ИЗЧЕЗНАЛИ СЕЛИЩА В СЕВЛИЕВСКО Марево

МАРЕВО

Една легенда, съхранена в народната памет на населението от Бериево, Дамяново и Дебнево разказва, че на 4 км западно от село Дамяново в местността Марево през епохата на османското владичество съществувало малко българско село на име Марево. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век Севлиевският край бил изложен на непрекъснатите нападения на кърджалийските орди, страдал също и от нестихващите аянски междуособици. Село Марево често попадало под ударите и на едните, и на другите, и било ограбвано. Маревци оказали отпор и убили местен турски първенец, който бил във връзка с кърджалиите. Според втори вариант на легендата убитият бил бирник-йошурджия, който се престаравал при събирането на данъците. Наложило се населението на селото да напусне родните огнища, вземайки най-необходимата си покъщнина, и да търси ново място за заселване. По-нататък легендата твърди, че маревци достигнали чак до Странджа планина, където били посрещнати от пратеник на великия везир, а според друг вариант настигнати от представители на властта. Там на пусто и безводно място, наречено Дурдаа /Спри тука/, те се заселили принудително и нарекли селото си пак Марево. Дамяновецът Цоньо Кушлев, абаджия, по-късно ходил в новото село, за да шие аби и потури на предишните си съседи марьовци; други дамяновци, като войници по време на Балканската война, гостували и нощували у заселените марьовци, чието село се намирало между Странджа и Одрин.

Не само легендата, но и четири османотурски документа от ХVІ и ХVІІ век свидетелстват, че такова село е имало в Севлиевския край. При проучванията си проф. Н. Ковачев го локализира в местността Марево, на 4 км западно от село Дамяново и 4 км северозападно от село Бериево.  С името на това село са свързани местностите – Маревски трап /или дере/ и Бериевско Марево. В тези местности, южно и северно от пътя Дамяново-Врабево, и до днес при обработка на почвата се намират останки от каменни зидове, огнища, парчета от тънки тухли, от домашни глинени съдове, а също и отделни монети. В дамяновската част на местността Маревски трап, западно от малък дол, край студена чешма, селянинът Тодор Димов Кушлев изровил профилован камък с надпис, който приспособил за хранилка на кокошките си. Стефан Николов Барбалов пък попаднал на тухлен зид от неизвестна сграда. Асан Кривоустият закарал вкъщи друг обработен камък, но след като се поболял го върнал в Бальовската нива и го поставил в основа на оброчище. Подобни находки са откривани южно от пътя в района на Бериевско Марево. Тук личат основи – вероятно на римска пътна станция, с размери 250х250 крачки. По сведение на трактористът от Бериево Христо Ненов, ограждащият зид се състоял от камъни и тухли с дебелина 1 метър, споявани с бял хоросан. На обширно пространство в нивите се намират разпръснати керамични късове със светлокафяв цвят и здрави жълтокафяви тухли. На десния бряг на близкия Златин дол, западно на 2,7 км от Дамяново, са намерени основи от грънчарски пещи и са изровени два пръстени кюпа /долиуми/ за съхраняване на зърнени храни. Северозападно от пътя се издига надгробна могила, а зад нея при оране е разкрит тухлен зид и изровен конски череп и желязна юзда. В нива на Кольо Пенков в местността Голяма Пчеларица е съществувал втори тухлен зид. Наблизо при каменна стубла-кладенец преобладават фрагменти от съдове с опушен цвят и с бели пясъчни кварцови зрънца, вероятно от тракийски произход. Всички тези находки са свидетелство, че в района на местността Марево е имало поселищен живот от времето на траките до края на ХVІІІ век. 

Н. Ковачев смята, че името на селото идва от личното име Марьо, но може да е и от Маро, което произлиза от Мавро. Село Марево има в Благоевградска област, разположено между Рила и Пирин. В община Гоце Делчев срещаме махала Марево, а в Благоевтрад – спирка със същото име. Малка река се именува Марево. В Русия също има село с това име.

За пръв път под името Маров дол откриваме селото, записано в регистъра от 1516 г., като тимар на някой си Мустафа. След поп Димитри, син на Йованко, поименно са изброени  главите на 26 пълноценни домакинства и 11 пълнолетни неженени младежи. Сред тях изпъкват славянобългарските имена на Бело, Братоха, Влатин, Грозо, Добре, Драган, Драгой, Драгослав, Драгаш, Драгошин, Душман, Йован, Йованко, Мирчо, Мило, Нано, Прибин, Продан, Проходин, Първо, Рад, Радил, Радослав, Радул, Стайко, Степан, Томан, Чернегор и др. По-слабо застъпени са навлезлите чрез християнството имена като: Герги, Димитри, Михо, Михаил, Никола, Петро. От посочените данъчни задължения разбираме, че селяните се препитават като отглеждат пшеница, ечемик, овес, ръж и просо; плащат десятъци от лен, от пчелни кошери, плодове и орехи; дават свесла грозде и вино от лозята си; отглеждат свине. В селото работят две  воденици караджейки с един камък и т.н. Общите задължения са на сума от 3922 акчета.  

През 1619 г. селото има 17 ханета /домакинства/, които плащат данъка джизие, а през 1638-1639 г. - 30 ханета. И в двата документа, които са джизие регистри, името на селото е изписано Марово. Показателно е, че докато броят на ханетата на Марево се увеличава, в същото време в съседното село Дамяново техният брой намалява от 41 на 35.

По средата на споменатия период в тимарски регистър от 1580 г. селото е записано като Маров дол с 41 домакинства, от които едно /баща и син/ е на нови мюсюлмани. Останалите 40 домакинства са християнски. Броят им по-късно, както виждаме от джизие регистрите намалява. Какви са причините не може изрично да се каже, но вероятно засиленият ислямизационен натиск в района е дал отражение.

Наличието на 26 християнски български домакинства през 1516 г. подсказва, че селото със сигурност е съществувало и през ХV век, но писмени свидетелства за това нямаме.

За съществуването на село Марево свидетелства и една запазена народна песен:

Тъмен се облак зададе

откъм туй село Марюву;

В облак гърми, та трещи –

Стоян на стърги стоеше

сиво си стадо доеше...

Маревци се изселват под напора на кърджалийските грабителски орди около 1795 г., когато Халил хаджи Мехмед опустошил доста селища в Севлиевския район.

От оскъдните данни, с които разполагаме, се вижда, че Марево е съществувало като малко и средно голямо чисто българско село през ХV-ХVІІІ век в непосредствена близост до голямото българско, а впоследствие мюсюлманско село – Дамяново.

/Из книгата "Исторически очерци за селищата от Севлиевска община"/