СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ОСМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ОСМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(5 ОКТОМВРИ 1894 – 10 ОКТОМВРИ 1896)

 Пролетта на 1894 г. е белязана от засилване на конфликта между княза и министър-председателя Стефан Стамболов. След като насърчава опозицията да се сплоти и назначава предан на короната офицер за министър на войната, князът приема поредната оставка на Стамболов, който реагира остро и предприема мерки за активизиране на своите привърженици. Свиква митинг пред къщата си, а преди това, с телеграма до окръжните управители и партийните бюра на своята партия, търси подкрепа в борбата срещу княза. 

До свалянето на Стамболов на 18 май 1894 г., в продължение на седем години, в Севлиево политическата борба се води между Народнолиберална партия и либералите. В началото на този период около стамболовистите се групират консерваторите и русофилите, които се появяват след Сръбско-българската война през 1885 г. и по време на Регентството. При тях „се наредили всички партийки, противни на либералите“ – спомня си Петър Пешев.

След период на временен упадък, либералите се сгрупират около Петър Пешев и засилват позициите си в началото на 90-те години. Когато на 18 април 1894 г. местните стамболовисти свикват митинг в 5-токласното училище в подкрепа на подалия оставка Стамболов, либералите се организират, явяват се в грамадно болшинство и приемат враждебна на Стамболов резолюция. Следва шумна манифестация из града. Гражданите акламират Пешев и го носят на ръце.

На 18 май князът възлага на д-р Константин Стоилов да състави кабинет. Новото правителство прокламира, че ще се бори за свобода и законност, ред и признаване на княза. От представители на старата Консервативна партия и Народната партия от Източна Румелия около д-р Стоилов се сформира нова Народна партия, която печели парламентарните избори за 8-мо Обикновено народно събрание, насрочени за 10 септември.

Както при предишните избори, в Севлиево има само една избирателна секция, където гласуват всички избиратели на околията. Председател на избирателното бюро е Христо Топузанов от Габрово – търговец, адвокат, общественик. В първите години след Освобождението той е симпатизант на либералите и конкретно на Петко Каравелов. Впоследствие се ориентира към Стефан Стамболов и неговата партия. Избиран е за депутат в 4-то ОНС от Севлиевска околия, а в 8-то ОНС става народен представител от Габрово.

По списък в Севлиевска околия избирателите са 9683 души, гласуват  2925 души, което прави активност от 30.20%. За народни представители са избрани: Петър Пешев – 2915 гласа, Хаджи Хубан Кючуков – 2877 гласа, и Христо Кюркчиев 2705 гласа. От останалите кандидати Петко Бобев получава 223 гласа, има и още няколко с нищожен брой гласове. Изборът преминава без особени нарушения. Има несъществени грешки, като: не са приложени гласоподавателните листове; списъците не са подписани от преброителите; избирателното бюро отваря в 9 часа, а не в 8 часа и други. Общият преброителен списък обаче е налице, подписан от цялото избирателно бюро, от преброителите и някои избиратели и замества липсващите преброителни списъци. Комисията по проверка на законността на избора приема, че грешките са дребни, несъществени и няма сериозни нарушения на закона. Приема се избора за законен и тримата кандидати, които са депутати и в предходния парламент, се утвърждават при гласуването.

Петър Пешев е адвокат и ръководител на местната организация на Либералната партия. Негова е заслугата за възраждането на либералите в околията и за постигнатите успехи. Както за времето на предишното събрание, така и сега, той пише в спомените си, че Кючуков и Кюркчиев са му „другари“.

Хаджи Хубан Ненчев Кючуков е севлиевски чорбаджия, търговец и индустриалец. Започва трудовия си път като чирак при богатия за времето хаджи Колю Конов и постепенно се издига до едър търговец. Избиран е за народен представител в 4-то и 7-то ОНС.

Христо Василев Кюркчиев е търговец и лихвар от Севлиево; касиер на Севлиевското окръжно ковчежничество през Временното руско управление; член на Градския управителен съвет; депутат във 2-то Велико народно събрание и 7-то ОНС. Еволюира към новосъздадената Народна партия на д-р К. Стоилов и оглавява местната народняшка организация.

След изборите П. Пешев е поканен от министър-председателя д-р К. Стоилов за министър на правосъдието и заема тази длъжност в продължение на три месеца. Напуска я поради възникналите разногласия между Васил Радославов и министър-председателя. Във втората редовна сесия на Народното събрание (октомври 1895-февруари 1896 г.) участва активно с изказвания, предложения, има и подготвено питане, което не се осъществява поради разпускането на парламента. Член е на комисията по изготвяне отговора на тронното слово (1895 г.), а също и на бюджетната комисия.

В Народното събрание Хубан Кючуков е избран за член на комисията по Министерство на земеделието и търговията, а също така и за член на депутацията по отговора на тронното слово.

От протоколите на втората редовна сесия е видна една съгласувана акция на Градските общински управления на Севлиево и Калофер, с която се иска съдействието на държавата за изграждане на шосе между двете населени места, преминаващо през Ново село, днес Априлци, Троянско. Коментарът е, че няма пари и прошенията се насочват към Министерството на общите сгради, пътищата и съобщенията. Пак по това време се обсъжда и въпросът за строежа на ж.п. линия Шумен-Търново-Севлиево-Ловеч.

В началото на 1896 г. се изострят противоречията между управляващите и либералите на д-р В. Радославов, който с хората си в парламента се обявява за опозиция. След като губи мнозинството си министър-председателят К. Стоилов е принуден да разтури 8-то Обикновено народно събрание и да произведе нови избори.

Преди това в края на втората редовна сесия (1895 г.) са приети важни изменения в Избирателния закон. Най-същественото сред тях касае начина за определяне състава на изборните бюра по време на изборите. От Освобождението до този момент демократичната практика предвижда следното: в деня на избора избирателите от селата и градовете се съсредоточават в околийския градски център пред изборното място, обикновено общината или училищната сграда. С явно гласуване в 8.00 часа събраното множество избира бюро, което взема урните и произвежда избора. Вместо мирно и тихо да се изберат почтени и ползващи се с доверие граждани, често става точно обратното. Групирани около партийните си водачи, възбудени до краен предел, избирателите започват остри препирни, кои лица да съставят изборното бюро. Явното гласуване и преброяването се осъществяват много трудно, резултатите се оспорват, често не се признават. С викове „долу“ и „горе“ започва щурм за овладяване на урните. Случва се добре организирана тълпа от буйни глави, подпомогната от полицията, да разгони многобройните привърженици на някоя партия и да заеме бюрото. По този начин изборът е със сигурност спечелен. Такова бюро пречи на противниците си да гласуват, пуска в урните цели снопове с бюлетини на своята партия. Ако това не е достатъчно, за успеха се предприема чупене или крадене на урните, с последващо унищожаване на бюлетините.  По описания начин е опорочен изборът за членове на окръжния съвет в село Млечево на 4 август 1891 г. и са провалени изборите за първото Обикновено народно събрание в Севлиево през 1879 г., поради което севлиевци остават без народни представители.

Какво ще променят измененията в Избирателния закон ще видим в изборите от 1896 г. за 9-то Обикновено народно събрание.

 

Източници:

Дневник (стенографически) на 8-то Обикновено народно събрание, 3-то заседание, 19 октомври 1894 г., с. 39-40, 200.

Станев, Н. История на Нова България. 1878-1941. С. 1992, 93-96, 103-104.

Пешев, П. Историческите събития и деятели. С. 1993, 325, 339.