СЕВЛИЕВСКИЯТ КРАЙ
ПРЕЗ XV-XVI ВЕК (5)
(Откъс
от книгата „Севлиевският край през XV-XVI век“, издание на „М-Прес“ ООД –
Севлиево, 2017 г.)
4.Някои данни за именната система на
християни и мюсюлмани
Подробните
регистри от XVI
век, в които поименно с лично и бащино име са изброени мъжете данъкоплатци,
предлагат възможността за сериозно самостоятелно ономастично проучване, което
да реконструира именната система на българите непосредствено след османското
завоевание и в предходния период. Тук ние ще се спрем само на някои особености
на антропонимичния процес в селищата от Севлиевския край от края на XV и началото на XVI век.
Анализът на имената в регистъра от
1516 г. показва, че 1501 пълнолетни мъже, обозначени като „немюсюлмани” и
„мюсюлмани” носят 380 българо-християнски и 144 мюсюлмански турски имена. За
пръв път можем да направим категоричния извод, че немюсюлманското население на
селата в района е българско по своя произход, защото имената, които носи, са от
славянски и християнски произход.
За именната система на българското население, представено от 1197
пълнолетни мъже, са характерни две големи групи от имена: славянските и
християнските. Около 80 % е делът на славянските
имена в използвания именен репертоар от мъжете в Севлиевския край.
Различните варианти на славянските имена, представени най-вече от петте прости
именни основи рад-, драг-, добр-, брат-
и стан-, доминират и представляват повече от половината употребявани имена
от българското мъжко население.[1]
Най-разпространени са имената с основите рад- /34 % от петте именни основи/ и
драг- /също 34 %/. Хубавото име Драган например носят 55 мъже, а варианти от
него са: Драгаш, Драги, Драгин, Драгине, Драгинко, Драгита, Драгич, Драгни,
Драгно, Драгой, Драгойке, Драгол, Драголин, Драгоман, Драгомир, Драгослав,
Драгостин, Драгош, Драгошин и пр. Аналогично е положението при именната основа
рад-, където най-разпространено е първичното Рад – 52 пъти, последвано от
вариантите: Радика, Радил, Радич, Радко, Радое, Радой, Радоя, Радойне, Радомил,
Радослав – 22 пъти, Радул, Радуле и пр. По-слабо е разпространението на имената
от именните основи добр- /17 %/, брат-
/8 %/ и стан- /5 %/, където най-често се използват: Добре – 45 пъти,
Доброслав – 9 пъти, Братой – 8 пъти и Станислав – 5 пъти.
В редица случаи налице са
антропонимични композиции от простата именна основа и окончанията –слав, -мир, -мил, -ой, -ул, -ол:
Владислав, Доброслав, Драгослав, Радослав, Станислав, Русимир, Станимир,
Тихомир, Добремил, Драгой, Радой, Радул, Драгол и т.нат. Двусъставните имена,
завършващи на –слав, -мир и –мил, са разпространени сред всички славянски
народи през средновековието и имат древен произход.
Доста разпространени са и славянобългарските
имена с морален, защитен и пожелателен смисъл. Сред тях изпъкват пожелателните
имена, в които е вложено желанието на родителите за едно по-добро бъдеще на
децата им. Такива са: Братан, Велчо, Голуб, Дабижив, Добре, Драго, Драгна,
Новак, Първо, Пръвчо, Стоян и много др. Пожеланието за физическа красота
откриваме при имената Белчо, Гиздо, Руси, Румена, Хубан; за успех в живота –
Първо, Пръвчо. От Бойо трябва да се боят враговете му, Рад да е радостен и
щастлив, Радослав да се радва на слава и известност, Русин и Руско да бъдат
руси, символа на красотата и т.нат.
Друга немалка част от
славянобългарските имена са защитните,
които крият в себе си първобитната вяра в магическата сила на словото. Сред тях
изпъкват грозните имена като Грозо и Черно, които трябва да предпазват от зли
очи. За защита срещу диви зверове и беди се употребяват имена като Вълк, Въло,
Вълчо, Мечко. Нехтан се нарича детето, което е нежелано в многодетно семейство.
С подхвърляне и намиране на дете е свързано името Обретен.
Имена като Неделин и Себотен
свързваме с дните от седмицата.
Имената, характерни за българските
владетели от миналото, се срещат изключително рядко: Шишман – 1 път в село Бяла
река, Вълкашин – 3 пъти, Каломан – 1 път и Хинад – 1 път. Патронимите Балика и
Балико, срещащи се в Душево и Долно Крушево, насочват към вероятен прабългарски произход, подобни на тях
са Тимур – употребено 3 пъти и Шербан – 2 пъти, а Куман /3 пъти/ – към кумански
произход. Според изследователя Живко Войников с предполагаем прабългарски произход
са още и имената: Байо – 8, Бало – 2, Бальо – 1, Бано – 2, Бато – 1, Голо – 1,
Мито – 1, Райчо - 2, Серко – 4, Сердан –
1, Симан – 1, Тихо – 4, Трошан – 1.[2]
Нено, употребено 4 пъти и
умалителното Ненко – 5 пъти, се свързва с траките и е свидетелство за
осъществена известна приемственост между траки и славяни.
Женските имена, носени от вдовици, са
малко и ще ги посочим всичките: Вела, Велина, Гергана, Драгна, Кина, Кръстина,
Мара, Недялка, Румена, Сталяна, Стана, Тихна и Яна.
Християнските
имена, втори по значение и разпространение, са приспособени или пък
преведени и отдавна са станали народни. Християнският именен репертоар е
овладял сериозни позиции през XV
и XVI век. Около 42 % от мъжете носят
християнски имена, а те представляват 15 % от целия именен репертоар. Най-често
са използвани имената Йован – 67 пъти, Никола – 48, Петър – 45, Петко – 33,
Тодор – 31, Кръсто – 26, Димитри – 24, Михо – 23 и т.нат. Повечето от
християнските имена са на почитани от населението светци и най-често имат по
няколко варианта: Йован, но и Йованко, Йованчо, Йове, Йово, Йовчо, Йовко, Йоне;
Михаил, но и Михал, Михне, Михно, Михо; Васил, но и Василко, Васие; Атанас и
Танас и пр.
Както вече споменахме християнските
имена са отдавна усвоени и отчасти приспособени към местната именна традиция,
станали са народни. Такива са Василко, умалително от Васил, Димо и Димитри от
Димитър, Михо от Михаил, Койо от Константин, Петко от Параскева и т.нат. Тези
имена на практика са от българо-гръцки произход. От гръцки произход са: Атанас,
Васил, Димитър, Кузман, Нестор, Тодор, Трифон, Христо, Стефан и др. Специфично
гръцки имена като Киряк, Лефтер, Ласкар и Феоток не са разпространени. От
еврейско-гръцки произход са: Иван /от Йоан/, Лазар и Михаил. Игнат, Константин,
Лукан, Марко и Мартин са от латински произход. Името Адам, употребено само
веднъж, е библейско.
Категоричният ни извод е, че именният
репертоар на населението от Севлиевския край се е формирал преимуществено от
славянобългарските и християнските имена с гръцки, библейски и евангелски
произход, допълнен отчасти с имена от прабългарски, кумански и тракийски
произход.
***
Интерес
представляват мюсюлманските лични имена
в регистъра, които са 144 на брой, носени от 304 пълнолетни мъже. Изхождайки от
произхода им можем да оформим три големи групи. На първо място ще поставим
групата на доста разпространените имена с арабски
произход, сред които изпъкват подчертано кораничните – Али – 12 пъти, Бали
– 3, Бурак – 1, Ибрахим – 6, Иляс – 6, Иса – 4, Мехмеди – 4, Мурад – 8, Муса –
1, Мустафа – 15, Хамза – 11, Хасан – 12, Хъзър – 3, Хюсеин – 8 и пр. Нерядко
освободените роби и новоприелите исляма си избират имена, които съответстват на
християнски: Илиас /Илия/, Искендер /Александър/, Исмаил /Самуил/, Иса /Исус/,
Муса /Мойсей/ и т.нат.
Не по-малко са разпространени и
специфично тюркските и турски имена:
Базарлу – 4, Будак – 1, Дурмуш – 4, Саруджа – 1, Севиндик – 1, Тургуд – 2,
Ширмерд – 3, Яхши и др. Според изследователя Евгений Радушев носителите на
предислямските тюркски имена Базарлу, Дурмуш, Тургуд, Яхши и др. следва да се
разглеждат в етнически план като тюркмени.[3]
За добре запазена предислямска тюркска антропонимична традиция – характерен
белег за юрушка съставка на колонизаторите, сочат имената: Абас, Алван, Айдин,
Аслъхан, Байрамбей, Бехадър, Вели, Гюлмен, Давуд, Дургуд, Инехан, Исмаил,
Карагьоз, Кулагуз, Курд, Калкал, Махмуд, Мюрюввед, Насух, Турахан, Ферхад,
Халил и пр.
Към татарски произход насочва името
Кая, срещащо се в селата Дерели и Градище.
Най-рядко се срещат имената от персийски произход като Бахши – 2,
Бахшаиш – 3, Хемедемшад – 1, Шахин – 1 и др.
[1] Повече за петте именни основи у
Гандев, Хр. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско
изследване.
[2] Войников, Живко. Български имена с
предполагаем прабългарски произход. – www.bulgari-istoria-2010.com
[3] Радушев, Е. Демографски и
етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век. – сп. Историческо
бъдеще, 1998/1, 31.
Няма коментари:
Публикуване на коментар