ХОТАЛИЧ СПОРЕД ОСМАНСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ ХV ВЕК

ХОТАЛИЧ СПОРЕД ОСМАНСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ ХV век

/публикувано във в. Росица, 2008/бр. 111/

            Село Хоталич е известно от два османски регистъра от края на ХV век, които в различни публикации се срещат с най-различни датировки. Това внася неяснота и объркване при изясняване миналото на загадъчното селище. Затова накратко ще се спра на историята на двата документа и ще анализирам информацията, която съдържат.

Документът, в който за пръв път се споменава село Хоталич през ХV век, има няколко различни датировки. Става дума за кратък регистър на ленните владения в Никополския санджак, където са записани 1 хас на санджакбея, 19 зеамета и 220 тимара. Той се съхранява в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и е публикуван през 1966 г. в поредицата „Турски извори за българската история”, т. ІІ. Поради липса на данни в самия документ се срещат големи трудности при датировката му. Издателите и редакторите на тома академик Николай Тодоров и проф. Борис Недков въз основа на палеографските данни го отнасят към средата на ХV век. Така те корегираха изказаното по-рано от преводача Руси Стойков мнение, че регистърът е от 1430 г. Професор Бистра Цветкова въз основа на нови аргументи предлага създаването на описа да се отнесе към 80-те години на ХV век. През 1968 г. проф. Страшимир Димитров доуточнява тази неопределена и твърде обща датировка. Според него Никополският регистър е съставен през 1479, или най-късно през следващата година, мнение което се наложи като меродавно. Това уточнение за датировката на Никополския регистър беше необходимо, за да се внесе яснота по въпроса кога за пръв път се споменава Хоталич в османотурски документ.

В регистъра Хоталич  е записан като владение на следните петима спахии: Юсуф хан, Ибрахим, Ахад, Юнус и Касъм. Заради тимара те били задължени посменно да участвуват в султанските походи. Тимарът включвал следните селища :

“Село Хоталич : приход /от живущи/ извън селото – 435 /акчета/.

Мезра Тахир Факих: приход /от живущи/ извън мезрата – 100  /акчета/.

Мезра Шад гелди, с друго име Феда чифтлиги, свързана с мезрата Тахир Факих.

Мезра Петро поли : празна.

Всичко : села – 1, мезри – 3, приход /от живущи/ извън – 535, първоначално – 117, увеличение  – 418 /акчета /.”

Цитирам пълния текст от превода на документа, защото макар и кратък, той ни дава много важна информация. От пръв поглед се вижда, че става дума за много малко служебно владение – тимар, който включвал едно село и три мезри. На първо място е поставено село Хоталич, с годна за обработка земя.  Посочват се и три мезри. Мезрата е землище на изоставено, запустяло село, или пък годна за обработване земя, вън от чието и да е землище.   Срещу твърде малкия приход от селото и трите мезри спахиите трябвало да участвуват във военните походи на султана посменно. В случая е явно, че османската власт не е разчитала толкова на военната помощ, колкото на това да се “оживят” обезлюдените селища, т.е. да се заселят с постоянни производители и да се обработват земите им. Хоталич, въпреки че е категоризиран като село, няма постоянно население и на практика е обезлюдено селище. Не случайно проф. Христо Гандев го поставя в списъка на мезрите. За него Хоталич е мезра, запустяло и изоставено селище, част от землището на което се обработва от външни селяни. Мезра го нарича в публикациите си и проф. Николай Ковачев. Липсата на постоянни жители обаче не означава, че нямало запазени ниви, ливади, овощни градини, лозя и дори жилищен фонд. Очевидно спахиите на Хоталич са успяли да дадат на стопани от близките села малки парцели земя, която да обработват при някакви условия. Това те са вършели без да напускат собствените си села. Именно тези селяни трябвало да осигуряват рента от 435 акчета на спахията на тимара, за да може той да изпълнява  военната си служба. Изхождайки от посочената сума можем да предположим, че броят на външните лица /или домакинства/  е бил около 4-5.

След уточнението, че общият приход от посочените ненаселени места е 535 акчета, се казва, че първоначално той е бил 117 акчета, а впоследствие се е увеличил с още 418. “Първоначално” означава, че е имало предходна регистрация на ленните владения в санджака, най-вероятно малко след средата на ХV век /1455-1460 г./, в началото на управлението на султан Мехмед ІІ /1451-1481 г./. Тогава, същият този тимар, е давал приход само от 117 акчета, които можем да отнесем към Хоталич преди всичко. Налага се изводът, че и около средата на века Хоталич е ненаселено място. И тогава приходящи селяни /2-3 домакинства/ са обработвали една съвсем малка част от землището му.

Формирането на тимар с петима владелци е свидетелство за стремежът на османската държава да възроди западналото селище, да го насели и съживи производството в него. Този стремеж виждаме реализиран в сведенията от втория Никополски регистър на ленни владения от 1485 г., публикуван за пръв път през 1997 г. от османиста Румен Ковачев. Той повтаря в структурно отношение стария, като данните от него са ползувани като базисни, поради което възможностите за сравнителен анализ са големи. Текстът е следният:

„Село Хоталич, с друго име Хисар беги, спадащо към Търнови: домакинства – 9, неженени – 2, потомци на спахии – 19, приход – 1 635.

Мезра Тахир Факъх, приход извън нея – 100.

Мезра Шад гелди, наричана още Феда чифлиги /вероятно Фида бей, дн. Велчево/, свързана е с мезрата Тахир Факих.

Общо: села – 1, мезри – 1, потомци на спахии – 19, домакинства рая – 9, неженени – 2, приход – 1 735, първоначално – 535, увеличение – 1 200”. 

Видно е, че само за няколко години /1479-1485/ бил възстановен нормалният ритъм на живота в Хоталич. Приключено е със завладяването на целия Балкански полуостров, преминала е опасността от християнските кръстоносни походи, паднал е и Цариград през 1453 г. Непрекъснатите военни походи и свързаните с тях грабежи и насилия над населението отстъпват пред нова задача: укрепване на властта в новозавладените земи и ускорено икономическо развитие. Осъществена е  колонизация на мюсюлманско население: 9 домакинства, 2 неженени и 19 потомци на спахии, за чиито етнически произход може само да се гадае. Спахийските синове по закон се ползували от редица фискални облекчения, без обаче да имат привилегиите на бащите си. Като синове на служебни феодали обаче, те принадлежали по-скоро към привилегированите слоеве, отколкото към раята.

Добавката към името на селото „Хоталич, с друго име Хисар беги”, означава, че в селището вече резидира бег – управител. Турската дума бег се превежда като едър земевладелец или управител на малък град в Османската империя. Формата бег се употребявала в западните български говори, а бей – в източните. Наличието на управител вече е указание за начален процес на връщане на административните функции на Хоталич. Селото обаче продължава да се сочи като „спадащо към Търнови”.  За пръв път поради наличието на мюсюлманско население се налага добавка към българското име – Хисар беги или Крепост на бега.

Върху името на селото и неговото местоположение няма да се спирам, тъй като целта беше да покажа какво е представлявало село Хоталич през ХV век. За историята му през първата половина на това столетие няма никакви данни и може само да се предполага, че е пострадало сериозно от завоеванието. Около средата на века то не е населено и това положение продължава до края на 70-те години. Земята му се обработва от няколко домакинства от съседни села, но въпреки това статута му на село се запазва. Този факт показва, че селището е било важно и с военно-административни функции по време на Втората българска държава, затова и регистраторът не е посмял да го прекатегоризира. С осъществената в началото на 80-те години колонизация на мюсюлмани започва османският период от историята на старото българско селище. То се развива като малко село, което в началото на следващия век става център на нахия.

                                                                                                          ПЕТКО НЕДЯЛКОВ