ИЗЧЕЗНАЛИ СЕЛИЩА В СЕВЛИЕВСКО Качково

КАЧКОВО

            Оскъдни са данните за село Качково. Единственото писмено свидетелство за съществуването на това село е първият регистър от 1479 г., където е записано: “Село Качково: домакинства мюсюлмани – 16 , приход – 1434 /акчета/.” Заедно със селата Гостилица, Бериево и Млечево, с мезрата Коритена и 5  джемаата от Търново и Чернови, то е в големия тимар на спахията Бали, син на Осман. Срещу прихода от 18041 акчета той участвува в султанските походи лично и води 6 въоръжени от него бойци с една палатка.

            Издателите на документа сочат селото като неустановено. Руси Стойков и проф. Н. Ковачев обаче го локализират в местността Качица, намираща се на 3 км северозападно от село Крамолин. В тази местност са открити множество останки от строителни материали, глинени съдове, части от колони, капител, монети и др. Сред тези находки най-ценна е оброчната тракийска плочка, намерена през 1894 г. от крамолинчанина Христо Калев. Тя представлява каменна плоча с изображението на конник в анфас и още няколко по-малки фигурки, отдолу с надпис: Херкуланус. 

            Мястото, където е местността Качица, е плодородно и има силен извор. По всичко личи, че тук е имало старо селище. Трябва да отбележим, че топонимът Качица е запазен и в други части на България, като винаги с него са обозначавани местности богати на водни източници и тревна растителност, и поради това, представляващи интерес за население, занимаващо се със скотовъдство. Такива местности, със същото наименование, има близо до Велико Търново и в Ботевградско. В диалекта на село Мушат, Врачанско, думата качица означава минзухар. Пак във Врачанско има извор с име Качица.

             Регистърът на ленните владения показва селото като малко и населено само с мюсюлмани. Не могат да се направят категорични изводи за етническата принадлежност на тези 16 мюсюлмански домакинства, поради липсата на каквито и да било сведения повече. Възможни са две хипотези. Първата е свързана с предположението, че това са рано ислямизирани местни жители. Така по-лесно се обяснява запазването на звучното славянско име на селището. Но ислямизация от такъв мащаб, в този район и по това време е нещо необичайно и трудно постижимо, което ни кара да сме резервирани. Второто ни предположение е свързано с настаняването тук на юруци /или други номади/, преселници от Анадола, които поради номадския си начин на живот не се задържали дълго. Те се настанили в запустялото и изоставено село Качково, като приели и неговото име. Възможно е да е имало няколко християнски домакинства, които да са прогонени към съседните български села. Но и в двата случая жив е бил споменът за селото, защото регистраторът е използувал него, а не някакво ново име. Втората хипотеза ни се струва по-достоверна.

            След 1479 г. името на селото не се среща повече в османотурските регистри. Неговите обитатели явно са потърсили друго място за отсядане. Тъй като го няма в подробния регистър от 1516 г. смятаме, че Качково е изчезнало в края на ХV или началото на ХVІ век. Едва ли това е станало, както твърди проф. Ковачев, през ХVІІІ век по време на кърджалийските безчинства.

 /Из книгата "Исторически очерци за селищата от Севлиевска община"/