Млечево

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

МЛЕЧЕВО  

           Население:  1880 г. – 4 097, 1926 г. – 1 356, 1934 г. – 1 381, 1946 г. – 1 256, 1956 г. – 1 150, 1966 г. – 849, 1975 г. – 599, 1985 г. – 443, 1992 г. – 334, 2001 г. – 252, 2011 г. – 166.

            Планинско село, намиращо се по средата между градовете Севлиево и Троян, на 400-700 м надморска височина. Махалите му са разпръснати на север от най-високия връх на Калоферския балкан – Черни връх. На север е оградено от възвишението Церовица-Рътът и Бериевската усойна, на изток – с Граднишката дъбрава и Столското землище, на юг – с Черни връх и землището на град Априлци, на запад – със Скандалското и Гумощнярското землища. В тези граници селото заема площ от 38000 кв. м.

            Землището на селото е населявано от древни времена. Системни археологически проучвания не са извършвани, но на различни места са откривани останки от каменни, бронзови и железни оръдия на труда, керамични съдове, останки от жилищни сгради. Надгробни тракийски могили има в местностите Рътлината, Орешковец, Кръстилец, Блаца, Синикошница, Лъгът, Орничките и др. Те са свидетелство, че района е обитаван от тракийски племена, а вождовете им са погребвани с необходимите почести.  При изкопаване на геран в двора на Колю Минков Колчевски от махала Рогулят са открити сребърни и медни монети, сечени от римски владетел и датирани към ІІІ век от нашето летоброене. Авторът на историята на село Млечево Илия Михов Илийчев пише за съществуването на старинно славянско селище Зеленград в подножието на северния скат на Черни връх.  За това селище са запазени само предания и легенди. В топографските карти на руските войски то било отбелязано и затова те го търсили през 1877 г.

            Османското нашествие заварва селото с днешното му име и това е сигурен признак, че то е съществувало и по време на Втората българска държава. В османски документи от различни години е отбелязано изопачено като: Имлечеве /1619 г., 1635 г./, Иблинчова  /1638-1639, 1639 г./, Милачува или Малачава /1643-1644 г./, Плачева /1650 г./. Три са версиите за произхода на името на Млечево. Според местното население тук се добивало  много мляко, а произвежданите от него млечни продукти били предназначени за нуждите на турската войска. Заради изобилието от мляко започнали да наричат селото Млечево. Обяснението обаче не отчита факта, че османските завоеватели заварват селището с това име. Михаил Спасов допуска, че името на селото може да произлиза от гъбата млечница, разпространена много из местните гори. Според проф. Н. Ковачев името на селището идва от изчезналото лично име Млечо, Млеч+ко, което е и най-близо до истината. Значението е свързано с пожеланието носителят му да бъде с бяла кожа като мляко.

Първото споменаване на Млечево е в османски регистър на ленни владения в Никополски санджак от 1479 г. Заедно със селата Гостилица, Бериево, Качково, с мезрата Коритена и други Млечево е включено в доходния тимар на спахията Бали, син на Осман, който срещу получавания доход бил задължен лично да участвува във военните походи на султана, да осигурява 6 въоръжени бойци и 1 палатка. Млечево е записано с 37 християнски домакинства, 1 вдовица и приход от 3451 акчета, което означава, че то е от групата на средните по-големина села. Няма данни за предходната регистрация от средата на века, поради което не могат да се правят изводи за развитието на селото.

През ХVІ век населението се увеличава изключително по пътя на раждаемостта, както следва: 1516 г. 46 домакинства, 1545 г. – 50, и 1580 г. – 60 домакинства. Последната година е върхова в демографското развитие на селото. Поредица от джизие регистри от първата половина на  ХVІІ век показват един последователен спад в броя на населението: 1600 г. – 58 ханета /домакинства/, 1619 и 1625 г. – 38, 1638 г. – 40, 1644 и 1650 г. – 10 ханета. Това непрекъснато намаляване на населението се илюстрира и от авариз дефтер от 1642 г., където са регистрирани само 15 домакинства, обложени с извънредния данък. С малък брой домакинства откриваме Млечево и в друг авариз дефтер от 1751 г. – 35. Демографският подем започва през първата половина на ХІХ век, когато според регистър от 1845 г. населението е удвоено на 67 домакинства. Следващите три десетилетия бележат истински демографски бум. Административният алманах на Дунавския вилает от 1873 г. откроява Млечево с 316 домакинства. Явлението /4.7 пъти увеличение/ можем да обясним с високата раждаемост и заселването на пришълци от други краища на страната.

През 1870 г. един документ, който касае изпращането на 50 души войнуци /коняри и косачи/ от Севлиевска каза да работят на държавните конюшни в Цариград, ни показва, че в село Млечево е имало не само тимарски селяни. В списъка откриваме имената на четирима войнуци от селото: Дочо, син на Стойчо, Калчо, син на Дочо, Христо, син на Стоян и Иван, син на Кънчо. Първите двама са баща и син на възраст 35 и 18 години. Войнушко население в селото ще е имало и в предишните векове, въпреки че не разполагаме с конкретни данни за това. Единствено във войнушкия регистър от 1528-1529 г. се сочи един войнук в Селче /вероятно Селци, Старо Млечево/.

            През ХІХ век селото се разраства и придобива облика на селище-паланка. В центъра му в махала Селци /Млечево, Старо Млечево/ имало 2-3 дюкяна, 8 кръчми, селски хамбар, общински конак. Всяка неделя тук ставал пазар. С течение на времето през вековете се обособили махалите: Аврамите, Аланджии, Арабаджии, Баева ливада, Белошините, Бочевци, Бояджиите, Браева могила, Българи, Влахчани, Гумощник, Джокари, Димовци, Дисманица, Долна махала, Дуевци, Дудени, Енчевци, Зайците, Зирковци, Късърите, Клиновци, Кованджии, Кучканите, Лакарев, Малново, Мариновци, Маролите, Млечево /Селци/, Мачковци, Павлово, Пенчовци, Ралчовци, Реката, Рогулят, Скандалото, Стойновци, Топалите, Топузите, Чакърите, Шопите и т. нат. След Освобождението като самостоятелно село с околните махали през 1881 г. се отделя Скандалото.  Самостоятелно село става и Гумощник, като към него през 1902 г. се присъединяват Лъкарево и Селци.  Третият център се формира около махала Мариновци /Марина-махлеси/, където през 1875 г. е построена църква и има училище. Името Мариновци се използува в употреба до края на ХІХ век, след което се налага старото название Млечево. В Ново Млечево остават махалите: Българи, Рогулят, Браева могила, Мариновци, Долната махала, Бочевци, Дзирковци, Шопите, Пенчовци, Малново, Кучканите  Баева ливада и Дисманица. Центърът се оформя в махала Пенчовци,  където се изграждат и административните сгради. Почти във всички махали се намират остатъци от поселенията на някогашните по-стари обитатели. Ето някои интересни данни от историята на махалите:

            Една от най-старите е махала БЪЛГАРИ – отдалечена на 3-4 км от центъра на селото. Смята се, че е заселена от българи, избягали от Южна България под напора на турците през средата на ХV век. В началото на ХVІ век селището пострадало от турците, които го изгорили и разграбили. През ХVІІ век тук започнали да се заселват пришълци, бягащи от турските притеснения. Така се обособили родовете на Джабраилите, дошли от Леси дрян, Ловешко, Пъревци – от Габровско, Дулевци и Сърдъмите /бягали от потурчване/ – от Богатово, Шапратилите – от Сенник, Драголите и Дюлгерите – от Троянско. Други родове са Къдреците, Райкови, Цанови, Милчови, Пътеви, Барсакелите, Българенски и др.

            РОГУЛЯТ се намира североизточно от центъра на 2-2,5 км. Намерените сребърни и медни римски монети от ІІІ век  и тракийските могили в местностите Лъгът и Орничките недвусмислено подсказват, че селището е древно. Смята се, че името има гръцки произход и в превод означава изгрев. С указ № 2294 от 26.12.1972 г. махалата е обявена за село с името Изгрев. През ХVІІІ век тук се заселил Мачко Минков и поставил началото на Мачковския род. Стари родове са също Колчовци, Пенчовци, Балини, Белоеви, Тодорови, Цветкови, Крушереци, Пафкови, Късовци, Габровци и др.

            БРАЕВА МОГИЛА се намира на 1-2 км западно от центъра. Името си вероятно носи от някогашен владетел на местността. Стари родове тук са: Герджиците, Попови и Мерджаните, придошли от Гумошник, Кулеците, изселени в Хирево и Хайманите, от които има изселници в Дамяново и др. През втората половина на ХVІІІ век от Южна България, вероятно от Гълъбово, идва дядо Мичо с двамата си сина Михал и Радко. Поколенията на дядо Михал са известни с фамилията Гълъбови. Потомците му Минко Гълъба и Михо Гълъба управлявали Млечево повече от шест десетилетия.

            МАРИНОВЦИ се намира на 0,5-2 км северно от центъра на селото. Това е може би най-старата махала. Предполага се, че тук е имало старо римско селище, за каквото има предание. В дворовете на Ангел Илиев и Марин Дацов е имало манастир. Дълги години след неговото опожаряване са били запазени хубавите манастирски чешми, построени с камъни и римски тухли. Откривани са кандилници и други вещи. В нивата на Минко Тотков са открити гробници. Махалата се оформила от преселници от Селци, Бериево и други села. През ХІХ век населението се увеличило и турците я наричали Марина-махлеси. Стари родове тук са: Попвасилеви, Стойчеви, Ковачеви, Рачеви, Дацови, Бохови, Ангелови, Цочеви, Малчеви, Тоткови, Косеви.

            ДОЛНАТА МАХАЛА отстои от центъра на 0,5-1,5 км. От Кръвеник дошло семейството на Мангелите и се установило край реката. От рода изселници има към Градница, Душево, Хирево и Сенник. Други родове са: Бочевци, Буровци, Цачови, Цаперите, Дзирковци и др.

            ШОПИТЕ – на 1,5-2 км от центъра, на десния бряг на реката. Възниква от преселници от Софийско.

            ПЕНЧОВЦИ – тук е центърът на днешното село. Името идва от рода Пенчовци. Васил Колев Пенчовски /Юшурджията/ е отровен от турците в Ново село. Неговият син Иван като опълченец бил ранен на Шипка. Други родове са: Караколеви /Пумпалите, Писарови/, Камбурите.

            МАЛНОВО – много стара махала, на 2-3 км югозападно от центъра. Името й се свързва с растящите тук горски малини. Преди Освобождението махалата имала 60 къщи. Тук преминавал път за Южна България и често ставали обири. Има легенди за заровени съкровища, наблизо е местността Имането. Стари родове са: Арабаджиеви, Клюсови, Бочеви, Годови, Горалови, Гадювци, Утките, Дудените, Дулевци, Пенови, Паличеви, Чакърите, Маролите, Заръбите. Дава изселници към Севлиево, севлиевските села и към по-далечни краища.

            КУЧКАНИТЕ – малка махличка, част от Малново. Името й произлиза вероятно от прозвище на първия заселник. Стар род е Ралчовският.

            БАЕВА ЛИВАДА – на 2-2,5 км южно от центъра. Името идва може би от някогашен владетел Байо. В околностите на махлата има останки от строителни материали, от оръдия на труда. Илия Илийчев предполага, че са от времето на траките. Известни са родовете на Ковачите, Гърците и Тонковци от Троянския край. От Ново село е родът на Пенко Йонков, наречен Крайшника. От този род е единствената жертва по време на Априлското въстание – Вълко Пенков /Вълето/. Други родове са: Мармаръците, Кацарите, Бочеви, Баеви и Баевски.

            ДИСМАНИЦА – отдалечена на 3-4 км от центъра. Името идва от личното име Дисман с наставката за женски род  -ица. Към средата на ХІХ век преселници от Ловешко поставили началото на махалата и родовете Найденови и Какамите. Други родове са: Белошините, Богданите, Ганчеви, Кабакчиеви, Калпаклиите, Пашите, Канъците и др.

            Населението на Млечево бързо се увеличава и това е причина да се открие рано килийно училище. В Старо Млечево /Селци/ това става през 1829 г. – 10 години преди изграждането на църквата “Св. Никола Летни”, като учител бил свещеник Стоян /или Стефан/, а след него свещеник Христо Стоев. След 1845 г. учениците учат в нарочно построена сграда, сега реставрирана. В Скандалото килийно училище започва да функционира през 1859 г.  – 11 години преди построяването на църквата “Св. Архангел Михаил”. В Ново Млечево  /Мариновци/ първото килийно училище се открива  през 1861 г. – 14 години преди построяването на църквата “Св. Димитър”. Занятията се водят в мазата на Марин Пенчев Пенчовски, като пръв учител е Пенко Георгиев Мангелов. Той учил в Батошевския манастир и в Хаджистояновото училище в Севлиево. Неговото дело продължили килийните учители Димитър Аврамов и даскал Мънко от Ново село, Васил Иванчов и Иван Пенчев Пенчовски от Млечево, Цочо Стойчев от Скандалото и др. Освен мазата на Марин Пенчев се ползувала и мазата на Кольо поп Тодоров, а също и общинското помещение. Годишната заплата на учителите била съвсем скромна – 300 гроша, но те получавали и подаръци от родителите на учениците. 

            Първата църква била построена в центъра на Старо Млечево край черковището на Никуля черква през 1839 г. от местни майстори-строители. Иконостасът й, истински шедьовър на изкуството, бил дело на  новоселските майстори Марангозови. Първи свещеник в тази църква бил някой си поп Илия. Тук служили и свещениците Димитър, Васил, Михо Илиев, Никола Герджиков, Марин Колев и др. Втората църква – “Св. Архангел Михаил”, била построена през 1870 г. в махала Скандалото. В Ново Млечево /Мариновци/ черковища е имало в махалите Българи, Рогулят, Дисманица, на Горна Орешковица между махалите Баева ливада, Кучканите и Малново, на Чукара за Браева могила, на Горельов дял за Мариновци, Долната махала, Шопите  и в центъра на селото при махала Пенчовци, където през 1875 г. била завършена църквата “Св. великомъченик Димитър”. Кметът Михо Гълъба дълго време пречел на строежа, тъй като това накърнявало икономическите му интереси, но бил принуден да отстъпи. Първият свещеник, който служил в църквата бил поп Тодор Минков от махала Мариновци.

            Освобождението заварва селото с многобройно население, живеещо в голям брой махали. Първото преброяване от 1880 г. сочи население от 4097 души, от които 4082 са българи, 9 – турци и 6 – цигани. Западно от махала Баева ливада са живяли власи, там и до днес са запазени наименованията на две местности:  Влашки коптори /пасища, ниви; изчезнала влашка махала/ и Влашки цер /ниви и горски разсадник/. Рекичката, извираща от местността Влашки коптори, се нарича Влашченица. Съществува и махала Влахчани, която остава в състава на новосформираното село Гумощник. Вероятно в противовес на нея преселниците от Южна България нарекли махалата си Българи.

            В землището на Млечево има голям брой старинни имена на местности, което показва, че животът тук не е прекъсвал за дълго време. Звучни славянски имена носят местностите Зелени град, Корделът, Церовица и самото село Млечево. От старинния пласт местностни наименования са: Вараните, Искърите, Поника, Предял, Селце, Търсакът и др. Топонимите Алдемиров рът, Армин трап, Кръстилец, Негньовица и други са образувани от много старинни лични имена, които днес не се срещат в селото. Отдавна изчезнали са и личните имена Аврам, Байо, Бохо, Брайо, Годо, Дацо, Дисман, Дудьо, Дульо, Марол, Топол и др. Със старинните суфикси –ец и -ица са названията Кръстилец, Мъгльовица, Негньовица, Недоврелица, Станиловец, Церовица и др. Наличните археологически, исторически, тапонимични и антропонимични данни за село Млечево красноречиво свидетелстват за непрекъснат живот в землището от дълбока древност. 

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/