ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

Сред балканското население на Севлиевския край са съхранени две интересни предания, които доста точно илюстрират каква съдба е сполетяла населението на района по време на османското завоевание. Първото е записано навремето от Йончо Панов, бивш директор на музея в град Севлиево, вече покойник, и гласи следното:

 „Като дошли турските поробители, заробили много непокорно население по Балкана. Предводителят на турците избрал ливадите край сегашното шосе Гъбене-Горна Росица и заповядал там да се закарат всички заробени. Преброили ги – излезли над 3000 души. За да не се разбягат, той заповядал да съберат от всички околни села въжета и там ги навързал един в друг на цели вериги. От тук ги откарали към Цариград да робуват на султанските имоти. Затова местността нарекли Робово ливаде, а в чест на тези християнски жертви оставили множество дъбови дръвчета да растат като паметници...”

Друго предание, свързано със село Стоките, твърди че заробените от турците преминавали Балкана през местността Робова пътека покрай връх Кадемлия.

Завоюването на българските земи от османците продължило доста години и било съпроводено с много жестокости и отвличания на мирно население. Явлението било характерно и за годините след падането на Търновското царство /например междуособиците по време на наследниците на Баязид/. Преведени и публикувани от академик Васил Гюзелев венециански документи /официални и частни/ потвърждават записаното в двете предания от нашия Севлиевски край. В архива на Венецианската република, по-специално на дука на Кандия /херцогство или кралство Кандия, всъщност остров Крит, който в края на XIV и началото на XV век е владение на Венеция/ има три документа, които касаят земите на нашия край.

В първия документ от 8 август 1390 г. управата на Кандия регистрира робския статут  на българката Теодора от селището Болван. Най-вероятно това е село Балван в днешния Великотърновски окръг.

Втория документ е на същата управа, от 9 юни 1391 г., и се отнася до робския статут на българката по рождение Мария от селището Мазат. Това селище се идентифицира с Мазалите /днес село Живково, Габровско, в района на Витата стена.

В третия документ управата на Кандия регистрира робския статут на Маргарита от български род от селището Божена, вероятно село Боженци, Габровско днес. Това става на 16 март 1411 г.

Още преди падането на Търново под османска власт през 1393 г., акънджийските отряди на завоевателите шетали усилено из земите на север от Балкана /района между столицата Търново и днешните градове Габрово и Севлиево/. При тези акънджийски набези се ограбвали и обезлюдявали земите около важните български крепости, които след време османската армия трябвало да завладее. Това посегателство над свободата на местното население продължило и през първите две десетилетия на XV век, по време на разпрата за престола на Баязид. При тези набези най-често като пленници се вземали жени и деца, които се продавали по робските пазари. Такава била съдбата на Теодора, Мария и Маргарита, които попаднали на остров Крит като робини на западните рицари.

Османското нашествие допринесло за значимо обезкървяване и обезродяване на българския род. Съдби като на трите българки могат да се открият с хиляди в архивите на Венеция, Генуа, на Турция и т.нат. Посочените примери показват, че в преданията  за Робово ливаде край Гъбене и Робова пътека покрай връх Кадемлия има зрънце истина.

Петко Недялков