неделя, 8 юни 2014 г.

ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО ХОТАЛИЧ СЪС СИГУРНОСТ НЕ Е БИЛ



ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО ХОТАЛИЧ СЪС СИГУРНОСТ НЕ Е БИЛ

Наскоро попаднах на карта от 1832 г., издадена в Лондон от известния картограф Джон Ароусмит, в която с изумление открих, че Хоталич се намира на десния бряг по долното течение на река Осъм, южно от Никопол и Свищов. Това е едно място, където усилено издирвания през XX век „град” не е бил със сигурност.

            Джон Ароусмит е уважаван британски картограф, роден в Уинстън, графство Дърам през 1790 г. и починал в 1873 г. На картографския занаят се научава от чичо си Аарон Ароусмит и го упражнява цели 51 години през дългия си живот. Основател е на Кралското географско дружество, автор е на множество карти за държави от всички континенти и най-вече за териториите на многобройните колонии на Британската империя. Сред тях е и картата „Турция в Европа”, за която става дума. Не са ми известни източниците за изготвянето ѝ, по всяка вероятност други стари карти. Възможно е обаче първоизточникът да е свързан с географския труд „Огледало на света” на османския учен Хаджи Калфа, живял през първата половина на XVII век, част от който под заглавие „Румелия и Босна. Географско описание” през 1813 г. издава на немски език австрийският историк Йозеф Хамер. В това свое съчинение Хаджи Калфа сочи кадилъка Хоталич като разположен между Никопол, Плевен и Търново. Точният запис е: „Хуталиджъ, между Тирнова, Пилавна и Никополи, 10 дена далече от Цариградъ”. Тук трябва да поясним, че по това време административен център е Селви, а Хоталич /Хисарбей, Хисарбег/ е мюсюлманско село само с 25 домакинства. Хаджи Калфа употребява Хоталич като име на кадилъка /казата/, а не като селищно наименование. Оттук тръгва митът за големия град Хоталич, а всъщност селището през целия османски период е село от средна величина. Доверявайки се на османския географ Джон Ароусмит поставя Хоталич на посоченото вече място между трите града, нещо повече: селището е обозначено като град от величината на Търново и Плевен! Вероятно чувствайки се несигурен в източниците си, той поставя въпросителен знак след името Хоталич. В същата карта на точното място е обозначено Селви /Севлиево/. Между Севлиево и Ловеч откриваме Serbia, което може да е само Сърбе /днес Малки Вършец/, и Aghadjlar /Акънджилар, дн. Петко Славейков/, а по пътя за Габрово – Serbilli /Сърбегли, дн. Яворец/.
            Митът за голямото градско селище Хоталич датира от средата на миналия век. Още тогава започват да се роят хипотези за местоположението му. В следващите редове ще маркирам само най-важните. През далечната 1959 г. от страниците на сп. „Исторически преглед” османистът Руси Стойков възкликна: „Може вече да се определи местоположението на неизвестния и търсен досега неуспешно кадълък и град Хоталич”. Според него търсеното селище е било значителен град, който е изчезнал отдавна. Неговите останки той открива при днешното село Градница. Аргументите на Руси Стойков, твърде неубедителни, с основание не бяха приети от научната общност.
По същото време вниманието се насочва към Севлиево и неговите близки околности. Това селище отговаря на написаното, че Хоталич е на 10 дни път от Истанбул, а отдалечените на запад Ловеч и Плевен са на 12 дни, Никопол – на 12-13 дни. Освен това от редица нови документи се долавя пряка връзка между Хоталич и Селви. Административната единица носи и двете имена. Почти едновременно с хипотезата за Градница е лансирана и втора хипотеза, според която селището Хоталич се е намирало в окрайнините на днешно Севлиево. Авторът на предположението проф. Николай Ковачев, тогава млад учен, посвети целия си живот на разкриването на загадката Хоталич. Той свърза селището Хотел от Батошевския каменен надпис от XIII век, споменато редом с Търново, с Хоталич на Хаджи Калфа. Според него Хотел-Хоталец-Хоталич е предшественик на Севлиево и се е намирал югоизточно от сегашния град в местността Долните ливади, хълма Баглък ямасъ и Курт кале в края му. След завоеванието Хотел се разселил поради честите наводнения на река Чупара и поради близкия път Търново-Ловеч. Намаляването на населението довело до промяна в името – Хотелец, т.е. Малкия Хотел, а придошлите колонисти от левия бряг на река Росица го нарекли Хоталидж или Хоталич. Съвместното съществуване на двете селища продължило до XVII век. По-късно, през 1968 г., когато в района на ул. „Марин Попов” в града бе разкопан случайно некропол от IX-XI век Николай Ковачев подири Хотел-Хоталич тук.
            В по-ново време османистът Румен Ковачев потърси Хоталич също в склоновете на хълма Баглък ямасъ, на 1 км югоизточно от града, където според стария краевед Никифор Ганев е имало средновековно селище от времето на Втората българска държава. Според него на хълма османските завоеватели заварили укрепено селище, което използвали дълго време /ХV-ХVІ век/ под името Хисар бей-и зир, т.е. Долната крепост. Той предполага също така, че в подножието на това укрепление се е намирал средновековният Хотел.
Когато през 1979 г. започват разкопките на Калето-Джевизни бунар и се откриват останките на значителен по големина средновековен град проф. Н. Ковачев за пореден път сменя мнението си и приема, че Хотел-Хоталич е бил разположен именно тук на края на Крушевския баир. Главният му аргумент беше свързан с големината и значимостта на селището, дало и името на административната единица за цели четири века. Хипотезата му възприе и археологът Симеон Симеонов, който обяви, че Долният Хоталич е съществувал на мястото на днешно Севлиево. Така се утвърди погрешното становище, че Севлиево е приемник и наследник на древния Хоталич.
В специална статия, след обстоен и задълбочен историографски преглед на постиженията, Христо Темелски също прие, че село Хоталич е било разположено върху останките от средновековния български град. Според него „Горни хисар /или Горна крепост/ е османското селище, устроено в самата крепост Хоталич, там където е бил болярският комплекс, а Долни хисар /или Долна крепост/ са мюсюлманите настанили се в т.нар. външен укрепен град.”  
Има и едно четвърто разбиране за местоположението на село Хоталич, което го свързва с днешното село Яворец и средновековната крепост на височината Витата стена. В самия край на ХХ век, анализирайки различните варианти на селищното име от регистрите, проф. Махиел Кийл, който има достъп и е работил в богатите архиви на Истанбул и Анкара, стигна до заключението, че Хоталич и Хисарбег /Хисарбей/ са едно и също селище. Но той не е първия застъпник на това гледище. Още в далечната 1970 г. Михаил Въгленов в кратка статия в местния вестник обърна внимание на факта, че сред местните жители се знае за съществуването на Витата стена на средновековна българска крепост с името Куталис. Неговото предположение е, че това име идва от „предполагаема българска форма Хоталец, Хоталиц”, което турците според техния език са възприели като Хоталидж, Хоталич. Въз основа на тия данни М. Въгленов приема, че крепостното селище на Витата стена се е наричало Куталис, Хоталис, на турски Хоталич. С установяването на бей в него то добило и второ име – Хисарбег. Преселени от него жители в западното подножие на скалата образували Долно Хисарбегли, което той отъждествява с Яворец. На времето, а и все още, това становище незаслужено се подценява.
От споделените тук хипотези за местоположението на Хоталич е видно, че няма единство сред изследователите и това е понятно с оглед липсата на безспорни и категорични доказателства. Не е случаен факта, че нито един сериозен историк не посвети свое специално изследване по въпроса. През последните две десетилетия   стана ясно, че в регистрите и други османски документи селото Хоталич, което е без жители през XV век, през следващия век е записвано като Хоталич, с друго име Хисарбеги, а през XVII, XVIII и XIX век като Хисарбеги, Хисарбей, Хисар, Сърбеглий /с изпаднала първа сричка хи-/. Това село след Освобождението до 1934 г. носи името Сърбеглий, а след това – Яворец.
Независимо от споровете, за това къде е местоположението на Хоталич, още един път трябва да отбележа, че той със сигурност не е бил там, където е поставен от Джон Ароусмит в картата от 1832 г.
Петко  Недялков