ИЗЧЕЗНАЛИ СЕЛИЩА В СЕВЛИЕВСКО Калотен /Калотин/

КАЛОТЕН / КАЛОТИН /

            Това изчезнало по време на османското владичество село се е намирало на 4 км северозападно от село Агатово. Днес топонимът е запазен само като наименование на местност и чешма на това място. Все още се виждат следи от минал поселищен живот. Сред местното население е запазен споменът за съществуването на изчезнало село под името Калотинец.

Наименованието идва от гръцката дума калос, която означава добър, хубав, и тинос – куп пясък, т.е.добър пясък. С наставката  -ен се получава Калотен, а с добавянето на суфикса  -ец  -  Калотинец. Суфикса  -ец говори за старинност на името, а следователно и на селището. Това е обяснението на името на проф. Н. Ковачев, който в подкрепа привежда примери с наименованията Песченик, Кумлука, песъчлива долинка при Душево и Калотина при Твърдица, Новозагорско. Б. Симеонов го свързва с гръцката дума хубост, но отбелязва, че както неговото, така и обяснението на Н. Ковачев са малко вероятни. Йордан Заимов прави връзка с лично име Калотинiь, развито от личното име Калота и -ин, както Белотинци, Драмско, от лично име Белотин.

            Османското нашествие заварва селото с това име. В регистъра за ленни владения на Никополски санджак от 1479 г. то е записано към малкия тимар на спахията Тургуд, син на Сюлейман, заедно с неизвестното село Гергичаво. Точният текст е: “Село Гергичаво: домакинства мюсюлмани – 12, приход – 1 295  /акчета/. Мезра Калотен: домакинства неверници – 1, приход заедно с прихода  /от живущи/  извън  /мезрата/ - 200  акчета/. Всичко: ... приход 1 495 , първоначално – 700, увеличение – 795, испенч – 25...”  Калотен е обезлюдено село, обитава се  само от едно християнско домакинство. Земята му се обработва от това домакинство и от още няколко, живущи в близките Агатово или Градище, като плащат на феодала рента в размер на 200 акчета. От документа личи, че е имало и по-ранна регистрация, вероятно след средата на века /1455 г./. Тогава двете населени места са давали приход от 700 акчета, който се е удвоил след 25-30 години. Можем да предположим, че Калотин около средата на ХV век е било пусто и ненаселено място, което едва по-късно се е оживило с едно домакинство. Следователно селото е пострадало сериозно по време на османската инвазия в края на ХІV и междуособиците в началото на ХV век. То е останало без население и едва през втората половина на ХV век се забелязват наченки на оживяване. Затова регистраторите са го записали като мезра, т.е. обработваема земя на изоставено селище, обработвана от приходящи.

Във втория Никополски регистър от 1485 г. пак срещаме мезра Калотен като тимар на същия спахия заедно със село Гергьовиче, което има 6 мюсюлмански домакинства и 6 неженени. Мезра Калотен е записана с 3 мюсюлмански домакинства, 1 домакинство на неверник, 1 доганджия, 1 спахия и приход от 262 акчета.  Явно личи сремежът на османските власти да оживят изоставеното селище. Появяват се мюсюлмански домакинства, най-вероятно ислямизирани българи от околните села. Доганджията е лице, което принадлежи към раята със специален статут и се занимава с отглеждането и дресирането на соколи. По тази причина се ползувал с определени данъчни облекчения. Ако съдим по това, че е записан след неверниците би трябвало и той да е неверник, т.е. християнин и българин. Заселен е и един спахия, което е указание за колонизация в минимален размер. Спахията е дребен феодал от конната османска войска. Той владеел тимар и срещу това трябвало да се явява на война при повикване, сам или с помощници. В мирно време имал право да събира определени данъци от селяните в своя тимар, да контролира наследяването и покупко-продажбите на земя, да следи за редовното обработване на земята.

Липсата на името Калотин през следващите векове означава, че то не било трайно заселено и е прекратило съществуването си. Това със сигурност е станало след 1485 и преди 1516 г., тъй като за втората година  разполагаме с подробен регистър на всички населени места, а там името липсва. Най-вероятно жителите му са били приобщени към съседното Агатово или Градище.

  /Из книгата "Исторически очерци за селищата от Севлиевска община"/