НЕДЯЛКОВ,
ПЕТКО. СИНОВЕТЕ НА АБДУЛЛАХ ИЛИ КАК СЕ ПОЯВЯВАТ МЮСЮЛМАНИТЕ В СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ.
Севлиево, „М-Прес” ООД, 2013, 128 стр., меки корици.
ISBN:978-954-8455-63-3
Е-поща: petkon@abv.bg
Книгата
„Синовете на Абдуллах или как се появяват мюсюлманите в Севлиевския край” е
логично продължение на изследването за тюркската колонизация в Севлиевския
край, публикувано през 2012 г. Двете теми са неразривно свързани и системно
отбягвани от местните историци.
Най-ранният запазен османотурски регистър за Никополския санджак
от 1479 г. маркира известно мюсюлманско присъствие в селата от Севлиевския край
/колонисти и ислямизирани бивши християни в смесените села/ и категорично
очертава началото на два процеса: колонизация на тюркско население в района и
ислямизиране на местно и чуждо християнско население. И докато колонизацията
приключва в общи линии към края на XVI век процесът на ислямизация, с различна степен на
интензивност, продължава до самия край на османското владичество в пределите на
Севлиевския край. Според данните на Салнамето от 1873 г. в Севлиевска каза
мюсюлманското население е 46
%. На появата на това мюсюлманско население в Севлиевско е посветена
новоизлязлата книга. В нея се търсят отговори на въпросите: кога започва
ислямизацията в Севлиевския край, през какви етапи преминава, какъв е
интензитета ѝ, как е приеман исляма – доброволно или чрез насилие, какви са
причините и формите за разпространението му и т.нат.
Проучването
на феномена ислямизация е базирано на публикувания напоследък нов първокласен изворов
материал, който в по-голямата си част е подходящ за изучаване на религиозните и
демографските процеси в района и запълва многобройните бели полета на миналото. Особено ценни са изследванията на холандския
историк Махиел Кийл и на българския османист Румен Ковачев. Издирени и
публикувани са интересни предания и легенди за редица селища от района.
Историята
на Севлиевския край е изпъстрена с най-разнообразни сведения за приемането на
исляма от местни и чужди християни, факт, който подсеща за известната сръбска
поговорка, че „Няма турчин, без
потурчен”. За тези „загубени българи”
държавникът Стефан Стамболов в една своя реч от 1886 г. казва: „Та нали нашите боляри станаха турски паши,
а еничарските корпуси не бяха ли набирани предимно от българчета?” Още по-известни са думите на големия османски
държавник Ахмед Мидхат паша, казани в статията му „Турция – нейното минало,
нейното настояще”, публикувана през 1878 г. в Париж: „... сред българите, към които се проявява толкова жив интерес, има
повече от един милион мюсюлмани, като в това число не се включват нито
татарите, нито пък черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се
установят в България, както обикновено се мисли, а това са потомци на българи,
които са обърнати в исляма по време на завоеванието и през следващите години;
това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса...”. В думите на
Стамболов и Мидхат паша се крие истината за произхода на голяма част от
мюсюлманското население в Севлиевския край, истина, подкрепена в книгата, както
вече посочихме с богат документален и друг материал от османотурски и български
характер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар