ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО МАРОВ ДОЛ

ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО МАРОВ ДОЛ 

Подробният регистър от 1516 г., съставен по заповед на султан Селим I и съдържащ данни за всички видове населени места в Никополския санджак, е от особена важност за историята на селищата от Севлиевския край. На историческата наука този документ е познат по два фрагмента. Първият се пази в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и е публикуван през 1964 г. В него има данни само за 12 севлиевски села. Другата, по-голяма, част от този много ценен документ бе открита в архивите на Истанбул, като фотокопие от него, в частта за Търновска каза,  преведе и публикува през 2003 г. проф. Красимира Мутафова от Великотърновския университет. Във фрагмента откриваме информация за 27 селища от Севлиевския край.

На любознателните читатели предлагам информация за някои от селищата на нашия край: брой домакинства според религиозната принадлежност; лично и бащино име на данъчно задължените глави на семейства и пълнолетните неженени младежи; население със специални задължения /войнуци, дервентджии и др./; разгърнато описани данъчни задължения.

            През споменатата година село Маров дол е тимар /малко ленно владение/ на спахията Мустафа. Ето и текста на записа:

            „Село Маров дол, спадащо към Търнова.

            Поп Димитри, син на Йованко; Йованко, син на Радул; Малчо, син на Йованко; Драгой, син на поп Димитри – неженен; Грозо, син на Драгослав; Радил, син на Грозо; Димитри, син на Грозо; Драгослав, син на Радил – неженен; Влатин, син на Стоян; Стоян, син на Мирчо; Драгаш, син на Влаш – неженен; Йован, син на Стоян; Михо, син на Стоян; Йован, син на Бабин; Герги, син на Прибин; Братоха, син на Доро; Йован, син на Братоха – неженен; Драгошин, син на Герги; Бело, син на Герги – неженен; Степан, син на Герги – неженен; Томан, син на Продан; Йован, син на Продан; Драган, син на Стайко; Стефо, син на Стайко – неженен; Никола, син на Стайко; Петро, син на Чернегор; Йованко, син на Душман; Добре, син на Никола – неженен; Добре, син на Рад; Рад, син на Проходин; Радослав, син на Драгослав; Мило, син на Никола – неженен; Братохан, син на Черногор; Добре, син на Първо – неженен; Радил, син на Михаил; Нано, син на Михаил; Рад, син на Радул – неженен.

            Домакинства – 26; неженени – 11; испенч – 925; сено и дърва за огрев – 312; кокошка и хляб – 26; свесла грозде – 26; пшеница – 98 килета, 980 акчета; ечемик – 54 килета, 324 акчета; овес, ръж и просо – 75 килета, 375; десятък от лен – 90; десятък от кошери – 234; десятък върху свини – 195; десятък от плодове и орехи – 90; воденица караджейка – 1 камък, данък – 30; воденица караджейка – 1 камък, работи 6 месеца в годината, данък – 15; вино – 30 ведра, 150 акчета; ниябет и бадж за вино – 150.

Всичко – 3922.”

Село Маров дол /или Марево/ е локализирано в местността Марево, на 4 км западно от село Дамяново и 4 км северозападно от село Бериево.  С името на това село са свързани местностите Маревски трап /или дере/ и Бериевско Марево. Тъй като не се сочи като ново селище, можем да направим извод, че е съществувало и през XV век. Под напора на кърджалийските грабителски орди около 1795 г. маревци изоставят селото си и то запустява.

В разглеждания документ името на селото се споменава за пръв път. Маревци имат свещеник, който е записан на първо място, а вероятно разполагат и с църква. По-голямата част от имената на мъжете са славянобългарски, като са застъпени и тези с християнски произход / Герги, Димитри, Михо, Михаил, Никола, Петро/. Могат да се доловят родствените връзки. Например: Радул има син Йованко, който има двама сина – поп Димитри и Малчо; Драгой пък е син на поп Димитри. От посочените данъчни задължения разбираме с какво се препитават маревци. Поземлено-личният данък испенч е в размер на 25 акчета годишно на домакинство. Кокошка и хляб се събира неизменно в размер на 1 акче от домакинство, а свесла грозде – по 1 от домакинство. Вероятно в повечето случаи спахията прибира паричната равностойност на тези данъци.

ПЕТКО НЕДЯЛКОВ