ЖИВЯЛИ ЛИ СА ТУРЦИ В СЕЛО ГРАДИЩЕ?

Живяли ли са турци в село Градище?

/публикация във в. Росица, 17.05.2010/бр. 56/

            Наскоро от страниците на вестник „Росица” научихме, че е излязла от печат втората част от историята на село Градище. Книгата с интересното заглавие „Място, докоснато от Бога” разкрива редица нови факти от далечното минало на селото. Повдига се и един много интересен въпрос: живяли ли са някога в селото турци? Отбелязва се, че сред местното население няма запазен спомен или предание за заселването на турци в селото. Въпреки това в окрайнините на Градище има местност с името „Турските гробища”. По време на изкопни работи на строеж пък е разкрито мюсюлманско погребение. Тези факти не са достатъчни и затова изводът е: „Няма данни за къщи и дворове на турци, които да са живеели в селото, и статистически сведения такива да са плащали данъци на турската хазна ...”

            В интерес на истината точно такива данни, и то подробни, има в османотурски регистър от 1516 г., очевидно непознат за автора на книгата. В споменатия регистър е отбелязано, че село Градище-и зир, т.е. Долно Градище / имало е и Горно Градище/ е зеамет, средно по големина поземлено владение на Тугрул бей от каза Търново. В селото са регистрирани 11 домакинства на мюсюлмани, 3 неженени, 3 прислужници на спахията и един спахийски син. Мюсюлманите Хамза, Кая, Юсуф, Базарлу, Насух, Курт, Ахмед, Абди, Ширмерд и др. най-вероятно са се заселили в края на ХV или началото на ХVІ век, тогава когато се появяват Селви, Дерели и Акънджилар. В предишните регистрации от 1479 и 1485 г. населението е само българско. От документа се разбира, че сред мюсюлманите, предимно земеделци, има и занаятчии: майстор на стрели и лъкове, шивач, касапин. Тримата слуги на спахията са задължени да сеят и дават десятъци, без да са обложени с други данъци.

            Твърде интересно е, че малката общност на мюсюлманите включва в състава си 8 глави на домакинства, които съвсем наскоро са приели исляма за своя нова вяра, т.е. те са бивши християни. Като такива са приели нови турски имена и поради липсата на бащини всички са записани като „синове на Абдуллах”. Най-често това са християни довлечени като пленници от многобройните войни на Османската империя в Европа /унгарци, руснаци и др./. За да излязат от робското състояние, в което са поставени, сменят вярата си. Възможно е сред тях да има представители и на местното българско население. Всички те с течение на времето се асимилирали успешно във формиращата се турска народност.

            Освен мюсюлманите в селото живеели и християни българи на брой 37 домакинства, 23 неженени и 2 вдовици, записани с личното и бащиното си име.  Сред множеството български имена впечатляват старинните и вече изчезнали: Бежано, Бобил, Брато, Брезо, Вестар, Гаго, Голуб, Грозо, Дабижив, Доброслав, Драги, Драгич, Драголин, Кръсто, Мачо, Мързан, Рад, Размир, Румена, Сразимир, Сталяна, Хрусо, Черника и др. За един от мъжете е посочено, че е пчелар, а други двама са пришълци. Християните плащат по-висок поземлен данък от мюсюлманите, освен това са задължени с доставката на сено и дърва за огрев, кокошка и хляб и т.нат. От останалите данъци и десятъци разбираме, че градищени са отглеждали пшеница, ечемик, овес, ръж и просо, лен, имали са пчелни кошери и лозя, тъй като са обложени със свесла грозде, ведра вино и такса за продажбата на вино. Плащали са също данък за свини и за четири воденици долапчийки.

              Много важна информация съдържа следният текст: „Бащина на Велко. Граничи с тръстичището при поточетата Ливадие и Косачин, нивите на Михо, Тодор, Мешковиче и дола”. От този текст научаваме името на едно малко селище – Мешковиче, съществувало в землището на Градище по това време. В регистъра от 1479 г. то е записано като Мешковец с 4 мюсюлмански домакинства.  При наличието на непроменено българско име на селото – Мешковец /Мешовиче/, можем да сме сигурни, че тук се касае за ранна ислямизация на местно българско население. През 1516 г. тези домакинства най-вероятно са включени в списъка на населението на село Долно Градище.

            Наличните документи дават основание да приемем, че в края на ХV и началото на ХVІ век в българското село Градище да живяли и мюсюлмани. Докога е продължило това не ни е известно. Изглежда турската общност в село Градище не е просъществувала дълго, защото в по-късните османотурски регистри не откриваме и следа от нея. Причините може да са само две: изселване към Агатово или измиране по време на епидемия. И тъй като това е станало твърде рано сред местното българско население не се е запазил спомен за съвместния живот с турците. Изключение прави само топонимът „Турските гробища”.

                                                                                                                      Петко Недялков