СЕЛО ХОТАЛИЧ/ХИСАРБЕЙ ПРЕЗ XVII ВЕК

 

СЕЛО ХОТАЛИЧ/ХИСАРБЕЙ ПРЕЗ XVII ВЕК

Цялата втора половина на ХХ век е белязана от непрестанни търсения на местоположението на селището Хоталич, споменато от османския историк и географ Хаджи Калфа в негово съчинение от XVII век, а също така фигуриращо и в преводите на османските преброителни регистри и други видове документи. Роди се дори митът, че е голямо градско селище, предшественик на днешното Севлиево.

Вече са преведени и публикувани достатъчен брой османски документи, от които днес може да се направи следния извод: Хоталич е старо българско селище, пострадало сериозно по време на османското завоевание, поради което в най-ранния запазен кратък регистър на военно-ленните владения от 1479 г., е записано като село без постоянно население.[1] От документа много добре личи, че такава е била ситуацията и около средата на века. Фактът, че Хоталич е записан като село, а не като мезра (пусто и изоставено селище), означава, че той е бил значим и завоевателите са смятали в перспектива да го заселят с колонисти.

Тази цел е изпълнена във времето между двете познати ни регистрации  от 1479 и от 1483/1485 г., когато селото е оживено с настанените в него 9 мюсюлмански семейства, 2 неженени младежи и 19 спахийски синове. Появил се и бей, поради което името му претърпяло и първата промяна – „село Хоталич, с друго име Хисар беги“[2] (Хисар бей). Хисар означава крепост, следователно селото е било в непосредствена близост до някое от средновековните български укрепления в района. Настаняването на бей в Хоталич може да разглеждаме като начало на възстановяване на административните му функции от времето на българското царство, когато е бил център на обособена военнофеодална област. И това наистина се осъществява малко преди средата на XVI век, когато селото става център на нахия (1550 г. - „... в нахия Хоталич – село Хоталич, с друго име Хисарбегли-и зир”[3]). Както личи и от други документи, през целия XVI век в района съществуват село Хоталич, с друго име Хисар бейлю-и зир и село Хоталич, с друго име Хисар бейлю-и баля (т.е. Долната крепост на бея и Горната крепост на бея).

В демографско отношение през целия османски период село Хоталич/Хисарбей е средно по големина мюсюлманско селище. В подробния регистър от 1580-1613/1614 г.[4] мюсюлманските домакинства на село Хоталич, с друго име Хисар бейлю-и баля, са отчетени заедно с Хисар бейлю-и зир и са 20 на брой, като са регистрирани и 18 пълнолетни неженени младежи. Отделно 6 домакинства са посочени като рая на свещения град Медина, т.е. вакъфска рая. Общата регистрация навежда на мисълта за непосредствена близост на двете селища. По това време изглежда населението на селото се е увеличило, поради което от него се отделят 16 домакинства и 11 пълнолетни младежи (предимно военно задължени), които създават ново поселение под името Мумджулар[5] (селище на свещарите). На първо място в описа на новото село е записан духовният водач – имам Сюлейман Юсуф, а синът му е мухассъл (бирник). Посочените като ешкинджии (4), еллиджии (2) и ямаци (5), бащи, синове и братя, свидетелстват за принадлежност към военнопомощни формации, юрушкия или еничарския корпуси. Общото данъчно задължение от 800 акчета не е голямо предвид военните задължения на това население. За сравнение, съседното мюсюлманско село Борика (Хадъмлар, дн. Янтра, Габровско), което е само с едно домакинство по-вече, плаща 3000 акчета.    

През XVII век населението на Хоталич/Хисарбей е предимно земеделско: отглежда пшеница, ечемик, овес и ръж, за които плаща съответния данък; обложено е с десятък от пчелни кошери, сено, фий и плодове; има една воденица, която би могла да бъде само на река Лопушница.

Регистърът за извънредните данъци от 1642 г.[6] го представя с 25 души, от които един е нов мюсюлманин (Ахмед Абдуллах), записан последен в списъка. Мюсюлманските заселници на Хоталич не били склонни да приемат в общността си обръщенци в исляма и горният случай е единствен в познатите ни досега документи. По това селото се отличава значително от останалите мюсюлмански селища в района, създадени от колонисти, които абсорбират в състава си повече или по-малко християнски прозелити (Серви, Чадърлу, Али Факихлер и др.).

Скромните ни наблюдения върху имената на записаните мюсюлмани насочват към татарски произход за част от тях (Арслан, Турхан, Емиршах, Алишах, Турашах), други подсказват наличие на идеите на мистичния ислям (Календер, Дервиш, Мурад пир Назър), трети носят името Сейид – потомък на Пророка, или са посетили светите места – Али Хаджъ. Не може да не отбележим, че и днес в района на село Яворец има местност, наричана Дервиш могила,[7] което означава, че тук е съществувало дервишко теке (манастир).

За последен път старото българско и новото мюсюлманско име на селото са използвани заедно в регистъра от 1580-1613/1614 г.), след което в най-различни документи вече се среща само като Хисар бейли (1642, 1751,[8] 1845[9] и 1873 г.[10]), Хисар бей (1872[11] и 1876 г.[12]), и Хисарлък (1848 г.[13]). Българското население го наричало Сърбеглии (дописка на Стефан Пешев от 1876 г.[14]), получено от Хисар бегли, с лека трансформация и изпадане на началната сричка. Под това име селището просъществува от Освобождението до 1934 г., когато е наречено Яворец.

От XVII век старото българско селищно име Хоталич е изоставено и остава в употреба само като название на новосформираната нахия и впоследствие каза (нахия Хоталич; нахия Хоталич, с друго име Селви; каза Хоталич; каза Хоталич, с друго име Серви). Това е причината, поради която някои историци приемаха, че селището е съществувало до този момент, след което е изчезнало, което не е вярно.

Пръв езиковедът Михаил Въгленов през 1970 г. допусна, че между Хоталич и Сърбеглии (днес Яворец) има връзка.[15] В края на ХХ век холандският историк Махиел Кийл на базата на богат документален материал доказа, че средновековното българско селище Хоталич, наричано от османските завоеватели Хисар бейли, а от българите Сърбеглии, е всъщност днешното село Яворец.[16]

 

---

[1] Турски извори за българската история, т. ІІ. Ред. Тодоров, Н., Б. Недков. С. 1966, 227.

[2] Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак от 80-те години на ХV век. С. 1997, 112.

[3] Ковачев, Н. Местните названия от Севлиевско. С. 1961, с. 91-92; Стойков, Р. За някои неясноти и грешки в поселищната ни литература. – сп. Исторически преглед, 1959/кн. 1, 105. Документът се съхранява в НБКМ със сигнатура Ор. отд. Сф 21/15, л. 141 б. 

[4] Андреев, Ст., Хр. Темелски. Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевска каза. Севлиево. 2018, 181-182, 197.

[5] Новото село е било разположено на 3 км североизточно от Хисар беги (дн. Яворец), в днешната местност Мунджийското, където през ХХ век все още са личали останки от изоставено селище и стари гробища.

[6] Андреев, Ст., Хр. Темелски. Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевска каза. Севлиево. 2018, 229, 232.

[7] Ковачев, Н. Местните названия от Севлиевско. С.1961, 172.

[8] Кийл, Махиел. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха /XV-XVIII  век/: колонизация и ислямизация. В: Хора и селища в България през османския период. С. 2005, 296.

[9] Пак там.

[10] Пак там.

[11] Севлиево и Севлиевският край през Възраждането. С. 1986, 43, 44.

[12] Възпоменателен сборник по случай стогодишнината от Априлското въстание и Ботевата чета 1876. С. 1976, 266.

[13] Драганова, Славка. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под османска власт от средата на 19 век до Освобождението. С. 1993, 99.

[14] Йонкова, Стоянка. Стефан Пешев. Биография. С. 2001, 163.

[15] Въгленов, М. Нови данни за селището и името Хоталидж, Хоталич. – Росица, бр. 11, 1970.

[16] Подробно за историята на проучванията за селището Хоталич може да се прочете в книгата на Петко Недялков „Енигмата Хоталич“, публикувана на 20 октомври 2022 г. в блога му:

http://selvi-istoria.blogspot.com/