ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕВЛИЕВО

ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕВЛИЕВО

            През настоящата 2016 г. се навършват пет столетия от първото писмено споменаване в османски документ на името на съвременния град Севлиево, което е добър повод да дадем някои разяснения, свързани с появата на селището, още повече, че този факт е добре известен само на определен кръг от историци, но е непознат на широката общественост от Севлиевския край.

            Документът от 1516 г. представлява подробен /муфассал/ регистър, съставен по заповед на султан Селим I /1512-1520/, като в него са описани всички видове населени места в Никополския санджак: градове, села, мезри, а също вакъфи и мюлкове; поименно са изброени диференцираните на религиозна основа данъкоплатци, сред които са обособени групите население със специални задължения /войнуци, дервентджии и др./; разгърнато са описани данъчните задължения.

Историята на този опис е твърде любопитна. Първоначално на историческата наука беше познат само един малък фрагмент от него, запазен в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, под сигнатура Тн 31/10, който бе публикуван в поредицата Турски извори за българската история, т. І, С. 1964 г. – погрешно датиран първоначално към средата на ХV век, а впоследствие не по-рано от 1506 г. Във фрагмента има данни само за 12 севлиевски села, сред които не откриваме Севлиево и Хоталич.

Другата, по-голяма, част от този много ценен документ бе открита в архивите на Истанбул /сигнатура: BOA – Istanbul Maliyeden Müdevver № 11/, като фотокопие от него, в частта за Търновска каза,  преведе и публикува през 2003 г. проф. Красимира Мутафова от Великотърновския университет. Във фрагмента откриваме обилна информация за 27 селища от Севлиевския край, между които и Севлиево. Изясни се окончателно и проблемът с датировката на документа – 1516-1517 г. Двата фрагмента не възстановяват напълно целостта на описния регистър, поради което холандският ориенталист проф. Махиел Кийл запълва празнините като използва един регистър от първото десетилетие на султан Сюлейман Великолепни /тапу дефтер 370/, който възпроизвежда основната информация от 1516 г. Така получаваме данни за някои селища, които не откриваме в двата познати фрагмента /например Хоталич, Акънджилар и др. /.  

            Именно в откъса от Истанбул откриваме и първото документално свидетелство за съществуването на Севлиево. На лист 321а е записано дословно: „Село Серви, спадащо към Търнова. Извън стария регистър.”  Следва поименно изброяване на 18 мъже, глави на домакинства, и 5 неженени младежи, всичките мюсюлмани. След имената на данъкоплатците са изброени подробно и данъчните им задължения.

***

            От записа може да се извлече доста информация и да се направят важни изводи:

1.Формулата  „haric-ez defter” /извън регистъра/ подсказва, че Серви е възникнало наскоро, не фигурира в по-стария  регистър и се записва за първи път. Предходният регистър е от 1485 г., поради което следва да направим извода, че новото селище се е появило в отрязъка от време между двете регистрации /1485-1516 г./, т.е. в края на XV или началото на XVI век.

Без да навлизаме в подробности можем да споделим, че са възможни три хипотези за конкретното появяване на Севлиево: края на XV век, самото начало на XVI век, и времето около 1512-1514 г. В подкрепа на първите две хипотези ще изтъкнем броят на домакинствата на новото селище – 18, плюс още 5 неженени. Обикновено новите заселници първоначално са около 5-7 или 7-9 домакинства, които впоследствие се увеличават числено. Нормално е при това положение заселниците да достигнат до 18 домакинства през 1516 г. Още един аргумент в подкрепа на първите две хипотези е фактът, че пришълците вече имат пчелни кошери, зеленчукови и овощни градини и са данъчно обложени за тях. Създаването на овощни насаждения изисква време, не става бързо. Освен това включването в системата на данъчното облагане също говори за отдалеченост от началната дата на заселване. Очевидно са минали първите няколко години, когато заселниците не са били товарени с данъци с оглед даването на възможност за създаване на нов дом и препитание.

Третата хипотеза /1512-1514 г./ е най-малко вероятна, главно с оглед на по-горе посочените аргументи. Тя има предвид драматичните борби между османци и персийци по това време. Войните са съпроводени и последвани от неколкократни разселвания на къзълбаши по българските земи.

Без да можем да сме категорични, ще приемем, че Севлиево най-вероятно е възникнало в самото начало на XVI век – извод, който направи навремето и краеведа Никифор Ганев, още в средата на XX век.

2.Категоричното „село Серви” спомага за решаването на спора: как възниква новото селище, като село или като град? С оглед последвалото развитие на селището смятаме, че то е планувано от османските власти да се развие като бъдещ административен център на околните села. Средищното положение, което заема в центъра на плодородното Севлиевско поле, там където се сливат пет потока и се пресичат пет пътя /така е казано в по-късен регистър от 1580 г./, спомага за обявяването му за град в началото на последната четвърт на XVI век.

Няма спор за местоположението на Серви, което е било разположено върху североизточната част от територията на днешния град Севлиево, на левия бряг при завоя на река Росица. Там се намирали конакът и къщите на по-богатите турци, а гробищата му, в района на днешния Дом на културата „Мара Белчева” и старата сграда на основното училище „Хр. Ботев”, показват до къде се е простирало възникналото селище.

3.В статията си „Севлиево – произход и име”, публикувана още през 1967 г., старият краевед Никифол Ганев пише, че от Ешреф Хасанов от село Горско Сливово и от бившия търновски мюфтия, влиятелни и интелигентни турци по това време, е научил следното:

„... в архивата на местното мюфтийство до преди 30-40 години е имало налице летописни бележки за града на турски език, между които като най-съществени били отбелязани следните неща: а/че първият човек, който се е заселил на мястото на днешния град и то някъде край Кюркчиевата воденица /значи в долния, североизточен край на града/, е бил турчин и се е наричал Хасанджи каа...”

Навремето, а и до скоро, тази информация на Никифор Ганев бе отминавана с недоверие и мълчание. Днес името на първия заселник на Севлиево – Хасан /Хасанджи каа/ - откриваме записано на първо място в списъка на данъкоплатците в регистъра от 1516 г. Там дословно е отразено следното: „Хасан, син на Исмаил – женен; Насух, син на Хасан – женен; Тимур, син на Хасан – неженен.” Водачът на групата заселници, основоположник на Серви, е поставен начело на списъка с двамата си сина.

4.Личните и бащините имена на заселниците могат да ни подскажат интересни неща за произхода им. Общо 30 са използваните  имена, като 26 от тях са употребени само по един път /Али, Бахши, Вели, Доган , Дундар,  Дурбали , Дурсун Факих, Евхад, Ибрахим,  Иляс, Иса, Исмаил, Кьоле,  Кьолешах, Миннет, Мюрюввет, Насух, Салих, Тимур, Умур, Хамза, Хасан, Хемедемшад, Юнус, Яхши/, по два пъти се срещат Осман, Хаджъ и Хъзър, а Мехмеди – три пъти.

Най-употребявани са арабските имена от библейско-кораничен и традиционен произход: Али, Иляс, Иса, Ибрахим, Исмаил, Мехмеди /3/, Осман /2/, Хасан, Хамза и Хъзър /2/. Иляс, Иса и Исмаил съответстват на християнските Илия, Самуил и Исус, което ни подсеща, че към тези имена са се насочвали най-често освободените роби и новоприемащите исляма.

Яхши е старо, предислямско турско лично име, а Тимур има доислямски и доосмански произход. Доган е старо тюркско име. Към татарския етнос насочват имената Миннет и Тимур.

Липсват имена с персийски произход.

            5. При анализа на поименния списък на данъкоплатците /18 мъже, глави на домакинства и 5 неженени пълнолетни младежи/ се установяват следните любопитни подробности:

а/Налице са данни за две поколения мюсюлмани, което все пак е указание, че поселението не е съвсем скорошно, и появата му трябва да се отнесе в края на XV или самото начало на следващия век. Така например голямото семейство на Дурсун Факих е представено от трима сина /Миннет, Евхад и Дурбали/ и трима внука /Мюрюввет, Хаджъ и Мехмеди/. Добавката към личното име „факих” означава, че споменатото лице е било добър познавач на шериата и мюсюлманските правни норми „факх”. Дурсун Факих /към 1516 г. той вече е починал или пък не е обложен по някаква причина/ със сигурност е бил духовния водач на местната мюсюлманска общност, добър познавач на исляма и четец на корана.

Водачът на групата на заселниците – Хасан, е представен с двама пълнолетни сина – единият женен, другият неженен.

Третият случай на две поколения е свързан със заселника Ибрахим и неговия син Мехмеди.

б/В списъка на данъкоплатците са обозначени дори странични родствени връзки между заселниците: като наследници на Доган, например, са записани двамата му сина Иляс и Хъзър, и зет му Вели.

в/Като водачи на първите няколко по-многочислени заселнически семейства се очертават: Хасан, Дурсун Факих, Доган, Осман, Салих и Кьоле. От тях само Хасан е жив и фигурира в регистъра.

г/Горните наблюдения са в подкрепа на хипотезата, че новозаписаното село се е появило най-вероятно в началото на XVI век – нито много близко до годината 1516, нито много отдалечено.

            6.Сведенията за данъчното облагане на домакинствата също говорят в полза на предположението, че Севлиево възниква в началото на XVI век. Наблюденията върху данъците на мюсюлманските села, които са се появили още през средата на предходния век, и тези на новооснованото селище показват, че то е по-слабо данъчно натоварено. Ако вземем село Али Факихлер, което има 17 пълноценни домакинства и е разположено между днешните Ряховците, Кормянско и Петко Славейков, т.е. съсед е на Серви, ще видим, че новото селище е облагодетелствано. При почти равен брой пълноценни домакинства Серви е задължено с по-малко пшеница, два пъти по-малко ечемик и седем пъти по-малко овес, ръж и просо. Това благосклонно отношение на дънъчните власти може да е обосновано само от факта, че селището все още се третира като сравнително ново.

            В същото време налагането на данък десятък върху пчелни кошери, зеленчукови градини и плодове означава една отдалеченост от годината на регистрация – 1516-та, време достатъчно за развитие на пчеларството и за създаването на зеленчукови и овощни градини.

            7.В регистъра името на новото селище е фиксирано като Серви. Този факт не бива да се забравя и всички опити за изясняване значението на тази дума трябва да започват от тук, а не от Селви. През целия османски период в официалните документи винаги се употребява формата Серви. Не така стоят нещата в обикновеното ежедневие: в говоримия турски език се налага името Селви.

            Най-достоверно обяснение на селищното име дава Никифор Ганев, който отбелязва, че персийската дума серви е добила гражданственост в турския език под формата селви. В речника на Шемседин Сали за нея се сочат три значения: 1/дървото кипарис; 2/бял нишан /белег/ върху челото на кон; и 3/отражение на лунната светлина върху морската вода. Второто и третото значение отпадат веднага. Първото смущава с факта, че в района никога не са расли кипариси. През 1967 г. Н. Ганев пише: „Днес обаче, след като направихме нови изследвания по този въпрос, дойдохме до заключението, че името на града пак произхожда от думата „Серви”. И ето как. С думата „серви” /Селви/ образованите турци действително са наричали, а и сега наричат дървото кипарис. Обаче в Севлиево и околността, както и на някои други места в България /Карлово, например/ с думите „Селви ач” или „Селви кавак” – кипарисовиден кавак, турците са наричали, а и днес още наричат пирамидалната топола... Изпущайки, прочее, съществителните „ач” и „кавак”, турците са нарекли града „Селви” на името на това дърво, което и днес расте в голямо количество в Севлиево. ... Следователно ... ще трябва да го наречем „Тополово” или „Тополовград”. Днешното име Севлиево е побългареното название на турското Селви, Селвиова. 

            Опитът в последните години да се възроди старото мнение, че името на града идва от арабската дума селви, означаваща пъдпъдък, не е приемлив, главно поради това, че игнорира първоначалния запис „Серви”.       

***

            В заключение ще отбележим: Севлиево е селище с малко повече от 500-годишна история. То възниква в самото начало на XVI век като мюсюлманско село в резултат на османската колонизация в района. Средищното му разположение дава възможност в  перспектива да стане административен и съдебен център вместо село Хоталич.

            Неизяснени засега остават следните два проблема: 1/точната година на заселването; и 2/произходът на колонистите и районът откъдето идват.