вторник, 19 юни 2012 г.

ФОРМИРАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ПОЛИЦЕЙСКАТА СТРАЖА В СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ВРЕМЕННОТО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ 1877-1879 ГОДИНА.




             Основите на съвременната полиция в Севлиево се полагат още преди създаването на Третата  българска държава в условията на  Руско -турската война /1877-1878 г./ и  установеното  Временно руско управление /1877-1879 г./. Този процес е  бавен и преминава през няколко  етапа. Началото е  свързано със  стихийното създаване на доброволческа народна милиция /милиционен отряд, чета/, която подпомага  руските войски да   освободят града и  района му и да го запазят от башибозушките набези. Формирането на местната полицейска стража на военни начала започва през военновременния  период на  Временното руско управление /ВРУ/. През мирновременния период /март 1878 – лятото на 1879 г./ продължава  изграждането на органите на полицейската  стража в  Севлиевския  край като част от гражданската   администрация  на  бъдещата държава.
             На 25 юни /7 юли/ 1877 г. град Севлиево е освободен  от хусарите на  корнет Тулешко, които  влизат в града. Без  да  срещнат съпротива те  превземат конака и обезоръжават  намиращата  се  там турска  полиция. Управлението  на града  се възлага  на смесена комисия от българи и турци. След оттеглянето на хусарите турците се съвземат и  възниква опасност от саморазправа с  българското население. На  3/15 юли частите на есаул   Иван Филаретович Антонов и сотник Александър  Верещагин  спасяват  града от погром. В последвалите четиридневни сражения Севлиево е запазено от прииждащите от Ряховците и Кормянско башибозушки орди. 1
            В сраженията  срещу тях  участвуват много смели и свободолюбиви  севлиевци. Именно тогава, в тези първи  дни на битката за свобода, под непосредственото ръководство на  есаул Антонов, сотник Верещагин, есаул Афанасиев и полковник  Жеребков започва формирането на милиционен отряд /чета/ в  състав от около 100 души. 2

От спомените на Верещагин е известно името на един от защитниците  на  Севлиево  –  Атанас Лалев Мутафчиев, който бил ранен. В тази чета постъпва и Симеон Генчев Москов.

            По разпореждане на  есаул  Антонов турските заптиета, които отново се  въоръжили, са разоръжени  на 3/15  юли сутринта. Много турци са арестувани  в подземията на  конака и затвора, за да не се  присъединят към настъпващите башибозуци. Верещагин с няколко казаци и българи арестува ходжата, главния виновник за готвения  погром над града. По искане на българите полковник Жеребков  устройва  временен военен съд за съдене на  провинили се турци. На смърт са осъдени 10 души. 3
            Доброволческата  милиция се въоръжава с оръжието, взето от конака, от заптиетата и  турското население. В първия си рапорт есаул Антонов пише: ”…пристигнах  в града, обезоръжих турските жители, взех 13 буренца  с барут, предадох  на  българите  годното  за употребяване оръжие, а негодното, изпотрошеното бе изхвърлено  в  река  Росица”.4  В  друг  рапорт от  24 юли се  съобщава за  взети от турците  200  пушки, 50 ятагана, 40 пистолета.5  В спомените си Верещагин споменава, че оръжие  е събирано  и от околните села. От Острец /дн. Малиново/, например, команда под негово ръководство събира  и докарва  в града  пет коли с разнообразно оръжие, което българите разграбват и се въоръжават. Оръжие  се раздава от мухтарите /кметовете/ и на създаващата  се по селата селска охрана. От запазен документ с дата 24.08.1877 г. се вижда, че Окръжният   административен  съвет  вика  мухтарите  и старейшините от Душевски колиби, за да дадат сведения на кого са раздали оръжие и за наставления. 6
             За кратко време  доброволческата милиция  заприличала  на  истинска  полицейска  стража, само че без униформа и  без  системно  въоръжение. В нея влизат преди всичко патриотично настроени занаятчии, дребни търговци и интелигенти, годни да носят оръжие, но поради едни или други причини останали вън от опълчението. В този начален етап е разрушен старият турски полицейски  апарат и е заменен от българи християни, които поемат охраната на града и околностите, поддържането на реда и  спокойствието. Разоръжено  е  турското население и е  въоръжено българското. Всичко това става под непосредствените грижи на руските офицери. Под тяхно ръководство доброволците придобиват нужния опит в  защита на  завоюваната свобода и в охранителната дейност.
             Най-важната задача на  доброволческата милиция е да охранява нощем около и в града, да патрулира в трите махали и  особено в  двете  турски, да  се  грижи  за реда и тишината.7 Населението трябва да се пази от появилите се крадци и башибозушки групи, които нападат изоставения от избягалите турци имот и незащитените селища.8  В района  са разбити от  габровска  доброволческа чета няколко башибозушки банди. Наказателни  акции  са  извършени  към  турските  села Адъмово /дн. Янтра/,  Каяджик  /дн. Скалско/,  Добромирка и  Идилево. В покрайнините на Севлиево се предават няколко провинили се турски феодали. Заловените башибозуци се конвоират до губернския град Търново. 9
            Главната задача на Канцеларията за гражданско управление при  Главното  командуване на  руската армия, начело с княз Черкаски, е едновременно с бойните действия да се изгражда местната власт в освободените земи. Князът запазва без изменение турската административна система, само че я побългарява.10  Санджаците се преименуват в губернии, казите в окръзи, нахиите  в околии, а общините се запазват. За губернатор  на Търновска  губурния  е определен  първоначално  генерал-майор   Михаил   Алексеевич   Домонтович  /от  25  юни 1877 до  февруари 1878 г./, а  впоследствие  –  камер-юнкер  Щербицкий.  Полицмейстер  /помощник  на   губернатора по полицейската част в губернския град/ е полковник  Домети. При  това  административно  деление Севлиево  става център  на окръг  в  Търновска губерния с прилежащите му села: Адъмово /дн. Янтра/, Аканджилар /дн. П.Славейков/, Армени, Балван махале /дн. Ветренци/, Бара  /дн.  в чашата  на  язовир  “Ал. Стамболийски/, Батошево,  Бяла ряка, Бериево,  Богатово, Бранево /дн. в Троянско/, Врабе, /дн. Врабево/, Хирево, Гостилица /дн. Дряновско/, Градница, Градище, Гъбене, /дн. Габровско/, Дебел дял /дн. Габровско/, Дебелцово, Дебнево /дн. Троянско/, Дамяново, Дерелий /дн. Г.Росица/ , Добромирка, Доганджа /дн. Търхово/, Душево, Зла  махале /дн. Зла река, Троянско/, Каябаш /дн. Здравковец, Габровско/, Корменча /Кормянско/, Кръвеник, Крушево, Ловнидол, Малкочево  /дн. Буря/,  Млечево,  Ново  село /дн. Троянско/, Острец,  Рахово /дн. Ряховците/, Сърбеглий / дн. Яворец, Габровско/, Сърбе /дн. М.Вършец/, Скандало /дн.Троянско/, Сопот /изчезнало, южно от Сухиндол/, Сръбска махала /дн. Видима, Троянско/, Чадърлий /дн. Сенник/, Чурат /изчезнало, югозападно от с. Емен, Павликенско/, Ялар /Малко Яларе, дн. Славейково, Дряновско/ . 11  Според турско салнаме в 1874 г. в Севлиевска каза има   7813 мюсюлмански нуфузи и 13392 немюсюлмански или общо 21145 домакинства /63,01% българи и 36,99 % турци/.12  Подобно е положението в града, където двата етнически  елемента почти се изравняват. Населението  на  града  преди   войната  е около 8 000 души. Това  число се  потвърждава  от резултата от първото преброяване, станало на 31.12.1880 г., когато   въпреки  изселванията на  доста  турци  от Севлиево, в града  има  8373 жители.13 Чисто български са селата Батошево, Кръвеник, Ново село, Млечево, Гъбене, Ловнидол и др. а останалите са със смесено население.
             В  Севлиево  ВРУ  е  установено  още през втората половина  на  месец   юли  1877 г.,  непосредствено  след освобождението на града.  За окръжен началник е назначен жандармерийският офицер подполковник княз Любицки. 14  Единствените  източници  за  него  са спомените  на  Петър  Пешев  и  няколко  телеграми, публикувани в сборника “Българско опълчение”, том втори. Пешев го обрисува  като строг и  работлив  офицер и администратор. В ръцете му е съсредоточена цялата  административна  и полицейска  власт  в окръга. Под негово пряко ръководство  започват  работа  Окръжният административен съвет, Градският общински съвет, Окръжния съд и полицията. При изграждане на новата  гражданска администрация той привлича лица из средата на местните  патриотични  сили, опитни, познаващи  добре  местните условия, населението и добре разположени към Русия.
            За свой помощник в полицейската работа княз Любицки избира Георги /Гочо/ Драгошинов. Източник за  това са спомените на Пешев, където се казва: ”Полицията в Севлиево, в началото се състоеше от полицейски комисар Гочо Драгошинов и стражари българи, но под ръководството на окръжния началник. Последният имаше на разположение казаци, чрез които въдворяваше реда, често нарушаван от войници на проходящите в онова време през града войски на път за Плевен и Шипка.”15 Драгошинов е един от видните представители на интелигенцията в Севлиево, бивш учител и читалищен деец, а през втората половина на 70-те години забогатяващ занаятчия и собственик на столарска манифактурна фабрика. Според Васил Беязов, той две години се подвизавал като преводач, секретар на княз Любицки и негов помощник в полицейската част на управлението.16 Макар и оскъдни данните, с които разполагаме, дават основание да приемем, че Гочо Драгошинов е първият пристав /непосредствен началник/ на полицейската стража в Севлиево.
            Веднага след идването си в Севлиево княз Любицки започва да изгражда полицейската стража на града и окръга. Най-вероятно кандидатите са избирани из средата на доброволците-милиционери. Това ставало в съответствие с първия нормативен акт, който поставя началото на административно-полицейската организация на новоосвободена България – “Временни правила за създаване на полицейска волнонаемна стража и въоръжени местни караули в България”, издадени в Свищов и утвърдени на 7 август 1877 г. от главнокомандуващия руските войски – княз Н.Николаевич. С този административен акт се слага началото на българската полиция.17 Тя се състои  от  команди от  пеша  и  конна  стража, доброволци, български християни и от въоръжени караули от местни жители, пак християни. Тези полицейски органи се издържат сами /понякога от населението/ и не получават заплати. Така в полицията могат да постъпят само хора, които притежават известен имот. Бедни кандидати се допускат само след представяне на поръчителство от селската община или градския квартал. Имотният ценз и неприязненото отношение, което имат българите към турската полиция, вероятно са причина често да се отказва на поканата за постъпване в полицията. По тази причина за полицаи се записват често хора без доходно занятие или пък буйни и смели по характер и търсещи поле за изява. Всеки полицай при постъпването си се задължава да служи най-малко шест месеца. По усмотрение на началството може да бъде уволнен по всяко време. Полицаите получават пари само за дрехи – пешите стражари по 2500 гроша, а конните по 4000 гроша, като с тях поддържат и собствените си коне. Доброволците стражари се въоръжават със сабя или шашка и пушка. Формено облекло се дава късно и не е еднакво за всички губернии. Най-често то напомня руската униформа.18  Числото на стражата се определя съответно на броя на населението за дадено място, като се гледа да се пада на всеки 1000 души население от мъжки пол не повече от 4 полицаи. Конната стража не трябва да надминава повече от 1/3 от общото число на цялата стража. Стражата се разпределя по окръзи, околии, градове, съгласно заповед на губернатора. Нямаме данни за броя на новосформираната полицейска стража, но като изхождаме от посоченото изискване и от факта, че турската полиция преди войната е брояла 38 конни и 23 пеши заптиета, общо 61 души, смятаме за реално броят на българската полицейска стража в Севлиевски окръг да е не по-малко от 60 души.
            Въоръжените караули се формират само по ония места, където губернатора намери за необходимо. Те имат за задача да пазят реда и тишината на дадено място, живота и имота на населението от насилия, грабежи и палежи, извършвани от отделни лица или банди. Когато някой беден християнин пожелавал да постъпи на полицейска служба  в тези караули, то общината, квартала или махалата, от които произхожда кандидата, поемат задължението да издържат него и семейството му, докато служи  във въоръжения караул.
             Начело на така създадената административно-полицейска организация стои губернатора, с пръв помощник полицмейстера, а в окръга – окръжния началник, с помощник полицейския пристав. Окръзите и градовете, в зависимост от големината и значението си в полицейско отношение, са разделени на полицейски участъци, на квартали и махали с по няколко младши и един старши стражар. “Главните длъжности на губернатора и окръжните началници – се казва в “Проекта за главните начала на гражданското управление…” – се заключават в строгото запазване спокойствието и реда между населението в тила на армията, в предупреждаване и  прекратяване разприте между жителите от различните народности, в запазване свободата и вярата на всички вероизповедания без да се изключват мюсюлманите, в обезоръжаване местното мюсюлманско население, в следене за точно и бързо изпълнение от местното население на всички военни искания, които ще служат за удовлетворяване нуждите на войската.”19 Непосредствен началник на полицейската стража в окръга е пристава, който според инструкцията  “… лично и чрез жандармите охранява общественото спокойствие, порядък, благочиние и подчиняване на законите и властите”, следи за качеството на продаваните хранителни продукти, чистотата в градовете и селата, в заведенията и т. нат.20
              В Севлиево още през лятото на 1877 г., след идването на княз Любицки, се създава полицейско управление, което работи под негово ръководство и привежда в изпълнение решенията на Градския общински съвет и Окръжния съд. Дейността на създадената полицейска стража е разнообразна. Една от първите и задачи е да осигури ред при посрещането и настаняването на бежанците от Ловеч, Карлово и Сопот, които се настаняват в града и околните села. Бягството на турци, черкези и абази поставя на дневен ред въпроса за опазване на изоставеното имущество от разграбване. Полицията контролира качеството на хранителните продукти и хигиенните изисквания. От запазен документ става ясно, че през лятото на 1877 г. в града се появяват заболявания с признаци на холера. Градският съвет забранява продажбата на овощия на пазара  и възлага контрола на полицейското управление.21 С решение от 8 март 1878 г. отново Градският съвет задължава полицейското управление да охранява събарящата се сграда на “Кадийницата” /турския съд/ докато се насрочи и проведе търг за разпродаване на материалите от нея.22 Полицейското управление упражнява контрол върху питейните заведения /кръчмите/ в града, които са над сто на брой. На 11 февруари 1878 г. полицейският комисар Семерджиев докладва на заседание на Градския съвет, че “…Ненчо Попов, който освен дето е продавал сурова ракия 10 гроша оката, както и ром размесен с  вода от 20 до 30 гроша оката, но и мерките му били забележително малки, като 80 драма вместо 100, 38 драма вместо 50 и т. нат.”23 Ненчо Попов не получава наказание, защото съвета счел, че доказателствата, които са представени не са достатъчни.
            Дейността на младата полицейска стража включва разследване на кражби, обири и убийства. Но те не са толкова много, защото през целия период до края на войната в Севлиево и района има много руски войски. По тази причина процъфтяващото в предходните години разбойничество липсва.
                        Изграждането на полицейската стража като изпълнителен орган продължава през мирновременния период на ВРУ /март 1878 – лятото на 1879 г./. След закриването на Гражданската канцелария се създава Съвет на управлението, като орган на висшата централна власт. Съвета се състои от седем отдела. Начело на Вътрешния отдел /министерство/ е назначен генерал-майор П. Гресер. Тъй като първоначалната организация на полицейската власт е изцяло съобразена с военновременната обстановка, налага се да се обнови нормативната база. Под ръководството на генерал Гресер Вътрешният отдел разработва и поставя в действие Временни правила за устройство на полицията в Княжество България /5 септември 1878 г./ и произтичащите от тях Правилник за устройство на полицията в България  /1878/,  Временни правила за полицейските пристави /1878/, Инструкция за младшите и старшите стражари /1878/, Инструкция за правата и задълженията на местната полицейска стража /1878/.
            Съгласно тези Временни правила полицията в българските земи минава под ведомството на Вътрешния отдел. Полицейските органи обаче, за престъпления по служба са подсъдни на военните съдилища. Административното деление се запазва. Полицейско-административни органи са губернаторите, окръжните началници, полицмейстерите, полицейските пристави, старшите и младшите, пеши и конни стражари. Губернаторите имат право да назначават, повишават, преместват, наказват и дават под съд провинилите се полицаи. Съставът на полицейската стража се подобрява, защото много от бившите опълченци, герои от Шипка и Стара Загора, постъпват на работа като полицаи. През лятото на 1878 г. в полицията в Севлиево започват работа уволнилите се от Опълчението Минко Марков Гализов, родом от Ловнидол, Иван Кънев Устабашиев от Севлиево и др.24
            Задачите на полицейската стража през този етап изискват да се прекратява всяко насилие; да се запазва общественото спокойствие и установения ред; да се опазва имуществото на хората и личната им безопасност; нарушителите на закона да се поставят под стража и дават на съд; 25
             През 1878-1879 г. в района започват да се завръщат семействата на бежанците турци. Тяхното устройване е задължение на властите, а полицията спомага за изпълнението на тази задача и недопускането на ексцеси.
             През втората половина на 1878 г. се обръща сериозно внимание на устройството на полицията. Тя няма право да се меси в работата на стопанските и административните органи. Цялата й власт се ограничава в изискването да служи като изпълнителен орган на администрацията и съда за запазване на реда и безопасността на населението и за изпълнение на закона. 26
             Постъпването на служба в полицията става доброволно, като се приемат само мъже на възраст от 21 до 40 години. За да се привлекат в полицейската стража добри хора и да се издигне авторитета им сред населението се предоставяли значителни права и привилегии. След две години  непрекъсната  служба  в  полицията  се получава правото  на  намалена  с две години  служба  в  запаса на войската. За добра работа полицаите се произвеждат в подофицерско звание, а за пет години непрекъсната служба се дава право да поставят нашивка на двата ръкава на мундира. При шест години непрекъсната служба в полицията се освобождават от задължението да дават коне и кола, а така също и своя труд при изработването на пътища и други държавни работи – пътни повинности и ангарии. Освен тези облекчения полицаите започват да получават годишна заплата от 4000 гроша, заради своя особено труден и опасен занаят.
            Въвежда се еднакво въоръжение и еднакво облекло за стражата във всички губернии. Въоръжението се състои от пушка “Кринка”, къса артилерийска шашка, у конните сабя, голям револвер система “Смит и Уесън”, патронници, ремъци и други принадлежности. Облеклото е като по-късната полицейска униформа с тази разлика, че цветът на мундира и панталоните у конните стражари е черно-син, а у пешите – сиво-жълт. Шинелите са сиво-сини, войнишки, с червени пагони. Екселбанти носят всички конни стражари – старши и младши. Старшите се отличават само по това, че имат широка златна при пешите и сребърна при конните нашивка, прикачена надлъж върху пагона и по-хубави ботуши. 27
            Пръв помощник на окръжния началник в полицейската работа е полицейския пристав. Той е пряк началник на полицейската стража в окръга. Наблюдава и ръководи подчинените си полицаи. Цялата писмена дейност и воденето на установените в полицията книги са негово задължение. Приставът има формено облекло като офицерското, с плетени златни или сребърни пагони и носи сабя или шашка и револвер. Заплатата му е 2400 франка годишно, ползува безплатна квартира, а при отиване по служба в района му се полага кон и кола безплатно от населението.
             През месец април 1879 г. на мястото на княз Любицки е назначен за окръжен началник българинът Никифор Попконстантинов – виден възрожденски деец, учител и книжовник от град Елена.28 След Освобождението той работи като административен и просветен служител в Севлиево и Търново. С освобождаването на княз Любицки приключва  руската помощ в  изграждането на полицейската стража в  Севлиевски окръг. Всички ръководни и изпълнителски длъжности се заемат от българи. Наред с княз Любицки съществена роля в изграждането на полицията в Севлиевско имат Гочо Драгошинов, а също и Панайот Семерджиев, който  е родом от Търново, но Освобождението го заварва учител в Севлиево. През 1878 г. той е полицейски пристав в града, 29 а по-късно полицейски пристав в Хасково, околийски началник и секретар на губернатора в Търново. За двегодишния период на ВРУ в Севлиево полицейската стража се оформя като внушителна сила със своя собствена физиономия. Макар и при неблагоприятни условия, тя се справя добросъвестно с дълга си и осигурява добър ред и спокоен живот на населението. Осигурена с нужните нормативни документи и укрепнала финансово, полицията фокусира вниманието си на най-болните проблеми – обезпечаване сигурността на бежанците, опазване имота на избягалото население, борбата с традиционната престъпност, охраната на населените места и възлови участъци от пътищата, контрол над градския живот и др.
 

1.Ганев, Н.Освобождението на града Севлиево. С. 1927, с.6-9. 

2.Верещагин, Ал. Дома и на войне. С. Петербург, 1886, с.527; Бендерев, А. История на българското опълчение  1877-1878. С.1930, с.349-365.

3.Верещагин, Ал. Цит.съч.

4.Факсимиле от рапорт на есаул Антонов – съхранява се в Градски исторически музей Севлиево /ГИМС/.

5.Пак там.

6.ГИМС – инв. №430; Панов, Й. сп.Векове, кн.1, 1978, Временното руско управление в Севлиево.

7.Верещагин, Ал. Цит.съч; Пешев, П. Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. С. 1929, с.63;  Ганев, Н. Цит.съч. с.20.

8.Бозвелиев, К. С. Спомени, т.І 1868-1878 г.. Казанлък,1 942, с.227.

9.Песецки, П. Я. Два месеца в Габрово. Възпоминания за войната 1877-1878 г. Пловдив, 1879, с.159;  Българското опълчение. Сб. документи, т. ІІ, С. 1959, с.674.

10.История на българите 1878-1944 г.в документи, т. І, част І,  С. 1994, с.11.

11.Попов, С. Севлиевската каза, сб.Севлиево и Севлиевския край... т. І, с. 206; Ковачев, Н. Подготовка за Априлското въстание в селата на Севлиевска околия, сб.Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг 1876 г., С.1978, с.93. 

12.Пак там. 

13.Вълчанов, Х. Севлиево 1842-1942, част ІІ, С.1942, с.18.

14.Пешев, П. Цит.съч., с.66;  Българското опълчение, Сб. документи…с. 309.

15.Пешев, П. Цит.съч. издание 1993, с.119.

16.Беязов, В. Черти из живота на Георги Драгошинов 1842-1926 г. Севлиево, 1936, с.16.

17.Сборник материалов по гражданскому управлению и оккупации в Болгарии 1877-1879 г. под ред. Н. Р. 
Овсяново, С. Петербург, 1903-1907 г., вып.І, с.54.

18.Васильов, Т. Спомени за лица и събития през ХІХ век. Живот и спомени. С. 1938, с.307-308.

19.Юбилейна история 25 години България, т. І, С. 1903, с.115.

20.Цит. по С. А. Никитин, Русское гражданское управление в Болгарии. Сб.Освобождението на България 1878-1968 г., С. 1970, с.35.

21.Севлиево и Севлиевският край…т. ІІІ, с. 343.

22.Вълчанов, Х. Цит. съч. с. 202.

23.Пак там, с.157.

24.Българското опълчение 1877-1878. Първа, втора и трета дружина. Библиография и библиографски справочник, т. І, 1996, с.168, 209.

25.Инструкция за правата и задълженията на местната полицейска стража /1878/, История на българите 1878-1944 в документи, т. І, част І, с. 22.

26.Документи за дейността на русите по уредбата на гражданското управление в България от 1877-1879 г., т. І, събрал и коментирал статския съветник Муратов, С. 1905, с. 34.

27.Васильов, Т. Цит. съч. с. 308.

28.Еленски сборник. Описание на град Елена и Еленско. С. 1931, с.326.

29.Вълчанов, Х. Цит. съч. с. 157.

/Из книгата "Полиция и престъпност в Севлиевския край. Част 1"/