СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И СЕДМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И СЕДМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(15 ОКТОМВРИ 1893 - 1 АВГУСТ 1894 г.)

 Три дни след закриване на 4-то Велико народно събрание с указ на княз Фердинанд са насрочени избори за 7-мо Обикновено народно събрание на 18 юли 1893 г. В Севлиевска околия избирателите са групирани около управляващата Народнолиберална партия на Стефан Стамболов и около бързо възраждащата се Либерална партия на д-р Васил Радославов, чиято организация в града и селата от четири години възглавява и укрепва неуморно действащият адвокат Петър Пешев. Благодарение на професията си той бързо придобива известност в околията, и не само в нея. Кантората му в центъра на града се превръща в щаб на либералите радослависти. Сплотени около него, привържениците му от града и селата: Бериево, Кръвеник, Горско Сливово, Млечево, Батошево, Стоките, Сенник и Градница, стават силна крепост на Либералната партия и пример за „единодушие, борчество, доблест и свободолюбие“ в цялата страна. С най-близките си партийни другари Пешев започва предизборна обиколка в района още докато заседава Великото народно събрание. На 17 май, по време на празника Свети Дух, е поканен в село Бериево, където пристига с най-близките си сподвижници: Минчо Пешев - негов брат, Никифор Влаев, Ботю Цанков Бобев, Петър Пощаков, Марин Пенчев, Иван Мутев и др. Това село се очертава като непристъпна крепост на либералите и здрава опора лично за Петър Пешев. Силен оптимизъм и въодушевление обхваща привържениците и съмишлениците на либералите. Към техните редици се приобщават постепенно и „първите хора на другите партии“.

В съответствие с промените, направени от 4-то Велико народно събрание, в Севлиевска околия вече се избират само трима народни представители. Има само един избирателен пункт в града, където от 11 296 избиратели по списък, гласуват само 2412 души, или 21.35%. Активността е изключително ниска и една от причините вероятно е неудобството за селските избиратели, които трябва да се явят за гласуване в града. Изборният ден протича спокойно, няма подадени контестации.

За народни представители са избрани: Петър Пешев – 1999 гласа, Христо В. Кюркчиев – 1195 гласа, и Хаджи Хубан Кючуков – 1984 гласа. След изборите в Народното събрание постъпва контестация, подписана от няколко души. В нея се твърди, че има случаи на гласуване от хора, които не са вписани в избирателните списъци, или пък такива, които са на служба във войската; отсъстващи от града лица са вписани в избирателните списъци; починали лица са записани като гласували и др. Комисията по проверка законността на избора приема, че тези случаи на нарушения са малко на брой, не могат да повлияят на изборния резултат, и утвърждава избора на тримата депутати като законен.

В национален мащаб изборите печели Народнолибералната партия –132 депутатски места от общо 145. Останалите 13 народни представители са от Либералната партия. Точна оценка за случилото се в Севлиево дава П. Пешев в спомените си: „Изборите на 18 юли  1893 г., в които за пръв път се избрах за народен представител, станаха сравнително свободни. Избрах се със 1999 гласа. Противниците получиха 430 гласа. Изборът председателстваше Ив. В. Конов, член на Окръжния съвет, който дойде на изборното място от дома си тържествено, възседнал на кон. Другарите ми депутати бяха: Хубан   Кючуков и Христо В. Кюркчиев, първенци, видни търговци, по-стари мои съграждани. Когато вечерта се прогласи резултата тържеството на гражданите и селяните бе голямо. Радостта неописуема.“ Извършен е сериозен пробив в редиците на управляващата партия на Ст. Стамболов в града. С тази изборна победа на П. Пешев започва неговата дълга парламентарна и политическа кариера, продължила около четвърт век.

В първите заседания на новото събрание за член на прошетарната комисия е избран Христо Кюркчиев, а Петър Пешев – за член на комисията по Министерството на народното просвещение и член на комисията по Министерство на общите сгради, съобщенията и пътищата. От първото, второто, третото, петото и други заседания на Народното събрание отсъства хаджи Хубан Кючюков, вероятно по здравословни причини. Отсъствия има и другият севлиевски депутат – Христо Кюркчиев.

Петър Пешев е непрекъснато в Народното събрание, кипи от енергия, отправя питания към министрите, изказва се по много от разглежданите въпроси. Неговата парламентарна дейност, продължила до края на Първата световна война, с едно изключение през 1896 г., когато не е избран за депутат, заслужава специално проучване. Тук накратко ще отбележим следното: „Първата ми реч 17 ноември 1893 г. в събранието бе развитие запитване към министър-председателя Ст. Стамболов – по вътрешната му насилническа политика. Преди мене по същия предмет говори Ат. Краев, също либерал и опозиционер. Той бе предмет на хули, оскърбления и груби прекъсвания от хората на Стамболов. Като дойде ред да отида на трибуната, другарите ми Кючуков и Кюркчиев, уплашени от станалото с Краев, ме молиха да се откажа от думата, но аз се реших и отидох на трибуната. Речта си, не тъй често прекъсвана, завърших с успех. В отговора си Стамболов, без да отрича насилията, които конкретно посочих, каза, че той не се стеснява да наруши законите в интерес на България, че той управлява по „вътрешното си убеждение“. Тая ми реч спечели симпатиите на обществото. Тя обърна вниманието и на княз Фердинанд, който на закуската в двореца, 6 декември 1893 г., след поднасяне отговора на тронното слово, ме извика настрана и разговаря с мене повече от половин час. В тоя си разговор той пропусна някои загадъчни думи за Стамболов, от което се разбираше, че скоро ще го свали.“

През краткия живот на това Народно събрание Петър Пешев развива бурна парламентарна дейност. Взема отношение по редица важни въпроси като: доклада на комисията по строителството на ж.п. линията София-Роман; законопроекта за лихварските дела по Черноморието; законопроекта за избирателния закон; законопроекта за пенсиите на чиновниците и учителите. В повечето случаи прави конкретни предложения и някои от тях се приемат.

Аргументирано и пространно се намесва при обсъждане въпроса за закриването на Севлиевски и Трънски окръзи. Говори за отнемането на 5 села от Севлиевска околия към Паскалевска преди три години и че сега се иска още пет да се отделят – това са Горско Сливово, Крамолин, Сухиндол, Коевци, Сопот. Обръща внимание, че икономически те са свързани с пазара в Севлиево. Това че са били към Търново по време на османското управление не е аргумент според него и иска да се отчитат настроенията на населението. Пешев предлага въпроса за закриване на окръга и преместването на селата към Паскалевска околия да се отложи с една година, което се приема.

Животът на 7-то Обикновено народно събрание е кратък – разпуснато е на 1 август 1894 г. През това време има само една редовна сесия, продължила от 15 октомври до 21 декември 1893 г.

 

Източници:

Дневник (стенографический) на 7-то Обикновено народно събрание, 6-то заседание, 25 октомври 1893 г., с. 46 и сл.

Пешев, П. Историческите събития и деятели. С. 1993, 321-325, 330, 339.