Богатово

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

БОГАТОВО

            Население: 1880 г. – 480 , 1934 г. – 1 245 , 1946 г. – 1 294 , 1956 г. – 1 144, 1965 г. – 1 177 , 1975 г. – 960 , 1985 г. – 767, 1992 г. – 626, 2001 г. – 534, 2011 г. – 400.

            Разположено е на 4 км източно от Севлиево по пътя за Велико Търново. През него протичат река Чапара и Салханишко дере, което води началото си от двете Салханишки чешми в подножието на Крушевския баир.

            Най-старата находка в землището на селото е от времето на енеолита – брадва-чук от тъмнозелено габро, намерена в местността  Бялата гнила. От първия старожелезен /халщатски/ период -  ІХ-VІІ век пр.н.е., е фиксирано селище в същата местност. В местността Раздола са намерени две брадви-чукове от тъмнозелено габро и пъстър сив сиенит, датирани от времето на бронзовата епоха. В землището на селото са открити надгробни могили в местностите Бялата гнила, където имало тракийско селище от новожелязната /латенска/ епоха – V-І век пр.н.е., и Под лозята, което е свидетелство, че тук са живяли траки. Аристократите си те полагали в могили след смъртта им. На югоизток едно връхче се нарича Манастира поради наличието на останки от култова сграда. На равно място под гората Кършията, в близост до минералния извор Соленото кладенче са открити зидове от римски тухли, които по форма и размери съответстват на римските терми – минерални бани /ІІ-ІV век/. Оброчища има в местностите Свети дух и Черковище. В района на втората местност има следи от зидове на църква и къщи. Останките от керамика са идентични с тези при старата столица Търново. По-вероятно е това да е първоначалното местоположение на Богатово, отколкото изказаното  мнение, че е било село на избягали от турците жители на Търново.

            Османското завоевание заварва селото в края на ХІV век с днешното му име, което означава, че то е съществувало и по време на Втората българска държава. Няма голямо разнообразие при изписване на това звучно славянско име в османските документи: Богатова /1479, 1516, 1619, 1635, 1650 г./ и Бугатува /1643-1644 г./; през 1848 г. се среща под формата Богатово.  Има запазено предание, че селото се е наричало Богданово. Документите обаче не го подкрепят. Народното обяснение за произхода на името е свързано с турската дума boga, означаваща бик. Тук се има предвид произнасянето на името в разговорната реч като Боатово. Научно обяснение за произхода на името дава проф. Н. Ковачев, който го извежда от старобългарската дума богат. Вероятно селото е било много имотно, заможно, богато. Така от прилагателното богат и топонимичната наставка -ово се образува селищното име Богатово. През 1871 г. през селото минава унгарският пътешественик Феликс Каниц, който уточнява, че е „изцяло турско” и наименованието му означава „богато” /обетовано, благословено/ място. Както при повечето села от района обаче е твърде възможно името на селото да идва от изчезналото лично име Богатин, развито от лично име Богат. Имаме запазени названията Богатица при Цариброд, Богатин дол, а в Русия и днес има села с имената Богатово, Богатовка и фамилните имена Богатов и Богатченко /Украйна/.          

            За първи път името на селото се споменава в османотурски документ от 1479 г., който се съхранява в Ориенталския отдел на Народна библиотека „Кирил и Методий” в София. В този  кратък регистър на феодалните владения /тимари, зиамети и хасове/ в Никополския санджак е записано: “Село Богатово: домакинства мюсюлмани – 1, домакинства неверници – 51, вдовици – 3, приход 5776 /акчета /.”  Към тимара /малко феодално владение/ е включено и село Калояна с 10 мюсюлмански домакинства и приход от 966 акчета. Тимарът е владение на двама спахии – Лютфи и Кая, които го владеят съдружно и участват във военните походи на султана лично, като осигуряват и двама въоръжени бойци с две палатки. Общият приход от двете села е 6742 акчета, като първоначално е бил 5627, а увеличението – 1115. В сравнение с предходната регистрация, която е била след средата на века, двете села регистрират 20 % увеличение на приходите си. Това означава, че при тази  предходна регистрация /около 1455 г./ село Богатово е имало към 40 домакинства /или около 200 души население, ако използуваме множител 5/. Данните характеризират селото като средно по размер в района. То е християнско и единственият представител на мюсюлманите по всяка вероятност е неговият управител – бивш християнин. Трудно можем да си представим, че по това време преселник от Мала Азия ще се засели сам в християнско село. Следователно още през 70-те години на ХV век тук е поставено началото на ислямизационния процес.

            Публикуването на голям брой нови османотурски документи през последните години дава възможност да проследим развоя на демографските и етно-религиозните процеси  в село Богатово през ХV-ХІХ век. Данните, с които разполагаме,  /1516 г. – 2 мюсюлмански, 61 християнски домакинства и 45 неженени; 1545 г. – 3 мюсюлмански и 50 християнски домакинства; 1580 г. – 8 мюсюлмански и 82 християнски домакинства/  ни дават основание да направим извода, че селото се развива възходящо от средата на ХV до края на ХVІ век, каквато е и общата тенденция не само в района, но и във всички българските земи на Османската империя. Броят на жителите му се увеличава и към края на ХVІ век то наброява общо около 450-500 души. При християните увеличението на броя на домакинствата е повече от два пъти /от около 40 през 1455 г. на 82 през 1580 г./, като развитието е по-стремително до 1516 г.   В сравнение с околните села Богатово е увеличавало по-бързо християнското си население. През 1516 г. в селото са регистрирани и двама синове на спахии – християни, придошли от далечна Украйна, които притежавали бератите на бащите си. Пришълци били Сърбо влах и двамата му сина: Драган и Никол, хора на войводата Михне, които не плащали джизие и поземлен данък. Записан е и още един пришълец – Димитри. От многото славянобългарски имена заслужава да споменем: Байо, Бело, Беро, Богдан, Глигор, Душман, Добремир, Злат, Кралич, Кусар, Мало, Манко, Неботин, Прод, Радика, Слав, Татко и т.нат. Застъпени са и християнските имена. Селото има свещеник – поп Драган, а вероятно и църква. 

            Междувременно през разглеждания период се увеличава мюсюлманското присъствие в селото. Ето какво показват числата: 1479 г. – 1 мюсюлманско домакинство; 1516 г. – 2 на нови мюсюлмани; 1541 г. – 2; 1545 г. – 3; 1580 г. – 8, от които 3 на новоприели исляма. В проценти делът на мюсюлманите върви както следва: 1479 г. – 1.92 %, 1545 г. – 5.66 % и 1580 г. – 8.88 %. Като имаме предвид, че първите мюсюлмани са бивши християни, можем да направим категоричния извод: мюсюлманската община в селото се създава от наследниците им по пътя на естествения прираст и от нови обръщенци в исляма от местното автохтонно население към края на периода. Данни за колонизирани мюсюлмани от други краища на империята няма.

            Краят на ХVІ век е и край на едно възходящо демографско развитие на село Богатово. Следващите векове са белязани от демографски упадък и радикални промени в етно-религиозния състав на населението. Но преди да се спрем на тези процеси ще отбележим един интересен и неизвестен досега факт от историята на селото през ХVІ век. Както виждаме от цитираните документи Богатово преимуществено е тимарско село, т.е. малко феодално владение на спахия, конен войник от султанската войска. Но то е било и соколарско село – един малко известен факт досега. Един соколарски регистър от 1564-1565 г., който се пази в Общинската библиотека на Цариград, съдържа имената на бащиниците и обикновените соколари в българските земи. От село Богатово се изброяват имената на 24 българи соколари, каяджии-шахинджии, от които 6 на действуваща служба и 18 резервни. Задължение на действуващите каяджии било да надзирават гнездата на соколите и да доставят определен брой от тях в султанския двор. Сред първите са записани две бройки братя, а сред резервите – още двама братя на първата двойка братя от действуващите и четирима синове на един от действуващите. От тези четирима двама имат по един син, също сред резервните соколари. Явно се касае за развит соколарски център, където специфичните умения по отглеждането и доставянето на соколи от породата шахин се предавало по наследство от поколение на поколение. Цели семейства и родове се занимавали с тази специфична дейност. Трудно е да определим от кога Богатово е соколарско село, поради липса на други данни. Селото обаче е с голям брой обикновена тимарска рая още през 1479 г. – 51 християнски домакинства. Наличието на 24 домакинства на соколари през третата четвърт на ХVІ век още един път показва, че Богатово е от големите села в района. По броя на соколарите то е четвърто в голямата каза Търново и първо в нахия Хоталич.  През следващите векове този занаят запада и соколарите стават обикновена тимарска рая.

            Различните регистри, с които разполагаме за ХVІІ и следващите векове, показват процес на демографски упадък и радикални промени в етно-религиозния състав на населението на Богатово.  Да разгледаме първо данните от подробния авариз регистър от 1642 г., който се пази в Истанбул и съдържа имената на главите на домакинства, на неженените мъже, както мюсюлмани, така и християни. Той е резултат от обща ревизия на данъчните списъци при великия везир Кеманкеш Кара Мустафа паша. Данъкът авариз представлява извънредно вземане, първоначално предвидено да се събира единствено в случай на война, често под формата на трудова повинност или натурални доставки, но бързо превърнал се в парично задължение. Заедно с данъкът джизие те били най-важните източници за парични постъпления в държавната хазна. В този регистър, 62 години след 1580 г., са регистрирани 28 християнски български домакинства и 15 мюсюлмански домакинства. Две тенденции се забелязват тук: стара и нова. Старата тенденция е свързана с постъпателното увеличаване на броя на мюсюлманските домакинства – от 8 на 15. Само едно от домакинствата е на нов мюсюлманин, обръщенец в исляма, най-вероятно местен християнин. Макар и с бавни темпове ислямизацията продължава. Относителният дял на мюсюлманите е нарастнал на 34.88 %. Това вече е сериозно мюсюлманско ядро /община/, което в бъдеще ще бъде сериозен привлекателен център за нови обръщенци в исляма.

            Втората тенденция, която е нова за селището, е свързана с резкия спад в числото на християнските български домакинства. Според разглеждания документ за периода от 62 години броят на домакинствата е намалял от 82 на 28, което е сериозен отлив. Този процес на демографски упадък се илюстрира убедително и от наличните джизие регистри за първата половина на ХVІІ век, отразяващи броя на християнското население, обложено с поголовен данък. За Богатово разполагаме с такива регистри за 1600, 1619, 1625, 1635, 1639, 1644 и 1650 г., където числото на християнското население намалява последователно от 65 ханета /домакинства/ на 39, 52, 22 и 14. Демографската криза е характерна не само за българските земи, но и за цяла Европа. Какви са причините? Те могат да се търсят в настъпилите трудности, характерни за ХVІІ век: засилен данъчен натиск, предизвикан от нарастващите разходи за армията и султанския двор, особено след несполучливите войни; неблагоприятни климатични условия и нови пристъпи на чумата. В съвкупността си тези причини водят до намаляване общия брой на членовете на семействата /по-късна женитба, по-малко деца в семейството/, като естествено противодействие на настъпилите трудности. На второ място следва да имаме предвид, че в разглеждания период от време са се случили двете Търновски въстания /1598 и 1686 г./. Рязко намаляване на броя на християнските домакинства имаме както след първото събитие, така и след второто. Тук е мястото да споменем, че има предание за избиване на местните българи и помюсюлманчването им. Намерените масови гробове в селото навеждат на мисълта за репресии към местното християнско население. Поради съвкупността от всичките посочени до тук причини можем да допуснем, че част от населението е унищожено, а друга част се е разселило. На трето място ислямизацията на част от местното християнско население също е причина за намаляване на неговия брой, но данните тук са съвсем скромни.

            Обобщавайки изложеното трябва да отбележим, че 40-те години на ХVІІ век са най-ниската точка на демографския упадък на село Богатово. Само 43 мюсюлмански и християнски домакинства населяват селото, толкова, колкото и преди около 200 години, през средата на ХV век. Следват нови 200 години застой в демографското развитие /до 1845 г./, през които населението на селото общо се запазва на 46 домакинства.

            Застоят в демографското развитие на Богатово през ХVІІІ век се илюстрира ярко от авариз регистъра от 1751 г. В сравнение с век по-рано броят на домакинствата общо е нарастнал от 43 на едва 46. От тях 44 домакинства са на мюсюлмани и само 2 на християни. Настъпили са сериозни промени в етно-религиозните характеристики на местното население вследствие по-нататъшното развитие на двете тенденции: увеличаване на мюсюлманите и намаляване на християните. Източникът ни не дава категоричен отговор на въпроса как става това. Мюсюлманските домакинства са се увеличили от 15 през 1642 на 44 през 1751 г. – почти три пъти, и са вече 95.65 %.  При липсата на категорични данни за нови мюсюлмани трябва да приемем, че с християнското население се е случило нещо друго: разселване към други села и жертва на репресии след Второто Търновско въстание. Освен избитите и приелите исляма българи от Богатово имало и такива, които забягнали: едни към по-близкото село Търхово, други към по-далечни краища, като например родовете Дулевци и Сърдъмите, установили се в махала Българи на село Млечево. След Освобождението Сърдъмите се заселили в Дамяново.

            Следващите сто години се характеризират също със застой в демографско отношение. Един регистър от 1845 г. описва населението на селото като наброяващо отново 46 мюсюлмански домакинства, без християни. Това е време на няколко неуспешни войни на империята срещу Русия, при които руските войски навлизат дълбоко на юг от река Дунав. През 1810 и 1811 година на два пъти руските войски превземат Севлиево и престояват там известно време. Неблагоприятно се отразяват и аянските смутове и кърджалийските вилнежи в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век.

            Едва след средата на ХІХ век се забелязва началото на тенденция за подем и увеличаване на населението. Ясно виждаме това от административния алманах на Дунавския вилает /Салнаме/ от 1873 г., където броят на домакинствата /само мюсюлмански/ за Богатово е 52. Малко повече от 100 години продължава чисто мюсюлманския период от историята на село Богатово. Така го заварва Руско-турската война от 1877-1878 г. – с малобройно мюсюлманско население, което вече е с турско самосъзнание. От 51 християнски домакинства през 1479 г., първия век от османското владичество, то завършва своята османска история с 52 мюсюлмански домакинства през 1873 г.!

            Редно е да се спрем по-подробно на етно-религиозните процеси в Богатово. Тези процеси започват още през втората половина на ХV век. Както видяхме сред българското население се появява един мюсюлманин още тогава. През 1516 г. мюсюлманските домакинства са две, през 1541 отново две и през 1545 г. са три. Вероятно това са наследниците на първия мюсюлманин /ислямизиран българин/. Така се оформило мюсюлманско ядро, което през 1580 г. нараства на 8 души, глави на домакинства, от които 3 отново са на нови мюсюлмани, най-вероятно местни хора. Шестдесет години по-късно, през 1642 г., броят на мюсюлманските домакинства е удвоен – те са вече 15, от които едно е на нов мюсюлманин. Документалните източници не подкрепят тезата за масово насилствено приемане на исляма от населението на Богатово. Въпреки това преданието за нас е достоверно, защото как другояче бихме обяснили названията на местностите Гугла дере, Раздола и Салханишко дере. Вероятно в края на ХVІІ век богатовци са преживяли някакви сътресения в своето развитие, защото през следващите векове и непосредствено преди Освобождението селото е изцяло мюсюлманско. Според преданието селото е било българско, но жителите му са били потурчени или избити. Това предание е закрепено и в топонимията на селото. За местността Салханата /Салханишки дол, Салханишка чешма/, намираща се на 0,5 км северно от днешното село се знае, че тук турците изклали непокорните българи, които не желаели да се потурчат. Името на местността идва от арабско персийското салхане, означаващо кланица. Друга местност, свързана с преданието, е Гугла дере, западно от селото на 1 км. Тук при обряда по потурчването турците хвърляли гуглите /калпаците/ и поставяли на главите на българите фесове. За потурчване на населението говорят не само запазените топоними и преданието. През ХХ век при изкопни работи в селото се откриват масови гробове. Наводнението от 1900 г. изравя много скелети и сребърни монети. Църквата на старото село се именувала “Свети Дух” и основите й днес личат, преобърнати в оброчище. Съвкупността от всички тези факти ни кара да вярваме на преданието. Масови помохамеданчвания в Северна България е имало през 1689 г., когато във връзка с разгрома на османските войски от Австрия и избухналите три български въстания /Второто Търновско през 1686 г., Чипровското през 1688 г. и Карпошовото през 1689 г./ на помощ на султана се притекъл кримският султан Селим Гирай. Тогава именно по пътя си войските на кримския султан, подпомогнати от местните османски власти, наложили исляма на голяма част от българското население. Според проф. Петър Петров и проф. Николай Ковачев по това време е пострадало населението и от нашия край. Данните от регистрите, които тъкмо за този период не са много, подсказват, че по това време се стопява българското население. И все пак през 1751 г. имаме все още две християнски семейства. Мюсюлманските домакинства по това време нарастват на  44, век по-късно са само с две повече, а през 1873 г. – 52. През мюсюлманския си период селото е в демографски застой, не отбелязва почти никакъв ръст. За един дълъг период от 122 години средногодишния прираст на населението е 0.06 %, което е нищожно число.            

            Ислямизацията на населението на село Богатово била дълъг и мъчителен процес, продължил почти три столетия. Само с мюсюлманско население селото било в продължение на около 100 години, от втората половина на ХVІІІ до втората половина на ХІХ век. През това време сменилите вярата си българи постепенно загубили и своя роден език и били асимилирани от постоянно увеличаващото се мюсюлманско-турско ядро. Успешното развитие на този процес се стимулирало от близостта на административния център – Селви.

            Руско-турската война от 1877-1878 г. заварва Богатово с малобройно мюсюлманско население, което е с турско самосъзнание и има една джамия с тенекиена стряха, за което научаваме от Константин Иречек, който преминал през района през 1884 г. Първото преброяване от 1880 г. показва население от 480 души, от които 395 турци, 49 – българи и 46 – цигани. Нарушена е хегемонията на мюсюлманите и е поставено началото на процес на българизация, който вървял ускорено през следващите години. Мюсюлманите постепенно се изселват, като останали само три семейства, а българи прииждат от съседните Ловнидол, Търхово и Козирог. Побългаряването на селото протича бързо през последните две десетилетия на ХІХ век. Днес Богатово има две основни махали: Батак и Чакал.

            Няма сведения кога е поставено началото на учебното дело след  Освобождението. Първата главна книга е заведена през 1896 г. от учителя Георги Иванов Кунев, Костадин С. Джамбазов и др. През 1912 г. е построено основно училище „Кирил и Методий”.

            На доброволни начала преселниците българи построяват църквата „Св. Параскева” през 1896 г.

            Читалището „Отец Паисий” е основано през 1922 г.

            Топонимията на Богатово отразява много точно историческото развитие на селото. Ислямизирането и асимилирането на българското население в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век не успява да заличи българските имена на местности. И до днес са запазени звучните славянски имена Бабинец, Берково /от изчезнало лично име Берко, Беро/, Големия, Гулея, Равния и на първо място името на селото – Богатово. Имената на посочените местности граничат с българското село Ловнидол. Старинни са също наименованията Белия бряг, Бялата гнила, Драгилците /по изчезнало родово име, от лично име Драгил/, Дрянко /от изчезнало лично име Дрянко/, Ковачовец, Качи дол, Кундешка каца, Черковец и др. От смесен българо-турски и турско-български произход са названията Гугла дере, Каца дере, Пъчи бозалък, Салханишки дол, Аджидовец /от тур. haci + българската топонимична наставка –овец/ и др. Спомен от османското минало са поредица от турски наименования на местности, които и до днес се пазят. Посочените по-горе особености в топонимията на селото са най-убедителното доказателство за бавния и продължил векове процес на ислямизация и асимилация на местното население. Смяната на вярата, а впоследствие на обичаите и езика продължило повече от три века и в крайна сметка довело до загубване на съзнанието за българска принадлежност и вливането в състава на господстващата мюсюлманска турска народност.

            Землището на село Богатово е обитавано от хора от древни времена. Със сигурност то е съществувало по време на Второто българско царство, преживяло е османското завоевание, ислямизацията и асимилацията на част от своето население през петте века чуждо владичество и възстановяването на българския му християнски облик през последните две десетилетия на ХІХ век.

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/