ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
ТЪРХОВО
Население: 1880 г. – 832, 1934 г.
– 917, 1946 г. – 879, 1956 г. – 785, 1965 г. – 525, 1975 г. – 377, 1985 г. –
281, 1992 г. – 208, 2001 г. – 172, 2011 г. – 128.
Намира се под северния край на
Витата стена, на 13 км югоизточно от Севлиево и на 1,5 км южно от съседното
село Ловнидол. През селото протича поток, който се влива в река Вилея.
Землището през 1920 г. има 11838 дка площ.
В околностите на селото има няколко
надгробни могили. Следи от изчезнали селища се забелязват в местностите Долно
Селище, на 4 км западно; в местността Селище, на 0,5 км северно, има следи от
керамика, късове тухли и др., където според преданието било разположено
първоначално днешното село; в местността
Момджии /Монджии/, на 3 км западно, има следи от старо турско селище и
гробищата му.
В различни османотурски документи
името на селото се среща в следните варианти: 1479 г. – Духанджии /Доганджан,
Тоганжиан/; 1564/5 г. – Търхова; 1619 г. – Терхова, с друго име Дуганджи; 1635
г. – Доганджилер; 1848 г. – Търлово; 1871/2 г. – Доганджии. Различните
отбелязвания на турското име на селото са под влияние на турския му изговор.
Името, което дълго време се възприема като турско, всъщност е познато на славянобългарите
далеч преди идването на турците. Думата ТОНГАНЪ срещаме в старобългарски
надпис в смисъл на птица. Веселин
Бешевлиев я отъждестви с тюркската дума togan
и османотурската dogan,
която означава вид сокол. В
старобългарския надпис тя идва от езика на тюркското население, с което
славяните са били в допир продължително време. Това население са могли да бъдат
само прабългарите. Допускаме, че появата на това селище е свързана с
проникването на българите на запад след териториалното разширяване на държавата.
Второто
име Търхово се появява в османотурски регистър за пръв път през 1564 г., а през
1619 г., за да има яснота се добавя, че другото му име е Дуганджи. Оставаме с
убеждението, че по-старото име е то, а Търхово е новото наименование. Освен
това от документа от 1564 г. става ясно, че Търхово се обособява от Ловнидол.
Може би близостта на двете селища и сливането им в едно е причина да се сочат
заедно: Терхова, с друго име Дуганджи. Второто име се среща също и в домашни извори:
през 1836 г. в Парусията на Батошевския манастир е записано „Тархово”; на евангелие от селската
църква от 1860 г. – „Село Тарвову”, а
на Псалтира през 1878 г. – „Тарова”. Проф.
Н. Ковачев го обяснява с изчезнало лично име Търхо /а може би Тарх/,
принадлежало на родоначалника му, но допуска също да е във връзка с някакъв
външен вид на местността: изтърсен,
изсипан, което ни се струва по-малко вероятно. В най-ранните приказки на
източните славяни се споменава прочутият легендарен герой Тарх Тархович.
Известни са също Тарх Дажьбог и Тарх Перунович. В Русия например лично име Тарх
е имало през ХV век, а и днес се среща фамилното Тархов. Села с името Тархово
има две в Московска област, в Ярославска област и в Красноярския край. Името
Търхово е образувано с топонимичната наставка за селищни названия –ово, така както много други села от
района – Дамяново, Душово и др.
Прието е, че селото е било доганджийско, т. е.
соколарско, главно поради факта, че е известно с името Доганджий. Ловенето,
отглеждането и обучаването на ловни соколи за нуждите на султанския двор се
благоприятствало от близостта на Витата стена, която предлагала добри условия
за това.
За пръв път се споменава в известния регистър на
ленните владения в Никополски санджак от 1479 г. като тимар на Тимур хан, син
на Емирджа, който трябва да участва във военните походи лично и да води на свои
разноски един въоръжен боец и една палатка. Записано е следното: „От зеваид
доганджии: домакинства – 31, вдовици – 1, мюсюлмани – 4, приход 3315,
първоначално – 2500, увеличение – 815, испенч – 718, останалите данъци – 2534
акчета”. Издателите на документа смятат, че вероятно става дума за село
Търхово /Духанджии/, Севлиевско. Зеваид доганджии означава резервни соколари. В
аналогичен документ от същото време и със същия текст Руси Стойков превежда
израза „От зеваид доганджии” като „От Доганджан /Тоганжиан/ и
също смята, че става дума за Търхово. В изследванията си, които се базират на
османски източници, непознати за българските изследователи, холандският историк
проф. Махиел Кийл сочи селото през 1479 г. като наброяващо само 25 християнски
домакинства. Както виждаме няма категорично посочване на името и има
противоречиви данни за населението, въпреки че е прието, че става дума за село
Доганджии. Защо се появява това противоречие е трудно да обясним.
Ако
анализираме внимателно данните ще видим, че увеличението на приходите с ¼ в
сравнение с предходната регистрация, която е проведена след средата на ХV век
/около 1455 г./, означава, че тогава селото е наброявало около 26-27
домакинства, което никак не е малко. Следователно то е съществувало далеч преди
средата на века и е старо българско селище.
В
подробният регистър от 1516 г. селото е регистрирано само с 22 християнски
домакинства. Населението е намаляло, което е в противоречие с общия ход на
развитие на селата от района – по това време те нарастват числено. Застоят в
демографското развитие се потвърждава от регистъра от 1545 г., където откриваме
записани 20 християнски домакинства /с 2 по-малко/ и 2 мюсюлмански домакинства,
които велоятно са на местни ислямизирани българи.
Разглеждайки обстойно проблема за соколарството в Северна
България през ХV-ХVІ век известната наша османистка проф. Бистра Цветкова спира
вниманието си на един соколарски регистър от 1564/5 г., където са записани 16
каяджии-шахинджии от Ловнидол – 5 действащи и 11 резервни. Тя пише, че регистраторът е поставил изрична
бележка, че от селото Ловнидол е било обособено друго село – Търхова /дн.
Търхово/, в което според нея по това време не е имало соколари. Това е първото
писмено свидетелство с името Търхово. Учудваща е тази бележка, тъй като
видяхме, че селото е съществувало още през първата половина на ХV век. Остава
да приемем, че са били две села, които поради близостта си са се сляли след
време. Важно е също така уточнението, че по това време селото не е соколарско
/такова е било съседното Ловнидол/.
Неблагоприятните
тенденции в развитието на селото от началото на века се затвърждават и през
1580 г., в подробен регистър, срещаме записани 16 християнски домакинства и 5
мюсюлмански, от които едно на обръщенец в исляма.
За
един дълъг период от четири десетилетия в началото на XVII век
разполагаме само с джизие регистри за плащания от християните поголовен данък,
които илюстрират нагледно продължаващия спад в броя на ханетата
/домакинствата/: 1600 г. – 25, 1619 г. – 13, 1625 г. – 19, 1635 г. – 11, 1639
г. – 11.
Съвършено
нова ситуация в селото показва авариз регистърът от 1642 г., където са записани
само 10 християнски домакинства, а мюсюлманските са достигнали числото 20. Намалението
на християнските домакинства и в същото време увеличението на мюсюлманските ни
кара да мислим, че тук е осъществен преход към исляма на част от християнското
население. Този извод се потвърждава и от посочването на 2 домакинства като
нови мюсюлмани, записани със служебното бащино име „син на Абдуллах”, поради липса на баща мюсюлманин.
Други
два джизие регистъра от 1644 и 1650 г. показват, че броят на християнските
домакинства се запазва за известно време на 10, след което в познатите ни
регистри от ХVІІІ и ХІХ век не откриваме християни в Търхово. Мюсюлманските
домакинства нарастват на 30 през 1751 г., като 3 от тях са на обръщенци в
исляма. Видно е, че бавният и продължителен процес на ислямизация на местното
население продължава. Следващи османотурски документи от 1845 и 1873 г. сочат
селото като изключително мюсюлманско с 65 и 82 домакинства. Данните за Търхово
от 1751, 1845 и 1873 г., показващи Търхово като само мюсюлманско село, считаме
за непълни и неточни.
Така
например разполагаме с данни за изселване на български семейства от Търхово
през 50-60-те години на ХІХ век. След Кримската война през 1858 г. 18 български
семейства от Търхово, Ловнидол и Гостилица се заселили в изоставеното след
върлувалата чума село Стежерово, община Левски. Десет години по-късно /1868 г./
нови 26 семейства от същите три села идват в същото село. През 1867 г. братята
Станю и Минчо Филеви, Ганчо Иванов, Гутю Коев и Станю Колев със синовете си
Колю и Анко се заселват в село Божурлук, Плевенско, ново село, построено за
черкези, които отказали да го населят. Виждаме, че за кратък период от време
селото е напуснато от немалък брой български християнски домакинства, което
означава, че тук вече е имало пренаселеност.
Запазени домашни извори също показват селото като българско.
През 1836 г. населението на Търхово подпомага материално възобновяването на
Батошевската обител и затова името му е записано в манастирската Парусия, наред
с други 38 населени места от района. През 1860 християните си построяват църква
„Св. Великомъченик Димитър”, а в евангелие /1860 г./ и псалтир от храма /1878
г./ откриваме приписки с името на селото. Без многобройно и будно християнско
българско население изброеното до тук не би било възможно. Допустимо е данните
в последните османски регистри за населението на селото да са грубо
фалшифицирани, по-точно да са подменени, при което християнското население да е
записано като мюсюлманско. Към тази мисъл ни навеждат и резултатите от първото
преброяване на населението след Освобождението през 1880 г.: българи – 832,
турци – 2, и други – 1. Дори и да допуснем известно изселване на мюсюлмани за
краткия период от 2-3 години, все пак числата красноречиво показват българския
характер на селото.
За стари родове в Търхово се смятат: Гергевци,
Драгошини, Кьочуци, Молли, Папанчетата, Стоевци и др.
В топонимията на Търхово са запазени звучните
славянски имена Бабинец, Вилея, Копривене, Лъкавец, Сърпич. Със старинен
произход са още имената Джерна, Жерка, Кацата на селище, Лазарец, Селище,
Търхово /от изчезнало лично име/ и др. Тези названия са свидетелство за
наличието на непрекъснат живот в землището на селището от средновековието до
днес. Проникването на турското влияние се илюстрира от топонимите Копойска
махала, Керемезки колиби, Кючушка махала, Лафчийска махала, Момджии, Пиздова
махала, Чакалска махала, Чапкънска махала, от селищното наименование Доганджии
и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар