КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ ЗА ОКРЪЖНИТЕ НАЧАЛНИЦИ (УПРАВИТЕЛИ) НА СЕВЛИЕВСКИ ОКРЪГ (ОКРЪЖИЕ) 1877-1901 ГОДИНА

 

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ ЗА ОКРЪЖНИТЕ НАЧАЛНИЦИ (УПРАВИТЕЛИ) НА СЕВЛИЕВСКИ ОКРЪГ (ОКРЪЖИЕ) 1877-1901 ГОДИНА

 Окръжните началници (управители) са ръководители на цялата полиция в Севлиевско окръжие. До лятото на 1880 г. техни помощници са приставите, а след тази година до 1901 г. – околийските началници. Окръжният началник (управител) трябва да е навършил 27 години, да има 2 години правителствена служба и средно образование. Назначава се и се уволнява от княза по предложение на министъра на вътрешните работи. Тези са изискванията по Закона за окръжните и околийските началници от 1882 г.

          Уточнени са имената на 26 окръжни управители на Севлиево. Списъкът не е пълен поради липса на документи, особено за периода 1882-1888 г. Данните за някои от окръжните управители са оскъдни. Въпреки това могат да се направят някои обобщения, въз основа на кратките биографични справки. През 80-те и 90-те години на ХІХ век за окръжни управители са назначавани хора с високо за времето си образование, предимно учители. Повечето са завършили учебни заведения в Русия, Чехия, Сърбия, Австрия, Цариград и един на остров Малта. Болшинството  са  активни  участници в националноосвободителните и църковно-просветните борби на своя народ. Съратници са на Раковски, Левски, Ботев. Арестувани и заточавани преди Освобождението. В свободна България те продължават да участват дейно в обществено-политическия живот. Депутати са в Учредителното събрание и в следващите народни събрания, кметове на големи градове, съветници в окръжни съвети. Сред севлиевските окръжни управители има преводачи на чужда литература, издатели, сътрудници на вестници и списания, книжовници. Част от тях са читалищни дейци.

          Бурният политически живот в първото десетилетие след Освобождението е причина за честата смяна на окръжните управители. Някои от тях се задържат на поста съвсем за кратко, за дни или за няколко месеца. През последното десетилетие на века тази порочна практика е преодоляна и се отразява добре на работата. Само един от управителите е жител на Севлиево. Всички останали са от други градове, като по-голямата част от тях са изпълнявали и продължават да изпълняват тази длъжност и в редица други градове.

 

ЛЮБИЦКИЙ - руски княз, подполковник от 3-ти жандармски ескадрон. Назначен за началник на Севлиевски окръг през юли 1877 г. и изпълнявал тази длъжност до април 1879 г. Опитен администратор. Петър Пешев го обрисува  като висок, строен, сериозен,  работлив, строг, неумолим, постоянно бодър, враг на безчинствата и покровител на турското население. За безчинства из турските махали по негова заповед са бити по голо, публично всред конака, няколко севлиевски младежи. Постоянно ходел с камшик в ръка. Имал на разположение няколко казака, с които осигурявал реда при преминаване на руски войски през града. С негова помощ се формира и започва работа полицейската стража на окръга. Създадено е полицейско управление, което започва да функционира още през лятото на 1877 г. Населените места в окръга са предпазени от башибозушки нападения. Под ръководството на княз Любицкий започват работа Градският общински съвет, Окръжният административен съвет и Окръжният съд. Посрещат се и се настаняват голям брой бежанци от Ловешко и Южна България, създава се организация за опазване имотите на избягалото турско население и прибиране реколтата от тях. Събраните храни, фуражи и облекло се предават за войската и бедното население. На 30.10.1877 г. е награден с орден “Св. Владимир”, четвърта степен.

 

НИКИФОР ПОПКОНСТАНТИНОВ (МУДРОН) - замества княз Любицкий като окръжен началник на Севлиевски окръг през април до 21 декември 1879 г. Попконстантинов е известен възрожденски учител и книжовник, родом от Елена. Учи в семинарията в Одеса, след което е учител в Пазарджик. Там развива активна дейност срещу гръцкото влияние. Учителства също в Елена, Габрово и в Богословското училище в Лясковския манастир Тук негов ученик е Петър Пешев. След Освобождението, през 1878 г., работи като административен и просветен служител в Севлиево, Търново и други градове. Участва в работата на Учредителното събрание в Търново (1879 г.). Превежда и издава книги.

 

КУНИ В. КУТИНЧЕВ – окръжен началник от 16 април до 1 юли 1880 г.

Роден в село Щръклево около 1852 – 1927 г., починал през 1927 г. Завършва класно училище в Русе през 1869 г. По препоръка на Христо Г. Данов и Драган Цанков Русенската община го изпраща да учи в Земеделското училище в град Табор, Чехия, което завършва през 1973 г. Там другари са сънародниците му Ангел Кънчев, Михалаки Георгиев, Кръстьо Мирски и др. Учител в Русе 1875-1878 и София, директор на Първа софийска гимназия. Читалищен и театрален деец в Русе. Основател на Физико-математическото дружество при Висшето училище (1898 г.) и негов касиер и библиотекар.

 

ИЛИЯ ЦЕНОВ ЩЪРБАНОВ  –  окръжен  началник  от  1  юли 1880 г. 

Роден е през 1840 г. в Етрополе, където завършва начално образование. Според някои източници продължава да учи в Цариград. Даскал е в Пирдоп, Етрополе и Лом. При разкритията по Ломското съзаклятие през 1868 г. е арестуван и няколко седмици разпитван във Видин. Активен читалищен и църковен деец в Лом. Като участник в Църковния събор от Видинската епархия, той е сред най-яростните поддръжници за изработване на демократичен устав за управление на Екзархията. Председател е на Местния революционен комитет през 1876 г. След Освобождението напуска даскалъка и започва да се занимава с търговска, обществена и политическа дейност. При Временното руско управление е назначен за председател на Окръжния съвет на Лом и като такъв участва в Учредителното събрание по право. Депутат е в няколко Велики (I и III) и Обикновени народни събрания (V, VII и IX). Назначен е за окръжен началник в Балчик, а след това в Севлиево и Ловеч (27 април 1881 г.).

Умира на 20 юли 1918 г.

 

НИКОЛА АНГЕЛОВ СЛАВКОВ – при административната реформа през лятото на 1880 г. заменя Илия Щърбанов като окръжен началник (1880-1881). Идва от Търговище.

Роден е на 21 юни 1851 г. в заможно семейство в Свищов. През 1869 г. емигрира в Румъния, след което се прехвърля в Сърбия и служи в армията. Военната си кариера продължава в 8-и корпус на генерал М. И. Драгомиров в Русия и в Одеското юнкерско училище (1874 г.). В революционното дело го привлича Христо Ботев, с когото се срещат в Одеса (1875 г.). Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Като помощник на апостола Никола Обретенов е заловен през февруари 1876 г., но освободен защото е руски поданик. През Руско-турската война 1877-1878 г. е преводач и разузнавач при щаба на Източния отряд. След Освобождението не се отдава на военна кариера, а заема високи административни длъжности в Русе, Варна (полицмайстер – 1879 г.), Търговище, Севлиево (окръжен управител, 1880-1881 г.), Омуртаг, Провадия (окръжен управител, 1881-1882 г.), Шумен, Плевен, Видин (окръжен управител – 1884-1885 г.),  Кюстендил (1885 г.), Хасково, Търново, Враца, Сливен, Бургас. От 1895 до 1898 г. е градоначалник на София. Честата смяна на назначенията е продиктувана от опасенията на управляващите, че като талантлив администратор може да придобие голямо влияния и да предяви по-големи претенции. Кариерата на Славков завършва в първата година на новия двадесети век. Завръща се в Свищов, където през 1936 г.

Умира на 85-годишна възраст.

 

КОНСТАНТИН Д. ПЕТКОВИЧ – преврата на 27 април 1881 г. го заварва като окръжен управител на Севлиево. Не приема промяната, поради което е арестуван от извънредния комисар и освободен от поста.

Роден е в село Башино, Велешка община, Македония, през 1826 г. Завършва славянска филология в Петербург, където е състудент с Н. Г. Чернишевски. Дипломат на руска служба в няколко държави. Преводач от чешки и словашки език, поет и писател.

Починал през месец януари 1898 г. в Одеса.

 

ФЕОДОРОВ – в дневника на Иречек се споменава, че е назначен телеграфически за окръжен управител на Севлиево след ареста на Петкович.

 

КОСТА КЮСТАТА – консерватор, окръжен управител на Севлиево след 27 април 1881 г. Захари Стоянов го нарича в книгата си “Превратът” “калното онова същество”. Бил е окръжен началник и в Разград.

 

ЦВЯТКО ИВАНОВ ЗЛАТЕВ (ЗЛАТОВ)   -  окръжен управител на Севлиево през февруари 1882 г.

Роден е през 1852 г. в Троян в бедно семейство. Учи в родния си град и в Троянския манастир, откъдето го изпращат да продължи образованието си в Одеската семинария и в Новорусийския университет. Връща се в България и става учител в Троян (1872 г.). Включва се в революционното движение. По време на Временното руско управление е преводач  на окръжния  началник на  Ловеч. При първото правителство на Петко Каравелов 1880-1881 г. е разградски управител. Уволнен по доклад на военния министър генерал Ернрот “като защитник на разбойниците турци”. С указ на княза от 25 май 1881 г. е възстановен на старата си длъжност в Разград, а на 15 юли 1881 г. е преместен за окръжен управител в Плевен. Заема същата длъжност и в Ловеч. След възстановяване на конституцията през 1883 г. учителства в Троян и Севлиево в гимназията. Поставя началото на обществена библиотека в Троян.

Умира през 1906 г. в Ловеч.

 

ПЕТКО ВАСИЛЕВ ГОРБАНОВ – в Държавен вестник, бр.39 от 9 април 1883 г. е публикуван Приказ № 28 със следния текст: „И.Д. Севлиевски окръжен управител Петър Горбанов се назначава за и.д. Русенски окръжен управител на място вакантно. София, 4 април 1883 г. Министър на вътрешните дела генерал-майор Соболев.”

Роден на 17 февруари 1846 г. в Елена. Политически и обществен деец, публицист, горещ консерватор, скандалджия по темперамент. Завършва Духовна семинария в Киев и Робърт колеж в Цариград. Учителствал в родния си град и в Робърт колеж. По време на Освободителната война 1877-1878 г. сътрудничи на руското командване като разузнавач. Заема различни административни постове: председател на Окръжния съд в Елена, главен секретар на Министерството на правосъдието, помощник-кмет на София и др. Редактор на вестниците Бодилник и Български глас. Учител по български език на княз Батенберг. Депутат в Учредителното събрание (1879 г.) и в Свищовското ВНС (1882 г.). По време на Пълномощията влиза в конфликт с Ремлинген – „възпят” от Иван Вазов в стихотворението „Ремлинген”:

          В ръка носи кърпел дрянов

          Ремлинген-герой

          Даже верният Горбанов

          Вчера яде бой.

Подпредседател на ІХ ОНС (1896-1898 г.).

Умира на 9 февруари 1909 г. в София.

 

МИХАЙЛОВ – бил за кратко управител, за което научаваме от Държавен вестник, бр.60: „Министерството на вътрешните дела отстранява с Приказ от 25.04.1883 г. под №42 и.д. Севлиевски окръжен управител Михайлов, съгласно чл.50 от „Закона за чиновниците” се отчислява от тази длъжност. София, 28 май 1883 г. Управляващ министерството на вътрешните дела Марков.”

 

ЛУКА РАДУЛОВ – за този окръжен управител на Севлиево (1882-1884 г.) научаваме от две обявления за търг и две негови заповеди от края на 1883 и началото на 1884 г., публикувани в Държавен вестник.

Родом от Браила, Румъния. Български общественик, депутат в Учредителното събрание (1879) по право като председател на Оряховския окръжен съд.

Умира в София през 1917 г.

 

ИВАНОВ – окръжен управител в началото на 1884 г.

 

ИВАН ТОДОРОВ ДРАСОВ – окръжен управител на Севлиево в периода между 1882-1883 г., без да можем да уточним кога точно.

Роден е на 19 март 1848 г. в Ловеч. Учи в Чехия. Активен участник в националноосвободителното движение. Учредителен член на Ловчанския революционен комитет и негов секретар. Съратник на Левски. В спомените му има данни за връзките на Апостола с революционни дейци от Севлиево. Деен участник в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Член на БРЦК (1875 г.). Близък съратник на Христо Ботев и Панайот Хитов. След Освобождението кмет на Ловеч, народен представител, окръжен управител в Берковица (1881-1882), Трън, Севлиево, Свищов (1883-1884), Търново (1884-1888), Варна (1899-1901).

Умира на 27 септември 1901 г. във Варна.

 

МИРЧО АТАНАСОВ ИВАНОВ – окръжен управител в Севлиево в периода 1880-1888 г., без да можем да уточним кога точно. 

Роден през 1852 г. в Стара Загора в семейство на учители. Завършва богословското училище в Белград (1869-1870 г.) и Земеделското училище в Табор, Чехия, през 1873 г. Учителства в Стара Загора и Трявна преди Освобождението, а след това е околийски началник и окръжен управител във Враца, Трън и Севлиево. Помества статии по земеделски въпроси във в.”Македония”, в.”Право”, сп.”Читалище”.

Умира през 1890 г.

 

ЖЕЧО БОНЧЕВ – окръжен управител в Севлиево през 1888-1889 г.

Запазено е негово Изложение за състоянието на окръга през 1888 г., докладвано пред сесия на Окръжния съвет. През юни 1889 г., когато княз Фердинанд посещава Севлиево, още е на служба. Преместен за окръжен управител на Ловеч. Уволнен от Стефан Стамболов, когато бил управител на Враца, заради собствено мнение.

 

Д. ТРИЧКОВ  –  след  преместването на  Жечо Бончев в Ловеч наместник на Севлиевския окръжен управител. На септемврийската сесия на Окръжния съвет през 1889 г. докладва за състоянието на окръжието.

 

ТЕОФАН  РАЙНОВ  (Т.  Р.  ПОПОВИЧ)   -  окръжен управител в Севлиево през 1889-1890 г. Запазено е негово Изложение пред окръжния съвет.

Родом от Карлово (1837). Известен обществен и политически деец. Син на Райно Попович. Завършва търговско училище във Виена. Работи като търговец в Цариград и Виена. Сближава се с италиански и полски емигранти-революционери. Един от активните сътрудници на Раковски при подготовката на въстание през 1862 г. По негова поръка отива в Италия, за да се запознае с тактиката на освободителното движение, ръководено от Джузепе Гарибалди. Участва в похода на гарибалдийците през 1862 г. През 1866-1867 г. живее в Пловдив и Цариград, а впоследствие се установява в Букурещ. Става сътрудник на турското тайно разузнаване със задача да следи българските революционери, но фактически използва дадените му средства за нуждите на българското революционно дело. Поддържа връзка с Тайния български централен комитет, сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Иван Касабов. Член е на организацията “Млада България”, от чието име заедно с Р. Гръблев посещава през 1869 г. Женева и Лондон и разговаря с М. Бакунин, А. Херцен, Дж. Мацини и други революционери по въпроси на българското освободително дело. През 1872-1876 г. работи като чиновник и управител в турската телеграфна служба в железницата в Пловдив. Заподозрян от турските власти успява да избяга в Букурещ. През Руско-турската война 1877-1878 г. е на служба при руското командване. След Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово, а по-късно и за префект на Пловдив. Помощник кмет на София 1882-1883 г. След това е околийски управител на Омуртаг, окръжен управител на Хасково, Бургас, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Трън, Севлиево, Пазарджик и Кюстендил.  За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890  г. е награден с орден "Св. Александър" - V степен с грамота.                                                                  

Умира в Карлово на 18 септември 1910 г.

РАДКО МАРИНОВ РАДОСЛАВОВ – окръжен управител на Севлиево през 1890 г. В сп.”Промишленост”, 1890 г., кн.V и VІ са публикувани “Бележки за град Севлиево” от Р. Радославов, окръжен управител на Севлиево.

Роден е в Златарица, Еленско, през 1841 г. Учи в Елена, Търново, Шумен, Пловдив, реална  гимназия в  Прага.  Заболява  и се връща  учител  в  Златарица  през  1859 г.  Впоследствие учи в протестантския колеж на остров Малта. Учителства в Лясковец, Горна Оряховица, Дряново. Основател и председател на революционния комитет в Дряново. Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Арестуван и хвърлен в Търновския затвор през април 1876 г. Първи кмет на Горна Оряховица през 1878 г. Учител в Търновската гимназия 1881-1883 г., директор на гимназията в Разград, учител в Свищов в търговската гимназия.

Умира в Търново през1894 г. 

И. СИМЕОНОВ – окръжен управител на Севлиево 1890-1891 г. Запазено е негово Изложение до Окръжния съвет за състоянието на окръжието. 

ВЕЛИКО (ВЕЛИЧКО) АНГЕЛОВ ПОПОВ – окръжен управител на Севлиево 1892-1893 г. Запазен е негов Доклад  за състоянието на окръжието.

В спомените си Петър Пешев пише, че Попов е бил: “…дребен на ръст, но важен и горд, и облечен в генералска униформа”. Родом е от Русе. Активен участник е в националноосвободителното движение. Съратник и другар на Христо Ботев. На 16 години емигрира в Румъния и се свързва с революционната емиграция. Участник е във Втората българска легия в Белград 1867 –1868 г. Участва в организирането на четите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Стефан Караджа. През 1870 г. е учител в Галац, сътрудничи на възрожденския печат и издава стихосбирка. Свързва се с Ботев още през 1867 г. В спомените си Попов пише за съвместния си живот с него в Галац през пролетта на 1871 г., когато Ботев написва “Символ-верую на българската комуна”. Тогава двамата възторжено приветстват Парижката комуна 1871 г. с поздравителна телеграма и образуват българска комуна в Галац, а по-късно и в други градове. Дружбата им е документирана с портрет и посвещение от Ботев: “В памет на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову. Хр. Ботйов.1 май 1875 г. Букурещ”. Попов участва като доброволец в Руско-турската война 1877-1878 г. След Освобождението заема административни длъжности. Попов съхранява оригинала на “Символ-верую…”, който дава на Захари Стоянов през 1887 г. – неоткрит досега.

Умира в Стара Загора през 1926 г.

 

БОЙЧЕВ – окръжен управител в Севлиево до юни 1894 г. Като такъв го сочи в спомените си Пешев, когато описва как севлиевци посрещнали вестта за оставката на Стефан Стамболов на 18 май 1894 г.                                         

 

КОНСТАНТИН ТОДОРОВ ДОГАНОВ – окръжен управител на Севлиево от юни 1894 г. На 25 септември същата година посреща при Къкринското ханче Петър Пешев, който за пръв път е избран за министър на правосъдието.

Доганов е родом от Копривщица (1841). Активен участник в националноосвободителните борби, братовчед на Любен Каравелов. Завършва Робърт колеж в Цариград. През 1868 г. започва търговия в Пловдив. Влиза в революционния комитет и през 1873 г. е негов председател. Сподвижник на Левски. Заедно с Атанас Узунов през 1874 г. е осъден на 101 години затвор и заточен в Диарбекир. През 1876 г. избягва в Одеса. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. служи като доставчик на руската армия. След Освобождението се установява в Русе. Превратът на 27 април 1881 г. го заварва на длъжност околийски полицейски началник. Уволнен заради разнасяне по селата на в.”Независимост”. Кмет на Русе 1884-1885 г. Кумува и венчава в къщата си Захари Стоянов и дъщерята на баба Тонка Обретенова - Анастасия.

Умира в Русе през 1900 г.

 

ВАСИЛ ГРУДОВ – окръжен управител на Севлиево от 1895 до 10.02.1899 г. Запазени са от него три Изложения за състоянието на окръга. Един от управителите, които се задържали на тази длъжност най-дълго. Консерватор по убеждение. През 1893 г. кмет на Габрово.

 

ХРИСТО ДРАГАНОВ СТОЯНОВ БОЯДЖИЙСКИ – последният окръжен управител на Севлиево от 10.02. 1899 до 20.01.1901 г., когато окръжието е закрито, а Севлиевска околия преминава към Търновски окръг. От него са запазени две Изложения за състоянието на окръга.

Хр. Драганов е родом от Клисура. Завършва пети клас в Пловдив. Учителства  в родния  си град.  Активен участник  в  Априлското  въстание в  Клисура. След  разгрома заедно с Панайот Волов и други въстаници минава Стара планина. През махала Купен, Севлиевско, отива в Самоводене, Търновско. Заедно със Стамболов, Бобеков и други се укрива в продължение на три месеца. Успява да избяга в Румъния. През 1877 г. вече е опълченец в ІV-та дружина и участва в боевете на Шипка. В Севлиево идва през септември 1878 г. с четническата си униформа и става учител. Така започва севлиевският период от живота му. Дългогодишен учител, училищен инспектор, севлиевски кмет /1893-1894, 1902-1904, 1909-1912 г./, окръжен управител, главен инспектор в Министерството на търговията, читалищен деятел и винаги активен общественик. Привърженик на Либералната партия, съмишленик на Петър Пешев. Активно участва в борбата против преврата 1881 г. По време на Съединението и Сръбско-българската война 1885 г. организира чета от доброволци, с която се включва в състава на Трънския отряд при Руй планина. Христо Драганов умира в Севлиево. Той е единственият окръжен управител, който живее постоянно в града.

 

 

 

АСЕН ПЕЙКОВ – ЕДНА СНИМКА ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В СЕВЛИЕВО

 

АСЕН ПЕЙКОВ – ЕДНА СНИМКА ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В СЕВЛИЕВО

 

Асен Николов Пейков е български скулптор, живял и работил дълги години в Италия. След 30-годишно отсъствие се завръща в България през пролетта на 1969 г., за да участва в международен конкурс за паметник на хан Аспарух. Тогава посещава град Севлиево, където е преминало детството му (1914-1923 г.), и където се среща с роднините си. От това време е запазена снимка, направена пред входа на Градски исторически музей – Севлиево, която публикувам, като поводът е навършването на 50 години от кончината му през месец септември.

 

На снимката от ляво на дясно са:

1.Стефан Николов Пейков

Брат на Асен Пейков от втория брак на баща му Никола със севлиевката Точка Иванова.

2.Ирина – сестра на Емилия Пейков.

3.Стефан Атанасов Стефанов (Баката) (18.11.1905 г., Севлиево-  4.08.1976 г., Севлиево).

Активен участник в обществено-политическия и културно-просветния живот в Севлиево, в страната и в Хърватия. След първия сблъсък с полицията в Севлиево през 1925 г. е арестуван и инквизиран в казармата. Това събитие предопределя пътя му на убеден антифашист. Работи в София като печатарски работник, записва да следва философия, но е изключен заради организиране на стачка. Занимава се активно с журналистическа дейност в Севлиево и София. Оформя се като анархист-единофронтовец. През периода 1937-1945 г., с малки изключения, живее в Загреб, където започва да следва медицина. Включва се в антифашисткото движение, дружи с комунисти, поради което попада в гестаповския лагер „Янкомир“. С оръжие в ръка участва в освобождаването на Загреб в началото на месец май 1945 г.

След завръщането си в България отначало е безработен, след това е секретар на читалище „Развитие“, редактор на многотиражката „За богат урожай“ при Машинно-тракторната станция, секретар на Туристическото дружество (1961-1964 г.) и редактор на в. „Росица“, където се и пенсионира.

Като студент в Загреб пише около стотина оригинални и преводни статии, разкази и други материали с културна тематика, пропагандира прогресивната българска литература. В България печата статии за словенската и хърватската литература, превежда пиесата „Аналфабет“ на Бранислав Нушич.

За активна обществена и културна дейност е награден с орден „Кирил и Методий“.

4.Емилия Боканера (Боканегра) – потомка на петвековна генуезка фамилия.

Маркиза Емилия ди Сантанджело – по първи мъж.

Емилия Пейков (Маркезата) – съпруга на Асен Пейков. Отказва се от благородническата титла, за да се омъжи за него.

Емилия е високообразована снажна дама, която пише стихове, учи пеене и драматично изкуство. От романтичния период на съвместния живот с Асен Пейков е забележителният ѝ мраморен бюст, който тя дарява на галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево, малко преди смъртта си.

5.Асен Николов Пейков (28.06.1908, София - 25.09.1973, Рим).