ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
ШУМАТА
Население: 1872 г. – 125 семейства, 1875 г. – 132
венчила, 1880 г. – 885, 1887 г. – 680, 1891 г. – 680, 1893 г. – 721, 1900 г. –
806, 1910 г. – 949, 1920 г. – 1045, 1926 г. – 1114, 1934 г. – 1112, 1946 г. –
1017, 1956 г. – 999, 1965 г. – 880, 1975 г. – 879, 1985 г. – 885, 1992 г. –
942, 2001 г. – 684, 2011 г. – 371.
Разположено е на едно от северните разклонения на
Средна Стара планина, на 500 м надморска височина и на 14 км от Севлиево.
Шумата е ново селище, възникнало
преди повече от два века като махала на съседното село Батошево. До 1926 г.,
когато придобива административна самостоятелност, историята на двете селища е
неразривно свързана.
Следи от човешко присъствие в
землището на селото се откриват още от неолита /новокаменната епоха/, т.е.
преди около 5-6000 години. Тракийските надгробни могили в местностите Могили,
Аговото и др. говорят за обитатели траки, живели в близост до крепостите при
Батошево и на местността Имането. През българското Средновековие крепостта при
Батошево била владение на феодал, в чиито предели влизали и земите на днешното
село Шумата. Отделни семейства от Батошево и Душево стопанисвали земя. Редица
случайни археологически находки свидетелстват, че животът тук не е прекъсвал.
По време на османското владичество земите на
днешното село влизали в пределите на съседните Душево, Чадърлии /дн. Сенник/,
Дерелии /дн. Г. Росица/ и били ленно владение на различни турски спахии. През
втората половина на ХVІІІ век българи балканджии, привлечени от плодородната
земя, хубавите пасища и бликащите извори, започнали поединично да се заселват
из просторното землище – от местността Шумака до Илощица. Според записани
спомени един от първите заселили се към 1782 г. бил Колю Попилев, син на поп
Илю от Батошево. Той заварил други четирима заселници, дошли малко преди него
от махала Енев рът. Така се положило началото на нова българска махала към
Батошевската община. След преодоляването на аянските метежи и кърджалийските
набези, в началото на ХІХ век, около 1815-1820 г., в централната част на
днешното село се заселил Тотю Илиев Тотев от махала Пульовци, Стокенско, и
станал родоначалник на големия род Темели, т.е. положил основите на същинското
селище. Следващите заселници основали родовете Кацари, Ратковци, Друмеци,
Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови. Още първите пришълци направили открито
черковище при трите вековни дървета над чешмата, които съществуват и днес.
Според някои автори заселването на Шумата трябва да
се търси още по-рано – непосредствено след 1700 г. В машинописната си книга
„Батошево и батошевци” Д. П. Иванов пише за предания, според които около
1700-1750 г. в турски имоти се заселили като пастири на добитък българи от
Стоките, Селището, Кръвеник и други селища. Краеведът Гочо Момешки също приема,
че заселването е започнало след 1700 г., като първите обитатели на шумненското
землище са били пастирите и чираците, които се трудили и живели в турските
даями и колиби, без да се помнят техните имена. Те прибирали семействата си при
себе си, впоследствие закупували имот от турците и оставали за постоянно. По
време на аянските смутове и кърджалийските вилнежи /1780-1810 г./ махалата вече
ще е имала доста къщи, защото била нападана три пъти от кърджалиите и един път
от даалиите, без да е опожарявана. Населението бягало към Разлатец.
Новообразуваната махала получила името на
заселената местност – Меча шума и Шумата /на изток от селото/. Това название
идва от старобългарската дума шоума, която означава листен фураж,
дъбова гора, гора. От дъбовите дървета заселниците добивали шума, листен
фураж за добитъка. Писмено това име е документирано за пръв път в Парусията
/Кондиката/ на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир. През 1857
г. от „махала Шумата” на поклонение в светата обител отишли семействата
на Тотю Илиев Тотев – Темела и на малкия му син Илия Тотев. За пръв махлебашия
/кмет на махалата/ бил избран Лазар Братованов.
В демографско отношение махалата се развива
възходящо от създаването си до 1934 г. Проучванията на Д. Иванов сочат около 5
къщи към 1780 г., към 1800 г. – 20 къщи, след кърджалиите около 1850 г. – 40-50
къщи, а през 1872 г. – 94 къщи със 126 семейства. Според списъка на свещеник
Иван Попкръстев през 1872 г. в махалата имало 125 семейства, а през 1875 г.
венчилата били 132. Първото преброяване от 1880 г. отчита 885 жители. Поради
изселване след Освобождението броят на населението намалява и през 1887 г. е
680 души. След това колебание населението
непрекъснато нараства. От махлите Шумата е най-многобройната,
включително и спрямо централното селище Батошево. Населението се увеличава
както от заселници, така и от високата раждаемост /от 5 до 8 деца/ и е
изключително българско. Едва след 1921-1922 г. в махалата се заселват 4 влашки
семейства от Душево и Кастел, всички с по 8 деца. След тях идват още от Душево,
Кастел и Музга. Оформя се Влашката махала.
Населението на Шумата не останало настрана от борбите
за национално освобождение. През махалата на път за Батошево и манастира са
минавали Васил Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото, Ангел Кънчев и др.
революционни дейци. По време на Априлското въстание 1876 г. от турски ятаган
погинали пет души: Десю Увала Поленеца, Кою Ганчев, Георги Колев, Колю Първов и
Дена Митева. През ада на изтезанията в Севлиевския затвор преминали пет души
въстаници: Пейко Цочев, Деко Колев, Петър Иванов, Петър Пенчев и Митю Кацаря.
Както до Освобождението, така и
половин век след това историята на Шумата е неразривно свързана с централното
селище Батошево. В махалата няма църква, училище и други обществени сгради.
Затова децата на шумненци се обучавали в килийните училища, а след това и в
светското училище на Батошево. Едва през 1907 г. в една от стаите на дюкяна на
Татю Лазаров било сформирано І-во отделение с учител габровецът Иван Саков.
Самостоятелна училищна сграда била построена през 1912-1914 г., на място
отстъпено от Темелите.
На църква също се ходело в Батошево: първоначално в
старата, а впоследствие в новата, в чието построяване участвали активно. Макар
и без собствена църква шумненци съставлявали отделна църковна енория. Черкували
се също на открито в общоселските черковища на Корийката и Чукара, а също и на махлянските:
Черковището, Боята, Бабина круша, Минювия геран. Тези стари черковища не
задоволявали религиозните нужди на селяните и през 1938 г. бил положен
основният камък на църковния храм „Св. Димитър”, в който първата служба била
през 1944 г.
Читалище „Напредък” било открито на
21 февруари 1921 г. по инициатива на местните учители.
По
известни родове са : Митовци, Везири,
Каракаши, Берови, Деневи, Цачовци, Драшковци, Палаузи, Темели, Мачковци,
Гърбузи, Момеци, Кабакчии, Радковци, Друмевци, Янковци, Дудуни, Матеци,
Гъбенци, Серкеджии, Калаени...
През 1926 г. махала Шумата
административно се отделила от село Батошево и станала кметство. С указ № 28,
обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село.
Няма коментари:
Публикуване на коментар