СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ДЕВЕТОТО
ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
(1 ДЕКЕМВРИ 1896 – 5 МАРТ 1899)
През
есента на 1896 г., когато били насрочени парламентарните избори за 9-то
Обикновено народно събрание, битката се водела между привържениците на
правителствената Народна партия на Константин Стоилов и Либералната партия на
Васил Радославов, чиято организация в Севлиевска околия оглавявал Петър Пешев –
два пъти избиран за депутат в предходните Народни събрания. За пръв път в предизборната
борба се включили и социалдемократите в лицето на Андрей Конов.
През
месец октомври и първата половина на ноември в околията кипяла ожесточена
предизборна борба. В Севлиево пристигнал инспектор Загоров, пратеник на
министър председателя К. Стоилов, който заедно с окръжния управител Васил
Грудов успял да спечели за каузата на народняците Петко Бобев – доскорошен
партиен сподвижник на Пешев. В правителствената листа били включени още Димитър
Караиванов – фабрикант и търговец от Севлиево,
и Пеню поп Кръстев, родом от Сухиндол. В агитацията за кандидатите на
правителството се включили доста активно окръжният управител Васил Грудов,
училищният инспектор, мюфтийският наместник, околийският началник Марин Конов,
полицейският пристав и подчинените им служители.
Листата
на либералите радослависти била с водач – Петър Пешев. Включили се още Стефан
Хр. Генев, севлиевец, аптекар в София, и Христо Бонев от село Батошево, бивш
учител. В града либералите били подпомагани доста активно от градската общинска
администрация, възглавявана от кмета Минчо Пешев – брат на Петър Пешев. Сам
Петър Пешев, начело на конна дружина от 20 партийни съмишленици, в продължение
на две седмици обиколил повечето от селата в околията и агитирал за либералната
листа. Чувствайки се неуверен в силите, той предприел рискована стъпка – съюзил
се със стамболовистите, негови врагове и гонители в продължение на 7-8 години. В
дните преди изборите в околията се разпространявали много позиви и възвания,
както от народняците, така и от либералите. На 1 ноември Пешев се обърнал към
избирателите със специално писмо, в което акцентирал на измяната на Петко
Бобев. Това писмо било подписано от подкрепящите го: Н. Генев, Ст. П. Недев, Н.
Влаев, Б. Ханчев, К. Божинов, П. Пощаков, Ст. Сумров, Б. Малчев, Й. Дертлиев,
Хр. Дунев, Ст. Нерезов, Зах. П. Недев, Н. Карастойчев и др. Заради съюза на
либералите със стамболовистите, срещу Пешев била отпечатана и разпространена от
анонимен автор брошура със заглавие: „Политическото убеждение и постоянство
на П. Пешев“.
Включили
се в предизборната борба и социалдемократите, които от 1 ноември започнали да
издават свой вестник с името „Събуждане“, и претенцията, че ще будят
населението в Севлиевски окръг от „мъртвия политически сън“. Редактор
бил адвокатът Андрей Конов, кандидат за народен представител и брат на
околийския началник Марин Конов.
Как
протекли изборите на 17 ноември 1896 г. в Севлиевска околия? Към 7.30 часа в
двора на Общинското управление се съсредоточили около 1200 души резервисти
(запасни), със знаме, предвождани от Петко Бобев. Петър Пешев се появил със
своите привърженици, според Бобев около 200 души, повечето стамболовисти. Още в
началото се видяло, че определената за гласуване стая била малка, тясна и
тъмна, поради което Петко Бобев, Петър Пешев и Минчо Пешев – председател на
избирателната секция, взели решение изборът да се проведе в двора пред
общината, на открито. Гласуването започнало навреме – в 8.00 часа. Започнали да
прииждат гласоподаватели от града и от селата на околията. Според избирателния
списък избирателите наброявали 12 813 души, от които гласували 5319 души,
или 41.51%. Това била рекордна активност за целия следосвобожденски период.
Съсредоточаването на няколко хиляди гласоподаватели с противоположни
политически възгледи и предпочитания сериозно затруднило работата на изборното
бюро и секциите. Социалдемократическият вестник „Събуждане“, обективно
според нас, описал разигралите се събития така: „Множеството беше на
правителствената страна. Това всеки виждаше. Съединената опозиция взе да
упражнява средства, чрез които да покаже на множеството, че те са много и по
тоя начин да отчигари част от множеството на правителствените… Почнаха се
викове „Ура! Да живее Пешев!“, когото и вдигаха. Същото стори и
правителствената партия, като вдигаше Бобев. Станаха малки сблъсквания,
сритвания, притискания, които находящите се там 4-5 души (полицаи, б.моя) не
бяха в състояние да спрат. Важното е, че няма други стражари…“ Петимата
полицаи не можели да осигурят реда, поради което се наложило с решение на
изборното бюро да се поиска съдействие от войската – 15 войника, които да осигуряват
коридор за преминаване на избирателите от улицата, през двора на Общината, до
урните. Оформили се групите на селата, с разстояние от 10 крачки между тях. Заради
голямата навалица окръжният управител и председателите на секциите поискали да
се гласува не чрез извикване по избирателния списък, както повелявал закона, а
по реда на явяване пред урната и записване в нов списък, а впоследствие
отмятане по официалния. С това действие председателят на бюрото не бил
съгласен.
През
всичкото време на избора Петър Пешев следял отблизо как се развиват събитията.
Брат му бил председател на избирателна секция, според някои сведения имал свои
8 или 10 члена в изборното бюро, от общо 18, но независимо от това определил по
още един доверен човек при секциите. Около 16.30 часа, когато разбрал, че
изборът не върви добре за партията му и лично за него, взел решение неговите
членове на бюрото и секциите да се оттеглят. Послушали го брат му Минчо и Иван
Каломенов, негов зет. Другите негови хора – Н. Карастойчев и Ангел Ц. Ангелов
продължили да изпълняват задълженията си. Председателят на изборното бюро,
Стефан хаджи Петров, намерил заместници на оттеглилите се и гласуването
продължило до 17.00 часа.
Преброяването
на бюлетините, извършено от представители на трите заинтересувани страни,
продължило до 24.00 часа. Съставеният протокол бил подписан от председателя на
изборното бюро Стефан хаджи Петров с особено мнение: „Във време на избора
избирателните секции викаха избирателите по списъците, но, като надойдоха много
избиратели и стана голяма навалица, председателстващите секциите поискаха да се
гласоподава по записване на избирателите, а не по привикване по списъка, за
което аз не се съгласих, съгласно Избирателния закон, което се почна отпосле да
се гласува по записване, и че после да се отметне на срещу всеки избирател, и
което се извърши; вследствие на това е моето при особно мнение (забележка)
подписване.“
В
самия изборен ден към бюрото били отправени три заявления за извършени
нарушения по време на избора. Първото било подписано от 17 избиратели. В него
се казвало, че без заповед от председателя на бюрото същото било обградено от
кордон полиция и войска, които пречели на свободното гласуване. До урната
стражари довеждали само гласоподаватели, които били за правителствените
кандидати, а тези от опозицията се възпрепятствали, стражари и чиновници им късали
бюлетините.
Второто заявление било
подписано от Минчо Пешев и Иван Каломенов. Твърдели, че войската с камшични
удари разгонила част от избирателите, а въоръжени стражари насила влачели
избиратели и ги принуждавали да гласуват за правителствените кандидати.
Третото
заявление повтаряло съдържанието на първите две. Основната претенция била, че
полицията се е намесила в избора и е упражнила сила върху избирателите. Тия
заявления бюрото е оставило без последствия като неоснователни. В дневника обаче
било отбелязано, че избора е бил „мирен и тих и че вследствие на навалицата
Бюрото е поискало полицейска помощ“. Дневникът бил подписан от председателя
на бюрото с цитираното вече особено мнение.
Преброените
бюлетини показали, че побеждават със сериозен брой гласове кандидатите на
правителствената листа, т.е. на Народната партия. Петко Иванов Бобев получил
3499 гласа, Димитър Караиванов – 3439 гласа, и Пеню Х. Кръстев – 3401 гласа.
Бюрото обявило тримата за победители в изборите. Противниците им от Либералната
партия получили следните гласове: Петър Пешев – 1975, Ст. Хр. Генев – 1871 и Христо Бонев – 1887. В
града Пешев получил 45 гласа повече от противниците си, но малкото гласове от
селата предопределили загубата му. За социалдемократа Андрей Конов гласували 51
души. Социалдемократическата партия очевидно нямала още привърженици, но
заявила своето съществуване и показала, че ще се бори за гласовете на градската
беднота и селяните.
На
следващия ден след изборите, 18 ноември, още двама членове на бюрото изразили
особено мнение. Това били Ангел Ц. Ангелов и Н. Карастойчев. Според тях: 1.До
урните през целия ден са стояли въоръжени стражари. 2.Полицейски стражари
довеждали до урните селските гласоподаватели да гласуват. 3.Чиновници,
стражари, околийския началник и полицейския пристав цял ден кръстосвали в
избирателното място. 4.От избирателното място се вземали мирни избиратели и се
арестували. 5.Кордонът от конна войска поискан от председателя без негово
разрешение разгонил избирателите с бой и камшици. 6.По изрична заповед на
окръжния управител избирателите не се извиквали по списък, въпреки настояването
на председателя на бюрото. 7.Конната войска не допуснала градските опозиционни
избиратели да гласуват. 8.Градските избиратели се отстранявали от избирателното
място от стражарите.
Същия
ден със специално писмо Петър Пешев се обърнал към избирателите от Севлиевска
околия. В него се повтаряли всички обвинения, споменати вече в трите заявления
и в особените мнения. Започнала кампания, която трябвало да оправдае загубата
на Пешев и либералите. Изпращали се телеграми до София, публикували се остро
критични материали в партийния вестник „Народни права“. Подготвени били
още три заявления до Народното събрание, които постъпили на 7 декември. Те били
написани с един почерк, но подписани от няколко души, без подписите им да са
заверени от надлежните власти. Всъщност, в тях били обобщени всички претенции
на Пешев към местните власти. Ето накратко съдържанието им: 1.Един месец преди
изборите окръжният управител, училищният инспектор, мюфтийският наместник,
околийският началник, полицейският пристав, жандармите и всичките други
чиновници обикаляли селата и заплашвали избирателите с притеснения ако не
гласуват за правителствените кандидати.
2.Околийският началник
Конов заплашвал, че ще употреби сила за да бъдат избрани правителствените
кандидати.
3.Преди изборите шайка от
развалени хора, покровителствана от полицията, буйствала из улиците и
кафенетата на града и заплашвала избирателите с ножове.
4.Ден преди избора
пристава, жандармите и другите чиновници обикаляли селата и раздавали бюлетини
за правителствените кандидати; всички агитатори на Пешев били арестувани; през
целия ден на избора околийският началник, полицейският пристав и стражарите стояли
до урните, посрещали избирателите, вземали им бюлетините и ги променяли; конни
войници от 1 артилерийски полк ходели по улиците и по указание на полицията
биели и арестували приятелите на Пешев; изборното място било оградено от
войска, която не пропускала избиратели без придружаващи полицаи; по заповед на
околийският началник след 15.30 часа конната войска гонила и била избирателите,
а заинтересуваните членове на бюрото пускали в урните снопове бюлетини.
В
седмото заседание на Народното събрание, проведено на 11 декември, народният
представител Жеко Жеков докладвал решението на проверовъчната комисия, а то било:
„Да се утвърди избора“. Основанията били две: че подписите на
заявленията били написани с една ръка, и че не били заверени от надлежната
власт; че оплакванията не били съществени. Поради това заявленията се оставяли
без последствие.
По доклада на комисията
се започнала разгорещена дискусия. Обширно изказване направил Атанас Краев,
либерал, последовател на Драган Цанков, който наблегнал на въоръжената намеса
на полицията и войската, която считал за незаконна, понеже в протокола на бюрото
било записано, че „не са се случили никакви извънредни случки“, споменал
също така за „изгонването“ на Минчо Пешев и Иван Каломенов, за подмяна
на една от урните в коридора на Общината след приключването на избора от
правителствените привърженици, за агитацията на държавните чиновници месец
преди изборите, която след като нямало данни за насилия, той нарекъл „морално
влияние“. Изброил поименно имената на арестуваните привърженици на П. Пешев:
Д. Рачов, П. Ватев, Христо Сумров, Ив. Ст. Боев, Б. Малчев, Н. Пенчев, Д. Х.
Матев, Н. Юрданов, Н. Белберов, Ив. Банков, Коно П. Станчев, Гатю Джамбазов,
Русан Д. Балев, Михо Илийчов, Сп. Джамбазов и др. Напомнил за разпространения
слух, че ако Пешев се избере, това щяло да бъде оскърбление за княза. Чувствайки,
че аргументите му са слаби, той завършил изказването си не с искане за касиране
на избора, а с искане за анкетна комисия и проверка на опорочения избор. Христо
Славейков, демократ, в изказването си разсъждавал по въпроса имало ли е насилия
по време на севлиевския избори, или не, и се присъединил към мнението на Атанас
Краев за създаване на анкетна комисия.
Депутатите
от правителствения лагер много добре разгадали намеренията на Петър Пешев и
успешно го разобличили в изказванията си. Според тях в Севлиево е имало много
оспорвана политическа борба, в която хитрите либерали, след като усетили, че
губят, добре подготвили почвата за оправдаване на загубата си с крутите мерки
на властта. В деня на избора те предприели редица двусмислени действия, с които
целели да подобрят резултата си, а ако това не стане да имат основания да твърдят,
че изборът бил опорочен, и да искат касиране, или анкета. От такъв характер са
исканото съдействие от полицията и войската, гласуването по реда на идване, а не
по избирателните списъци, напускането на двамата члена на бюрото, представено
като изгонване и т.нат. Целта била да се оправдае загубата, да се запази
политическия авторитет на Пешев и либералите; „имаме влияние, но ни го отне
властта“, твърдели те. Георги Юруков попитал: ако всичко изложено в
заявленията е вярно, как тогава Пешев е получил 1975 гласа, а другарите му –
над 1800.
Във
вестник „Събуждане“, пишело: „Пръскат се слухове, че уж, когато
бюрото се теглило в коридора на общината, за да се преброят бюлетините, една от
кутиите била променена с друга, която била пълна с бюлетини на правителствената
кандидатура. Понеже двама от нашите другари присъстваха от самото начало до
края на преброяването, то в интерес на истината заявяваме, че никакво разменяне
на кутиите не е ставало и че нямаше аслъ никаква възможност да стане това,
защото всичките врати бяха заключени и всички ключове се намираха в ръцете на
кмета, който е опозиционер. Правителственото болшинство не трябва да се отдава
на злоупотребления при самото отваряне на кутиите, а на злоупотребления в
агитацията и в отсъствието на всякакво политическо възпитание… Не е вярно, че
членовете на бюрото били изгонени от урните, както казва г-н Пешев в писмото
си. Ние не можем да икономисваме истината и като вестникари заявяваме, че един
от тия членове г-н Минчо Пешев напусна сам градската кутия, при която се
намираше и нашият редактор. Това той направи по общата покана на брата му г-н
П. Пешев“.
Най-добре
обяснил причината за загубата на либералите Петко Бобев. Той припомнил, че
Пешев се отказал от министерския пост и излязъл в опозиция: „Обаче, ние,
както в града, тъй и в околията, не съглеждахме никакви причини да бъдем в
опозиция на правителството. В това време не виждахме да се преследват, да се
тероризират гражданите; напротив, се помагаше, както на града, така и на
околията; населението почувства намалението, което се направи на данъчния му
товар и беше доволно. Ето именно защо, казвам, нямаше нужда да бъдем опозиция.
Дойдоха градските избори, г-н Пешев се видя слаб, направи компромис със
стамболовистите, тия, които ни бяха съсипали, както мен, така и него; защото с
него сме най-страдали. Щом направи тоя компромис, младите търговци се погнусиха.
Аз се почувствах докачен, защото имам стари дертови със стамболовистите и не
мога да се помиря с тях. Както видяхте, излезе, че г-н Пешев не можеше да бъде
поддържан от тия приятели, които го поддържаха до това време. Влиянието му
отслабна, едно, защото се съедини със стамболовистие, и, второ, защото
населението е доволно от правителството и не искаше да дава опозиционни
кандидати.“
Друг
правителствен депутат, Иван Абрашев, доста неудачно нарекъл Пешев „политически
мъртвец“. Всъщност загубата му през 1896 г. е единствената в продължилата
четвърт век политическа кариера. След 1899 г. той е непрекъснато народен
представител и министър до края на Първата световна война. Но е осъден за
катастрофата в нея и лежи в затвора няколко години.
Изказалите се
правителствени депутати единодушно поискали признаването на избора за редовен и
правилен, и го гласували.
В
първите заседания на Народното събрание за квестор, за член на комисията по Министерството на външните дела и
изповеданията, член на комисията по Министерство на общите сгради, пътищата и
съобщенията, и член на комисията по
Министерството на търговията и земеделието е избран Петко Бобев. Димитър
Караиванов е избран за член на депутацията по поднасяне отговора на тронното
слово и за член на комисията по Министерство на войната.
Деветото Обикновено
народно събрание било разпуснато на 5 март 1899 г., след като през месец декември
на предходната година отказало да одобри правителствения проект за закупуване
на Източната железница.
ИЗТОЧНИЦИ:
Беязов,
В. Петко Иванов Бобев (1862-1913). Черти из живота и дейността му. Севлиево.
1946, 10. – Градски исторически музей Севлиево, инв. №20.
Пешев,
П. Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес.
С. 1993, 325-328, 339.
Станев, Н. История на
Нова България. 1878-1941. С. 1992, 103-105.
Димитър Кандулков. Спомени. Ръкопис при
ГИМ-Севлиево.
В. Събуждане, 1, 8,
15, 22, ноември 1896, бр.1, 2, 3, 4. ГИМ-Севлиево, инв.№312, III-1.
Няма коментари:
Публикуване на коментар