ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
ХИРЕВО
Население: 1880 г. – 523, 1934 г. – 867, 1946 г. –
899, 1956 г. – 740, 1965 г. – 531, 1975 г. – 476, 1985 г. – 355, 1992 г. – 308,
2001 г. – 237, 2011 г. 162.
Намира се на 13 км югозападно от Севлиево. Стари
селища от времето на късното средновековие се забелязват южно на 1,5 км в
местностите Сулу карач, Страца, Душовска карпинина. Преданието говори, че селото е било по-рано в
местността Тръста, 1,5 км югозападно, като се снабдявало с вода от местността
Кърнавес по дървен водопровод.
Следи от тракийско
селище се забелязват при местността Цоневски бостан.
Село Хирево е заварено от османската инвазия с
днешното си име. Това се вижда от редица османски документи от ХV и следващите
векове, където е записано като: Хирово /1479 г./, Хирева /1516, 1541 и 1622
г./, Хиреве /1619 г./, Хирава /1635 и 1643-1644 г./, Хирево /1848 г./. Евлия
Челеби го отбелязва в 1662 г. като Хайранова, а в опис от ХVІІІ век го срещаме
като Хиреф. Народната етимология свързва името на селото с турските думи igriova – криво поле, hayriova – добро поле и iri – едър, крупен. По-приемливо и научно издържано е обяснението на
проф. Н. Ковачев, който го свързва с изчезнало лично име Хирьо, Хиро, към което
е прибавена топонимичната наставка –ово за образуване на селищни
имена. Името идва от глагола хирея,
който означава слабея, линея. Както и при много други села от района
/Дамяново, Душево, Батошево, Добромирка и др./ това име би могло да е на първия
заселник, основател, старейшина или пък на феодала, който го е владеел. Селото
е съществувало по време на Втората българска държава, така че това обяснение е
приемливо. Села със славянското име Хирево откриваме в Тверска област на днешна
Русия и в Украйна. Има запазено и фамилно име Хиров.
Първото писмено свидетелство за селото е от 1479 г.
В регистър за ленни владения в Никополски санджак е записано: “Село Хирово:
домакинства – 36, вдовици – 2, приход – 4237 акчета, първоначално – 3514,
увеличение – 723, испенч – 912, останалите /данъци/ - 3325”. Селото е тимар на Илиас, син на
Ашкън Али, който го владее и участва в султанските походи лично, като води със себе си 1 въоръжен боец, 1
прислужник и носи 1 палатка. Данните характеризират селото като средно по
големина в района, населено само с християни българи. В сравнение с предходната
регистрация, която е била около средата на ХV век, приходите са се увеличили с
20 %, а това означава, че и броят на домакинствата се е увеличил с 6-7.
Следователно около 1455 г. броят на християнските домакинства в Хирево е бил
около 29-30. За един период от около четвърт век селото се развива в спокойна
обстановка, без сътресения и населението му нараства единствено по пътя на
естествения прираст.
Подробният регистър от 1516 г.
разкрива някои нови моменти от демографското развитие на Хирево. Броят на
християнските български домакинства е нараснал на 41, неженени 29 и 2
вдовици, но са се появили 3 мюсюлмански
домакинства /6.81 %/ и 2 неженени. Всичките мюсюлмани са ислямизирани бивши
християни. Списъкът на християните започва с „Петко, син на солунчанина”,
което насочва към българин, който е ходил до Солун. Записан е и един пришълец в
селото. Наред с обикновената тимарска рая е регистриран и един резервен войнук.
Хирево се обитава от българи, които носят следните имена: Байо, Бело, Белчо,
Братоха, Велина, Велко, Гергана, Герги, Гого, Госто, Грозо, Димитри, Добрал,
Драгол, Йован, Йово, Коста, Кръстил, Кръсто, Лазар, Миле, Миро, Момчо, Момчуре,
Недо, Нелеп, Парви, Петко, Петро, Първо, Рад, Радика, Роман, Руско, Слав,
Стайо, Стайчо, Стойко и др.
Регистър от 1541 г. показва
намаление с 10 на християнските домакинства. Причините не са ясни.
Мюсюлманските домакинства са с непроменен брой – 3, като едно от тях е на
обръщенец в исляма. Това сведение отново подсказва, че първоначалния произход
на новите мюсюлмани е от средата на местните християни.
Следващият етап от развитието на
селото се илюстрира от регистър от 1545 г., посочващ наличност от 50 християнски
домакинства и отново на 3 мюсюлмански. Бавната ислямизация продължава - двама
от тримата глави на мюсюлмански домакинства са посочени като новоприели исляма.
По-нататък ще станем свидетели как този процес протичал бавно, постепенно и в
един момент населението на селото се оказало изцяло мюсюлманско.
През 1580 г. християнското население
в Хирево достига най-високия си връх – 60 домакинства. Мюсюлманските
домакинства са станали 4 – увеличението е само с едно, а делът от общия брой на
населението е 6.25 %. Няма данни за нови мюсюлмани, очевидно началният процес
на ислямизация е в застой.
За първата половина на ХVІІ век
черпим сведения от джизие регистрите за облагане на немюсюлманското население с
т. нар. поголовен данък, които показват значително намаляване на броя му.
Според тези регистри през 1600 г. са обложени 31 ханета /домакинства/, през
1618 г. - 26 ханета, през 1625 г. – 25 ханета, а през 1638, 1644 и 1650 г. – по
20 ханета. В сравнение с данните от 1580 г. населението на селото намалява
първоначално наполовина, а впоследствие загубва две трети от числения си
състав. На какво се дължи това явление е трудно да се отговори: може би
особености в отчитането на джизието, които все още не са ни известни; може би
част от християните са освободени от този данък или той е отчетен в други
документи, недостигнали до нас.
Отчасти отговор на загадката ни дава авариз
регистърът от 1642 г., където откриваме само 20 християнски български
домакинства, но и 23 мюсюлмански, от които 12 /52.17 %/ на нови мюсюлмани, т.е
на християни, които наскоро са приели исляма. Впечатлява ни фактът, че
половината от мюсюлманите са конвертити. Имаме основание да мислим, че се касае
за групово преминаване към новата религия, извършено преди 1642 г. След като в
продължение на 120-130 години мюсюлманското ядро се движи в порядъка 3-4
домакинства, сега вече делът на мюсюлманите е 53.48 % от цялото население, а на
християните – 46.51 %, и за пръв път мюсюлманите получават превес.
Трикратното намаляване на българските домакинства
от 60 през 1580 г. на 20 през 1642 г. ще обясним отчасти със смяната на
религията – 12 обръщенци и с разселването на останалите поради оказания им
натиск. По това време сходен процес върви и в съседното село Дамяново, а
бериевци се изтеглят в южна посока към Млечево.
Демографският упадък, който наблюдаваме в Хирево
през първата половина на ХVІІ век, и последвалата го стагнация продължават
около 110 години. В подробен регистър от 1751 г. населението на селото включва
38 домакинства само на мюсюлмани, с 5 по-малко от общия брой на населението
през 1642 г. Ясно е, че бавният и мъчителен процес на ислямизация на местното
християнско население е приключил: вероятно в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ
век. Допускаме, че едни са сторили това доброволно, други под натиск, а трети
са се изселили, търсейки по-спокойни места за живот. До Освобождението
населението на селото е само мюсюлманско и нараства бавно, както следва: 1751
г. – 38 домакинства, 1845 г. – 50, и 1873 г. – 66. Някъде през ХVІІІ век
християнската църква била обърната в джамия. След Освобождението при
развалянето й били открити стенописи.
Топонимията на селото също е в
подкрепа на тезата за бавното превръщане на християните в мюсюлмани и в крайна
сметка в турци. Как иначе бихме си обяснили запазването на старото селищно име
Хирево. За далечното славянско минало напомнят звучните имена на местности:
Буковото и Страца. Старинният суфикс -ец носят имената на местностите
Кърновец, Соколец и Ташковец. Старинен произход имат названията Варана и
Кърпинина, а от изчезнали лични имена са Лончовото, Радово и Хирево. Тези
названия показват, че селището е съществувало далеч преди идването на
османските турци. За мюсюлманското минало на селото говорят запазилите се
редица турски имена на местности. Продължителното съвместно съществуване на
двата етноса е увековечено в поредица от хибридни наименования като Балин чаир,
Драган дере и др.
Не можем да обясним изчезването на християнското
българско население на Хирево само с процеса на ислямизация. По всяка
вероятност една част от българите, нежелаещи да живеят в мюсюлманска среда, са
се разселили, търсейки спокоен живот по-далеч от турците. Има данни, че към
края на ХVІІІ век няколко семейства се заселват в чифлика на Хаскьовлията в
Ловнидол. Сред
тях бил и чорбаджи Марко, избягал, за да се спаси от потурчване. В чифлика
станал коняр и поставил началото на род Конярите или Хергелята. За заселване на
бегълци от Хирево говори названието на местността Фиревското при село
Костадини, Габровско. Тук били нивите на рода Фиревци, получили името си от
прякор. Родово име Хъревски има и в село Кръвеник. Проф. Н. Ковачев предполага,
че се касае за изопачено изговаряне на Хиревски, от Хирево. Съдбата на Хирево е
същата както на селата Дамяново, Добромирка, Богатово и др., т. е. част от населението е помюсюлманчено и
потурчено с течение на времето, а друга част се разселва – главно към Балкана.
Бавният и постепенен процес на ислямизация на местното население продължил
около един век, от началото на ХVІ до началото на ХVІІ век. Търсейки причините за
смяната на религията трябва да отчетем, че този ограничен процес се развивал
доброволно през целия ХVІ и началото на ХVІІ век. Търсела се преди всичко
промяна в общественото положение – принадлежност към господстващата класа,
материални блага и др. През 30-40 години на ХVІІ век обаче в селото се заселват
пришълци мюсюлмани. Допускаме, че под техен натиск се стига до груповото
преминаване към исляма и разселването на част от хиревци. Към тази мисъл ни
навежда и запазеното предание за избиването на 100 моми и ергени в местността
Стърчек в бериевското землище. Смяната
на религията водела след себе си смяна на езика, а с това и пълна асимилация на
бившите християни при второто и третото поколение. През втората половина на ХІХ
век в Хирево живеело малобройно мюсюлманско население с турско самосъзнание.
След Освобождението започва обратния процес:
изселване на мюсюлманите и заселване на българи от почти всички планински села
на Севлиевско и Троянско. Преброяването от 1880 г. сочи 103 жители българи и
420 турци, а през 1910 г. турците остават само 23 души.
За пръв заселник се смята дядо Събчо Ранковски от
Ново село, Троянско, който бил аргатин на богат хиревски турчин. Различните
родове на заселниците наброяват над 60. По известни са: Берови, Братоевци,
Боряци, Бадалови, Кантари, Кулекови, Караджови, Лиговци, Миглеви, Мустанци,
Ралчеви, Сомлеви, Тумангелови, Чакъри и др.
Отначало децата на преселниците учели в частни
къщи. Първото училище било построено на мястото на някаква обществена турска
сграда в края на 80-те години, но тя скоро изгоряла. Пръв учител тук бил Георги
поп Иванов от Ново село /1887-1888 г./. Малко след 1893 г. се построява първата
обществена сграда, която била използвана и за училище. Ново училище било
построено през 1915 г. на мястото на разрушената през 1912 г. джамия.
Първоначално хиревци се черкували в околните села.
Църквата „Св. безсребърници Козма и Дамян” била построена в 1895 г. с даренията
и труда на цялото село, включително и на турците. Осветена била от
великотърновския митрополит Климент Браницки на 14.11.1895 г. Оттогава 14
ноември е празник на църквата и на тая дата е сборът на селото. Пръв свещеник
бил известният участник в Априлското въстание от село Кръвеник – Иван Михов
Пенков.
Читалище „Светлина” било основано през 1910 г. от местния
учител Михаил Минков Гълъбов, когато в селото е имало вече достатъчно млади и
грамотни хора.
Хирево е многовековно село с богата и пълна с
превратности история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар