СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЧЕТВЪРТОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЧЕТВЪРТОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(3-17 МАЙ 1893 г.)

През есента на 1892 г. министър-председателят Ст. Стамболов внася в Шестото обикновено народно събрание проект за изменение на конституцията, който предвижда промяна на обръщението към монарха от „Светлост“ за княза и „Сиятелство“ за престолонаследника на „Царско височество“, увеличаване мандатът на обикновените народни събрания от 3 на 5 години, един народен представител да се избира на 20 000 жители, вместо на 10 000 хиляди, създаване на две нови министерства и др. Най-важната промяна е свързана с вероизповеданието на престолонаследника и възможността да изповядва вярата на родителите си, т.е. католицизма. Доминираното от партията на Стамболов народно събрание приема проектът за изменение на конституцията с огромно болшинство. Остава да се свика Велико народно събрание, което да приеме набелязаните промени. Това посегателство срещу православието обаче довежда до възникване на голямо напрежение в страната, в резултат от което се формира така наречената съединена легална опозиция.

Изострената предизборна борба започва през февруари 1893 г., когато князът с указ насрочва изборите за 4-то Велико народно събрание през месец април. В Севлиево управляващите са решени с всички средства да се противопоставят на усилващото се влияние на либералите на д-р Васил Радославов, които се предвождат от адвоката Петър Пешев. В спомените си за това време Пешев пише: „На 13 април 1893 г., в навечерието на изборите за 4-то ВНС, окръжният управител В. Попов, облечен в генералска униформа, каквато носеха тогаз окръжните управители, дребен на бой, но важен и горд, ма повика в кабинета си и ми каза от името на Стамболов да не вземам участие в изборите, защото властта по никой начин не ще допусне избирането ми. Отговорих, че не мога да се откажа от борбата и ще я водя законно, докато насилието на властта не се прояви по начин, за да бъде воденето ѝ невъзможно.“ Пак от неговите спомени научаваме, че правителствените привърженици в града по това време са разделени на два враждуващи лагера, които взаимно си отправят нападки. В самото навечерие на изборите, на 16 април, с помирителна мисия в Севлиево пристига министърът на правосъдието Панайот Славков. Опитите му да сближи позициите на двата лагера не успяват и той се принуждава да постави начело на правителствената листа кандидатурите на Стефан Стамболов и Димитър Петков. В основата на раздора е промяната във вероизповеданието на престолонаследника. Марин Конов, личен приятел на Ст. Стамболов, не отива да посрещне министър Славков, който отсяда при братя Геневи.

За изборите, които са произведени на 18 април, са сформирани две избирателни околии: в Севлиево и в село Гъбене, и са избрани 10 народни представители за 4-то Велико народно събрание. В Севлиевска избирателна околия от 7534 избиратели се явяват и гласуват 2277 души, което означава, че активността е 30.22%. С вишегласие са избрани: Стефан Стамболов – 1654 гласа, Димитър Петков – 1656 гласа, Никола Мънков – 1684 гласа, Димитър Рачев – 1684 гласа, Никола Драгошинов – 1684 гласа, и Никола Генев – 1653 гласа.

В Гъбенска избирателна околия от 3694 избиратели гласуват 1430 души, което прави активността малко по-висока от тази в Севлиево - 38.71%. За депутати са избрани: Косю Стоянов – 1417 гласа, Иван Конов – 1322 гласа, Никола Корназов – 1321 – гласа, и Колю Попски – 1322 гласа.

Според изборните книжа денят е преминал спокойно и към изборните бюра не са отправяни заявления за нарушения. След изборите в Народното събрание постъпват три заявления, с които граждани от Севлиево сигнализират за ограничения от полицейските власти, но комисията по проверка на законността обръща внимание, че в протоколите на бюрото няма споменато нищо. Приема се, че тези заявления следва да се отправят другаде и изборът в Севлиево и Гъбене е признат за „редовен и законен“. Тук следва да се отбележи, че Стефан Стамболов и Димитър Петков са избрани за депутати също в Софийски окръг и в Русенска околия.

Оскъдна е информацията ни за севлиевските депутати. Трима от тях: Димитър Рачев, Никола Корназов и Никола Генев, са действащи народни представители от 6-то ОНС. Н. Генев е избиран още в 3-то ВНС и 5-то ОНС. Търговци са Димитър Рачев и Иван Конов. Колю Попски от село Батошево, с консервативни убеждения, забогатява чрез закупуване на земя от изселващите се турци и продаването ѝ. Избиран е за окръжен съветник и за съдебен заседател. Никола Драгошинов, брат на известния Георги (Гочо) Драгошинов, е член на революционния комитет и участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 г.  Никола Генев също е участник в подготовката на въстанието.

Заседанията на 4-то Велико народно събрание се провеждат в Търново от 3 до 17 май 1893 г. Димитър Петков е избран за председател на събранието. За членове на комисията за проверка на изборите са избрани: Никола Генев и К. Попов. В комисията, която трябва да изучи и докладва Проекта за закон за изменение на конституцията, са включени Никола Мънков и Никола Генев. Н. Мънков е определен да участва и в депутацията за поднасяне отговора на тронното слово.

Без особени дебати, промените са приети и гласувани. На 15 май народните представители подписват първообраза на конституцията. Сред тях срещаме имената на севлиевските народни представители: Н. Драгошинов, Ив. В. Конов, Н. П. Корназов, Димитър Рачев и Колю Попски. Вместо Никола Генев, срещаме Никола Ф. Генов. Имената на Никола Мънков и Косю Стоянов липсват.

На 17 май ВНС е закрито.

 

Източници:

Алманах на Българската конституция: По случай създаване Третото българско царство. Издание на Петър Г. Бакалов, Търговска печатница Пловдив, 1911, 716-723.

Дневник (стенографический) на 4-то Велико народно събрание, 4-то заседание, 10 май 1893 г., с. 28-29.

Пешев, П. Историческите събития и деятели. С. 1993, 321.

Станев, Н. История на Нова България 1878-1941. С. 1992, 85-86.