ПРОВАЛЕНИТЕ ИЗБОРИ В СЕВЛИЕВО ПРЕЗ 1879 ГОДИНА
След
приемането на конституцията и избирането на княз, по волята на монарха
управлението на Княжество България през 1879 г. е поверено на консерваторите. Либералите в Търново, водени от П. Р. Славейков
и Ст. Стамболов, започват ожесточена борба срещу правителството, първоначално
със статии в печата, а след това и със събрания, митинги и демонстрации, на
които се гласуват гневни резолюции с обвинения в нарушаване на основния закон.
От старата столица опозиционната вълна достига бързо до Севлиево и района.
През
лятото и началото на есента, когато започва подготовката за първите
парламентарни избори, се оформя ядрото на Либералната партия в Севлиево. Към
него, както ще видим по-нататък гравитират участници в
националноосвободителното движение, чиновници, учители и други, предимно млади
хора. Техните опоненти, привърженици на консерваторите, са ръководни лица от
местната административна и съдебна власт.
На
първите парламентарни избори в Българското княжество, проведени на 30 септември
и 7 октомври 1879 г., победител е Либералната партия, която взема над 70% от депутатските
места. Сред новоизбраните депутати липсват полагащите се шест народни
представители от Севлиевски окръг. Избори в Севлиево не се произвели поради
сблъсък между избирателите и местните власти, предизвикан от грубото
вмешателство на последните.
Подготовката
за изборите започва още в средата на месец септември. За целта в града идва от
Търново губернаторът Минчо Цачев, който провежда съвещание с местните изявени
консерватори – не повече от 11-12 души, сред които началника на окръга Никифор
Попконстантинов, председателя на окръжния съвет, председателя на окръжния съд, иконом
Марин Софрониев, Илия Денчев и др. Тези „зложелатели на отечеството“,
както казва Райчо Попов „приготвиха сцената“. Уточнени са имената на
кандидатите за народни представители на консерваторите. В нарушение на
избирателния закон не са определени избирателни околии, а е решено всички
избиратели да се съберат в града и тук да гласуват. Смятали са, че така
по-лесно ще контролират селските кметове, а чрез тях и избирателите. В
агитацията за консерваторите се включва активно иконом Марин Софрониев, който
свиква всички духовници и дава съответните указания, обикаля селата на място.
По време на тези обиколки, предприети от местните власти, на по-верните кметове
са раздадени предварително изборните „билети“ (разбирай бюлетини, б.моя) с
имената на кандидатите от Консервативната партия.
В
денят на изборите, 30 септември (неделя), в двора на конака се събрало голямо
множество хора – според Райчо Попов, близо 10 000 души. Това число едва ли
е преувеличено, защото общият брой на избирателите по това време е бил 11 121,
по данни от изборите през месец януари 1880 г. за II Обикновено народно събрание. Тогава
те били разпределени в четири избирателни околии: Севлиевска градска,
Ловнидолска, Млечевска и Батошевска. Гласувано било изборно бюро с председател
Райчо Попов и писар. Възражения по избраното бюро нямало и от 11 часа започнало гласуването. На доминираното
от либералите бюро направило впечатление, че се внасят по 100-200 бюлетини
наведнъж от първите две-три селски общини, всичките в полза на консервативните
кандидати. При разговор с избиратели Райчо Попов установил, че те не знаят за
кого гласуват, а бюлетините са им раздадени предварително от кметовете. Те обяснили,
че ги получили преди седмица от окръжния началник и архиерейския наместник. На
избирателите Райчо Попов заявил: „Аз като председател на бюрото считам за
длъжност да ви кажа, че трябва да изберете человеци, които знаят да защитават
общите интереси на Княжеството, достойни человеци…“ Повечето от
избирателите знаели, че ако не пуснат предварително раздадените им бюлетини ще
бъдат глобени („щраф по 2 рубли“). След направените разяснения те
започнали да късат бюлетините и да искат нови.
Виждайки
че нещата излизат от контрол, окръжният началник реагира с атака срещу
председателя на бюрото Райчо Попов, заявявайки че е незаконно избран, защото
нямал 6 месеца постоянно местожителство в село Добромирка. Срещу това заявление
се обявили 183 избиратели от селото, които свидетелствали, че той живее в Добромирка
от 7 месеца и е записан в списъците под № 353. Още по-грубо се вмесва в
изборния процес Илия Денчев (богат табак и търговец на кожи, народен
представител в Учредителното събрание), който идва, дръпва стола на писаря и
той пада на земята, сяда на неговото място и започва агитация сред мюсюлманите
с думите: „Този глава на комисията (сочи Райчо Попов), него ли избрахте? Той
е причина гдето се доведе Русия и вие да останете на неговата ръка, ще ви
вземе и кожата от гърба.“ Мюсюлманите
обаче заявили, че приемат избрания председател на бюрото.
Изпадналият
в затруднение началник телеграфирал на губернатора Минчо Цачев в Търново, че
бюрото е либерално и поискал указания. По негово разпореждане пуснатите
бюлетини били запечатани, съставил се протокол и със съгласието на началника и
председателя на градския съвет се решило изборите да се подновят на следващия
ден в 8 часа сутринта.
На
следващия ден (1 октомври, понеделник) изборите не започват в уречения час
защото окръжният началник чакал указания от Търново. Междувременно се опитвал,
със заплахи и увещания, да придума Райчо Попов да се откаже от председателския
пост. Въпреки пречките изборното бюро започва работа. Началникът Константинов
телеграфира до губернатора: „Предложих разтуряне на събранието, но то не се
разижда. Агитаторите работят.“ Губернаторът отговаря: „Агитаторите
съобразно 36 член на избирателния закон предай на съд“.
В
двора на конака и извън него имало голямо множество избиратели и други хора,
любопитни да видят какво ще стане. Тази ситуация е използвана от властите;
намерил се човек, който съобщил в полицията, че има нападение срещу съда (той
се помещавал в конака, където се провеждали изборите) и пристигналите полицаи
обградили сградата. В това време излязъл председателят на съда Пантелей Урумов (в стенограмата Пантелеймон) и
започнал да крещи: „Какви сте вие либералци? Нима сте в Балкана, да вземете
пушки и да нападате съда?“ После изтичал и затворил железните порти на
двора. Крещял, че била разбита тъмницата. Дошъл и окръжният началник, който
заповядал да отворят портите, защото в двора имало голямо множество избиратели,
а извън него още повече. В създалата се ситуация и втория опит да се проведат
изборите в Севлиево бил провален. След разменени телеграми между окръжния началник,
губернатора, вътрешния министър и военните власти било разрешено на командира
на 12-та дружина да съдейства на местните власти. До него Никифор Константинов
изпраща телеграма, тъй като войската е на обучение в полето, да му отдели 10 и
повече войници за поддържане на реда в града. Войска действително идва, но след
разговори с членовете на бюрото командирът преценява, че не е нужна неговата
намеса и оттегля хората си.
Образувано
е дознание от пристава на окръга под №183, в което се описва получаването на сигнала
за нападение на съда, обсаждането му от полицията и започналото дирене на
виновниците. Губернаторът Цачев разпорежда на окръжния началник да открие кои
са „подбудителите на населението да напада съда“ и да ги изпрати под
конвой в Търново. На 4 октомври Константинов докладва: „Райча и другарите му
сега изпроводих в Търново за избягвание радражение без конвой. Всичко е тихо.“
Другарите на Райчо Попов са: Сава Попов Никифоров, Хараламби Гюлгелиев, Христо
Белчев, Никифор Влаев и Христо Басмаджиев. От Търново, вероятно на 5 или 6
октомври, те телеграфират до вътрешния министър Тодор Бурмов: „Търновский
губернатор заповедил Севлиевскому началнику да на прати с конвой Търново.
Дойдохме тук. Сега иска да на туря в затвор, ако не си намериме поръчители.
Тука не познаваме хората. Кой ще поръчителствува? На основание конституцията
ние имаме Labeas Cornus
и
не можеме да бъдеме затворени без присъда. Каква е вината ни сами не знаеме.
Избавете на в името на Бога от произволите на губернатора.“
Употребеният латински израз в телеграмата означава неприкосновеност, което
ни дава основание да приемем с голяма доза сигурност, че тези 6 души са
членовете на изборното бюро. Това всъщност са най-изявените лица на формиращата
се организация на Либералната партия в Севлиево по това време.
Райчо
Попов е родом от Габрово, но се заселва през 1879 г. в
Добромирка. Активен участник е в революционните борби на българския народ.
Докато живее в Румъния се запознава с Георги С. Раковски, работи с Васил
Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други революционни дейци. Със собствени
средства подпомага сериозно народното дело. По-малкият му брат – Ванката
Райчев, загива като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Христо
Белчев е родом от Търново, но през есента на 1879 г. е чиновник в Севлиево.
Тука укрепват връзките му с Мара Белчева, с която след няколко години сключва
брак. Кариерата му е тясно обвързана със Стефан Стамболов. Убит е през 1891 г.
при покушение срещу министър-председателя. Харалампи Гюлгелиев е
журналист, а след идването на власт на либералното правителство е назначен за
секретар на окръжния съвет и впоследствие за финансов началник. Христо
Басмаджиев е родом от Габрово, бивш опълченец, изявен либерал и близък
човек на Стамболов, бъдещ градоначалник на София. По време на изборните събития
е живеел и работел в Севлиево. При либералното управление през следващата
година е вече подсекретар на окръжния началник. Сава Никифоров Попов през
месец май 1880 г. е назначен за контрольор на ковчежничеството в Севлиевски
окръг. Никифор Влаев е адвокат без юридическо образование, участник в националноосвободителното движение.
В Търновския окръжен съд срещу шестимата е заведено следствено дело под №796/1879
г. за застрашаване безопасността на съда в Севлиево.
На
4 октомври вътрешният министър Бурмов с телеграма пита окръжния началник
войската оказала ли е помощ и „как стои работата“. Никифор Константинов
отговаря: „Работата утихна. Едни днес се изпроводиха в Търново мирним
образом, за други се начена изследванието на съда“. Действително в Севлиево
е започнато съдебно следствие като са привлечени като обвиняеми 45 души, а
свидетелите са 50 на брой. И тука в
действие влиза заплахата на председателя на съда, отправена към най-дейните
избиратели в първия и втория ден на изборите: „Кога ми дойдете в ръцете, ще
ви одера кожата“. На обвиняемите също така са съставени актове от
полицията, от окръжния съд и окръжния съвет.
Активно
се ангажира със ситуацията в Севлиево водачът на либералите Стефан Стамболов,
който по това време вероятно е в Търново. Негова телеграма до министър Бурмов
сигнализира, че губернаторът насилва населението да участва във вторичните избори.
В друга телеграма, адресирана до Петко Р. Славейков, пита къде са Захари
Стоянов и Петко Каравелов и трябва ли да вземат участие във вторичните избори.
Съобщава, че замислят протест до министъра срещу насилията на губернатора за
провеждането на избори, а също и оплакване до княза. Ако се стигне до втори
избори смята за нужно да се ангажират същите 7 човека от Севлиево, които са по
това време в Търново. Какви решения са взети личи от следващите събития.
Считайки
че са успели да овладеят положението властите решават да проведат повторни избори
на 7 октомври в неделя, както е предвидено по закон. Събралото се множество
обаче категорично поискало старото изборно бюро. Отново изпадналият в
затруднение окръжен началник телеграфира на губернатора: „Народът събран
шуми. Към избори не пристъпва, постоянствова и иска вехтото бюро“. Губернаторът
изпраща заплашителна телеграма, в смисъл, че властта няма да търпи бунтове и
подбудителите ще бъдат строго наказани. Константинов с телеграма отговаря: „Вчера
съобщих телеграмата ви, но бясната и пияна сган пак не прие да избира, като
крещеше догде не си дойдат от Търново нашите хора, нито ще избираме, нито ще си
идем. Едва по 5 часа ги разпръснахме. Тази сутрин пак се събраха и крякаха.
Вторий час след пладне успяхме да разпръснем тълпата, избори не станаха.“ Така
и двата опита да се произведат избори, на 30 септември и 7 октомври, пропадат.
Арестуваните 6 души в Търново са върнати в Севлиево с указание от губернатора
да се дадат под съд.
На
21 октомври в София започва работа I-то
Обикновено народно събрание, доминирано от Либералната партия. При обсъждането доклада
на комисията за проверка законността на избора на депутатите (6-то заседание,
26 октомври) Стамболов повдига въпроса за Севлиевските избори: „Искам да
предложа – казва той, да реши нещо Народното събрание за Севлиевските избори. В
Севлиево по някаква причина нито първата, нито втората неделя са станали
изборите. Като депутат получавам 5 депеши от избирателите, които ме замолват да
предложа на НС, да се разпореди чрез надлежната власт, да станат час по-скоро
там избори, още повече, че съдът иска да съди хора съвършено невинни заради
някои злоупотреби по изборите. Тамошният съд е един от обвинителите“.
В
следващото 7-мо заседание на НС, проведено на 29 октомври, министърът на
вътрешните работи Тодор Бурмов взема думата и заявява: „Господа!
Завчера приех от Народното събрание едно официално писмо, подписано от
председателят Каравелов и от секретарят Хранов и надписано: Г. Министру на
Вътрешните дела. Съдържанието му е следующето: "В шестото заседание един
от депутатите възбуди въпрос защо до сега не са се извършили
изборите на депутатите от Севлиевския окръг. По документите, които се имат в
канцеларията на Народното Събрание, вижда се, че действително изборите не са
станали по причина на някои недоразумения между властта и избирателите. Догде
да се разясни това дело, Народното Събрание реши да ви помоли, Господине
Министре, да благоволите чрез надлежните власти да се разпоредите да станат изборите
на представителите в Севлиевския окръг непременно в идущата се неделя на 5 ноември“.
По повод на това писмо аз се намирам в недоумение относително до значението,
което трябва да се даде на това решение на Народното събрание, недоумение,
последствие на което съм принуден да искам изпълнение на тоя адрес, който ми е
проводен от страна на Народното събрание. Аз недоумявам какво значение трябва
да се придаде на това решение на Народното събрание. Желание ли е това просто
едно или е предписание, или е най после решение, постановление в смисъл на един
закон“. По възникналия казус се разгаря един твърде интересен и дълъг
дебат, показателен за степента на „развитието на конституционализма в
България“, както казва Симеон Радев в своята книга „Строителите на съвременна
България“. Особено активни са Ст. Стамболов и П. Р. Славейков, а от страна на
правителството - Тодор Бурмов и Димитър Греков – министър на правосъдието. В края на
разискванията Народното събрание препотвърждава своето старо решение.
Председателстващият заседанието завършва с думите: „Въпросът е изчерпан.
Какво ще направи Министерството аз не зная“. Поради краткия живот на I ОНС (само
месец и три дни) не се стига до насрочването на нов избор в Севлиево.
В
парламентарните избори за II
ОНС, проведени през месец януари 1880 г., либералите отново имат болшинство.
Сред новоизбраните депутати е и Райчо Попов от Севлиевски окръг. В 11-то
заседание (5 април), след завършване доклада на комисията по редовността на
произведените избори, той заявява: „Аз желая да се прочете прошението,
дадено от севлиевските избиратели за първото Народно събрание, защото от там ще
се види, че администрацията се умесвала в изборите, което умесвание аз считам
за голяма опасност за държавата. И аз желая, щото комисията, която ще изберем,
да изследва намесването на администрацията в изборите, да иде тоже в Севлиево и
да изследва, как са станали изборите за първо Народно събрание“.
Резултатите от извършената проверка комисията докладва на 29 октомври 1880 г. и
нейното заключение е следното. Губернаторът Минчо Цачев, началникът Никифор
Константинов и техните съмишленици от администрацията и съда в Севлиево са
постъпили незаконно като са отстранили изборното бюро на 30 септември, а
членовете му изпратили в Търново, където били затворени. Незаконно са постъпили
и когато са затваряли избиратели само по подозрение, че щели да нападнат
сградата на съда. Онеправдали са избирателите, като не са върнали членовете на
изборното бюро от Търново, които те искали да изберат за вторичните избори на 7
октомври. Съобразявайки се с предложението на комисията виновните лица да бъдат
предадени на съдебните власти, депутатите гласуват решение делото по
севлиевските избори да се изпрати на министъра на правосъдието, за да му се
даде ход по съдебен ред. Как са се развили нещата по-нататък за нас е неясно.
Хронологично
изложените събития, за непроведените и провалени избори за народни
представители в Севлиево през 1879 г., са красноречиво свидетелство за
изострените политически борби между формиращите се организации на Либералната и
Консервативната партия в града и окръга. Към либералите клонят бившите
участници в националноосвободителните борби на българския народ и второстепенни
чиновници – предимно млади хора, а консерваторите са представени изключително
от ръководните лица в администрацията и съда, а също така и от богати търговци,
които в миналото са били обвързани с османските власти. Обществените нагласи по
това време били в полза на либералите.
