ОПОРОЧЕНИЯТ ИЗБОР В МЛЕЧЕВО ПРЕЗ 1891 ГОДИНА

ОПОРОЧЕНИЯТ ИЗБОР В МЛЕЧЕВО ПРЕЗ 1891 ГОДИНА

На 4 август 1891 г. в цялата страна предстояло провеждането на избори за членове на окръжните съвети. В състава на тогавашния Севлиевски окръг влизали Севлиевска и Габровска околии. Севлиевска околия била разделена на няколко избирателни участъка, от които един се намирал в село Млечево. Тук трябвало да се избере един член за бъдещия Севлиевски окръжен съвет. Имената на кандидатите за нас са неизвестни. За председател на избирателния участък бил определен Колю Попов - кмет на Млечевската селска община, а за членове - кметовете на селата Градница, Дамяново, Граднишки колиби (сега село Столът) и Душево.

На определената дата в сградата на новопостроеното училище, след като били изпълнени всички изисквани от закона формалности, точно в 8 часа, млечевският кмет – председател на изборното бюро, обявил избора за открит. Малко след това нормалният ход на избора бил прекъснат от пристигналата голяма група избиратели от селата Градница, Хирево, Бериево и Дамяново, предвождана от Киро М. Шопов – кмет на Хирево и Христо Райков – кмет на Бериево. С викове и заплашвания те поискали изборното бюро да напусне сградата и да се установи в двора на училището под сянката на сливовите дървета. За да избегне по-големи неприятности, бюрото приело поставеното условие, макар и в нарушение на закона. Масата, столовете и изборната урна били разположени на посоченото място, но с това претенциите на групата избиратели с водачите им не се свършили. Сега те поискали да бъде отворена урната, за да се проверят пуснатите вече бюлетини. Към тази претенция се присъединили и двама от членовете на изборното бюро: Лальо Йонков и Кольо Тодоров – първият кмет на Градница, а вторият – на Дамяново. С това противозаконно искане не се съгласил председателят на изборното бюро, след което настъпила безредица. В суматохата била строшена масата, а урната се намерила на земята. Председателят на бюрото и един от неговите членове отнесли по няколко удара. В сбиването,          както пише Илия Илийчев – автор на историята на село Млечево, се проявили и „местните бабаити Минчо Василков, Бочо Минков и други“, които взели надмощие и „изпратили чужденците с напукани глави“.

За създалата се ситуация било докладвано в Окръжното управление в Севлиево, откъдето за въдворяване на реда били изпратени полицаите Христо Д. Войников, Христо Митев и Георги Христов Ченчев. В един момент председателят на изборното бюро обявил, че гласуването се прекратява, понеже нямало повече гласоподаватели, и призовал да се избере комисия за преброяване на бюлетините. Тълпата отново се активизирала, нападнала бюрото и отстранила председателя.  Действително избирателите се били пръснали поради настъпилата безредица. По този начин целта на групата избиратели, предвождани от кметовете на Хирево и Бериево била постигната – изборите за окръжен съвет в Млечево не се произвели и били отложени. От материалите на следствието и съда впоследствие се установило, че в изборния ден успели да гласуват едва 129 избиратели. Повторен избор бил насрочен и извършен едва на 27 септември.

За да обясним случилото се в изборния ден в село Млечево, следва да поясним, че през 1891 г. в страната на власт е Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. При определянето на избирателните участъци село Млечево е предпочетено от властите в Севлиево не случайно. Там кметът очевидно е симпатизирал на официалната власт. В същото време в селата Градница, Бериево, Дамяново и Хирево позициите на опозиционната Либерална партия (радослависти) са в процес на укрепване след завръщането на Петър Пешев в родния му град Севлиево през 1887 г. Внимателният анализ на събитията от изборния ден ни насочва към извода, че чрез провокативните действия на привържениците на либералите, организирани и водени от кметовете на Бериево и Хирево, и подкрепени от кметовете на Градница и Дамяново, които са членове на изборното бюро, се е целяло провалянето на изборите. И задачата е била изпълнена успешно. Позициите на Либералната партия в четирите села се укрепили и това проличало доста добре в парламентарните избори следващите години, когато Петър Пешев е избран за депутат в Народното събрание. В спомените си той съобщава за осъществена репресия от властите към селяни от село Бериево – негови съмишленици, които за наказание били изпратени да отбиват пътната повинност чак на Червен бряг, при шосето Габрово-Шипка.

В хода на заведеното следствено дело (№54/1891 г.) се установили лицата, които предизвикали смут сред избирателите и употребили физическа сила срещу председателя и един член на изборното бюро, вследствие на което изборния процес бил преустановен. От обвинителния акт на прокурора, внесен в Севлиевския окръжен съд на 30 юли 1892 г., разбираме, че под углавна отговорност са били подведени общо 24 души. Списъкът на обвиняемите включвал:

Киро Маринов Шопов – кмет на село Хирево.

Лальо Йонков – кмет на село Градница.

Христо Райков – кмет на село Бериево.

Кольо Тодоров – кмет на село Дамяново.

Христо Карагьозов – от Бериево.

Минко В. Пенчев – от Бериево

Стоян Маринкоолу – от Бериево.

Иван Лалев – от Бериево.

Петко С. Джекеля – от Градница.

Стойно Пенков – от Градница.

Петър Ив. Бакърджиев – от Градница.

Драгньо Йонков - от Градница.

Марко Марков – от Хирево.

Савчо Стойков – от Хирево.

Марин Илиев – от Хирево.

Тодор М. Шопов – от Хирево.

Стойно Йотков – от Хирево.

Васил Станков - от Дамяново.

Минко Илийчев – от Млечево.

Иван Маринов – от Млечево.

Радко Петков – от Млечево.

Михо Цонков – от Млечево.

Пенко Гергев – от Млечево.

Никола Пенков – от Млечево.

Според прокурора те „са произвели бунт чрез нанасяне побой на състава на  бюрото, вследствие на което избора е развален, деяние наказуемо по закона“. Съдебното дело се гледало чак след година и един месец, на 1 и 2 септември 1892 г., в село Млечево, от следния съдебен състав: Иван Икономов – председател, Ангел Антонов и Ботьо Ханчев – членове, Симеон Генчев, Христо Паскалев и Кольо Попский – съдебни заседатели. Прокурор бил Георги Иванов Попов. Като защитник на подсъдимите се явил Петър Пешев. По делото били разпитани 13 свидетели.

Пред съда обвинените в бунт не се признали за виновни. Защитната теза на Петър Пешев се изградила около твърдението, че обвиняемите не са нападали бюрото, а са искали само то да напусне сградата на училището и да се установи в двора му, да отвори урната, за да се види от избирателите, че е празна, и, че сблъскванията и сбиванията са били само между избирателите, а не срещу членовете на изборното бюро. Прокурорът не можал да докаже вината на обвиняемите, поради което съдът ги оправдал.

          В спомените си Петър Пешев определя това дело като политическо, а обвиняемите нарича „видни либерали“. След прочитането на оправдателната присъда, той и съпартийците му от Бериево, Градница, Хирево и Дамяново тържествено се отправили към село Градница, предвождани от тъпани, за да отпразнуват победата.

         

Източници:

Обвинителен акт, внесен в Севлиевския окръжен съд на 30 юли 1892 г. – препис.

Присъда №285 от 16 декември 1892 г. на Севлиевския окръжен съд – препис.

Пешев, Петър. Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес. С. 1993, 309, 320.

Илийчев, Илия. История на село Млечево. Севлиево. 1999, 165.