четвъртък, 8 юни 2017 г.

БРЯСТЪТ




Сава Калименов (1901-1990) е родом от Севлиево, син на опълченеца и печатаря Иван Калименов. В края на 20-те години на миналия век създава книгоиздателство „Братство”, където се печатат вестници, книги и учебно-помощна литература. Самият той е писател, поет, преводач, печатар и книгоиздател; последовател на идеите на Бялото братство и добър приятел на Петър Дънов.
Наскоро попаднах на стихотворението "Брястът" от Сава Калименов, преписано дума по дума от севлиевеца Стефан Кънчев, който го взел от друг човек и после му го върнал. Съхранено е в архива на покойния бивш директор на Градския музей в Севлиево - Йончо Панов.




БРЯСТЪТ

Ти стоиш величав, със върх впит в небето.
Вдигнал мощна снага високо над всичко край теб.
Могъщ исполин, на вечна стража застанал,
Красиш ти нашия хълм, тук, високо над града.

Край теб всичко изглежда малко, дребно,
нищожно: дървета, хора, постройки,
са тъй малки пред теб!
Високо издигаш ти мощний си стан,
широко разстилаш зелена корона:
всеки поглед неволно се спира на теб.
Душата смирено пред теб прави поклон.
Могъща, скромна зелена колона,
стоиш на върха, отвсякъде виждан:
във всички извикващ възторг.


Отгде черпиш туй могъщество чудно?
Как сили набра, за да станеш тъй горд,
величав?
Какво си до днес ти видял?
Какви тайни криеш?
На какви събития, тук, през вековете,
мълчалив си свидетел!
Над всичко издигаш се. Всичко ти виждаш.
Всичко обгръщаш с погледа си благ.
Велико търпение трябва да имаш –
да стигнеш тъй високо, с усилия безспирни
във устрем вечно млад.

Мъдър и мощен баща,
край теб се млади сили надигат.
Под твоя закрила нови поколения растат.
По твоите стъпки вървят.
Стремят се към тебе, нагоре, но мощний ти ръст
до половината стигат едвам.

Някога, преди много години,
в градчето, което в нозете на хълма,
край бреговете на бистра Росица лежи,
конкурс бе устроен: вековният бряст
с най-сполучливо име да бъде назван.
Конкурса спечели отговор с малката думица „Аз”.
Тъй реши журито: ти си над всичко,
ти се издигаш високо над всичко край теб,
ти гордо подчертаваш твоето мощно,
твоето неповторимо „Аз”.

Тъй ще бъдеш наречен.
И в снимките-изгледи на вековния бряст
се вече четеше гордата думичка,
съставена само от две букви „Аз”.
Но мисля, че туй бе грешка.
Елате и вижте отблизо, с очите си.
Вгледайте се внимателно в неговата мощна снага:
Не един, а два бряста ще откриете тука,
сляни в братска, във вечна прегръдка,
от най-ранно детство, до сетния час.

Не „аз”, а „ний” е истинското име. Не горда,
надменна, самоизолираща се индивидуалност,
а мощно двуединство стои мълчаливо пред вас.
Не отделността, а тъкмо обратното:
единението той подчертава,
издига като велик пример за нас.

Два бряста, навеки прегърнати,
навеки тук сляни, един в друг преляни
издигат се високо над всичка край тях.
Безсмъртний си пример безмълвно
те сочат на всички.
Великият пример издигат над всичко в света.

Две души в едно тяло, в безсмъртна прегръдка,
в неземна целувка, в неразделно единство,
горят като факел в нощта.
Горят, не изгарят! Растат, не умират!
В гордо мълчание зов мощен отправят
навред по света.

Мощна радиостанция!
Божествен, жив предавател!
Светлина всред мрака,
светъл фар край подводни скали!
Ден и нощ ти звучиш,
ден и нощ ти тръбиш, без почивка, безспир,
най-великите слова, най-скъпите слова,
свещените слова:
Братство, Единство, Любов!

Вслушай се в стария бряст!
Чуй неговия зов.
Чуй свещеното слово на могъщий Исполин.
Говори той ясно на всеки, който разбира,
говори на всеки, който иска да чуй:
сам бог ме постави тук, високо на хълма.
Сам бог ми свещена мисия връчи.
Сам бог ме великата тайна научи.
Как да стана силен могъщ.

„В съединението е силата”.
В братството, в единството, във любовта!
Достигнах недостигнати размери,
издигнах се в подоблачната вис,
застанах здрав, непоклатим,
от земни бури невредим,
защото сме двама, а не един.
Защото могъщият стимул на любовта
в гърдите ми верижна реакция разгръща.
Защото бог ме избра, защото бог ме прати.
Бог ме постави високо тук, на върха,
да уча вярата на любовта.

Мощен предавател! Жив предавател!
Божествена радиостанция!
Ден и нощ, без почивка, безспир,
ти предаваш, предаваш, предаваш:
Братство, единство, любов!
Братство, единство, любов!
Братство, единство, любов!

Който има уши да слуша, ще те чуе.
Който има очи до гледа, ще те види.
Който има ум да разбира, ще те разбере!
Жив символ на любовта!
Живо изваяние на мъдростта!
Верен свидетел на истината!
Ти гориш, ти пламтиш, ти трептиш
в Любовта!
Излъчваш неземно сияние.
Огнен стълб в мрак на земний живот,
спасителен знак, надеждна опора,
верний път сочиш ти на всяка будна душа!

Край теб, съвсем близко до тебе,
твоята бодра смяна, готова,
е застанала веч:
два млади бряста, два стройни стълба,
две любими твои деца,
послушни на свещения бащин завет,
се готвят великата мисия да продължат.

Прегърнати вече, в целувка безкрайна,
един с други също тъй сляни
те своите млади сили,
своите пламтящи сърца,
също кат своите родители,
на бога решили са да посветят.

Безсмъртна е любовта!
Няма да загине, няма да замлъкне
нейният предавател!
Свещеното Дело, свещеният пример,
свещения Зов на небето,
във буйния пламък на своята млада,
чиста, велика и свята любов,
те ще обезсмъртят!

14.6.965 г.
С-во

Няма коментари:

Публикуване на коментар