ХАДЖИ КАЛФА
ЗА ХОТАЛИЧ
Българските
учени, историци и географи, научават за съществуването на селище и каза с името
Хоталич от едно съчинение на Хаджи Калфа едва през 30-те години на ХХ век.
Мустафа
бен Абдуллах Хаджи Калфа, наричан от учениците си и Кятиб Челеби, е роден в
Цариград през 1609 г., където и умира твърде млад през 1657 г. От 1623 до 1635
г. участва с малки прекъсвания в
няколко от завоевателните походи на Изток. След това се установява в столицата
и до края на живота си се отдава на книжовна работа. Под перото на този
плодовит учен са излезли 22 биографски, библиографски, исторически и географски
трудове. Най-голямото му и главно съчинение, направило го известен, е „Огледало
на света”, което съдържа подробно описание на Азия, позната му добре от
пътуванията с войската и отпечатано през 1732 г. в Цариград.
Дълго
време се смяташе, че Хаджи Калфа не е оставил нищо за Европейска Турция, докато
Йозеф фон Хамер, австрийски историк, не
открива във Виена едно описание на бейлербейлиците Румелия и Босна. Поради
липсата на други източници за тези земи той издава на немски това географско
описание на Румелия и Босна /1813/, още повече, че на турски то не е печатано. Този труд е ценен извор за историята
на българските земи, за административното им устройство и за главните градове.
Сръбският учен Ст. Новакович издава през 1892 г. един съкратен превод на
Румелия и Босна, като акцентува на сръбските земи. Немският превод на Хамер,
отдавна библиографска рядкост, и непълния сръбски превод на Новакович, налагат Стоян
Аргиров да подготви един български превод на „Румелия и Босна”. Българският
превод представлява точно и пълно издание на превода на Хамер, заедно с всички
негови добавки.
Относно
важния въпрос: откъде е черпил сведения Хаджи Калфа и към кое време спадат те,
не може да се даде категоричен отговор поради липсата на каквато и да било
информация. А въпросът е важен, защото той не е посещавал описаните земи.
Очевидно е ползвал трудове на други учени или важни политически личности.
Новакович предполага, че е черпил сведения от работите на високопоставения
държавен чиновник Айни Али, който по времето на султан Ахмед I /1603-1607/ е изработил списък на
войнишките окръзи и на войниците в цялата империя, и по този начин бил направен
един преглед на хасовете, тимарите и зеаметите, или на държавните имоти от
всички видове и по всички санджаци, който е запазен и до днес.
Трудът
на Ст. Аргиров под заглавие „Хаджи Калфа, Мустафа бен Абдуллах. Румелия и
Босна. Географско описание”, снабден с предговор и обяснителни бележки става
достояние на българската общественост през 1938 г. Публикуван е в сп. Архив за
поселищни проучвания.
В
него са описани всичките 26 санджаци на Румелия през първата половина на XVII век. За всички градове на
санджаците, центрове на кадилъци, се дават кратки сведения, къде са разположени
и на колко дни път са от столицата. Сред
18-те къдилъци на Никополски санджак откриваме и Хоталич. Ако следваме логиката
на Хаджи Калфа можем да направим извод, че през първата половина на XVII век в района на днешната Севлиевска
община е имало град на име Хоталич, и, че той е кадилък, средище на съдебна
околия.
Преди
да разгледаме подробно краткият запис за Хоталич, ще споделим някои наблюдения
върху списъка на кадилъците с пощенски станции в санджака Никопол. Осемнадесетте
кадилъци с пътни станции Хаджи Калфа отбелязва с името на главния
административен град: Плевен, Ловеч, Търново и т.н.
На
някои от кадилъците и главните градове Хаджи Калфа определя относително точно
географското местоположение: „Свищов, градец на Дунавския бряг”, „Сливен, в
недрата на Балкана”, „Ловеч, на източния склон на една планина”, „Плевен е
разположен в равнина”, „Тулча, малък град в Добруджа” и т.н.
За
други маркира съседните им кадилъци: Плевен граничи с кадилъците Ловеч, Никопол
и Хоталич, Цибър се намира по средата
между Берковица, Враца и Оряхово и т.н.
При
трети започва така: „Враца, градец и кадилък”, „Свищов, градец ...”, „Нова
Загора, малък градец и кадилък” и т.н.
Брезник
е кадилък близо до София.
За
големите градове дава подробно описание, включително и данни за това как са
превзети по време на османското завоевание. Така е например при Видин, Никопол,
Търново, Ловеч ...
За
разположението на някои кадилъци информацията на Хаджи Калфа е грешна. Така е с
кадилък Берковица – определен погрешно
между Плевен, Ловеч и Враца, и с Тутракан – неправилно поставен между Русе и
Свищов.
Трудни
за идентифициране са споменатите Захра и Поимия. Селища с такива имена не са открити.
Аналогична
е ситуацията и с Хоталич. За него Хаджи Калфа пише дословно: „Хуталиджъ,
между Тирнова, Пилавна и Никополи, 10 деня далече от Цариградъ”. Като
имаме предвид начина по който е изградено съчинението, смело може да
предположим, че споменатото Хуталидж е селище и кадилък с пътна станция;
следователно, то е административен център на нахия /каза/ в рамките на
очертания триъгълник от споменатите три града и кадилъци. Такова селище и
кадилък по това време българската историческа наука не познава. Затова Ст.
Аргиров отбелязва, че в „Списъка на общините в България” от 1900 г. се открива
само село Хотулджа в Куртбунарска околия, Силистренски окръг, което не отговаря
обаче на даденото му от Хаджи Калфа местоположение. Въпросът остава открит за
предположения и догадки до появата на нови данни за това селище.
***
Сведението на Хаджи Калфа за
кадилък Хоталич е вярно, то не поражда съмнения. През
целия османски период има такъв кадилък и той носи двойно име: Хоталич и Селви.
От някои нови документи вече е ясно, че нахия Хоталич с център село Хоталич е
била формирана непосредствено малко преди средата на XVI век и е просъществувала около три
десетилетия. В края на 60-те или началото на 70-те години на същия век център
на нахията става село Селви, появило се в самото начало на века в резултат от
заселването на мюсюлмански колонисти. В селището скоро се настанява кадия и
през 1580 г. то вече е град, както се вижда от един регистър. Административно-териториалната
единица /каза/ с център Селви от създаването й през ХVІ век чак до средата на XIX век носи две имена: старото
Хоталич и новото Селви. Името на първоначалното централно селище, идващо още от
българското средновековие и възприето от османците, се оказва много трайно.
***
Голямата загадка, която поражда
краткият текст, оставен от Хаджи Калфа, е свързана със селищното име Хоталич. Кое
е това селище и къде е било разположено? Изчезнало ли е? Ако е изчезнало има ли
приемник?
Доверявайки
се сляпо на османския автор редица изследователи приеха, че Хоталич е голям
град от ранга на Търново, Ловеч, Плевен и др. Така въз основа на написаното от
Хаджи Калфа се утвърди митът за голямото
градско селище Хоталич. И започва издирването му. През далечната 1959 г. от
страниците на сп. „Исторически преглед” османистът Руси Стойков възкликна:
„Може вече да се определи местоположението на неизвестния и търсен досега
неуспешно кадълък и град Хоталич”. Според него търсеното селище е било
значителен град, който е изчезнал отдавна. Неговите останки той откри при
днешното село Градница. Аргументите на Руси Стойков, твърде неубедителни, с
основание не бяха приети от научната общност.
По
същото време вниманието се насочва към Севлиево и неговите близки околности.
Това селище отговаря на написаното, че Хоталич е на 10 дни път от Истанбул, а
отдалечените на запад Ловеч и Плевен са на 12 дни, Никопол – на 12-13 дни.
Освен това от редица нови документи се долавя пряка връзка между Хоталич и
Селви. Административната единица носи и двете имена. Почти едновременно с
хипотезата за Градница е лансирана и втора хипотеза, според която селището
Хоталич се е намирало в окрайнините на днешно Севлиево. Авторът на
предположението проф. Николай Ковачев, тогава млад учен, посвети целия си живот
на разкриването на загадката Хоталич. Той свърза селището Хотел от Батошевския
каменен надпис от XIII
век, споменато редом с Търново, с Хоталич на Хаджи Калфа. Според него Хотел-Хоталец-Хоталич
е предшественик на Севлиево и се е намирал югоизточно от сегашния град в
местността Долните ливади, хълма Баглък ямасъ и Курт кале в края му. След
завоеванието Хотел се разселил поради честите наводнения на река Чупара и
поради близкия път Търново-Ловеч. Намаляването на населението довело до промяна
в името – Хотелец, т.е Малкия Хотел, а придошлите колонисти от левия бряг на
река Росица го нарекли Хоталидж или Хоталич. Съвместното съществуване на двете
селища продължило до XVII
век. По-късно, през 1968 г., когато в района на ул. „Марин Попов” в града бе
разкопан случайно некропол от IX-XI век Николай Ковачев подири
Хотел-Хоталич тук.
В
по-ново време османистът ст.н.с.
д-р Румен Ковачев потърси Хоталич също в
склоновете на хълма Баглък ямасъ, на 1 км югоизточно от града, където според
стария краевед Никифор Ганев е имало средновековно селище от времето на Втората
българска държава. Според него на
хълма османските завоеватели заварили укрепено селище, което използвали дълго
време /ХV-ХVІ век/ под името Хисар бей-и зир, т.е. Долната крепост. Той
предполага също така, че в подножието на това укрепление се е намирал
средновековният Хотел.
Когато
през 1979 г. започват разкопките на Калето-Джевизни бунар и се откриват
останките на значителен по големина средновековен град проф. Н. Ковачев за
пореден път сменя мнението си и приема, че Хотел-Хоталич е бил разположен
именно тук на края на Крушевския баир. Главният му аргумент беше свързан с
големината и значимостта на селището, дало и името на административната единица
за цели четири века. В подкрепа се изтъкваха също сведения от археологическите
разкопки, които свидетелстваха за човешко присъствие през ХV-ХVІІ век:
преустройства в двете църкви и в отделни жилищни сгради; погребения в некропола
до църква № 3.
Хипотезата
му възприе и археологът Симеон Симеонов, който обяви, че Долният Хоталич е
съществувал на мястото на днешно Севлиево. Така се утвърди становището, че
Севлиево е приемник и наследник на древния Хоталич.
В
специална статия, след обстоен и задълбочен историографски преглед на постиженията,
доц. д-р Христо Темелски също прие, че село Хоталич е било разположено върху
останките от средновековния български град. Според него „Горни хисар /или Горна
крепост/ е османското селище, устроено в самата крепост Хоталич, там където е
бил болярският комплекс, а Долни хисар /или Долна крепост/ са мюсюлманите
настанили се в т.нар. външен укрепен град.” Проблема за двете
споменавани в османските документи крепости на бея той разрешава, като ги
приема за две части на единното село.
Има
и едно четвърто разбиране за местоположението на село Хоталич, което го свързва
с днешното село Яворец и средновековната крепост на височината Витата стена. В
самия край на ХХ век, анализирайки различните варианти на селищното име от
регистрите, проф. Махиел Кийл, който има достъп и е работил в богатите архиви
на Истанбул и Анкара, стигна до заключението, че Хоталич и Хисар бег /Хисар
бей/ са едно и също селище. Но той не е първия застъпник на това гледище. Още в
далечната 1970 г. Михаил Въгленов в кратка статия в местния вестник обърна
внимание на факта, че сред местните жители се знае за съществуването на Витата
стена на средновековна българска крепост с името Куталис. Неговото
предположение е, че това име идва от „предполагаема
българска форма Хоталец, Хоталиц”, което турците според техния език са
възприели като Хоталидж, Хоталич. Въз основа на тия данни М. Въгленов приема,
че крепостното селище на Витата стена се е наричало Куталис, Хоталис, на турски
Хоталич. С установяването на бей в него то добило и второ име – Хисарбег.
Преселени от него жители в западното подножие на скалата образували Долно
Хисарбегли, което той отъждествява с Яворец. На времето, а и все още, това
становище незаслужено се подценява.
Както виждаме проблемът за местоположението на селището
Хоталич е остро дискусионен и далеч все още не е решен. В случая за нас е
по-важно да споменем най-новите данни за него, които ни разкриват поредица от
османотурски регистри, преведени в края на XX и началото на XXI век. От тях е видно, че през целия
османски период Хоталич е бил със статут на средно голямо село, а не на град,
още повече от ранга на Търново, Ловеч и Плевен. През средата на XV век и в регистъра от 1479 г. той е
регистриран като село, но без постоянно население. В началото на 80-те години
на същия век е заселен от колонисти мюсюлмани – 9 домакинства, 2 неженени и 19
спахийски синове. От това време се появява и второто му име: Хисарбег /Хисарбей/,
което постепенно се налага и от XVII
век окончателно измества първоначалното Хоталич, което остава в употреба като
наименование на административно-териториалната единица. Ето какви са данните за
това село през следващите векове: 1516 г. – 6 домакинства, 1541 г. – 18
домакинства, 1545 г. – 20 домакинства, 1580 г. – 26 домакинства, 1642 г. – 25
домакинства, 1751 г. – 21 домакинства, 1845 г. – 45 домакинства и 1873 г. – 63
домакинства; винаги мюсюлмански.
Пак от новопридобити османотурски документи имаме вече
яснота и относно появата и развитието на селището Серви/Селви, днес Севлиево.
То възниква в началото на XVI
век, заселено с мюсюлмански колонисти, и има статут на село. Някъде в края на
60-те или началото на 70-те години на същия век в него се настанява кадия и в
регистъра от 1580 г. го виждаме записано като град и административен център на
казата Хоталич, или Селви.
Очебийно ясно е, че през първата половина на XVII век, времето за което пише Хаджи
Калфа, съществува каза Хоталич с административен център град Селви. Селви по
това време имал вид на средно голямо село. Пътешественикът Евлия Челеби дори не
споменава името му през 1662 г., нарича го „градчето”.
Ако се върнем отново към текста на Хаджи Калфа: „Хуталиджъ,
между Тирнова, Пилавна и Никополи ...”, ще видим, че той по аналогия вероятно
смята „Хуталидж” за централно селище на кадилъка /казата/, каквато е ситуацията
с Търново – Търновска каза, Ловеч – Ловешка каза и редица други. Очевидна
грешка. Защото по това време селище с името Хоталич не съществува. Новото му
име вече е Хисар бег /Хисар бей/. И то не е административен център от няколко
десетилетия. Едва ли Хаджи Калфа не е знаел за съществуването на Селви.
По-скоро, той грешно е смятал, че Хоталич и Селви са едно и също селище. Трябва
да отбележим, че в различни по вид документи казата се именувала по три
различни начина: Хоталич, Селви или Хоталич, с друго име Селви. Така например в
един мензилски регистър от 1597-1598 г. се казва: „Хоталич, с друго име Селви”;
по същия начин е подходено и в регистър за джизие от 1643-1644 г. Оскъдността
на информацията в нашия случай се дължи по всяка вероятност на факта, че Хаджи
Калфа никога не е минавал през Централна Северна България, още повече през
Севлиевския край и не познавал реалната обстановка. Източниците, които е
ползвал, вероятно също са били оскъдни и противоречиви.
***
По
същия начин той подхожда и в едно друго свое съчинение озаглавено: „Мензилите
във вилаета Румили, подредени по азбучен ред от Кятиб Челеби”. Документът не е
датиран, но може да се предположи, че е от 30-те или 40-те години на XVII век. Представлява
опис на пътните станции в европейската част на Османската империя. Мензилите са
подредени по азбучен ред като се посочват разстоянията между тях в дни.
Разпределени са в девет групи, според годишните им приходи. В осмата група,
наименувана „Челеби”, е записан и мензилът на каза Хоталич. Краткият текст е
следния: „Намира се в Никополски санджак. Отстои на 13 дни път от Истанбул.
Съседни кази са Плевен, Лофча /т.е. Ловеч/ и Търново”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар