ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
ИДИЛЕВО
Население:
1880 г. – 443 , 1887 г. – 310 , 1934 г. – 619 , 1946 г. – 653 , 1956 г. – 563 , 1965 г. – 461 , 1975 г. –
309 , 1985 г. – 255, 1992 г. – 232, 2001 г. – 196, 2011 г. – 121.
Разположено е на 12 км източно от
Севлиево, южно от пътя София-Варна, на двата бряга на Селски дол. Днес има две
махали: Горна (Гаговска) и Долна (Таш махале). Землището му обхваща 8725 дка площ
по данни от 1950 г.
В района му са намерени находки от
новокаменната и каменно-медната епоха. Сред тях в музеите в Габрово и Севлиево
се открояват каменен клин и каменна тесла.
Следи
от тракийски селища на територията на Идилево са установени в местностите
Денкови къшли (каци) и Ореша според проф. Ат. Милчев.
Според
преданието и археологическите проучвания на проф. Н. Ковачев първоначално
селото се е намирало на югоизток, на 1,5 км, върху южния скат на хълма Караач,
в местността Селището-Юртлука. Тук той открива керамика с бледожълта глазура и
спирални охлювидни фигурки на дъната на съдовете, което му дава основание да
приеме, че е съществувало славянско селище през ХІІ-ХІV век. Според преданието
селището се разселва поради епидемии и поради оживения път
Свищов-Ловнидол-Габрово-Казанлък, по който често ставали грабежи.
В
местността Мезарлъка (на арабски гроб, гробница), на 2,5 км
северозападно, се откриват следи от изчезнало турско село и неговите гробища.
Местността Аша махале (Долна махала), на 0,2 км източно от днешното село, пази
спомена за изчезнала вече махала. В близост е местността Турски гробища, на 0,6
км източно. Следи от изчезнала турска махала има в местността Чорево, на 2 км
СИ.
За първи път селото е
споменато в регистъра за ленни владения в Никополски санджак от 1479 г. под
името Али бей. Заедно със село Хюсеин, то е тимар на петима спахии: Нусрет,
Мурад и Хамза, синове на Окчи Мехмед;
Али, син на Иса и Ахмед, син на
Сюлейман, които го владеят съдружно и в годината на смени един от тях участвува
във военните походи. Регистрирани са само 15 мюсюлмански домакинства с приход
от 1275 акчета. В сравнение с предходната регистрация, която е проведена след
средата на века (около 1455 г.), приходите са удвоени за двете села. Това означава,
че селото по това време е имало наполовина по-малко домакинства. При това
положение появата на първите колонисти можем да отнесем към средата на ХV век.
Няколкото мюсюлмански домакинства, начело със старейшината си Али, най-вероятно
са на юруци или тюркски чергари.
В
следващия Никополски регистър от 1485 г. селото фигурира вече под ново име
- Адил. Основание за това заключение
намираме във факта, че второто село в тимара пак е Хюсеин и спахиите-владелци са същите. Село
Адил в административно отношение спада към вилаета Търново и има 11 мюсюлмански
домакинства, 12 неженени и приход от 1361 акчета. Посочено е, без да се
уточнява към кое от двете села, че в тях са заселени 2 спахии и 1 ешкинджия.
Общият приход на двете села е незначително увеличен в сравнение с 1479 г. Спахиите
са представители на конното феодално опълчение, които срещу част от прихода от
даден тимар са били задължени да се явяват в армията по време на поход,
въоръжени или пък ако доходите им са по-големи да водят със себе си един или
повече въоръжени бойци, прислужници и палатка. Ешкинджиите са конни войници от
племенното опълчение, предхождащи феодалната спахийска конна войска. По време
на война те получавали заплата по 1 акче на ден, а през мирно време се занимавали
със земеделие, като срещу службата си получавали от държавата за лично ползване
земя, освободена от данъци. Постепенно функциите на ешкинджиите се променили и
те се превърнали в незначителен по състав помощен корпус. Заселването на спахии
и ешкинджия показва, че процесите на колонизация на тюркско население в района
през 80-те години на ХV век продължават.
Данните
от двата регистъра убедително свидетелстват, че през втората половина на ХV век
на мястото на днешното Идилево е съществувало мюсюлманско село. То възникнало
върху останките на малко българско селище без население. По време на
нашествието в края на ХІV или в размирните първи години на следващия век
населението на малкото село е потърсило убежище в съседни по-големи селища.
Колонистите се възползували от свободния жилищен фонд, но тъй като не бил
осъществен контакт с предишните жители името на старото българско селище остава
неизвестно за нас.
Мария
Донева, автор на историята на село Добромирка, твърди, че Идилево по всяка
вероятност е било юрушко село, а жителите му – рая на Мека и Медина. Пак според
нея, базирайки се на данни от османиста Румен Ковачев, сътрудник в ориенталския
отдел на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Идилево е с
мюсюлмански жители още от първите десетилетия на османското владичество. Логично
е завоевателите да са обърнали специално внимание на района, през който минава
важен път, и да са го обезпечили със свои верни хора, така както са постъпили и
при съседното село Буря. Според запазено предание селото, което било в района на
местността Селището-Юртлука, се разселва поради
епидемии и поради оживения път, който минавал наблизо.
След колебливото развитие през периода 1479-1485
г., когато броят на домакинствата намалява с 4, следва период на бурно
развитие, който се разкрива от подробния регистър от 1516 г. В него село Адиллер вече е увеличило
домакинствата си от 11 през 1485 г. на 39, т. е. повече от три пъти. Средният
годишен прираст на населението е 0.90 %, едно твърде високо число. Едва ли за
краткия период от 31 години това увеличение може да се получи само от естествен
прираст, очевидно има приток на външни хора. Това биха могли да са нови
мюсюлмани, наскоро помохамеданчени бивши християни от близки или далечни
краища. Такива със сигурност има, но Махиел Кийл, от когото ползваме данните, не
ги сочи за конкретните села, а ги дава в обобщен вид за района. Може също да са
и нови колонисти.
Следващият период в демографското развитие на
селото се очертава от регистъра от 1545 г.: домакинствата са 31, с 8 по-малко в
сравнение с 1516 г. Трудно е да обясним на какво се дължи това отстъпление. Ще
посочим обаче, че всички останали мюсюлмански села бележат ръст в числото на
домакинствата си или запазват същото равнище. Сред мюсюлманите има записани
двама с прозвището „син на Абдуллах”, т. е. „син на Божия слуга”.
Това са бивши християни, които са приели исляма за своя нова религия, и понеже
нямат свое бащино име се записват със служебно. Трудно можем да определим
техния произход и както казахме по-горе те може да са местни хора, но може и да
са довлечени християни от далечни краища на империята.
През следващите 35 години сме свидетели на бързо
развитие на селото и удвояване на неговото население: от 31 през 1545 г.
домакинствата нарастват на 61 през 1580 г. Очевидно е, че отново има приток на
външни хора. Сред тях откриваме и 7 глави на домакинства, които са нови
мюсюлмани, отново със служебното име „син на Абдуллах”. Голямото число
подсказва за случай на групово приемане на исляма, което е рядко явление.
Подобно нещо при мюсюлманските села има регистрирано само в село Горно Чадърлу
през 1516 г.
Неравномерното развитие на село Адиллер се
илюстрира от авариз дефтерът от 1642 г., в който броят на домакинствата е 47,
по-малко с 14 в сравнение с 1580 г. Този спад е характерен и за други мюсюлмански
села: Али Факихлер, Акънджилар, Долно Чадърли и др. Същото явление се наблюдава
и при християнските села. Процесът на ислямизация на местно и друго християнско
население неотклонно продължава: налице е един нов мюсюлманин.
Следва един дълъг период от време, за който нямаме
сведения. Едва в Салнамето на Дунавския вилает от 1873 г. срещаме село Адиллер
с 64 домакинства: толкова, колкото през далечната 1580 г.
Дълго време около името на село Идилево имаше
неяснота в историческата литература. Село Али и село Адил се смятаха за неуточнени
до 1997 г., когато Румен Ковачев при публикуването на втория Никополски
регистър на ленни владения ги идентифицира с днешно Идилево. До тогава
единственото писмено свидетелство за селото бе от 1700 г., когато в тимарски документи
на Никополския санджак се споменава името Идиллер, разчетено от Руси Стойков.
Така разчетеното име проф. Н. Ковачев свързва с
турската дума yedili – което се състои от седем части, и българската наставка –ево: Йедилиево-Йидилйево-Идилево. Селото според него
се състояло от няколко (отначало вероятно седем) отдалечени махлички, чиито
гробища се знаят още. Съществували са Аша махале (изчезнала вече), Тас махале,
Ташкънска махала, местността Чорево (изчезнала
турска махала), местността Мезарлъка със следи от изчезнало турско село и
гробища, местността Юртлука (Селище), също със следи от изчезнало селище.
Това тълкуване на името е трудно приемливо поради
няколко съображения. На първо място трябва да отчетем, че общоприетата практика
през първия век след завоеванието е новите селища с мюсюлманско население да се
наричат преимуществено с личните имена на предводителите на заселниците. Така
се е постъпило при село Буря (Ходжа Омер, Малкочлер), при Оходен (Али Факих),
Ряховците (Сюлейман, Иса) и т.н. Първото име на селото – Али, идва от
съществителното али, което означава висок, висш, високопоставен
на арабски. Очевидно е, че това е името на предводителя на групата колонисти,
заселили се в района на Идилево. В началото на 80-те години на ХV век името на
селото е заменено с Адил, име на друг уважаван от мюсюлманите водач, което
произлиза от съществителното адил, означаващо справедлив. Може би
някой изтъкнат духовен лидер. Във всички османски документи от ХVІ до ХІХ век
името на селото се среща във формата Адиллер. Такова го откриваме и през
1871-1872 г. в турски документи за десятък върху произведения тютюн. След
Освобождението името придобива формата Идил-ево, с българска топонимична
наставака, по общоприетата практика в района. Връщайки се към името от 1700 г.
може само да предположим, че става дума за погрешно разчитане от Руси Стойков.
Може би тук трябва да се чете не Идиллер, а Адиллер, така както го срещаме в
известните регистри.
През 1992 г. проф.Н. Ковачев изказа мнението, че
първичното название на селото може би идва от името на своя основател Идил,
което според него било народна форма на арабско-турското Адил, праведен.
Както видяхме по-горе става дума за тъкмо обратното: първичната форма е Адил, а
Идил е вторично название, народна форма от първото. От малкото запазени документи
виждаме, че и двете форми са употребявани преди Освобождението, след което
окончателно е възприето името Идил-ево.
През всичките векове на османското владичество
Идилево е малко мюсюлманско село с джамия без минаре. През 1880 г. преброяването
го отбелязва с 443 жители, от които само 9 българи. Като турско село го
споменава и Константин Иречек, когато преминава през района в 1884 г.
Ускореният процес на изселване на турците приключва до 1887 г., когато в селото
са преброени единствено 310 българи. Само за няколко години българизацията на
селото приключва успешно.
Първите заселници придошли през 1880 г. от
съседното село Ловнидол: братята Гатьо, Михо и Стоян Стоянови. Последните двама
по-късно се изселват към село Кубадин, Грудовско. От Ловнидол са следните
родове: Андрееви, Балджии, Балеви, Братоеви, Бухлета, Бръшлянови, Бацкеви,
Велевци, Добреви, Илчеви, Кайкови, Кацари, Ковачеви, Коджабашеви, Маневи,
Мотките, Печета, Цанкови, Шевикови, Щъркови. От Габровско придошли от колиби Влайковци:
Башакови, Мариновци, Сиромасите, Стойчеви, Ташкънови, Чаплаци; от колиби
Спанаците: Гаговци, Тодорови; от колиби Читаковци: Сулеманите и от Зелено
дърво: Дервишите.
Училище се построява на мястото на джамията.
Църквата „Св. цар Борис” е построена през 1899 г.
Читалище „Пробуда” в селото се открива едва
през 1930 г.
Топонимията на селото и днес е изпъстрена с турски
наименования, остатък от вековното съществуване на мюсюлманското село.
Заселването на българи в края на ХІХ век довежда до промени в имената на редица
местности. Появяват се и множество чисто български названия. Сред тях внимание
заслужава старинното име Калилата, местност между Идилево и Ловнидол. Идва от
старобългарското калъ и означава локва за тинене на биволи или свине. Има
и двойни наименования (Юртлука=Селище), или пък смесени, турско-български като:
Дараджийска ливада, Ташкънска ливада и др.
/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/
