СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ 1879 ГОДИНА

 

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ 1879 ГОДИНА

          С приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание и избора на княз  Александър  I от Първото велико народно събрание са положени основите на Третата българска държава. С тези два важни акта са съпричастни и шестимата народни представители на тогавашния Севлиевски окръг.

          Севлиевските депутати са само българи по народност. Петима от тях са родени в града и живеят в него, само един е селянин. Нито един от тях не е с високо образование – повечето са учили в местното Хаджистояново училище. Кръстю Сухиндолски по професия е учител, а останалите са занаятчии, търговци и земевладелци. Към чорбаджиите обикновено се определят: Илия Денчев, Гатю Кънчев, Петко Ганчев и Михо Гълъбов. Най-възрастен сред депутатите е Михо Гълъбов – 53 години, най-млад е Кръстю Сухиндолски – 31 години, а останалите са около 40-годишни.

          Кр. Сухиндолски, Хр. Спиридонов, Г. Кънчев, П. Ганчев и Ил. Денчев симпатизират на освободителното движение, но не участват пряко и активно. Всичките са арестувани и откарани в Търново за изясняване причастността им към потушеното въстание през пролетта на 1876 г. Единствено Михо Гълъбов не се включва в подготовката на Априлското въстание и попречва на избухването му в Млечево.

          Последните десет години преди Освобождението шестимата севлиевски представители са активни участници в обществено-политическия живот на Севлиево и района. Те са членове на Севлиевската градска община, на Смесения казалийски съвет (меджлиса), училищни и църковни настоятели, и участват във вземането на решения по важни обществени и други въпроси. По този начин в Търново севлиевци изпращат най-компетентните свои съграждани, видни общественици и най-добре подготвени към този момент.

          Вероятно в края на месец януари или в началото на февруари 1879 г. трима от народните представители на Севлиевски окръг са излъчени чрез демократичен избор с бобени и папурени (царевични) зърна. В определения ден, чрез глашатай, в двора на конака се призовавали възрастните мъже, които упражнявали правото си на глас. „За“ кандидата се пускали бобени зърна, а „против“ – царевични. Тази изборна практика, ползвана още от времето на османците, е описана от Петър Пешев и Симеон Хр. Спиридонов – син на първия севлиевски кмет, в спомените им. По този начин за народни представители са излъчени: Гатю Кънчев – едър чифликчия , Петко Ганчев и Михо Гълъбов – кмет на село Млечево.

          Другите трима народни представители са определени по право, според заеманата от тях длъжност към момента, и това са: Кръстю Сухиндолски - председател на Севлиевския окръжен съвет, Христо Спиридонов - председател на Севлиевския градски съвет (кмет), и Илия Денчев – председател на Окръжния съд в Севлиево.

          На 10 февруари Учредителното събрание е тържествено открито в Търново от императорския комисар княз Дондуков-Корсаков. Какво е конкретното участие на севлиевските депутати в изработването на конституцията ние не знаем. Краеведите Димо Тодоров и Йончо Панов твърдят, че Хр. Спиридонов, Кр. Сухиндолски, М. Гълъбов и П. Ганчев отстояват либералната идея, а с консерваторите са Илия Денчев и Г. Кънчев.

          На 16 април 1879 г. и шестимата народни представители от Севлиевски окръг поставят подписа си под окончателния текст на Търновската конституция на Княжество България.

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ДЕПУТАТИТЕ

1.КРЪСТЮ ДЕНЧЕВ СУХИНДОЛСКИ

(1848, Севлиево – 21.02.1900, Севлиево)

Уважаван учител и обществен деец, участник в освободителното движение. След Освобождението избран за делегат по право в Учредителното събрание. В списъка на народните представители е записан под №48 с името Христо Сухиндолски, като председател на Севлиевския окръжен съвет.

Учител по аритметика и турски език в Севлиево от 1863 до 1876 г. в известното Хаджистояново училище. Преподава също така в девическото училище и в училището за калфи.

Изключително трудолюбив човек, строг и справедлив. Изявен общественик. Името му се среща като  спомоществувател в предосвобожденската ни книжнина. Един от инициаторите за построяване на втори храм в Севлиево и деловодител на строителния комитет. След откриването на новата църква „Св. Троица“ през 1870 г. е член на първото църковно настоятелство и певец в хора.

При идването на Фазлъ паша в Севлиево през месец май 1876 г. е арестуван заедно със севлиевските първенци и всички учители по подозрение за съпричастност с избухналото въстание. В Търновския затвор прекарва около четири седмици, след което е освободен поради липса на доказателства.

След Освобождението се включва активно в изграждането на младата българска държава. Към края на 1878 и началото на следващата 1879 г. е председател на Севлиевския окръжен съвет и като такъв влиза в списъка на участниците в Учредителното събрание в Търново. Запазени документи в музея в Севлиево свидетелстват, че напуска града и се отдава на административна работа. През 1879-1880 г. е окръжен началник в Елена. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г., а следната година е околийски началник в Берковица. В Севлиево се завръща през 1891 г. и става ковчежник в Окръжното управление.

За дейността си през Временното руско управление (1877-1879) е награден с руския орден „Св. Станислав“, трета степен с грамота. За участие в Сръбско-българската война получава медал. Със сребърен медал за заслуги е отличен в Берковица, а в Севлиево със сребърен медал за заслуги и кръст за гражданска заслуга.

          Като време за кончината му се сочат две дати – 19 януари и 21 февруари 1900 г.

2.ИЛИЯ СЪБЕВ ДЕНЧЕВ

(ок.1836, Севлиево – 1900, Севлиево)

Илия Денчев още преди Освобождението се оформя като богат табак и търговец на обработени кожи във Виена. Не случайно в статията си за занаятчийството по турско време проф. Х. Вълчанов го поставя на първо място в списъка на кожарско-табашкия еснаф като собственик на табахана.

         Има развито чувство за родолюбие, което го прави активен общественик. Член и касиер е на Севлиевската градска община, избиран е за член и на Смесения казалийски съвет (меджлиса), всъщност Общинския съвет на каза Севлиево, съставен от турци и българи. Като член на Севлиевската градска община, училищен и църковен настоятел, участва във вземането на решения по обществени и други въпроси. Един от инициаторите е за построяването на новата църква „Св. Троица“ през 1868-1870 г. Организатор е на изборите на народни представители за Епархийския събор в Търново в края на 1875 г. Заедно с Хр. Спиридонов, Гатю Кънчев и др. членове на Смесения казалийски (околийски) съвет изпращат чрез Марко Балабанов, редактор на в. „Век“, дръзко прошение до великия везир през януари 1876 г., в което  се поставял проблема за признаване на българския език за официален наред с турския, за правото на българите да служат наравно с турците в армията и полицията, в администрацията и т.нат. Името му се среща като спомоществовател в предосвобожденската ни книжнина.

        Съмишленик е на освободителното движение, но пряко участие в борбите няма. След обявяване на въстанието през пролетта на 1876 г., заедно с мнозина севлиевски първенци, е арестуван и откаран в конака в Търново.

Големият му обществен авторитет е причина след Освобождението да бъде назначен в края на 1878 г. за председател на Окръжния съд в Севлиево. Като такъв получава право да бъде депутат в Учредителното събрание през 1879 г. В списъците на народните представители фигурира под №40 с името Илия Табаков (фамилията е по упражнявания занаят). Краеведите Д. Тодоров и Й. Панов твърдят, че по това време симпатизирал на консерваторите. За това красноречиво говори и поведението му по време на подготовката и произвеждането на изборите за I-во Обикновено народно събрание в Севлиево през есента на 1879 г., които са провалени и не излъчват народни представители. Впоследствие се ориентира към Либералната партия. Има здрава дружба с Петър Пешев, който го обрисува по следния начин: „Здрав, хубав, жизнерадостен. Беше ми редовен другар почти във всички пътувания в Търново, Габрово, Русе, Ловеч, Плевен, балкана, селата. Верен и предан, интелигентен, весел, добър ловец, певец“. Един от учредителите е на Ловното дружество в Севлиево през 1887 г. Към 1901 г. е околийски управител на Горна Оряховица. Тук става учредител на местната организация на Либералната партия. Подарява богатата за времето си къща на Севлиевския окръжен съд, днес картинна галерия „Илия Пейков“.

Случайно през 1901 г. е убит по време на лов в Горна Оряховица от търновския окръжен управител Петко Горбанов.

3.МИХО ГЪЛЪБОВ

(1826, Млечево – 1898, Млечево)

    Михаил Минков Гълъбов е родом от село Млечево и произхожда от известния и голям Гълъбски род. Илия Илийчев, автор на историята на село Млечево, го описва като заможен чорбаджия, владеещ много ниви, градини, ливади, големи стада от овце, кози и говеда. 18 ратаи обслужвали имотите му. Занимавал се и с търговия. Съвременниците му го помнели като „снажен“ и „закръглен“ човек, обикалящ на бял кон обширните си имоти. Илия Илийчев го характеризира като „Хитър, строг, но и отмъстителен. Голям скъперник“. Ползвал се с неоспорим авторитет както сред българите, така и пред турците. Обичайното обръщение към него от страна на турските големци било: „Почтени мухтарю на село Млечево…“

        Кметския пост в Млечево наследил от баща си през 60-те години на XIX век и го отстъпил едва в годините след Освобождението. Откупувал данъците в района на селото. Известно е, че е участвал като организатор на изборите на народни представители за Епархийския събор в Търново в края на 1875 г. Смятал, че „с дървени топове царщина не се превзема“, поради което не се включил в подготовката на въстанието през 1876 г. и попречил на избухването му в Млечево.

        Като влиятелен и уважаван общественик продължил да управлява селото и след Освобождението. Занимавал се с имотни сделки и забогатял още повече. Избран бил за народен представител в Учредителното събрание през 1879 г., където споделял идеите на оформилата се Либерална партия. В списъка на депутатите фигурирал под №142. След приемането на конституцията участвал и в избора на български княз в Първото велико народно събрание.

      В обществено-политическия живот на родното си село и на окръга участвал активно до 1890-1891 г. Избиран бил за член на Севлиевския окръжен съвет. Като член на Либералната партия подкрепял всички нейни акции в района. Поддържал близки отношения с Петър Пешев - водач на либералите в Севлиево. Пешев го описва по следния начин: „Стар, почтен, всеуважаем, чист, прибран селянин, многогодишен кмет, бивш народен представител, запазил влиянието си между селяните още от турско време“.

4.ХРИСТО СПИРИДОНОВ

(3 март 1837, Севлиево – 4 март 1918)

          За този изтъкнат и много заслужил гражданин на Севлиево от епохата на Българското възраждане и от първите следосвобожденски години, историкът Христо Йонков написа прекрасна биографична книга със заглавие „Христо Спиридонов – първият кмет на град Севлиево след Освобождението на България“. В нея са проследени всички важни моменти от обществено-политическата му кариера и от личния живот. Тук ще акцентираме само на най-важните от тях.

          Хр. Спиридонов учи при стария даскал Никола Иванов Гайдаржиолу и при Петко Р. Славейков, след което започва да усвоява терзийския занаят. По-късно се захваща за търговия на щамповани женски забрадки.

          Като най-авторитетен общественик в Севлиево е член на Севлиевската градска община, избиран е за член и на Смесения казалийски съвет (меджлиса), често е училищен и църковен настоятел. От висотата на всички тези постове взема дейно участие във формирането на всички решения по важните обществени и други въпроси. Един от инициаторите е за построяването на новия църковен храм през 1870 г. Организатор е на изборите на народни представители за Епархийския събор в Търново в края на 1875 г. Заедно с Илия Денчев, Гатю Кънчев и др. членове на Смесения казалийски (околийски) съвет изпращат чрез Марко Балабанов, редактор на в. „Век“, дръзко прошение до великия везир през януари 1876 г., в което  се поставял проблема за признаване на българския език за официален наред с турския, за правото на българите да служат наравно с турците в армията и полицията, в администрацията и т.нат.

          Споделя идеите на тайното революционно-освободително движение и през 1871 г. се включва в състава на Севлиевския таен революционен комитет. За личното му познанство с Левски родовата памет е съхранила конкретен спомен. В новия възстановен комитет през пролетта на 1875 г. Хр. Спиридонов формално не членува, но е напълно посветен в дейността на младите революционери около Стефан Пешев. След разгрома на въстанието през пролетта на 1876 г., заедно с мнозина севлиевски първенци, е арестуван и откаран в конака в Търново. Тук се държи достойно и поддържа духа на другарите си.

          След амнистирането и връщане от Търново се включва в помощната акция за пострадалите по време на въстанието. Придружава княз  Ал. Церетелев при обиколките му в Севлиевския край и участва в раздаването на руската помощ в селата.

          При идването на първите руски воини на 25 юни 1877 г. в Севлиево, е назначен за председател на временната, смесена от турци и българи, комисия за управление на града, а от Временното руско управление през следващите месеци на същата година – за председател на Градския управителен съвет („городская голова“), така той се явява първия кмет на град Севлиево. Учредител и член е през 1878 г. на Благотворителен комитет под названието „Единство“ в Севлиево, в който заедно с други севлиевски патриоти активно подпомага дейността за освобождението на македонските българи.

     В качеството си на кмет Христо Спиридонов се явява като народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. В списъка на депутатите фигурира под №54 като председател на Севлиевския градски съвет. Заедно с Кр. Сухиндолски, М. Гълъбов и П. Ганчев симпатизира на формиращата се Либерална партия. В Първото велико народно събрание гласува за избора на Александър I за български княз.

От 1880 до 1890 г. Хр. Спиридонов и семейството му живеят в София, след което се завръща отново в родния си град Севлиево. Тук отново е избран за кмет на града през 1895-1896 г. Служи като нотариус при окръжния съд – 1898-1899 г. Става привърженик на Народната партия.

Почива на 4 март 1918 г.

5.ГАТЮ КЪНЧЕВ

(1832 или 1834, Севлиево – 29.09.1912 г., Севлиево)

        Записан е в списъка на депутатите от Учредителното събрание под №143 с името Гатко Кунчев.

        Гатю Кънчев, според спомените на Петър Пешев, е един от севлиевските чорбаджии – едър чифликчия, притежател на много имоти. Споменава се като халач (дръндар) и създател на тютюнева работилница, която след Освобождението прераства във фабрика, известна по-късно с името „Македония“.

        През 70-те години е член на Казалийския (околийски) смесен съвет и на Севлиевската градска община. В края 1875 г. е организатор на изборите на народни представители за Епархийския събор в Търново. Заедно с Хр. Спиридонов, Илия Денчев и др. членове на Казалийския съвет изпращат прошение до великия везир през януари 1876 г., в което настояват за признаване на българския език за официален наред с турския, за правото на българите да служат наравно с турците в армията и полицията, в администрацията и т.нат.

    Симпатизира на освободителното движение, но не участва пряко в националноосвободителната борба. Често пие кафето си с турските първенци и се счита за техен приятел. Това не го спасява от репресиите след неуспеха на Априлското въстание в района през пролетта на 1876 г. След идването на Фазлъ паша, заедно с останалите севлиевски първенци, е арестуван и откаран в конака в Търново. Освободен е след около един месец. От спомените на Петър Пешев се знае, че е отказал убежище на брат му Стефан – председател на Местния революционен комитет, укриващ се от издирващата го турска полиция, а Петю Хинков Буюклиев - заточеник на остров Кипър, го обвинява, че „има пръст“ в предателството му.

        След Освобождението е избран за народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. Счита се, въпреки оскъдните сведения, че е привърженик на консерваторите. Вероятно е участвал в избора на български княз в единственото заседание на Първото велико народно събрание на 17 април 1879 г.

Избиран е за кмет на Севлиево през 1880 г.

Умира в Севлиево на 29.09.1912 г.

6.ПЕТКО ГАНЧЕВ

          В краеведческата литература се споменава бегло като член на Смесения казалийски съвет (меджлиса). Стоянка Йонкова, автор на биографията на Стефан Пешев, твърди, че Петко Ганчев, както и повечето севлиевски първенци, е бил посветен в тайните на подготвяното освободително дело през пролетта на 1876 г. След ареста на Стефан Пешев и няколко негови другари първоначално е включен като член на Меджлиса, заедно с Христо Спиридонов, в състава на следствената комисия по разследване на арестуваните революционери. След идването на Фазлъ паша на излизане от Смесения градски съвет е арестуван и с другите задържани севлиевски първенци е отведен в Търновския конак, обвинен в съчувствие към бунтовниците.

       Петко Ганчев е един от тримата народни представители, избрани от народа на Севлиевски окръг за Учредителното събрание през 1879 г.  В списъка на депутатите фигурира под №141. Според Димо Тодоров и Йончо Панов, автори на кратко изследване за севлиевските народни представители в Учредителното събрание, Петко Ганчев е симпатизирал на либералите. Заедно с другите петима севлиевски депутати участва в Първото велико народно събрание за избор на български княз.