вторник, 15 декември 2015 г.

КНИГИ НА ПЕТКО НЕДЯЛКОВ



НЕДЯЛКОВ, ПЕТКО. СИНОВЕТЕ НА АБДУЛЛАХ ИЛИ КАК СЕ ПОЯВЯВАТ МЮСЮЛМАНИТЕ В СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ. Севлиево, „М-Прес” ООД, 2013, 128 стр., меки корици.
ISBN:978-954-8455-63-3
Е-поща: petkon@abv.bg


 


















Книгата „Синовете на Абдуллах или как се появяват мюсюлманите в Севлиевския край” е логично продължение на изследването за тюркската колонизация в Севлиевския край, публикувано през 2012 г. Двете теми са неразривно свързани и системно отбягвани от местните историци.
 Най-ранният запазен  османотурски регистър за Никополския санджак от 1479 г. маркира известно мюсюлманско присъствие в селата от Севлиевския край /колонисти и ислямизирани бивши християни в смесените села/ и категорично очертава началото на два процеса: колонизация на тюркско население в района и ислямизиране на местно и чуждо християнско население. И докато колонизацията приключва в общи линии към края на XVI век процесът на ислямизация, с различна степен на интензивност, продължава до самия край на османското владичество в пределите на Севлиевския край. Според данните на Салнамето от 1873 г. в Севлиевска каза мюсюлманското население е 46 %. На появата на това мюсюлманско население в Севлиевско е посветена новоизлязлата книга. В нея се търсят отговори на въпросите: кога започва ислямизацията в Севлиевския край, през какви етапи преминава, какъв е интензитета ѝ, как е приеман исляма – доброволно или чрез насилие, какви са причините и формите за разпространението му и т.нат.
Проучването на феномена ислямизация е базирано на публикувания напоследък нов първокласен изворов материал, който в по-голямата си част е подходящ за изучаване на религиозните и демографските процеси в района и запълва многобройните бели полета на миналото.  Особено ценни са изследванията на холандския историк Махиел Кийл и на българския османист Румен Ковачев. Издирени и публикувани са интересни предания и легенди за редица селища от района.
Историята на Севлиевския край е изпъстрена с най-разнообразни сведения за приемането на исляма от местни и чужди християни, факт, който подсеща за известната сръбска поговорка, че „Няма турчин, без потурчен”. За тези „загубени българи” държавникът Стефан Стамболов в една своя реч от 1886 г. казва: „Та нали нашите боляри станаха турски паши, а еничарските корпуси не бяха ли набирани предимно от българчета?”  Още по-известни са думите на големия османски държавник Ахмед Мидхат паша, казани в статията му „Турция – нейното минало, нейното настояще”, публикувана през 1878 г. в Париж: „... сред българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани, като в това число не се включват нито татарите, нито пък черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли, а това са потомци на българи, които са обърнати в исляма по време на завоеванието и през следващите години; това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса...”. В думите на Стамболов и Мидхат паша се крие истината за произхода на голяма част от мюсюлманското население в Севлиевския край, истина, подкрепена в книгата, както вече посочихме с богат документален и друг материал от османотурски и български характер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар