СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ШЕСТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ШЕСТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(15 ОКТОМВРИ 1890-15 ОКТОМВРИ 1893 г.)

Предизборната обстановка в Севлиевска околия в навечерието на парламентарните избори за 6-то ОНС се характеризирала с изостряне на политическата борба между управляващата Народнолиберална партия на Стефан Стамболов и привържениците на Либералната партия на Васил Радославов. Управляващата партия подсилила редиците си с известните русофили Марин Конов, Никола Генев и др. Либералите, начело с Петър Пешев, в продължение на две години след завръщането му в града, укрепвали и засилвали позициите си, включително и в редица села на околията. На 14 юни 1889 г., когато княз Фердинанд пренощувал в Севлиево в къщата на братя Геневи, „силните на деня“, 30-членна делегация на либералите, предвождана от Пешев, се явила пред княза и протестирала против политическия терор на министър-председателя Стамболов, който също бил в Севлиево и отседнал в дома на Марин Конов. За тази дръзка и смела акция на либералите дълго се говорело, намерила отражение и в централния печат. Водени от Петър Пешев, либералите в околията се очертали като силна опозиция на управляващата партия и сериозна заплаха за предстоящите избори. Поради тази причина местните власти, подкрепени и от София, взели крути мерки срещу водачите на либералите в Севлиево.

Правителствената листа за изборите включвала: Марин Конов, Никола Генев и Димитър Рачев, бивши консерватори и русофилски настроени, които заради спокойствието в страната признали княза, примирили се с методите му на управление и приели успехите му.

Опозицията, в лицето на либералите, предложила следната листа:  Петър Пешев – адвокат, брат на обесения от турците революционер Стефан Пешев, Петко Иванов Бобев – комшия и другар на Пешев в политическите борби до 1896 г., председател на Окръжната постоянна комисия на Севлиевски окръг от 1888 до навечерието на изборите през 1890 г., и Петър Даскалов. За да осуетят избора им властите взели решение за интерниране на първите двама, които водели доста активна предизборна агитация. Петко Бобев успешно бил заточен в село Кесарево, Търновско, но с Пешев ударили на камък. Когато в адвокатската му кантора се появил полицейският пристав Иван Катров, придружен от стражаря Никифор Ганев, и го поканил да отидат в околийското управление, той се съгласил. Взел със себе си няколко книги, които поискал да остави в дома си, когато минавали край него. След като получил разрешение, Пешев се заключил в къщата си и отказал да се яви при началника. Пред дома му бил поставен пост от стражари, като се целяло по този начин да се изолира от политическата борба в деня на избора. Фактически бил поставен под домашен арест. Въпреки това, той поддържал връзка с партийните си другари, които идвали в дома му през дворовете откъм Чадърлийската улица (Сеннишката, днес ул. „Стара планина“).

Изборите били произведени на 26 август 1890 г. от 8 до 16 часа, „в рамките на закона“, както е записано в доклада на комисията по проверка на законността на избора в новоизбраното Народно събрание. В Севлиевския избирателен пункт от 7325 избиратели по списък, гласували 3923 души, или 53.55%. Гласувало се в зданието на местното петокласно училище. В Гъбенския избирателен пункт на Севлиевска околия гласували 1111 души, но поради липса на общия брой избиратели не можем да посочим каква е активността. Вероятно не е била по-различна от тази в Севлиево.

В Севлиево се получили следните резултати: Марин Конов – 2345 гласа, Никола Генев – 2332 гласа, Димитър Рачев – 2205 гласа, Петър Пешев – 1697 гласа, Петко Бобев – 1587 гласа, Петър Даскалов – 1584 гласа, и други кандидати от 1 до 29 гласа. За избрани били обявени първите трима, които били от листата на управляващата Народнолиберална партия. В изборните книжа се споменавало за някаква „особена случка“. Имало се предвид, че когато гласуването свършило група от няколко граждани под предводителството на „известна личност“ (вероятно освободения Пешев) се явила пред изборното бюро с викове „долу бюрото“. С цел да запази реда и тишината председателят поискал съдействие от полицията и го получил. След като изборните резултати станали известни, в изборното бюро постъпили няколко заявления, в които се изтъквали следните нарушения: градът бил във военно положение и полицаите ходели въоръжени; председателите на двете секции допускали избирателите да пускат по 5 бюлетини наведнъж; секретарят на околийския началник раздавал бюлетини на избирателите и ги псувал; гласувало се кутурица, без избирателни списъци (т.е. на око, без мярка, на слуки); без заповед на председателя на бюрото имало арестувани хора; преброителите трябвало да бъдат 6, а председателят назначил само 4. Изборното бюро оставило без последствие заявленията.  

В Гъбенския избирателен пункт също били избрани кандидатите на управляващата партия: Никола Корназов – 818 гласа, и Христо Кунев – 612 гласа. Отчетено било, че „изборите са редовни и законни“, въпреки намерените в повече бюлетини. Прието било, че са грешно сложени. И тук, както в града, либералните кандидати получили значителен брой гласове. Не били подадени заявления за нарушения по време на избора.

Петър Пешев като водач на местните либерали, недоволен от получените резултати, подготвил заявление до новото Народно събрание, в което обобщил споменатите вече нарушения. То било разгледано от комисията по проверка законността на изборите и в четвъртото заседание, проведено на 22 октомври 1890 г., З. Градинаров докладвал: не са открити нито указ, нито заповед за обявяване на военно положение в града; стражарите не могат да ходят из грана невъоръжени; от гласувалите с по 5 бюлетини наведнъж следва да се потърси съдебна отговорност; секретарят на околийския началник не може да прави агитация и едновременно с това да псува избирателите и т.нат. Комисията счела заявлението за голословно и обърнала внимание, че подателят му Петър Пешев (разпознат по почерка) получил немалко гласове – 1607. В заключение Народното събрание приело изборите в Севлиевска околия за „свободни и законни“ и утвърдило избора на петимата кандидати на Народнолибералната партия.

Убедени, че изборната сполука на либералите в Севлиево е била отнета от властта с военна сила и чрез фалшифициране на резултата от изборното бюро, Петър Пешев и Петко Бобев отпечатали и разпространили писмо до избирателите, в което след като им благодарили за подкрепата, отбелязвали, че противниците им са били решени да спечелят изборите, дори и с три гласа. „Заради туй – пишат Пешев и Бобев - те, въпреки законите за изборите, пуснаха кавалерийския ескадрон върху ви и кавалеристите ви тъпкаха с конете си, биха с камшиците си и ви изтласкаха от изборното събрание, за да не виждате как вашият глас ще бъде откраднат в тъмните кюшета на Севлиевското петокласно училище“. Писмото завършвало с призив да се помни извършеното от управниците, защото то много напомняло за „времето на Дели Неджиба и Фазлъ паша“. Подписано било от двамата с датата на изборите – 26 август. За това писмо Пешев и Бобев били дадени под съд, но били оправдани. Макар и да загубили изборите, либералите в Севлиевска околия увеличили привържениците си, укрепнали организационно и това проличало в следващите години.

В 6-то ОНС Никола Генев бил избран за член на Прошетарната комисия, а Никола Корназов – на комисията по Министерството на просвещението. В продължителния дебат по искането за пенсия от четника на Ботевата чета - Димитър Багрянов от Севлиево, участие взели Марин Конов и Никола Корназов. Други изказвания по време на сесиите от севлиевските народни представители нямало.

Събранието имало три редовни сесии до 15 декември 1892 г. и било разпуснато на 15 октомври 1893 г., когато изтекъл мандатът му.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Пешев, П. Историческите събития и деятели. С. 1993, 320-322.

Беязов, В. Петко Иванов Бобев (1862-1913). Черти из живота и дейността му. Севлиево. 1946, 15 стр., ГИМ – инв. №20.

Ганчев, Д. Спомени за княжеското време. С. 1973, 42-43.

Дневник (стенографический) на 6-то Обикновено народно събрание, 4-то заседание, 22 октомври 1890 г., с. 57-59.

Станев, Н. История на нова България 1878-1941. С. 1992, 85-86.