СЕЛО МУМДЖУЛАР/МУМДЖЪЛАР
ПРЕЗ XVII ВЕК
Първото
писмено свидетелство за съществуването на село с името Мумджулар откриваме в
подробния регистър от 1613-1614 г., датиран още и в 1580 г.[1]
В документа е пояснено, че се намира отделно от село Хисар беги (дн. село
Яворец), което е сигурно указание за близост на двете селища. Всъщност става
дума за отделянето на няколко домакинства, свързани с родствени връзки, от
селото майка Хисар беги. За това явление, разпространено през периода, има
специален термин в историографията – „раздвояване”. Впечатлява с
многобройността си семейството на стария и немощен Али Сюлейман, който има шест
сина, от които двама са женени и един женен внук. Налице са три поколения
данъкоплатци от този голям род. Регистърът подсказва наличието и на други
родствени връзки, което потвърждава предположението, че от село Хисар беги са
се отделили няколко домакинства, свързани родово, които са поставили началото
на ново селище, близко до старото. Новото поселение наброява 16 пълноценни
домакинства и 11 неженени пълнолетни младежи, всичките мюсюлмани. Проф. М.
Кийл, който датира регистъра от 1580 г., сочи 13 пълноценни домакинства.[2]
На първо място в описа е записан духовният водач – имам Сюлейман Юсуф, а синът
му е мухассъл (бирник). Посочените като ешкинджии (4), еллиджии (2) и ямаци
(5), бащи, синове и братя, свидетелстват за принадлежност към военно-помощни
формации, юрушкия или еничарския корпус. Общото данъчно задължение от 800
акчета не е голямо предвид военните задължения на населението.[3]
За сравнение, съседното мюсюлманско село Борика, което е само с едно
домакинство по-вече, плаща 3000 акчета.[4]
След
около три десетилетия село Мумджулар има само 8 домакинства: три мюсюлмански и
пет християнски. Населението е намаляло точно наполовина, а мюсюлманите – пет
пъти. От петимата българи: Марин, Стойчо, Байко, Кръстьо и Михо, двама са
пришълци. Тези данни от регистъра за извънредните данъци (1641/2-1646 г.)[5]
представят нова демографска картина: силен спад при мюсюлманите, поява на
християнски заселници, динамика на миграционните процеси. Намаляването на
мюсюлманите можем да отдадем на жертви по време на военните кампании, болестни
епидемии или изселване. За развитие на ислямизационен процес тук не може да се
говори, освен единичния случай, фиксиран в първия регистър (велед-и Абидин
– „син на служител на вярата”). Това
явление е характерно и за съседното село Хисар беги.
Негативните
демографски тенденции в развитието на селото очевидно са продължили да се
развиват, защото в следващия авариз регистър от 1751 г. Мумджулар вече е
записано като мезра, без постоянно население.[6]
Нещо повече – то липсва и в подробния списък на мюсюлманите от категорията
евляд-и фатихан в нахия Хоталич (1696-1697 г.), в който фигурират всички
мюсюлмански села с жители „потомци
на завоевателите”.[7]
Аналогична съдба имат и други мюсюлмански селища в района: Али Факихлер,
Чадърлу-и зир, Мананлъ и Накъшлъ.
Данните
от регистрите
показват, че Мумджулар възниква като малко мюсюлманско поселение в края на XVI век, през следващото столетие населението му рязко
спада и след около малко повече от век съществуване изчезва. Причините вероятно
са комплексни: болестни епидемии, изселвания и жертви по време на войните,
дадени от мюсюлманите с военни задължения.
В
специализираната научна литература няма яснота относно местоположението на
Мумджулар. Румен Ковачев го сочи като „неустановено”, а
при това го разчита и неправилно като „Мокчилар”.
Проф. Кр. Мутафова уточнява: „вероятно
на югозапад от село Ловнидол, изчезнало”, а в
карто-схема на проф. М. Кийл за 1642 г. е поставено североизточно от село
Хесарбейли (дн. Яворец).
Разполагаме
с няколко топонима от труда на проф. Н. Ковачев за местните названия в
Севлиевския край, които дават основание да локализираме още по-точно
местоположението на село Мумджулар. Местността Монджии[8]
(местните изговарят Мунжѝи) се намира на 3 км северно от село Яворец. Днес
това са ниви, но има следи от изчезнало село. Същата тази местност се намира на
3 км западно от село Търхово и местните я наричат Момджии.[9]
Сега това са ниви, но с останки от стари гробища и изчезнало село. Местност
Мунджийското[10]
има на 3 км североизточно от село Яворец. Трите топонима сочат точно
местоположението на Мумджулар – 3 км северно от Яворец и 3 км западно от
Търхово.
Относно
името на това мюсюлманско селище имаме следното обяснение. Населението на
селото вероятно се е занимавало с производство на свещи от мазнина, а на турски
упражняващите този занаят са се наричали мумджѝи,
т.е. свещари. Проф. М. Кийл пише името му като Мумджълар, а проф. Кр.
Мутафова – Мумджулар, което може да се преведе като село на свещарите, или
Свещарово. Ще добавим още, че по време на религиозна сбирка на мюсюлманите за
свещника се грижел и отговарял мумджу (mumcu – свещар, длъжностно лице по време на айин-и
джем). В подкрепа на изказаните мисли ще добавим, че старото име на днешното
село Свещари, община Исперих, е Мумджилар.
[1] Андреев,
Ст., Хр. Темелски. Подбрани османски документи за
Севлиево и Севлиевска каза. Севлиево. 2018, 197.
[2] Кийл,
Махиел. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха
/XV-XVIII век/: колонизация и
ислямизация. – Мюсюлманската култура по
българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, Св. Иванова. С. 1998, 117.
[4] Пак там.
[5] Пак там, 229.
[6] Кийл, Махиел. Разпространение на
исляма…, 117.
[7] Андреев, Ст., Хр. Темелски.
Подбрани османски документи…, 296-297.
[8] Ковачев, Н. Местните названия от
Севлиевско. С.1961, 230.
[9] Пак там.
[10] Пак там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар