СЕВЛИЕВСКИЯТ КРАЙ ПРЕЗ XV-XVI ВЕК (7)

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ  КРАЙ

ПРЕЗ  XV-XVI ВЕК (7)

(Откъс от книгата „Севлиевският край през XV-XVI век“, издание на „М-Прес“ ООД – Севлиево, 2017 г.)

III.АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

2.Мензилът  Хоталич през XVI век

Не разполагаме с документи, които да насочват кога е създадена пътната станция /мензил/ на  каза Хоталич/Селви, поради което можем да градим само хипотези.

Първото ни предположение е свързано с провеждането на реформата от великия везир Лютфи паша през периода 1539-1541 г., когато той, за да избегне улашките „зулуми”, създава мензили по главните пътища на империята. Тази възможност е по-малко вероятна понеже първоначално пътните станции се създават по главните пътни артерии, а не по отклоненията, и второ – по това време все още не е обособена административната единица нахия Хоталич.

По-близо до истината ще бъде ако приемем, че мензилът е създаден след формирането на каза Хоталич/Селви през 70-те години, когато централното селище Селви вече е с градски статут и в него има кадия.

Това предположение се потвърждава и от най-ранния документ за мензила на каза Хоталич/Селви, който е публикуван от Александър Антонов през 2008 г. Става дума за „Подробен регистър на старите мензилски пътища и пристанища за 1597-1598 г.”^[1], даващ представа за главните трасета на трите сухоземни пътища в империята /Orta, Sol, Sağ/ и отклоненията от тях. Документът се намира в колекцията Kâmıl Kepecı /KK/, която се съхранява в Başbakanlık Osmanlı Arşıvı в  Истанбул. На листове 7в-8а са описани мензилите от средното направление /Orta kol/, където се споменава и Хоталич, като отклонение от пътните станции на  Едирне /Одрин/ и Хабибдже /Любимец/.

Записът е следния: „От Едирне до Хабибдже 9 часа. [От] споменатия [мензил] [до] Загра-и атик – 16 часа. [Общo] 25 [часа]. [От] споменатия [мензил] [до] Ислимийе – 6 часа. [Общо] 31 [часа/. [От] споменатия [мензил] [до] Хоталич с друго име Селви – 13 часа. [Общо] 44 [часа]”.^[2]

По-нататък следва запис на отклоненията от мензила Хоталич: „Мензилът Хоталич [е на разстояние] - 44 часа. [До] Тирнови – 16 часа. [Общо/ 60 [часа]. [От] споменатия [мензил] [до] Лофча и Етрополи – 6 часа. [Общо] 50 [часа]”.^[3]

Диагоналният път /т.нар. средно направление/ е един от най-натоварените, тъй като по него се придвижват османските войски към Средна Европа. Пътят започва от Одрин и през Пловдив и София води до Белград. Всъщност трасето му повтаря античния военен път и до XVIII век е едно от най-използваните във военно отношение. Едно от отклоненията му води към Хоталич, на север от Балкана.

В превод мензил означава дом, къща; място за отсядане; етап, преход. Най-точното значение е: пътна станция, в която става смяна на конете от куриери, пътуващи държавни служители, свити на сановници и други. Учредяването на мензила става със специален султански ферман, недостигнал до нас. В мензилските регистри пътната станция се обозначава винаги с името „мензил Хоталич”. Това е названието на казата, въпреки че главният административен център е селището Селви.

         Предполагаме, че сградата на мензила е била в покрайнините или в рамките на централното селище на каза Селви. Тя включвала помещения за преспиване на куриерите или другите пътници, обори за етапните коне и складове за храните и дървата за огрев. Храните са необходими на армията по време на честите войни на империята. Тяхното количество се определя още от учредителния ферман, както и броят на етапните коне.

Мензилите се издържат главно от местното население /определен брой домакинства/, но и от държавата, особено по време на война.

От запазените мензилски дефтери разбираме, че начело на пътните станции стоят управители, наричани мензилджии, които най-често са назначавани за една година – от Рузи Хазър /Гергьовден/ на текущата година до Рузи Хъзър на следващата, или за половин година – от Гергьовден до Рузи касъм /Димитровден/ на текущата година. Предлагат се от кадиите и се утвърждават със специален султански ферман за определения срок. Често в регистрите се среща задължението мензилджията да не надвишава определената за поддържането на етапните коне сума. В края на всяка година кадията проверява сметките.

Администрирането на пътните станции в Румелия и Анадола след средата на XVI век се осъществява от специален отдел – Menzil Halifesi, в рамките на една от най-важните канцеларии на османската финансова администрация – Мевкуфата. Тук се осчетоводяват приходите от извънредните данъци, които се разпределят съобразно нуждите на армията. В зависимост от натоварването на пътното трасе се определя броят на етапните коне, прави се баланс на приходите и разходите. Специалните дефтери съдържат информация не само за разположението на мензилите, но и за часовите разстояния между тях /или дни/, също така и информация за състоянието им.

 

---

[1] Антонов, Александър. Инфраструктура на овладяното пространство. Османски документи за пътните станции по Диагоналния път (Orta Kol)  от XVI, XVII и XVIII век. – Етнически и културни пространства на Балканите. Част 1. Миналото – исторически ракурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. С. 2008, 209-210

[2] Пак там, 215

[3] Пак там