ДОЛНО ЧАДЪРЛУ
Селото
е отбелязано за първи път в подробния регистър от 1516 г. под името Долно
Чадърлу. Касае се за раздвояване на старото село Чадърлу, което нараснало
числено. Отделилите се от него домакинства са били в непосредствена близост до
старото село майка, поради което за разграничаване започнали да се наричат
Горно Чадърлу и Долно Чадърлу.
Възникването на Долно
Чадърлу трябва да се търси в отрязъка от време между двете регистрации от 1485
и 1516 г., тъй като при първата регистрация се сочи само село Чадърлу.
Най-вероятно това е станало в началото на ХVІ век, по-точно малко преди
регистрацията от 1516 г. През тази година в Долно Чадърлу са регистрирани 7
мюсюлмански домакинства, 5 неженени и 3 ягджии. Домакинствата са малко, поради
което смятаме, че селото се е появило съвсем наскоро. Прави впечатление, че
сред главите на домакинства има Хамза имам и Ине бей. Първият е духовен глава
на мюсюлманската община, а вторият с името си подсеща за татарски произход.
Отчетливо се виждат две поколения бащи и синове, което говори за
по-продължителен период на съществуване тук – отначало в състава на Горно
Чадърлу и впоследствие в новото селище. Сред мюсюлманите има двама /единият не
е женен/, които носят прозвището „син на Абдуллах”, което е сигурен
белег, че това са нови мюсюлмани, най-вероятно прозелити из средата на местни
християни. Този висок дял на обръщенците в новата вяра /13.33 %/ е следствие от
груповата ислямизация на християни в съседното Горно Чадърлу, където към новата
вяра преминават общо 15 пълнолетни мъже – женени и неженени /25 % от цялото
население/. Очевидно тук се касае за групово преминаване към исляма.
Подробният
регистър дава също интересни данни за стопанското развитие на Долно Чадърлу,
поради което ще се спрем накратко върху тях. Мюсюлманите от селото били
задължени с поземлено-личния данък ресм-и бенак от 194 акчета, т.е. по 12
акчета на домакинство със земя от половин чифт. Явно тия семейства са били с
по-малко земя от обикновеното, защото мюсюлманите, които притежавали един чифт
земя плащали по 22 акчета поземлено-личен данък. Освен това били задължени също
с 50 кг пшеница на стойност 500 акчета, ечемик – 20 кг на стойност 125 акчета,
овес, ръж и просо – 25 кг на стойност 125 акчета, десятък от пчелни кошери – 50
акчета, данък от воденица – 30 акчета. Записано е и още едно фискално
задължение към спахията – пазарно мито /ресм-и гюмрук/, в размер на 15 акчета.
Общо дължимата феодална рента била 1043 акчета.
В регистъра са споменати
и трима ягджии /маслари/, записани отделно от останалата рая поради
по-различното им облагане. Масларите били натоварени със задължението да
доставят определено количество масло за държавни и обществени нужди. Техният
по-специален статут бил регламентиран с отделни разпоредби в законодателството
от ХV-ХVІ век. През втората половина на ХVІ век е съставен дори отделен закон
за тях. Според нормативните актове ежегодно всеки маслар бил длъжен да предава
по три оки прясно масло за обществени и държавни нужди. Синовете на масларите
до 20-годишна възраст били натоварени с по 8 акчета ресм-и мюджерет, а след
тази възраст сами поемали бащините си задължения да доставят по три оки чисто
масло. За земята си плащали ресм-и чифт по 12 акчета, а заедно с това и
останалите раятски данъци. Данъкът за овцете бил в размер по едно акче на всеки
три овце, докато обикновената рая го изплащала в размер 1 акче на две овце. В
замяна на специалните си задължения – доставянето на масло – те били освободени
от извънредните данъци, числящи се към групата авариз-и диванийе.
В следващия регистър от
1541 г. броят на домакинствата е намалял; записани са само 6 мюсюлмански
домакинства. От тях един баща и синът му са обръщенци в исляма, т. е. 16.66 %.
Друг регистър от 1545 г. отбелязва увеличение - 10 мюсюлмански домакинства,
като едно от тях е на нов мюсюлманин /10 %/.
Нов етап на възход бележи
подробният регистър от 1580 г., в който домакинствата са се увеличили на 18,
т.е. увеличението е почти два пъти за 35 години. Това е и върхът в
демографското развитие на селото. Следващият регистър от 1642 г. показва 17
мюсюлмански домакинства, което означава, че в продължение на последните три
десетилетия имаме застой. Неотменно обаче продължава бавният процес на
ислямизация – 2 от домакинствата през 1580 г. са на нови мюсюлмани /11.76 %/.
Подробният авариз дефтер
от 1751 г. сочи Долно Чадърлу като мезра, т.е. необитаемо село, чиято земя все
пак се обработвала. Няма съмнения относно факта, че двете села се обединяват,
най-вероятно през първата половина на ХVІІІ век. Допускаме първоначално Долно
Чадърлу да е било в района на местността, която днес се знае като Кьофери
/Селището, Селското място/, разположена югоизточно на 3 км от днешното Сенник.
Било е в съседство с Ашакьоф. С наименованието Кьофери /Кьойфери/ турците
обозначавали местоположението на изоставеното поради някакви причини селище.
Такива местности има в землищата на селата Горна Росица /Дерели/ и Буря
/Малкочево/. Поради честите заливания от река Видима, а може би и поради чумните
епидемии селото се прехвърлило на левия бряг на Видима. Там то се разположило в
местността Бей чардак, на 800 м южно от днешния център на село Сенник, с което
фактически се сляло с по-голямото село. Границата между двете села се
очертавала от каменния път /калдъръмът/, който идва от съседното Душево,
пресича нивите в Бозърмут, влиза в Айгърската махала, минава край Качамаците и
източно от българските гробища хваща пряката пътека за Севлиево. От двете
страни на този път, на една поляна под Айгърската махала се намират останките
от гробището на Долно Чадърлу. В този район се намират запазени и две чешми още
от турско време: чешмата при Сухия геран и Калайджийската чешма.
/Из книгата "Исторически очерци за селищата от Севлиевска община"/
Няма коментари:
Публикуване на коментар