СЕВЛИЕВСКИТЕ
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ОСМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
(5
ОКТОМВРИ 1894 – 10 ОКТОМВРИ 1896)
До
свалянето на Стамболов на 18 май 1894 г., в продължение на седем години, в
Севлиево политическата борба се води между Народнолиберална партия и
либералите. В началото на този период около стамболовистите се групират
консерваторите и русофилите, които се появяват след Сръбско-българската война
през 1885 г. и по време на Регентството. При тях „се наредили всички партийки,
противни на либералите“ – спомня си Петър Пешев.
След
период на временен упадък, либералите се сгрупират около Петър Пешев и засилват
позициите си в началото на 90-те години. Когато на 18 април 1894 г. местните
стамболовисти свикват митинг в 5-токласното училище в подкрепа на подалия
оставка Стамболов, либералите се организират, явяват се в грамадно болшинство и
приемат враждебна на Стамболов резолюция. Следва шумна манифестация из града.
Гражданите акламират Пешев и го носят на ръце.
На
18 май князът възлага на д-р Константин Стоилов да състави кабинет. Новото
правителство прокламира, че ще се бори за свобода и законност, ред и признаване
на княза. От представители на старата Консервативна партия и Народната партия
от Източна Румелия около д-р Стоилов се сформира нова Народна партия, която
печели парламентарните избори за 8-мо Обикновено народно събрание, насрочени за
10 септември.
Както
при предишните избори, в Севлиево има само една избирателна секция, където
гласуват всички избиратели на околията. Председател на избирателното бюро е
Христо Топузанов от Габрово – търговец, адвокат, общественик. В първите години
след Освобождението той е симпатизант на либералите и конкретно на Петко
Каравелов. Впоследствие се ориентира към Стефан Стамболов и неговата партия. Избиран
е за депутат в 4-то ОНС от Севлиевска околия, а в 8-то ОНС става народен
представител от Габрово.
По
списък в Севлиевска околия избирателите са 9683 души, гласуват 2925 души, което прави активност от 30.20%. За
народни представители са избрани: Петър Пешев – 2915 гласа, Хаджи Хубан Кючуков
– 2877 гласа, и Христо Кюркчиев 2705 гласа. От останалите кандидати Петко Бобев
получава 223 гласа, има и още няколко с нищожен брой гласове. Изборът преминава
без особени нарушения. Има несъществени грешки, като: не са приложени
гласоподавателните листове; списъците не са подписани от преброителите;
избирателното бюро отваря в 9 часа, а не в 8 часа и други. Общият преброителен
списък обаче е налице, подписан от цялото избирателно бюро, от преброителите и
някои избиратели и замества липсващите преброителни списъци. Комисията по
проверка на законността на избора приема, че грешките са дребни, несъществени и
няма сериозни нарушения на закона. Приема се избора за законен и тримата
кандидати, които са депутати и в предходния парламент, се утвърждават при
гласуването.
Петър
Пешев е адвокат и ръководител на местната организация на Либералната партия.
Негова е заслугата за възраждането на либералите в околията и за постигнатите
успехи. Както за времето на предишното събрание, така и сега, той пише в
спомените си, че Кючуков и Кюркчиев са му „другари“.
Хаджи
Хубан Ненчев Кючуков е севлиевски чорбаджия, търговец и индустриалец. Започва
трудовия си път като чирак при богатия за времето хаджи Колю Конов и постепенно
се издига до едър търговец. Избиран е за народен представител в 4-то и 7-то
ОНС.
Христо Василев
Кюркчиев е търговец и лихвар от Севлиево; касиер на Севлиевското окръжно
ковчежничество през Временното руско управление; член на Градския управителен
съвет; депутат във 2-то Велико народно събрание и 7-то ОНС. Еволюира към
новосъздадената Народна партия на д-р К. Стоилов и оглавява местната народняшка
организация.
След
изборите П. Пешев е поканен от министър-председателя д-р К. Стоилов за министър
на правосъдието и заема тази длъжност в продължение на три месеца. Напуска я
поради възникналите разногласия между Васил Радославов и министър-председателя.
Във втората редовна сесия на Народното събрание (октомври 1895-февруари 1896
г.) участва активно с изказвания, предложения, има и подготвено питане, което
не се осъществява поради разпускането на парламента. Член е на комисията по
изготвяне отговора на тронното слово (1895 г.), а също и на бюджетната комисия.
В
Народното събрание Хубан Кючуков е избран за член на комисията по Министерство
на земеделието и търговията, а също така и за член на депутацията по отговора
на тронното слово.
От
протоколите на втората редовна сесия е видна една съгласувана акция на
Градските общински управления на Севлиево и Калофер, с която се иска
съдействието на държавата за изграждане на шосе между двете населени места,
преминаващо през Ново село, днес Априлци, Троянско. Коментарът е, че няма пари
и прошенията се насочват към Министерството на общите сгради, пътищата и
съобщенията. Пак по това време се обсъжда и въпросът за строежа на ж.п. линия
Шумен-Търново-Севлиево-Ловеч.
В
началото на 1896 г. се изострят противоречията между управляващите и либералите
на д-р В. Радославов, който с хората си в парламента се обявява за опозиция.
След като губи мнозинството си министър-председателят К. Стоилов е принуден да
разтури 8-то Обикновено народно събрание и да произведе нови избори.
Преди
това в края на втората редовна сесия (1895 г.) са приети важни изменения в
Избирателния закон. Най-същественото сред тях касае начина за определяне
състава на изборните бюра по време на изборите. От Освобождението до този
момент демократичната практика предвижда следното: в деня на избора
избирателите от селата и градовете се съсредоточават в околийския градски
център пред изборното място, обикновено общината или училищната сграда. С явно
гласуване в 8.00 часа събраното множество избира бюро, което взема урните и
произвежда избора. Вместо мирно и тихо да се изберат почтени и ползващи се с
доверие граждани, често става точно обратното. Групирани около партийните си
водачи, възбудени до краен предел, избирателите започват остри препирни, кои
лица да съставят изборното бюро. Явното гласуване и преброяването се
осъществяват много трудно, резултатите се оспорват, често не се признават. С викове
„долу“ и „горе“ започва щурм за овладяване на урните. Случва се
добре организирана тълпа от буйни глави, подпомогната от полицията, да разгони
многобройните привърженици на някоя партия и да заеме бюрото. По този начин
изборът е със сигурност спечелен. Такова бюро пречи на противниците си да
гласуват, пуска в урните цели снопове с бюлетини на своята партия. Ако това не
е достатъчно, за успеха се предприема чупене или крадене на урните, с
последващо унищожаване на бюлетините. По
описания начин е опорочен изборът за членове на окръжния съвет в село Млечево
на 4 август 1891 г. и са провалени изборите за първото Обикновено народно
събрание в Севлиево през 1879 г., поради което севлиевци остават без народни
представители.
Какво
ще променят измененията в Избирателния закон ще видим в изборите от 1896 г. за
9-то Обикновено народно събрание.
Източници:
Станев, Н. История на Нова България. 1878-1941.
С. 1992, 93-96, 103-104.
Пешев, П. Историческите събития и деятели.
С. 1993, 325, 339.
Няма коментари:
Публикуване на коментар