четвъртък, 19 юли 2018 г.

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА СЕЛИЩНОТО ИМЕ ЧАДЪРЛУ/ЧАДЪРЛЪ, ДНЕШНО СЕННИК

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА СЕЛИЩНОТО ИМЕ ЧАДЪРЛУ/ЧАДЪРЛЪ, ДНЕШНО СЕННИК


Днешното село Сенник възниква като мюсюлманско селище под името Чадърлу още през ХV век. Българските османисти го превеждат като Чадърлу, а холандският специалист по османска история Махиел Кийл – като Чадърлъ. След Освобождението в най-различни документи може да се срещне като Чадърли, Чадърлии и Чадърлий – побългарен изговор на турското име. Последното название – Чадърлий, е официалното и правилното при изписване.
В продължение на три века – XVI, XVII и XVIII, селото е раздвоено и в най-различните по вид документи се срещат имената Чадърлъ или Чадърлу (Бююк Чадърлъ; Кючюк Чадърлъ; Чадърлу-и баля; Чадърлъ-и баля; Чадърлъ-и зир).
Няколко са възможните обяснения за това турско име:
Преди повече от половин век, неуморният изследовател на миналото на Севлиевския край, проф. Николай Ковачев се опита да обясни това селищно име като използува едно предание за лагеруване на войски от Търново по време на чумна епидемия. Войниците се настанили на лагер в палатки (чадъри) на мястото на сегашното село. Когато си заминали, в напуснатите „чадъри” се настанили турски жители от съседните села. Впоследствие, той се отказа от това обяснение, защото се оказа, че преданието отразява събития от първата половина на ХІХ век. Новото тълкувание на името Чадърлу, което направи проф. Ковачев, беше следното: то идва от персийската дума „чадър”, заета в турския език със значение „палатка, шатър, катун”, и вероятно е свързано с характерна форма на местност, например могила, наподобяваща чадър. Трябва да отбележим, че има доста случаи от това време на именуване на селища по някакви черти от топографията /съседното Дерели например – от дере/. В землището на съседното село Душево има местност Чадърите (връх с полянка), а при Шумата, Батошево и Малки Вършец – Чадърлийското.[1]
Втората възможност, за която споменава холандският проф. Махиел Кийл, е свързана с външния вид на жилищата на първите заселници: палатки, шатри, наричани чадъри. Според него името Чадърлу означава „имащи палатки” и навежда на мисълта за малка колония от тюркски чергари.[2]
На последно място поставяме възможността преселниците да са използвали името на старото си селище от Мала Азия, или името на района, откъдето идват. В своето съчинение „Корона на историите” османският хронист Ходжа Садеддин пише, че по времето на султан Осман І Гази (1300-1324/5 г.), някъде около днешния град Бурса са превзети крепости, сред които и Чадърлу (Чадърлък). Твърде възможно е преселници от този район да са дали името на новото селище, запазвайки така спомена за старото си поселение. Тази практика през ХV век е била разпространена.[3] (Калицин, Мария. Корона на историите на Ходжа Саседдин. В. Търново, 2000, 106)
Според нас най-близко до историческата истина е предположението, че името е свързано с названието на жилищата на първите колонисти – палатките, шатрите, чадърите, които обитавали дълго време преди да си изградят по-солидни къщи.   
            Преди няколко години Сава Костова-Фъртунова потърси твърде смело връзка на селищното име Чадърлий с нашите прадеди - прабългарите. „Учудващ факт е,- пише тя, че в Севлиевската котловина се намира наименование Чадарлии (прабългарска дума). Това е днешното село Сенник. Това наименование се свързва с племенното прабългарско обединение „Чадар Болгар” в Кубратова Велика България”[4], а също и от времето на първия български владетел Аспарух. Среща се повече под формата „чдар болгар”. Ако е имало българско селище с такова име и турците са го заварили при завоеванието или след него, те биха го запазили, каквато е всеобщата практика тогава, но нямаме данни за приемственост, поради което тази вероятност е трудно допустима.
Турското име на селото Чадърлъ (Чадърлу, Чадърли, Чадърлии, Чадърлий) просъществува от ХV век до 1934 г., когато със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 2820 от 14 август е преименувано на Сенник, което е буквален превод на старото име. Това име възрастните хора от селото обяснявали навремето с факта, че тук бил развит занаят за направа и продажба на чадъри, а чадърът се използвал и за правене на сянка.

Генерал Михо Михов си спомня как учителката му по Ботаника, обяснявайки името, търсела връзка с ботаническия термин за вид съцветие, което носело същото име – сенник. Неговите отделни цветни дръжки излизат от една точка и имат приблизително еднаква височина, поради което съцветието придобива форма на чадърче (сенник).

През 70-те години на миналия век Пенко Драганов, председател на Изпълнителния комитет на Селския общински съвет, а след това и кмет на селото, прави предложение на сесия на съвета за смяна на името Сенник с Данколово, в чест на световно известния борец, но идеята не е одобрена.
Тук не може да не споменем и следния факт, станал известен през 2003 г. През тази година османистката проф. Красимира Мутафова от Великотърновския университет публикува превод на османски регистър от 1516-1517 г., в който се споменава местното наименование Сенкова при описването на дервентджийското село Гъбене. В регистъра пише, че жителите на селото охраняват прохода, който се намира по пътя от мястото на име Сенкова към Акчаказанлък. Става дума за пътя от Ловеч през Дебнево, Врабево, Бериево, Градница, района на Душево, Чадърлий и Гъбене за Шипка. Акчаказанлък е град Казанлък на юг от Балкана. Името Сенкова все още не е обяснено, но то звучи твърде близо до Сенник.[5]


[1] Ковачев, Н. Чадърлий – Сенник. – в. Росица, 1990/19.
[2] Кийл, Махиел. Хора и селища в България през османския период. С. 2005, 268.
[3] Калицин, Мария. Корона на историите на Ходжа Саседдин. В. Търново, 2000, 106.
[4] Костова-Фъртунова, С. Севлиевската котловина, погребението на „Гаази Баба” и най-древните корени на прабългарите. 2009, 16.
[5] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани документи за Търново и Търновска каза. В. Търново, 2003, 170.
   

Статията е откъс от подготвяната за печат книга "История на село Сенник". С нетърпение ще очаквам отзиви по предложения материал, а също и по всички въпроси, касаещи миналото на селото.


Няма коментари:

Публикуване на коментар