Произход на селищното име Крушево
Първоначално селото се
нарича Крушово. Някъде още в българското средновековие настъпва разселване, при
което се появява и село Долно Крушово. За да не се смесват двете селища,
разположеното нависоко Крушово става известно като Горно Крушово, в противовес
на новопоявилия се съименник на юг от него в склоновете на Севлиевската
планина.
Селото
е заварено от османската инвазия с днешното му име, което означава, че то
съществува със сигурност още по време на Втората българска държава. Споменава се в османски документи от 1479 г.
с името Гюрне Куршува, от 1530 г. – като Крушовица, от 1545 г. – като Горна
Крушовица, от 1573 г. – като Курушувиче, от 1618 , 1635 и 1638-1639 г. – като Куршува-и баля, от 1643-1644 г. – като Куршува, от 1650 и 1660 г. – като Крушева, от 1848 и 1870 г. – като Горно
Крушово. Както виждаме османската администрация използува и двата варианта на
името: Крушово и Горно Крушово. Другото селище обаче винаги е обозначавано като
Долно Крушово. Необходимостта от първата съставка на името „Горно” отпада едва
след средата на ХІХ век, след окончателното изчезване на Долно Крушево.
За произхода на селищното
име има две сериозни гледища. Най-често то се свързва с широко разпространения
дървесен вид круша в района. С прибавянето на наставката за селищни имена -ово, която е широко разпространена
в Севлиевския край, се получава и името Круш-ово. Още в 30-те години на
миналия век руският езиковед, славист и ономаст Афанасий Матвеевич Селищев
обърна внимание в труда си „Славянское население в Албании”, че някои от
топографските названия с корен круш- може да се свържат с дивата
планинска круша.[1]
Тази практика е широко разпространена при славяните. По имената на дървета
например са образувани наименованията на селата Букурово, Ряховците /в миналото
Рахово/, Дряново, Горско Сливово, Вишовград и други.
Второто обяснение за
произхода на селищното име може да свържем пак със Селищев. В посочения вече
труд той обръща внимание, че името Крушево се среща като название на планини и
в други славянобългарски области, не само в Албания. Коренът круш-
според него има същото значение, както сръбското крш, българското кърш,
и двете със значение „скала, стръмнина”. За сравнение: старославянското съкроушити
– „счупя, строша, разбия, раздробя”; българското кръша, -иш – „чупя,
счупвам”; сръбското крушити – „чупя”; праславянското *krus-, *krъs-.
С това име се наричат планини и поселения върху каменливи местности. То, както
ще видим, е много разпространено из целия Балкански полуостров и очертава
районите на славянското заселване. Освен нашето Крушево в България се срещат
още: Крушево – село в Благоевградска област; Крушево – село в Първомайско,
Пловдивско; Голямо Крушево – село в Ямболска област; Малко Крушево – село в
Смолянско. В други краища на страната се срещат селищните названия: Крушаре,
Крушари, Крушето, Крушовене, Крушовци, Крушевска, Крушка и Крушов дол. В близост
до българските територии в Гърция са селата Крушево в дем[2]
Синтака, в дем Амфиполи и дем Софлу, които днес имат гръцки имена. В Македония
са разположени: град Крушево и село Крушево в община Виница. В Сърбия откриваме
град Крушевац, в Поморавието, а в Косово – село Крушево, в областта Гора. В
Западни Родопи има Крушевска планина и река.
И двете гледища са
приемливи и издържани. Землището на селото е с бедна, често каменлива почва, с
множество скалисти местности, но пък често в миналото се е срещала и дивата
круша. Трудно е категорично да се защити едно от двете становища.
Свое обяснение за името
на селото има и турското население, което се заселва тук от втората половина на
ХVI век. Непознатото име „Крушово” им напомня за
турските думи: куш и йува. На турски kuş означава птица, а yuva
– гнездо. Така се ражда преданието, че името на селото
означава птиче гнездо, на това те оприличават сгушените в ниското между
двата баира къщи.
От 1956 г. селищното
наименование Крушово е осъвременено без административен акт на Крушево, с
наставката –ево /както Душово и Душево/.[3]
Няма коментари:
Публикуване на коментар