СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЧЕТВЪРТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ (27 юни 1884 – 6 септември 1886)

 

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЧЕТВЪРТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(27 юни 1884 – 6 септември 1886)

 

Пролетта на 1884 г. заварила Княжество България с коалиционното правителство на либерала Драган Цанков, назначено от княза след отказа от Режима на пълномощията и възстановяването на Конституцията. Изминали са само 5 години от създаването на българската държава, през които опитите на Батенберг да управлява с избраните от него правителства (общо 8 на брой, просъществували от 3 до 10 месеца), без да се съобразява с изборните резултати, са довели до разочарования и политическа несигурност. Правителството на Цанков не разпуснало 3-то ОНС, което, заедно с редица още проблеми, довело до появата на разногласия сред либералите и формирането на две крила в младата партия. Опозиционното крило, начело с Петко Каравелов, поискало нови избори за Народно събрание, които били спечелени от него. Консерваторите не проявили активност и загубили старите си позиции.

          Севлиевска избирателна околия със своите 10 147 избиратели имала право на 6 депутати. На изборите на 27 май се явили 3004 души, които с мнозинство от ¼ от гласоподавателите избрали следните народни представители:

Стефан Стамболов – избран с 2589 гласа. Посредничил неуспешно за изглаждане противоречията между Драган Цанков и Петко Каравелов. Първоначално отказал да се кандидатира за поста председател на Народното събрание, но в последвалия развой на събитията станал подпредседател, а след това и председател.

Никифор Влаев – избран с 2580 гласа. Авторитетен водач на местните либерали до идването на Петър Пешев в града през 1887 г. Мандатът му на народен представител съвпаднал с избирането му за кмет на Севлиево (1885-1887 г.).

Христо Топузанов – избран с 2549 гласа. Търговец и адвокат. Активен член на Либералната партия.

Севлиевският окръжен съвет провъзгласил и тримата за народни представители, а в парламента комисията по законността на избора също утвърдила избора им за законен. Стамболов предпочел да остане депутат от Търново, където също бил избран, а на негово място влязъл следващият от списъка - Михо М. Гълъбов, от село Млечево, добре известен като народен представител в Учредителното събрание през 1879 г.

При допълнителните избори на 3 юни участвали 1512 избиратели, които избрали:

Хубан Кючуков – с 1505 гласа. Едър търговец и индустриалец, либерал.

Андрей Пейков – с 1496 гласа. Знакова фигура от село Крамолин, учител, уважаван общественик, либерал.

Димитър Петков – с 1215 гласа. Близък сътрудник на Стефан Стамболов, бъдещ кмет на София, министър и министър-председател на България.

Както редовния така и допълнителния избор преминали в спокойна обстановка, нямало подадени заявления за изборни нарушения, поради което в Народното събрание комисията по законността предложила утвърждаването за депутати и на втората тройка от списъка. Кандидатурите на Хубан Кючуков и Андрей Пейков били утвърдени, но около името на Димитър Петков възникнал спор.

Д-р Помянов взел думата и съобщил, че Петков няма изискваните 30 години като условие за законен избор; дал доказателства, че е само на 25 години. В разискванията се включили още д-р Вачев, П. Славейков, Хр. Топузанов, Дюкмеджиев и др. Самият Петков отсъствал от заседанието. Хр. Топузанов защитил избора му. Още 30 души били записани да се изкажат по този въпрос, но председателят прекъснал разискването. По предложение на Н. Живков се гласувало въпросът да се отложи до идването на Д. Петков в събранието, който сам да отговори на колко години е. В 5-то заседание той се явил и заявил, че да излъже в съда за годините си го накарали адвокатите му д-р Помянов и Балабанов, които му били защитници по едно дело, и, че всъщност е навършил 30 години. Отново започнали поредица от изказвания, прекъснати от председателя. При гласуването либералното болшинство утвърдило избора на Д. Петков за законен.

В политическата битка между двете крила на Либералната партия севлиевските депутати се изявили като привърженици на Петко Каравелов и били доста обвързани със Стефан Стамболов, с когото се познавали добре от времето на революционните борби преди Освобождението. Консерваторите, обезверени от развоя на събитията в младото княжество, проявили апатия и останали без представители в 4-то ОНС. Избирателната активност била слаба – 29,6%, а при допълнителните избори – 14,9%, при 28,9% за страната.

Един бегъл поглед върху стенограмите от заседанията на 4-то ОНС показва, че Никифор Влаев е бил най-активният от севлиевските депутати. Избран бил за член на прошетарната комисия, а също и в бюджетната комисия. Правил е писмени запитвания към министрите и писмени предложения по различни актуални въпроси. Активно участвал в обсъждането и приемането на законите за градските и селските общини.

В заседанията на Народното събрание дейно участие имал и Христо Топузанов. Той бил член на комисията по проверка законността на изборите и като такъв повдигнал въпроса за избора на Никола Шивачев от Троянска околия, бивш депутат в 3-то Обикновено народно събрание от Севлиево, върл консерватор. Участвал в подготовката на отговора на тронното слово. Изказвал се по различни въпроси и най-вече по обсъждания законопроект за градските и селските общини.

В стенографските дневници на 4-то ОНС няма данни за участие в разискванията от останалите севлиевски депутати с изключение на Димитър Петков.

Четвъртото ОНС заседавало отначало в салона на читалище „Надежда“ в Търново и в бившето Военно училище в София, а от 28 май 1885 г. в новата сграда на Народното събрание. След Съединението на Княжество България с автономната област Източна Румелия общият брой на депутатите от 195 достигнал до 286 души.