ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО БЕРИЕВО

ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО БЕРИЕВО 

Село Бериево е старо българско селище от времето на  Второто българско царство. През 1516 г., заедно със селата Плаково, Горно Крушево и Али Факихлер, то е включено в зеамета /средно по големина ленно владение/ на заима Иса, син на Кърък. Записът е следният:

„Село Бериова, спадащо към Търнова, от зеамета на споменатия.

Поп Петро, син на Радой; Драгине, син на поп Петро – неженен; Стоян, син на поп Петро – неженен; Данчо Божидар; Йован Божидар – неженен; Новак, син на Йован; Драган, син на Новак; Добре, син на Новак – неженен; Петро, син на Новак – неженен; Неделко, син на Димитри; Добре, син на Неделко – неженен; Радослав, син на Тодор; Кръсто, син на Никола; Дражан, син на Кръсто; Куман, син на Кръсто – неженен; Никола, син на Кръсто; поп Васил, син на Кръсто; Коста, син на Йован; Димо, син на Стойко; Гойо, син на Стойко; Димо, син на Руханат; Стайко, син на Добре; Рад, син на Беро; Нано, син на Рад; Михаил, син на Беро; Стайко, син на Рад; Неделин, син на Стоян; Неделко, син на Русин; Нехтан, син на Русин; Димитри, син на Доброслав; Нестор, син на Доброслав; Галчо, син на Рухан; Димо, син на Галчо – неженен; Петро, син на Добре; Голо, син на Добре – неженен; Йован, син на Радой; Драгни, син на Йован – неженен; Неботин, син на Йован – неженен; Петро, син на Рад; Стан, син на Петро – неженен; Рад, син на Петро – неженен; Момчо, син на Драгин; Йован, син на Беро; Серко, син на Йован – неженен; Михо, син на Братой; Мирчо, син на Братой – неженен; Стоян, син на Драгич; Госто, син на Добро; Първо, син на Стано; Драган, син на Рад; Драган, зет на Драган; Койо, син на Петро; поп Димитри, син на поп; Банко, син на Момчо; Атанас, син на Петко; Драгошин, син на Момчо; Гойо, син на Драгошин – неженен; Вълкашин, син на Димитри; Момчо, син на Гайо – неженен; Радил, син на Драгошин – неженен; Русин, син на Момчо; Гайо, син на Момчо; Трифун, син на Момчо; Йован, син на Рад; Петри, син на Мирко; Димчо, син на Гайо – неженен; Радил, син на Рад; Дружо, син на Рад; Гагул, син на Рад; Станислав, син на Гьоре; Петро, син на Станислав; Коста, син на Станислав; Михаил, син на Боюл – неженен; Драгой, син на Яни – неженен; Куман, син на Станислав – неженен; Мосо, син на Станислав; Стоян, син на Мосо – неженен; Малчо, син на Момчай; Тодоран, син на Момчай; Мирко, син на Попин – неженен; Йован, син на Анани; Йован, син на Тодоран – неженен; Адам, син на Филиб – неженен; Стоян, син на Бойо; Миро, син на Бойо – неженен; Петро, син на Бойо – неженен; Рад, син на Анани – неженен; Коста, син на Петро; Велкан, син на Петро; Герги, син на Петро; Добри, син на Стайко; Марко говедар; Драгинко, син на Михаил; Йован, син на Михаил; Никола, син на Михаил – неженен; Аким, син на Михаил – неженен; Петко, син на Паро; Йован, син на Паро; Драгослав, син на Папин;

Гаго, син на Драгно – от зеваид войнуците; Момчо, син на Лучкан; Лучкан, син на Стефо; Дойчо, син на Лучкан. [Бележка]: [Последните трима] споменати са зеваид войнуци.

Домакинства – 70; неженени – 35; испенч – 2625; сено и дърва за огрев – 840; кокошка и хляб – 70; пшеница – 260 килета, 2600 акчета;ечемик – 100 килета, 600 акчета; овес, ръж и просо – 300 килета, 1500 акчета; десятък от лен – 250; десятък от кошери – 250; данък върху свини – 300; десятък от продове – 250; десятък от лук – 100; глобална сума – 3 домакинства по 50 – 150; воденица караджейка – 4 камъка по 30, данък – 120; ниябет и бадж за вино – 250. Всичко – 9905.”

Описът от 1516 г. показва Бериево като многолюдно българско село, в което служат трима свещеници: поп Петро, поп Васил и поп Димитри, който е син на поп. Освен това се споменават Мирко, син на Попин и Драгослав, син на Папин. Селото със сигурност е имало и църковен храм. Впечатлява изобилието от славянобългарските имена; добре застъпени са и проникналите чрез християнството имена. За допир с куманите говори името Куман, което се среща два пъти. Разпространено е и името Беро. Според едно предание селото било голямо и турците го наричали Беро касаба /Берово градче/. Записът „Марко говедар” пък показва упражнявания занаят. Видими са роднинските връзки: баща, син, внук, зет. Четирима от главите на домакинства са записани като резервни /зеваид/ войнуци. Трима от тях са роднини: баща с двамата си сина.

Данъчните задължения са както при повечето други български села. Характерно е, че селото има четири воденици караджейки.  Ниябет е сборно название на група от инцидентно събирани данъци, такси и глоби – например за избягал роб, намерен безстопанствен добитък, за женитба, за повредени посеви, за преминаващи скитници и т.нат. В спахийските тимари приходите от тези данъци се поделят между тимариота и висшестоящите, а в зеаметите остават в полза на владелците им.

ПЕТКО НЕДЯЛКОВ