ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
СТОКИТЕ
Население:
1900 г. – 2776, 1920 г. – 2734, 1934 г. – 1071, 1946 г. – 1026, 1956 г. – 962,
1965 г. – 692, 1975 г. – 566, 1985 г. – 433, 1992 г. – 524, 2001 г. – 298, 2011
г. – 211.
Разположено е в най-горното течение
на река Росица и многобройните й притоци – Негойчевица, Маришница, Бяла,
Зелениковска, Багарещица и Цървулщица, на 25 км от Севлиево и 15 км от Априлци.
Землището му обхваща огромната площ от 101 535 дка пасища, гори, ливади,
овощни градини и т.н.
Селото е съставено от множество разпръснати навътре
в планината махали и колиби, за които се смята, че са възникнали преди около 200
години. Тук са се заселвали хора от различни краища, търсейки по-голяма
сигурност за себе си и по-добри условия за живот. Особено активен е бил този
процес при кърджалийските нападения и по време на Априлското въстание през 1876
г. Така се появили махалите Селището, Попска, Дрянът, Тумбалово, Валевци,
Купен, Угорелец.
Преведените напоследък османотурски регистри
паказват, че СЕЛИЩЕТО е съществувало още през XVI век. Във войнушки регистър от 1539 г. откриваме
името на един войнук, а в тимарски регистър от 1545 г. са описани поименно
главите на 7 домакинства и 8 пълнолетни неженени младежи. Очевидно по това
време е съществувало малко селище, населено с обикновена спахийска рая и
население със специални задължения и статут. В познатите ни османски документи от
следващите два века обаче не откриваме информация за това населено място.
Като най-стара и най-голяма махалата Селище се дели
на Долно, Средно и Горно. Счита се, че заселването е резултат от кърджалийските
погроми над Батошево и други полски села, когато цели семейства потърсили
закрила дълбоко в недрата на Балкана. Махалата е разположена между днешните
села Стоките и Кръвеник по поречието на река Негойчевица и склоновете на връх
Бобчевица. Топонимията е българска, изпъстрена с хубави славянски имена, от
които по характерни са: Барашки ливади, Белев лъг, Бостана, Влъкът, Горският
рът, Граматкиното, Дряновицата, Жижните, Криви дял, Москолата, Стоенчовото,
Сръбски рът, Трапето, Тънката рътлина, Усойната, Черковището и др. Името „Селищи”
се споменава за първи път в Парусията на Батошевския манастир от 1855 г.
По известни родове са: Бараците, Бирници, Бакаи,
Бъзиклевци, Добревци, Данчовци, Драшковци, Демири, Дрангели, Дурчета, Зайците,
Кърджили, Кобури /Гирета/, Клиоми, Коруджии, Караци, Кацари, Къневци, Мачковци,
Мамули, Момеци, Пандуци, Пелета, Стругарите, Табаците, Тъпани и др.
Махалата не е имала църква, поради което селяните
се събирали по време на празници и по други поводи на различните местни
оброчища. През 20-те години на ХХ век се подема инициатива за изграждане на
църковен храм. На 26 октомври 1936 г. църквата „Св. вмч. Георги” била осветена
от великотърновския митрополит Софроний.
Първото училище било открито около
1890 г. в къщата на Къньо Стоянов в Средно Селище. Деца идвали и от махала
Дряна. Родителите заплащали такса за индивидуалната работа с децата им. Пишело
се върху пясък в сандък. Строежът на нова учебна сграда в Средно Селище
започнал през 1912 г. и завършил след войните в 1916 г.
Първоначално след Освобождението
махалата е броена заедно със Стоките. В отделни периоди от време Горно Селище е
било присъединявано към Кръвеник. През 1983 г. Селище е отделено от Стоките и
признато за самостоятелно населено място с 319 постоянни жители. Към 2011 г. е
кметско наместничество със 143 жители, но без Долно Селище, което е към
кметство Стоките.
През втората половина на ХІХ век в
ъгъла между река Росица и левия й приток Негойчевица в местността СТОКИТЕ се
заражда и развива според проф. Н. Ковачев търговски и културно-просветен център
за околните махали. Появяват се няколко дюкяна, към 1868 г. са построени къщи и
параклис, обслужван от калугери на Батошевския манастир, официално назован „Св.
Димитър” и осветен от иконом Марин Софрониев от Севлиево през 1873 г. От това
време до 1887 г., когато се отделят от голямата община Батошево, Стоките са
част от Селището и цялата махала носи двойното име Стоките-Селището. С течение
на времето Стоките се разрастват и все повече се обособяват като център за
всички околни махали. От януари 1978 г. до 1987 г. е административен и
социално-икономически център на самостоятелна селищна система, включваща 15
съставни селища: Батошево, Валевци, Войнишка, Дрянът, Карамичивци, Кастел,
Кръвеник, Купен, Попска, Селище, Стоките, Табашка, Тумбалово, Угорелец, Шопите.
След това е кметство към Севлиевска община. Днес кметство Стоките обхваща
Попска махала, Долно Селище, Стоките-център и Тумбалово.
Името Стоките, като название за
централната махала, се утвърждава окончателно едва към края на 80-те години на
ХІХ век. То идва от думата сток, която означава „място, дето се
сливат, стичат реки или потоци; стоки” и точно отговаря на разположението
на махалата.
Населението на Стоките, заедно със
Селище, но без останалите махали, се движи както следва: 1891 г. – 868 жители,
1893 г. – 853, 1900 г. – 812, 1905 г. – 843, 1910 г. – 891, 1934 г. – 1071,
1946 г. – 1026, 1956 г. – 962, 1965 г. – 692, 1975 г. – 566; от 1985 г. без
Селище – 433, през 2001 г. са регистрирани 298 души, а през 2011 г. – 211.
Параклисът, който бил приспособен
по-късно за църква, не удовлетворявал нуждите на местните християни и през 1928
г. започнал строеж на нов църковен храм. На 26 октомври /8 ноември/ 1930 г.,
когато е храмовият празник на църквата „Св. вмч. Димитрий Солунски”, станало
нейното освещаване от великотърновския митрополит Филип.
Развитието на учебното дело е
свързано със старата църква, в която към 1870 г. свещеникът Радион Пенков
пригодил една килия и започнал да учи децата на азбуката и часослова
/наустницата/. Неговото дело продължил учителят Нанко Атанасов, а след това до
1887 г. учителствал свещеникът Стефан Петров, който пръв въвел светското
обучение. По негова инициатива през 1887 г. започва строеж на училище върху
църковен имот. Ниската едноетажна паянтова сграда е съборена чак през 1954 г.,
когато се оформя центърът на селото.
Читалище „Св. св. Кирил и Методий” е
основано на 31 март 1929 г.
ПОПСКА МАХАЛА е свързана с рода
Попските, преселници от Батошево. През 1854 г. в Парусията на Батошевския
манастир е спомената като „Махала Попъска”. Разположена е по течението
на река Росица от Карамичевци до Азмачов лъг при Стоките. В землището й е
Батошевският мъжки манастир.
Топонимията е славянобългарска:
Клинарната, Козарника, Магарешка стена, Преслапът, Смиловица, Церката, Ямата.
Родовете Боруджии, Бърдари и
Хубанови са дошли от Батошево, известни са също Ковачите и Патрахилите.
Населението на махалата се е
увеличавало слабо: през 1891 г. 300 души, през 1893 г. – 338, през 1900 г. –
376 души, включително и 38 монаси от манастира, през 1934 г. – 416. Следващите
преброявания показват спад: 1946 г. – 384 души, 1956 г. – 361, 1965 г. – 277,
1975 г. – 240, 1985 г. – 120, 2001 г. – 73;
последното преброяване от 2011 г. регистрира 39 души.
МАХАЛА ТУМБАЛОВО е разположена по
южните склонове на връх Бухал, като започва от Стоките /моста над река Росица/
и достига до водослива с Маришница. През 1858 г. е отбелязана в Парусията на
Батошевския манастир като „Тунбалову”. Името идва от названието на
местност, където имало тепавица и постоянно се чувал шумът от тупането й.
Килийно училище имало в къщата на
Митьо Христов още през 1865 г. Известни са учителите Кольо Сакатия от
Дебелцово, Севлиевско, Кольо Начев, Даскал Мънко от Ново село, Троянско и Петър
Дръндарят от Батошево. Тук идвали да учат и децата от Стоките.
Махалата е заселена основно от
батошевци, като по известни са родовете: Бързили, Боруджии, Вашовци,
Гергиновци, Драгановци, Дотевци, Замите, Курдовци, Кисьовци, Коевци, Мачковци,
Маркили, Пенчовци, Пулевци, Врачените/от с. Враца, Ловешко/, Яновци /от с.
Шумата/ и др.
Движението на населението през
годините показва непрекъснато нарастване: 1891 г. - 690 жители, 1893 г., заедно с махала Валевци
– 692, 1900 г. – 762, 1934 г. – 1031. Втората половина на ХХ век се
характеризира със спад в броя на населението: 1946 г. – 651, 1956 г. – 624,
1965 г. – 514, 1975 г. – 413, 1985 г. – 169, 2001 г. – 104, и през 2011 г. – 73 постоянно живеещи.
Махалите Валевци, Угорелец, Купен и
Дрянът днес са към кметство Валевци.
За топонимията на селото са
характерни звучните славянски имена: Модъргата, Разлатец, Скредливото,
Скредлива поляна, Скредлива стена, Церът.
Старинен произход имат названията: Алобите, Брезните, Валогът, Варевото,
Градът, Грохода, Гъзака, Гъзестия дол, Дълбок дол, Кладев рът, Кладевски дол,
Кривуля, Кръща, Кънев ток, Носера, Разпъта, Селището, Честака и др. От отдавна
изчезнали лични имена са наименованията Байков дол /от Байко/, Грозковото /от
Грозко/, Гъжовото /от Гъжо/ и Коновото /от Коно/. Няколко имена на местности са образувани със
старинните суфикси –ец и –ица: Криволецът, Багарещица, Градище,
Куртбашица и Цървулщица. Тези имена са свидетелство, че землището на днешното
селище Стоките, макар самото село да е възникнало в края на ХVІІІ и началото на
ХІХ век, е било обитавано от българско население векове преди това. Те също
така разкриват близостта на това население с жителите на село Батошево.
Няма коментари:
Публикуване на коментар