешев, П. Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес С. 1993, 23-24/

Дори и днес, в началото на XXI век, огромни пирамидални тополи /каваци/ все още има по дигата след моста, като се върви на юг. Всъщност това са описаните от Пешев места.
А Никифор Ганев добавя:
„... В най-ранно време Севлиево е било известно под името Тахтаджи кьой /село на дъскарите/. В миналото имало големи складове дървен строителен материал и дъски, с които търгували жителите му. Впрочем тахтаджилъкът и днес съществува в Севлиево... За първи път ние узнахме за това от стария и интелигентен севлиевец Христо Арнаудов, отдавна покойник, който дълги години е живял в Цариград. Независимо от това, преди няколко десетки години повечето от местните турци и ония от близките села знаеха старото име на града, а и днес някои от по-младите също го знаят”.
/Ганев, Н. Севлиево – произход и име. -  Севлиево и Севлиевският край. Т. І, С.1967, 199/

„... Когато обаче на мястото на днешния град Севлиево е било безлюдно и покрито с гори, които до преди един-два века са стигали до неговите южни покрайнини /според едно предание, което съм чувал от майка си, а и от други по-стари съграждани, за строеж на къщи в града са били сечени дървета от съседната гора/. В по-далечните му пък околности е имало крепости  и селища ...”
/Ганев, Н. Севлиево – произход и име. -  Севлиево и Севлиевският край. Т. І, С. 1967, 194/

Тахтаджи кьой никога не е било официално име на Севлиево. По същия начин с това име неофициално са били наричани в далечното минало селата Гостилица, Дряновско, и Ново село, Троянско /дн. Априлци/.

2
Персиецът Селвиер
Особено популярно сред турското население е било следващото старинно предание, записано от Недялко Гализов:
 „... Много отдавна Севлиево е било малко село, наричано Тахтаджи кьой, т.е. село на дъскарите. Те приготвяли букови дъски в Балкана и ги продавали някъде по горния край на Коджакър. Селото било разположено около дюкяните на дъскарите. Преди много години в това село се бил преселил един персиец на име Селвиер. Той пръв приложил водната сила при биченето на дъски. Дотогава буковите трупи се режели на скеля с ръчни триони, а това рязане било много бавно и изморително. Той пръв построил водна стружна в Балкана. От уважение към него, дъскарите преименували селото от Тахтаджи кьой на Селвиер, което по-късно било съкратено в Селви. В чест на реформатора в дъскопроизводството, персиеца Селвиер – Селви”.
/Недялко Гализов, Едно мнение за заселването и наименованието на Севлиево. – Севлиево и Севлиевският край. Т. І, С. 1967, 170/

Това предание било разказвано преди Освобождението от членове на рода 
Мурадоолар, а по-късно и от тези на рода Букабасмазите и Ходжаолар. На Недялко Гализов, който го записал, лично му го разказал Бекир ходжа от рода Ходжаолар.

3
Циганинът Сюлю
„... Според едно предание, което е вече добило, тъй да се рече, правото на гражданственост, градът е наречен Севлиево на някой си циганин Сюлю, който пръв се заселил на това място, т.е. на името на неговия основател”.
/Ганев, Никифор. Страници от историята на града Севлиево. Част I-ва. Търново. 1925, 14/

Както справедливо отбелязва Никифор Ганев това предание не можело да претендира за достоверност, защото от Сюлю по никакъв начин не можело да се получи Селви, Селвиево, Севлиюво и Севлиево.
Вариант на горното предание за циганина през 1962 г. публикувал старият севлиевец М. Бояджиев, който твърдял, че го чул преди 60 години от покойния си баща:
„Търново и Ловеч са много по-стари градове от Севлиево – каза ми тай. В онова време, и стоки, и хора са се превозвали с биволски и волски коли и каруци и собствениците на тези превозни средства са били принудени да спират тук, като най-удобно място за почивка, където има река за поене на добитъка и почивка на хората. Намирала се и храна в изобилие и паша за животните. Преди това – в местността „Юрта” – по пътя за Крушево е имало друго село – Долно Крушево. В него се появила страшна болест чума. Поради опасност за живата на хората, всички жители се преселили тук, където се спирали за почивка кираджиите. Преди тава преселване от Долно Крушево дошъл някакъв си циганин-ковач, на име Селиолу. Той се изселил, за да може да упражнява занаята си и да се прехранва, като подковава впрегатните животни. Легендата свършва с това, че от името Селиолу, по-късно се получило Севлиево”.
/Бояджиев, М. Още нещо по въпроса за предшественика на Севлиево. – в. Севлиевска трибуна, 1962, 3/.

Както Сюлю, така и Селиолу не можело да се свърже със Севлиево. Но затова пък легендата ни подсказва как е било поставено началото на днешния цигански квартал „Балабанца”.

4
Местността Функата
„... Според преданието по-рано градът е бил заселен над голия бряг „Функата”, по посока към село Крушево, от гдето по-сетне жителите му слезли долу при реката и образували днешния град Севлиево”.
/Ганев, Никифор. Страници от историята на града Севлиево. Част I-ва. Търново. 1925, 10/.

Това предание не отговаряло на действителността. По-скоро тук ставало дума за изселването на жителите на близкото село Долно Крушево към града, протекло за времето от края на XVIII до средата на XIX век.  Причина за изоставянето на селището били кърджалийските нападения, но процесът очевидно бил започнал по-рано. В това село, трябва да отбележим, са живеели и българи, и мохамедани; било разположено близо до Функата в днешната местност Юртлука /Дворището/. Днес още има следи от него. По същия начин имало спомен сред севлиевци за изоставянето на село Малково и заселването на част от неговите жители в града. Но нямало спомен или предание за заселване на турци или българи от Хоталич в Севлиево.

5
Предание за късно заселване на Севлиево
В сп. „Промишленост” от 1890 г., кн. 5 и 6, на стр. 351 в публикацията „Бележки за град Севлиево” севлиевският окръжен управител Р. Радославов написал:
„... По предание се знае, че сегашният град е почнал да се населява от 1740 г.”.
/Вълчанов, Х. Севлиево 1842-1942. Част 2. С. 1942, 42/

И това предание не отговаряло на действителността. Севлиево възникнало като турско село на мюсюлмански колонисти в самото начало на XVI век. От втората половина на века в него се появили и българи, които постепенно се увеличавали. В средата на XVII век те били 12 домакинства, а в 1751 г. вече достигнали 41. Преданието по-скоро отразявало засилилия се по това време приток от български заселници от околните села към административния център.

6
Княз Севлю
През първата половина на ХХ век сред българското население на града се разпространила следната легенда:
„... След падането на Търново под турска власт, което е станало в 1393 г., няколко болярски родове, предвождани от княз Севлю, избягали от старата българска престолнина и се поселили по бреговете на река Росица. Така възникнал град Севлиево. Побягнали на запад, защото по това време имало удобен път, свързващ Търново с Ловеч, чиято крепост е била все още в ръцете на българския войвода Кусам. Виждайки че не могат да стигнат до Ловеч, поради многобройните турски орди, които са бродели наоколо, болярските родове се укрили край река Росица в района на днешното Севлиево и село Крушево. Избрали това място, защото тук имало старо феодално имение и останки от замък на български велможа. Покрай гористите брегове на река Росица търновските боляри често ловували, наблизо имало и манастир от времето на Иван Асен II”.
/Порталски, Иван. Една версия за основаването на Севлиево. – в. Росица, 1969/ бр. 42/

След Освобождението и особено през първата половина на ХХ век българското население търсело упорито отговор на въпросите: кога и къде е възникнало Севлиево, кои са основателите му. Липсата на достоверни документални сведения подхранвала въображението на севлиевци и в резултат се появила нова легенда, записана от Иван Порталски през 1969 г. Той твърди, че я чул от майка си, а тя от своята баба Съба Карастойчева.

7
Севелий оваси
За името на Севлиево Кл. Кецкаров през 1927 г. твърде произволно разпространил следната версия: когато първите преселници видели от високо равното и плодородно поле, те възкликнали: „Севелий оваси”, което означава „обично, плодородно поле”. За името на града има още ред причудливи измислици.

8
Едно почти забравено предание
За него ни е припомнил историкът Никифор Ганев, който от разговор със стари интелигентни турци от града и околията научил следното:
„Че първият човек, който се е заселил на мястото на днешния град и то някъде край Кюркчиевата воденица /значи в долния, североизточен край на града/, е бил турчин и се е наричал Хасанджи каа”.
/Ганев, Н. Севлиево – произход и име. -  Севлиево и Севлиевският край. Т. І, С. 1967, 202/

Това предание е намерило потвърждение в османски опис от 1516 г., в който между многото селища от Севлиевския край за пръв път се споменава и село Серви /в разговорния език известно като Селви/. В него са изброени поименно главите на 18 домакинства и 5 неженени пълнолетни младежи, всичките мюсюлмани, заселили се някъде в края на 15 или началото на 16 век, защото изрично се посочва, че регистрацията е за първи път, което означава нововъзникнало селище. Първите трима записани в регистъра били: „Хасан, син на Исмаил – женен; Насух, син на Хасан – женен; Тимур, син на Хасан – неженен;” В Хасан, който бил записан на първо място с двамата си сина откриваме споменатия „Хасанджи каа” от преданието. Нормално е водачът на групата заселници да бъде записан първи, така е редно. Налице е рядък случай на съвпадение на твърдението в преданието с историческата истина.

***
Днес след като разполагаме с най-новите преводи на османотурски документи за миналото на Севлиево бихме могли да обобщим:
Севлиево е било основано от малка група мюсюлмански колонисти в самото начало на XVI век. За това красноречиво свидетелства регистър от 1516 г., в който за пръв път се споменавало село с името Серви. Колко точни са били първите изследователи на миналото на нашия град, които сочели същото време като начало на селището! Към края на века Серви станало административен център вместо Хоталич, обявено било за град. По-нататък в него се заселили и българи, които постепенно се увеличавали числено.
Няма спор за местоположението на Селви, което е било разположено върху североизточната част от територията на днешния град Севлиево, на левия бряг в завоя на река Росица. Там се намирали конакът и къщите на по-богатите турци. А гробищата му, в района на днешния Дом на културата „Мара Белчева” и старата сграда на училище „Хр. Ботев”, показват до къде се е простирало възникналото селище. 

/Предложения материал представлява Х глава от публикуваната книга „Предания и легенди от Севлиевския край”/.