СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ПЕТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ (15 октомври 1887 - 15 октомври 1890 г.)

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ПЕТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(15 октомври 1887 - 15 октомври 1890 г.)

За разположението на политическите сили в Севлиево в навечерието на изборите доста точна оценка дава Петър Пешев, който от август 1887 г. се установил в родния си град като адвокат. Силната и борческа по-рано Либерална партия, вече под ръководството на д-р Васил Радославов, е много отслабнала. Верни на партията останали учителите и малцина младежи, групирани около опитните и авторитетни партийни деятели като Никифор Влаев, Христо Топузанов и Минчо Пешев. С много ентусиазъм и завидна енергия към тях се присъединил и Петър Пешев, който оглавил организацията и я направил най-силният и единствен опонент на управляващата Народнолиберална партия на Стефан Стамболов. Към Стамболов по време на режима му се ориентирали някои от местните консерватори и дори русофилски елементи от времето на регентството; както казва П. Пешев: „при него се наредили всички партийки, противни на либералите“.

          Изборите в Севлиевска избирателна околия на Севлиевски окръг се провели на 27 септември (9 октомври, нов стил) 1887 г. в спокойна обстановка. В 8.00 часа било избрано бюро и започнал избора, който продължил до 17.00 часа. По списък избирателите били 10 197 души, гласували 3694, което означавало, че избирателната активност е била 36 %, значително по-голяма от тази по време на изборите за Велико народно събрание през предходната година. Според дневника на изборите кметът на града Никифор Влаев „присъствал на избора на бюрото, но след това се оттеглил навън за да произвежда смущения сред недоволните избиратели.“ Към бюрото не били отправяни заявления за нарушения по време на изборния ден. В Народното събрание обаче постъпило прошение, подписано от 119 севлиевци и един протест от градския кмет. Комисията по проверка законността на изборите в 5-то ОНС отхвърлила и двете като несъстоятелни и предложила изборите да се признаят за „законни и правилни“. Народният представител Св. Франгов попитал Никола Генев предприемач ли е по шосето Севлиево-Свищов и по пощата. Депутатът от Троян Н. Шивачев (бивш севлиевски представител в 3-то ОНС) и Марин Конов се изказали, че не е предприемач. Докладчикът на комисията д-р Стоянович пояснил, че в архивите на министерството нямало данни и се бъркал вероятно с Христо Генев. Д-р М. Цачев потвърдил същото. След изясняването на този въпрос изборът на севлиевските депутати се утвърдил като законен. В стенограмата били посочени четирима народни избраници:

Никола Генев – избран с 3689 гласа. Избиран бил за народен представител в 3-то ВНС. Ориентирал се към Стефан Стамболов и формираната от него Народнолиберална партия.

Марин Конов – 3698 гласа. Известен русофил и консерватор, кмет на Севлиево (1887-1892). При управлението на Стамболов станал негов привърженик.

Радой Георгиев – 3698 гласа. Участник в Априлското въстание, втори кмет на село Батошево след Освобождението. Бил депутат в 3-то ВНС. След Падането на Стамболов от власт се ориентирал към народняците.

Димитър Петков – 3523 гласа. Близък сътрудник на Ст. Стамболов.

В стенографските протоколи от заседанията на събранието през 1887-1889 г. обаче фигурирали имената на още двама севлиевски избраници: Радко Яранов – търговец на железария, и Димитър Караиванов -  фабрикант и търговец. Каква била причината те да не са посочени заедно с първите четирима, няма обяснение в стенограмите.

     В страната изборите били спечелени категорично от управляващата Народнолиберална партия на Стефан Стамболов, която получава 260 депутатски места, срещу само 32 за консерваторите. Севлиевските народни представители също били привърженици на управляващата партия.

От севлиевските избраници активна парламентарна дейност развил единствено Димитър Петков, който първоначално бил секретар, а през последната година от мандата - подпредседател на Народното събрание. Той бил председател на бюджетната комисия, а Никола Генев (често го пишат и Генов) - член на комисията по правосъдие и на прошетарната комисия. Освен Димитър Петков, останалите петима народни избраници не се изказали нито един път по време на парламентарните сесии, общо три, свиквани от средата на октомври до средата на декември 1887, 1888 и 1889 г.

През 1890 г. 5-то Обикновено народно събрание не било свиквано и се разпуснало на 15 октомври същата година.