КРЪВЕНИК

 

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

КРЪВЕНИК

             Население: 1880 г. – 1517, от 1934 г. насетне без Войнишка, Табашка и Шопите: 1934 г. – 427, 1946 г. – 396, 1956 г. – 915, 1965 г. – 259, 1975 г. – 261, 1985 г. -  215, 1992 г. – 397, 2001 г. – 258, 2011 г. – 199.

Разположено е в красива котловина в Предбалкана, на    30 км  южно от Севлиево и 10 км източно от Априлци, на 480 м надморска височина. Типично планинско разпръснато селище, включващо следните  махали: Войнишка, Лумпари, Пейковци, Стар Кръвеник, Табашка, Троенци, Шаварна, Шопи, Центъра /Кръвеник/ и множество малки родови колиби: Иванбашовци, Тафровци, Чолаци, Шатровци и др. Край селото тече река Негойчевица, ляв приток на Росица, в землището са изворите на река Боазка, приток на Видима.

От многобройните единични находки от различните епохи – оръдия на труда, оръжия, накити, битови предмети и др., в селото има създаден краеведчески музей /1961 г./, а историята му е проучена в подробности и издадена от проф. Н. Ковачев.

Най-ранните следи от живот в землището на Кръвеник са от неолита /новокаменната епоха/ и началото на халколита /каменно-медната епоха/. От това време са датирани кремъчен нож от местността Търнивата нива в западния склон на връх Мишовец, срещу махала Шаварна; връх на копие от светлокафяв кремък от местността Трапа в махала Тафровци и три отломъка от светлокафяв кремък от същата местност; плоска каменна брадва от сивокафяв пясъчник, намерена в речното корито на река Негойчевица от учителя Христо Ив.Христов; каменна брадва-чук с дупка от коритото на Пейновския дол, в източните склонове на връх Острец; втора брадва-чук с дупка от местността Сухата чешма, южно от махала Шопи.

От времето на енеолита  са клинообразна кремъчна брадва от махала Лумпари, плоска по форма, както намерената при местността Бързелица, село Столът; кремъчен връх на стрела с восъчен цвят от насипа на Бабината Йовина могила в махала Тафровци, фино ретуширана, която показва, че наблизо е имало енеолитно селище.

От края на бронзовата епоха /ХІІ-VІІІ век пр. н. е./ е двуостра бронзова брадва от Граднишка река в близост до махала Лумпари, напълно приличаща на тази от село Столът /ХІ-Х в. пр. н. е./. Пак от това време е и клинообразна бронзова брадва тип келт от същата махала.

Изхождайки от намерените находки проф. Н. Ковачев предполага, че в землището на днешното село по време на бронзовата епоха са живяли траки скотовъдци, организирани в една родова община с отделни патриархални семейства.

По време на желязната /латенска епоха/ тракийското население  значително се увеличило. Запазени са над 61 могилни некрополи и отделни могили, пръснати из цялото землище на селото с размери: височина от половин метър до 4 м и ширина – от 8 до 20 м. Най-гъсто са разположени по южния склон на Леви връх от махала Селище до Лумпари: около махалите Слепевци, Тафровци, Караивани, Стар Кръвеник, Кацари, Шопи и Пейковци; на юг от река Негойчевица има единични и по 2-3 могили в махалите Троенци, Дряна и Шатровци. В местността Бабина Йовина могила при заравняне на терена е разкопана тракийска могила и разкрито погребение с трупоизгаряне. В основата на каменната могилка били открити две глинени урни, едната пълна с пепел и горели човешки кости. Подобни урни са открити при погребенията в село Столът и при връх Голям Острец, датирани към V-ІV век пр.н.е. Пак при заравняне на терен в махала Караивани е разкрита каменна могилка с погребение с трупополагане, ориентирано юг – север. Погребалните дарове включват: връх за копие, дръжка от бронзова кофа и части от нея, тока от конска амуниция /аналогична на подобна от село Столът/, фрагменти от тракийска керамика и др. Датировката е ІV век пр.н.е.  Погребение с трупоизгаряне е намерено при изкопни работи в местността Пириево. То включва следните предмети: крив железен нож, два фрагмента от желязно копие, дъговидна сребърна фибула „тракийски тип”, всичките от ІV век пр.н.е. В повечето от могилите, разкопавани от населението по различни поводи, са откривани погребения чрез трупополагане и изгаряне. Погребалният инвентар е беден: фрагменти от глинени съдове с жълто-червен, сив и чер цвят; върхове от железни копия, криви тракийски къси ножове, бронзови и сребърни фибули „тракийски тип”, по-рядко бронзови съдчета. Повечето погребения са датирани към ІV в. пр. н. е. Бронзова дъговидна фибула от ръбест бронзов тел е открита в надгробна могила в махала Дряна. Тя е сходна с фибулите от тракийската крепост на връх Голям Острец и село Столът. Датирана е в V-ІV век пр.н.е. Една от най-интересните находки е посребреното медно тасче /фиала/, намерено вероятно в тракийска надгробна могила в района на селото. Следи от открити тракийски селища са намерени в местността Лещака при махала Шатровци в Грозавски дол, в местността Дългата ливада между махалите Пейковци и Шопи, в района на махала Тафровци в местността Трапа, в местността Карамедовото.   

Укрепено племенно средище и култов център от типа брия /”град”/ се намира на връх Острец /1033 м/, на 3,5 км югозападно от селото. В северната му част е крепостта, а в южната – отбранителната кула. Зидовете са без спойка, вероятно с кал. Проведените през 1953 г. археологически разкопки установяват, че просъществуването на комплекса може да се отнесе към V-ІІІ в. пр. н. е., и, че е подобен на укрепения пункт в местността Имането, над Душевски колиби. Откритите хромели, овъглено жито и др. свидетелстват за засилване на земеделието. В махала Табашко е открита каменна пота за леене на метали, вероятно за изработване на украшения. Железните оръжия и метали са внасяни по пътя на размяната. Допустимо е да са съществували търговски връзки с тракийския град Севтополис на юг от планината посредством долината на река Тъжа.

Всички надгробни могили и тракийски неукрепени селища в Кръвенишката котловина, както и крепостите при Голям Острец и Имането се отнасят към V-ІV век пр.н.е. Те са свързани с тракийските скотовъдни племена, живели по това време в района. Тези траки са умеели да обработват металите, познавали са грънчарското колело, произвеждали са различни оръдия на труда, оръжия, накити, строели са крепости, погребвали са първенците си в надгробни могили и са поддържали културни връзки с близки и далечни сродни тракийски племена.

За проникването на римското влияние в Кръвенишкия  район говорят следните находки: бронзова статуйка на Хермес, случайно намерена в махала Лумпари /ІІ-ІІІ век/,  със счупени ръце над лактите и краката до бедрата;  бронзова вотивна плочка на Хермес от местността Бабиното Миховичино, с петоъгълна форма /ІІІ век/. На изработената от най-висококачествен бронз оброчна плочка  Хермес е обкръжен от петел и агне, с кадуцей /жезъл/ в лявата и кесия в дясната ръка. Този скъп предмет е бил по всяка вероятност част от семейния олтар на богат тракиец. Разкопките показват, че през ІV-V век запустялата тракийска крепост на връх Острец е използувана от римляните като пост за охрана и наблюдение във връзка с близкия Русалийски проход. 

Множество находки са характерни за нашето средновековие: девет броя железни върхове за стрели от ранното средновековие /VІІІ-ІХ век/; три железни брадви, намерени в местността Липова могила, махала Дряна, от ІХ-Х век; копие, връх на копие,тесла, огрибка, косер, всичките железни, се датират към ХІ-ХІІ век; стъклени и бронзови гривни от ХІІ-ХІV век. Всички тези находки ни дават основание да заявим, че през римската, ранновизантийската и средновековната епоха тук е имало живот без прекъсване до края на ХІV век.

            Според проф. Н. Ковачев Кръвенишкият край през Средновековието е неразделна част от владенията на граднишкия феодал-болярин и е служел като скотовъдна база и място за лов и риболов. Той допуска, че заселване с постоянен характер в землището на Кръвеник е станало най-вероятно през време на Втората българска държава, в района на най-старата махала Стар Кръвеник, където 2-3 рода са се занимавали със скотовъдство и земеделие. От тази късна епоха датират няколко археологически находки: желязна брадва с хоризонтално острие, каменна пота за топене на метал, желязна огрипка, копанарска тесла, железен косер, железен боздуган.

            Овладяването на крепостта при Градница от османците в края на ХІV век е придружено с военни стълкновения и разрушаването й. Част от населението се укрива в горите на Кръвеник по Леви връх. Съпротивата продължава и през ХV век, тъй като през 80-те години в османски документ са отбелязани 16 вдовици в Градница. През този и следващите векове миграцията на българско население към Балкана продължава. Разрастването на Кръвеник и околните махали е резултат от заселването на избягали българи от Градница. В подкрепа на това мнение са общите езикови и етнографски особености на населението от двете села. Топонимията и антропонимията на селото също свидетелстват, че то води началото си от края на Втората българска държава и началото на османското господство.

            Махала Стар или Горен Кръвеник. Най-старата махала, дала името на селото. Старинни родове са: Миленовци, Хаджиите, Пандурите, Игнатовци, Качули, Наневци, Гърбовци.

            Махала Войнишка. Втора по-старинност в селото. Заселена от избягали войнуци. Стари родове са: Иванбашовци, Кафтаните, Чолаците, Тарановци, Боевци, Слепевци, Хъревци, Пенковци и др.

          Махала Табашка /Табашкото/. Името е свързано с прякор на първите заселници Табаците, Табака. Стари родове са: Коркините, Пехливани, Факири, Коци, Узуни, Жабили, Мочовци, Иванковци, Батоли и др.

             Махала Троенците. Възниква през ХVІІІ век от родовите колиби Долни Доневци, Титюзи, Троенци, Шатровци.

           Махала Лумпари. Името идва от прякор Лумпара. Стари родове са: Лумпари, Карафизеви.

          Махала Шопите. Стари родове са: Шопите, дали името на махалата; Власите, Карамариновци, Кацарите.

            Махала Шаварна. Стари родове са: Боруджии, Демири, Балджии, Рочилите, Патевци, Лалевци, Тодорани, Гърдевци.

            Махала Пейковци. Стари родове са: Киеците, Сарахошите.

            Махала Дългодреите /Боаза/.  До 1906 г. е към Кръвенишката община.

            За пръв път в османски документ името на Кръвеник се среща през 1619 г. В обобщен списък за джизието /поголовен данък/ на неверниците от вилаета Търново и каза Търново е записано: “село Искравеник – 5 ханета /домакинства/”. В приписка в „Парусията” на Батошевския манастир от 1836 г. името е Кравеник; в документ от 1854 и 1857 г. – Кравеникъ; в 1880 г. – Кравеникъ и Кръвеникъ; в 1883 г. – Кревиникъ.

            Народната етимология в най-различни варианти го свързва с убийството на турчин /турци/ и плащането на данък „кръвнина”; също и с кривините на така наречената Кръвенишка пътека. След задълбочен анализ, отхвърляйки редица други варианти /кръв, кръвена земя, червена почва, крава/, проф. Н. Ковачев обоснова схващането, че името Кръвеник първоначално е означавало „скрит, закътан” и е във връзка с втрапеност на местност или закътаност на поляна между високи дървета в гора. Такива признаци е имала местността на връх Бабан и в махалата.

Селото е тимарско и войнушко, т.е. има обикновено население и население със специален статут. Обикновеното население е включено към тимара на граднишкия спахия. Втората по старинност махала Войнишка се заселва от избягали поради верски притеснения българи от Градница. Османски документ от 1870 г. показва, че селото продължава и по това време да дава войнуци на държавата. В групата от 50 души, които отиват да работят в околностите на Цариград в султанските конюшни, са включени и двама кръвеничани: “Йонко, син на Драгню и Стоян, син на Калю”.

            През ХVІІІ век в района на селото възниква турски чифлик в местностите Трапа, Поляната, Табашкото равнише, Лъката. През ХІХ век богати турци от Градница владеят късове земя в Кръвенишкото землище: Алин аа, Кара Ахмед, Реджеб Кучка, Периова и др.

            Множество от махалите имат родов произход. По-известни и стари родове са: Миленовци, Хаджиите, Джумаците, Качулите, Карафизеви, Тафровци, Пилити, Караивани, Тарановци, Власи, Коркини. Иванбашовци, Чолаци, Боевци, Слепевци и Ъревци произлизат от един родоначалник – дядо Стойчо от Градница.

            Отделянето от село Градница и получаването на административна самостоятелност се постига чрез бунт около 1800 г. За административно-просветен център е избрана средищната махала Трапът-Чифликът. Избирали се селски съвет – „мезлич” и мухтар, чорбаджия-кмет на селото. На печата на селото пишело: „Печатъ селу Кравенк”, а в средата му имало кръст. Помнят се следните кметове: Еремия Миленов от махала Стар Кръвеник, кметувал от 1790 до към 1820 г.; Цонко Стойнов Пехливан от махала Табашка; Пенко Михов Стойчев от махала Войнишка, кметувал около 25 години; Фильо Радев Младенов от махала Стар Кръвеник, кмет от 1846 до 1876 г.   

Кръвеничени активно се включват в националноосвободителните борби. Революционен комитет, изграден в края на 1875 г. ръководи подготовката за въстание, което избухва на 1 май под ръководството на воеводата Фильо Радев Миленов /дядо Фильо/. Въстаниците се присъединяват към част от четата на Цанко Дюстабанов и водят сражение с башибозука. След разгрома селото е опожарено. Всичките 270 къщи са ограбени, от тях опожарени: 120 къщи, 87 хамбари, 38 дюкяни, 1 църква, 1 училище. Убити били 42 мъже, 9 жени и 9 деца.

            В редовете на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война участвали Димо Йонков – Малкия, Милен Николов, Никифор Иванов Керечето, Христо Петков, Лальо Михов Боевски, Васил Костов.

            Центърът на селото започва да се развива като административно селище след 1800 г. Килийното училище е създадено преди 1820 г., когато отделни деца са се обучавали в една от мутафчийниците в центъра.  Преподавали учители от съседното Ново село. В махала Лумпари в абаджийската си стая ограмотявал по няколко деца Цочо Мирчев. Стремежът към просвета накарал кръвеничани да построят т. нар. Сая-килия към 1820 г., една схлупена едноетажна постройка с няколко стаички. Там в една от стаите даскалът от одърчето наблюдавал малцината си ученици. Тук ставали кръщавания, венчавки и опявания. Първи учители са: даскал Димитър Радев Миленов /преди 1836 г./, йеромонах Теофил, Йовко Тотев и др. През 1869 г. в черковния двор се изгражда двуетажна училищна сграда, изгорена по време на Априлското въстание през 1876 и възстановена през 1877 г.

            В църковно отношение кръвеничани отначало били обслужвани от свещениците от Ново село. Църковните треби се извършвали на открито или в някоя къща, а по-късно в саята-килия. Около 1845 г. мухтарят Пенко М. Стойчев издействувал от властта разрешение за съграждане на църква, строежът на която започнал през 1847 и бил завършен през 1848 г. Красивата резба на иконостасът изработили новоселски марангозчии, а по-късно много от иконите били дело на македонските зографи Ненчо и Наум Илиеви. На 9 май 1849 г., на храмовия празник, църквата „Св. Николай Летний” била осветена от търновския владика Неофит. Тази църква обслужва населението до 1913 г., когато е съборена, за да се построи на следващата година нова. Пръв свещеник в селото е Димитър Радев Миленов, от рода на Миленовци.

            Читалище „Светлина” е основано през 1928 г.

            Кръвеник през целия период на османското владичество е чисто българско селище. В “Материалы для изучения Болгарии” се посочва, че през 70-те години на ХІХ век Кръвеник има 30 къщи, махала Табашка – 15, махала Троенците – 10, Шаварна – 10. Според едни източници през 1876 г. селото е наброявало 270 къщи /домакинства/, а според други – 370 къщи, със средно по 6 души в къща. За тази година проф. Н. Ковачев изчислява населението на 2259 души. Според първото преброяване в Княжеството от 1880 г. населението на Кръвеник е 1598 души, или 299 домакинства. След Освобождението се заселват няколко цигански семейства от Градница: родовете Асанови, Алиеви, Тахирови и Фезиеви, по религия мюсюлмани. През 1941 г. са 41 души. Днес в селото също живеят известен брой цигани.  

            Топонимичното богатство на Кръвеник е проучено обстойно от покойния проф. Н. Ковачев, който отбелязва, че местностните наименования надминават 930 и са убедително доказателство, че животът тук датира далеч преди османските завоеватели да се появят в българските земи. Голяма част от имената се отличават със своята старинност: Варана, Грамадата, Грозав, Гроходите, Гъзака, Искърите, Лочника, Киевото, Куклите, Обръшлака, Обръш Бяла, Слатина, Слонът, Средокът, Стоката, Шаварна и др. Със славянски произход са имената: Кръвеник, Корделът, Мрътвицата, Рударникът, Руклите, Солища и др. Старинните суфикси –ец и –ица носят: Басаковица, Зелениковец, Каменицата, Киевщица /Кищица/, Мишовец, Негойчевица и др. Със старинен произход са антропонимите Батол, Блъско, Бобко, Бойна, Връцко, Въньо, Гергица, Гостьо, Гърдьо, Дильо, Кършо, Мръско, Плочко, които могат спокойно да се отнесат към времето преди османското нашествие. Названията на някои местности идват от отдавна изчезнали лични имена като Гергицовото /от Гергица/, Геронтев кладенец, Муновото /от Муно/ и др.  

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/