ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ЛИЧНИ ДАННИ ЗА СЕВЛИЕВЦИ, УЧИЛИ И СПЕЦИАЛИЗИРАЛИ В РУСКИ УНИВЕРСИТЕТИ, АКАДЕМИИ, ВИСШИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ УЧИЛИЩА (1878-1912)

 ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ 

ЛИЧНИ ДАННИ ЗА СЕВЛИЕВЦИ, УЧИЛИ И СПЕЦИАЛИЗИРАЛИ В РУСКИ УНИВЕРСИТЕТИ, АКАДЕМИИ, ВИСШИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ УЧИЛИЩА (1878-1912)

1.29.АНГЕЛОВ, Ангел Иванов (1871, Севлиево) – Артилерийска академия, Санкт Петербург, 1903;

2.91.БАКАЛОВ, Йоаким Георгиев (1860, с. Батошево) – Духовна академия, Киев, 1888;

3.211.БРАТОВАНОВ, Братован Иванов (1877, Севлиево) – зъболекарство, Киев, 1909, Харков, 1910;

4.213.БРЪЧКОВ, Светослав Георгиев, Севлиево) – Артилерийско училище, 1904, Артилерийска академия, Санкт Петербург, 1912;

5.245.ВАСИЛЕВ, Никифор (1872, Севлиево) – зъболекарство, Одеса, 1910;

6.286.ВЛАДИМИРОВ, Иван Х. (Севлиево) – Селскостопанска академия, Москва, 1889;

7.288.ВЛАДКОВ, Христо Петков (1889, Севлиево) – Артилерийско училище, Санкт Петербург, 1911;

8.329.ГАНУШЕВ, Трифон Иванов (1879, Севлиево) – Интендантски курсове, Санкт Петербург, 1911;

9.334.ГАНЧЕВ, Петър П. (1869, Севлиево) – медицина, Киев, 1894;

10.342.ГЕНЕВ, Никола (Н.Г.Колчев, 1856, Севлиево) – Офицерска стрелкова школа, Ораниенбаум, 1884;

11.438.ГУНЧЕВ, Стефан Атанасов (1872, Севлиево) – Духовна академия, Санкт Петербург, 1899;

12.449.ДАНАИЛОВ, Атанас Данаилов (1871, Севлиево) - Военноинженерна академия, Санкт Петербург, 1903;

13.453.ДАНДОЛОВ, Иван Христов (1888, Севлиево) – зъболекарство, Одеса, 1911;

14.542.ДОКТОРОВ, Иван Стефанов (1854, Севлиево) – Духовна семинария, Одеса, 1879, Москва, 1881;

15.715.ИЛАРИОН, митрополит СЛИВЕНСКИ (светско име Григорий К. Арабаджиев; 1870, Севлиево) – Духовна академия, Киев, 1898;

16.961.КЪНЧЕВ, Петър Коев (1874, Севлиево) – специализира художествена резба, Киев, Москва, 1907;

17.1331.ПЕНЕВ, Анастас Христов (1874, Севлиево) – Интендантски курсове, Санкт Петербург, 1906;

18.1360.ПЕТРОВ, Васил Петров (1868, Севлиево) – Артилерийска академия, 1898, Генералщабна академия, Санкт Петербург, 1905;

19.1364.ПЕТРОВ, Георги Петров (1886, Севлиево) – Военноюридическа академия, Санкт Петербург, 1912;

20.1388.ПЕШЕВ, Петър Иванов (1858, Горско Сливово, Ловешко) – право, Москва, 1884;

21.1605.СПИРИДОНОВ,  Иван Григоров (Скопие или Севлиево) – Духовна семинария, Харков, Новгород, Чернигов, Одеса, Екатеринослав, Псков, 1900;

22.1880.ХУБАНОВ, Иван Джонов (1881, Севлиево) – Артилерийска академия, Санкт Петербург, 1907;

23.1920.ЧАРАКЧИЕВ, Христо Петров (1870, Севлиево) – Генералщабна академия, Санкт Петербург, 1901;

 

Данните са по: Известия на държавните архиви. Изд. Държавна агенция „Архиви“. С. 2014, бр.105.

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПОЗИВ „СЪОБЩЕНИЕ ОТ РУСИЯ. СКЪСАЙТЕ С ГЕРМАНИЯ ОЩЕ СЕГА!“

 

ПОЗИВ „СЪОБЩЕНИЕ ОТ РУСИЯ. СКЪСАЙТЕ С ГЕРМАНИЯ ОЩЕ СЕГА!“

Темата за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 г. е малко изследвана.

Публикуваните през последните години документи разкриват нерадостна картина във военно-политическия живот на Царство България, очертала се по време на мащабната англо-американска въздушна стратегическа офанзива, имаща за цел да принуди българските правителства да изоставят съюза с нацистка Германия и преминат към активни бойни действия срещу германските войски.

Програмата „Pоint-blank“ предвиждала бомбардировки върху различни цели и обекти. Специално за Балканския полуостров, в това число и за България, тя е съобразена с факта, че те се явяват важен резерв за получаването на стратегически суровини от Германия. Столицата София и други градове са подложени на тежки бомбардировки през периода септември 1943 – март 1944 г. Голяма част от налетите са съпроводени с разпръскването на различни позиви.

Тук предлагам факсимиле от такъв позив, съхранен в личния архив на Йончо Панов – бивш директор на Градски исторически музей в Севлиево:

            „СЪОБЩЕНИЕ ОТ РУСИЯ. СКЪСАЙТЕ С ГЕРМАНИЯ ОЩЕ СЕГА!“

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ УЛИЦИТЕ НА СЕВЛИЕВО СПОРЕД ИЗБОРЕН СПИСЪК ОТ 1949 г.

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 УЛИЦИТЕ НА СЕВЛИЕВО СПОРЕД ИЗБОРЕН СПИСЪК ОТ 1949 г.

Ангел Кънчев
Александър Верещагин
Александър Стамболийски
Асен Златаров
Асенова
Аспарух
Балабанца
Балканска
Баучер
Безименна
Белият бряг
Бенковска
Ботю Ангелов
Братя Бъкстон
Бригадирска
Бузлуджа
Васил Коларов
Васил Левски
Васил Сърбенов
Велика и Георги Ченчеви
Воденичарска
Воденицата на В. Киров
2-ри юлий
Възраждане
Генерал Скобелев
Генерал Столетов
Георги Димитров
Гладстон
Горски дом
Гочо Куев
Гочо Москов
Грънчарска
ДАП държавно автомобилно предприятие
Д. Даскалов
27-ми октомври 1946 г.	Проведени избори за VI ВНС.
9-ти септември
9-ти артилерийски полк
Дедерица
Долно Крушевска
Държавна болница
Държавен разсадник
Държавно земеделско стопанство ДЗС
Екзарх Йосиф
Йонко Карагьозов
Иван Вазов
Иван Преснаков
Иван Рилски
Казармена (Казарменска)
Канлъ дере
кл. Балкан
Клементина
Княз Борис I
Любен Каравелов
Манифактурен безистен	Покрит пазар за манифактурни стоки.
Мара Гидик
Марин Попов
Минчо Хр. Михайлов
Митрополит Иларион
Митрополит Климент
М. Кашай ?  М. Каша ?   м. Кашат ?
Народна република
Н. Цанов	Найчо Цанов е политик от Радикалдемократическата партия.
Неофит Рилски
Никола Дабев
Новомахлянска
Опълченска
Ороз чаир (Долните ливади)	Местност в ъгъла между пътя за Търново и Габрово.
Освобождение
8-ми септември	Проведен референдум за държавното устройство на България.
Отец Паисий
Пл. Ст. Пешев
Пл. Хорище
Пл. Христо Ботев
1-ви май
Райко Даскалов
Раковска
РКС Подем
Росица
Света Троица
Св. Кирил и Методий
Свещеник Радион
Севлиевска болница
Скобелев
Славянска
Сокол
Стара планина
Старопиталище
Ст. Ганчев
Ст. Генев
Стефан Караджа
Стефан Пешев
Стойчо Часовникаров
Сър пазар
Булевард Търговски  (Търговска улица)
Ф-ка Труд
Ф-ка Стадит
Филарет Антонов
Хаджи Стоян
Хаджи Димитър
Христо Ботев
Христо П. Лазаров
Цар Борис (без номер)
Циглена фабрика
Чакала
Черни връх
Шипка