ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
ЛОВНИДОЛ
Население:
1880 г. – 2 1 48 , 1934 г. – 2 191 , 1946 г. – 2 095 , 1956 г. – 1 832 ,
1965 г. – 1 379 , 1975 г. – 1 142 , 1985 г. – 790, 1992 г. – 603, 2001 г. –
468, 2011 г. – 311.
Разположено
е в средната част на Предбалкана, южно от Севлиевските височини, на 430 м
надморска височина и на 13 км изток-югоизточно от Севлиево. Археологически
проучвания в землището на селото не са правени, поради което данните са съвсем
оскъдни. В местността Дончова кория има тракийска надгробна могила, където са
разкрити гробове с крушовидна форма, датиращи от ранножелязната епоха.
Селото
е заварено от османската инвазия в края на ХІV век с днешното си име, което
означава, че то е съществувало и по време на Втората българска държава. В
различни османски документи се споменава като: Ломнидол /1477, 1516, 1619 и
1635 г., Ломнидол дербенд през 1644 г./, Ломидол /1479 и 1876 г./, Ломдол дербенд /1660 г./. За пръв
път името на селото е отбелязано в домашен източник през 1660 г. в Зографския
поменик. Там между поклониците е записан и “Марко йерей Ловны до”. През
1820 г. в Парусията на Троянския манастир на лист 266 е отбелязано – Ломни дол;
през 1836 г. в Парусията на Батошевския манастир – Ловни дол /с. 89/, а през
1839 г. в Парусията на местната църква – също Ловни дол. Като Ловни дол
фигурира и в списъка на Ботевите четници през 1876 г. Проф. Н. Ковачев смята,
че името е във връзка с дола, който протича през селото и “ломи, рони
бреговете си”, и няма нищо общо с народната етимология за Ловен дол. От
Ломя дол се получава притежателното прилагателно Ломин дол>Ломни дол, а чрез дисимилация – днешното название
Ловни дол.
Най-ранното писмено свидетелство в османски
документ за селище от Севлиевския край е за Ловнидол. В доганджийски
/соколарски/ регистър от 1477 г. пише: ”Село Ломнидол, спадащо към Търнова:
къщи неверници – 4”. Тези четири
български домакинства са записани към тимара на спахията Тимур хан с твърде
ниския доход от 182 акчета. Предполага се, че са в родствена връзка със
семейства от съседното село Търхово, което било доганджийско. През 1479 г.
селото е отбелязано в регистъра за ленните владения в Никополски санджак с 32
християнски домакинства, 1 вдовица, 2
мюсюлмански домакинства и приход от 3377 акчета, заедно с неустановеното село
Малко Казари, което има 10 мюсюлмански домакинства и приход от 1077 акчета. Първоначално,
при предходната регистрация, проведена след средата на века, двете села имали
доход от 3735 акчета, който се увеличил със 719 акчета през 1479 г., или 19 %.
Увеличения приход подсказва, че село Ловнидол се е развивало възходящо през
периода от 15-20 години и е увеличило броя на домакинствата и приходите от тях.
То е владение на спахията Сюнет, син на Мехмед, който срещу получавания доход
трябвало да се явява за султанските походи лично, като осигурява един въоръжен
боец, един прислужник и една палатка. Двата документа характеризират селото
като тимарско и доганджийско и като средно по броя на населението в района.
В следващия документ, подробен регистър от 1516 г.,
християнското население е намаляло до 26 домакинства, а мюсюлманските са пак
две. През 1541 и 1545 г. християнските домакинства са съответно 21 и 29. Това
намаляване на броя на християнските семейства можем да обясним с прехода на
част от тях от тимара на спахията в друга категория население със специални
задължения и статут. Това предположение се потвърждава от любопитните данни на
един соколарски регистър от 1564-1565 г., съхраняван в Общинската библиотека на
Цариград, където поименно са записани бащиниците и обикновените соколари в
българските земи. Регистърът сочи 16 каяджии-шахинджии в Ловнидол. Каяджиите са
надзорници на гнезда на соколи от вида „шахин” в планинските райони. Всичките
16 соколари са българи по произход. От тях 5 са на действителна служба, а 11 са
резервни. Сред резервите личат ясно родствените им връзки с действуващите
/трима синове на един от действуващите и три двойки синове на трима от
действуващите/. Регистраторът е поставил изрична бележка, че от село Ломен дол
било обособено друго село – Търхова /дн. Търхово/, в което очевидно по това
време не е имало соколари. Налага се изводът, че Ловнидол по това време е
голямо село, тъй като е имало тимарска и доганджийска рая.
Към 1580 г. в подробен регистър са
записани 91 християнски домакинства и 1 мюсюлманско, което отново потвърждава,
че селото е сред най-големите в района. Опитите да се установят мюсюлмани в
Ловнидол /1479 г. – 2, 1516 г. – 2 обръщенци, 1545 г. 1 обръщенец, и 1580 г. –
1 обръщенец/ приключват безуспешно. През цялото време на османското владичество
селото остава чисто българско.
Връх в демографското си развитие
Ловнидол отбелязва през 1580 г., когато в регистър е отбелязано с 95
християнски домакинства. Следва период по-голям от два века, през който
числеността на населението на Ловнидол намалява. През първата половина на ХVІІ
век джизие регистри съобщават за обложени ханета /домакинства/, както следва:
1600 г. – 68, 1619 и 1625 г. – 38, 1638 г. – 26, 1644 и 1650 г. – 59. В авариз
дефтер от 1642 г. са записани 70 християнски домакинства. Около това число се
движи населението на селото и през следващите два века: 1751 г. – 66
домакинства и 1845 г. 78 домакинства.
Допълнителна светлина върху
историята на Ловнидол хвърлят джизие регистрите от 1644 и 1650 г., от които
разбираме, че селото е и дервенджийско. Там е вметнато, че през първата година
тези тежки задължения са изпълнявали 55 глави на домакинства, а през втората –
50. Задачата на дервенджиите била да охраняват опасния път от Свищов за Габрово и връх Шипка в
участъка от Карачела /Кална кория/ до Габрово, като съпровождат турски кервани,
военни части, пътешественици, важни особи и др. и ги предпазват от
разбойнически нападения.
В
средата на ХVІІ век селото е все още голямо. Запазена е легенда, според която
Ловнидол е било наричано още и Харбалии /може би така се е назовавала махалата
на дервенджийте, харбалийте/, от турско-арабската дума harbe, означаваща късо
и дебело копие. С такова били въоръжени пазачите на прохода. Село Ловнидол
просъществувало до средата на ХVІІІ век
в местност, намираща се на 1-1,5 км югоизточно от сегашното село. Тук при
оране все още се намират фрагменти от съдове, обагрени с жълтокафява, бяла или
светлозелена глазура. В близост личат останките от стари гробища. Днес тази
местност е известна под имената Селището /Малко Селище, Голямо Селище/ и
Харбалий /Арбълий/.
Към
1750 г. недалеч от Ловнидол се разположила турска войскова част, идваща от
Габрово. Според преданието турците поискали от селяните ядене и пиене, като
всичко се поднесе от момите и булките. Селяните не се съгласили и дори оказали
съпротива. Попът на селото бил убит. За това говори каменният надпис, поставен
на гроба му в местността Поповец, а сега взидан в източната абсида на църквата
“Константин и Елена” в Ловнидол. Селото било опожарено. Населението се
разпръснало и част от него поставило началото на днешното заселище. Има
основания да смятаме, че новото място е било заселено още през първата половина
на ХVІІІ век. В един недобре запазен регистър за войнуци, датиран от това
време, се чете името Чифлик, което издателите на документа идентифицират с Ловнидол.
Не личи името на ямака, но е записано, че владее 15 дьонюма ниви, 3 дьонюма
лозя и хармани и зеленчукови градини. Около този чифлик на богат турчин започва
формирането на днешното село Ловнидол. Знае се, че по време на кърджалийските
вилнежи тук чифлик е имал Хасан Аджик, севлиевски аянин /управител/. Пак по
това време поради притеснения от
кърджалиите и останалата част от населението на старото селище се прехвърлили
на новото място. За известно време новото селище се наричало с две имена:
Чифлика и Ловнидол. Първоначално живеещите в Чифлика турци и българи вероятно
са наричали населението на старото селище харбалий, поради факта, че са
дервенджии и охраняват пътя. Оттук идва и легендата за второ селище в района с
името Харбалий. Нито едно писмено свидетелство
не потвърждава такова твърдение. Запазен
е обаче топонимът Харбалий за местност източно от Ловнидол, на 1,5 км, където вероятно е била разположена махалата
на дервенджиите. В непосредствена близост са местностите Селище, Голямо Селище,
Малко Селище и Старите гробища, където е било старото село Ловнидол, преди да
се премести.
По
време на кърджалийските изстъпления селището на старото място било опожарено.
Населението било притеснявано и от погромаджийски банди от близкостоящите
турски села. За да се предпазят, ловнидолци организирали специални групи за
отбрана, строели наблюдателници по високите места на местностите Ръта и Топ
куру. Запазени са имената на следните участници в тези групи: Ангел Цонев, Иван
Стоянов Новаков, Христо Марков Берима, Цвятко Марков Лозана, Кунчо и Янчо
Петрови, Цвятко и Русин Иванови. Като храбреци се проявили Нено Стоянов Ненов и
братята Цвятко и Русин.
След преминаването на кърджалийската
опасност и поредицата от чумни епидемии населението на Ловнидол стремително започва
да се увеличава от средата на ХІХ век: 1845 г. – 78 домакинства и 1873 г. – 178
домакинства. За кратък период от 28 години населението се увеличава повече от
два пъти, главно поради високата раждаемост. Пренаселеността принуждава много
домакинства да търсят нови възможности за живот към близките градове Търново,
Севлиево и др. населени места. След Кримската война 1853-1856 г., някъде около
1858 г. под водителството на дядо Хубан – един буден и предприемчив балканджия
от Ловнидол, 18 български семейства от Ловнидол, Търхово и Гостилица се
заселили в село Стежерово, дн. община Левски. След 10 години приижда нова група
от 26 семейства, пак от същите села.
През петте века османско владичество
Ловнидол се очертава като един от центровете на българщината в Севлиевския
край. Тука има църква, свещеници и грамотни хора. Притеснените поради
религиозен гнет българи от близки и далечни села се заселват тук. Беримската
махала е основана от преселници от Бериево; чорбаджи Марко от Хирево поставя
началото на рода Конярите или Хергелята в чифлика на Хаскьовлията. Марко йерей,
заедно с габровци, посещава Зографския манастир в Света гора през 1660 г.
Надгробният паметник с текст: „Помени господи раба божия Иване месец август
1750 индикт 10” е важно свидетелство за високата материална и духовна
културата на българското население от този край през ХVІІІ век. Техническата
изработка и художественото оформяне на кръста и текста впечатляват и показват,
че изпълнителят е майстор-гравьор, добре владеещ калиграфията. Поминалият се „раба
божия Ивене” е бил дълбоко почитан и тачен знатен местен първенец. Далеч
преди Паисий да напише своята „История славянобългарска” в Ловнидол е имало
просветени хора, вероятно обучаващи се в местно килийно училище.
Конкретни данни за образователното
дело в Ловнидол откриваме в 1805 г., когато във функциониращото килийно училище
преподавал даскал Ненко Граматик. През 1839 г. със специален султански ферман
селото си издига грамадна църква “Св. Константин и Елена”, а година по-късно и
килийно училище към нея /днес музей/. Тук учители били: отец Матей Преображенски Миткалото,
Венко от Габрово, Генчо Николов от Дряново, Сава Стоянов от Каломен, Петко
Цонев, Кольо Низамов и Тиха Ганева от Ловнидол. През 1862 г. в църковния двор
била построена нова специална сграда, с която се слага началото на светското
образование. Учители били: Атанас от
Беляковец, Петър Тодоров и Д. Н. Халачев от Ловнидол, П. Д. Кротошев от
Казанлък, Т. Бъчваров от Бяла ряка, В. Хр. Георгиев от Шипка и др. Оброчище има
в местността Илинден, източно от селото на 2 км.
Читалище под името „Учител” започва
да работи през 1898 г. /дн. „Зора”/.
Край Ловнидол през 1868 г., близо до
местността Ситбунар, преминава четата на Хаджи Димитър на път за Балкана и
оставя на лечение трима свои четници.
През 1876 г. в селото има
революционен комитет, който извършва подготовка за въстание. Поради провал, то
не избухва. От Ловнидол има участници в четата на Христо Ботев, в четата на
Цанко Дюстабанов и един опълченец в Руско-турската освободителна война
1877-1878 г.
По-значителни
стари родове са: Балджии, Братовановци,
Братоевци, Гализови, Граматикови, Дейовци, Йовковци, Йонковци, Карадончеви,
Караивановци, Конари, Костовци, Мечовци, Михалевци, Преснакови, Радевци,
Русиновци, Стойновци, Устамаркови и др.
Селото е дало много изселници към Идилево, Богатово,
Крушево, към Червена и Морава, Свищовско, и в Стежеров, община Левски. Изселници
от Ловнидол се заселват в опразненото от турците село Кавала, Еленско.
Населението на Ловнидол се групира в
няколко махали: Беримска, Ботьовска, Балджийска, Гализка, Йовковска,
Крайненска, Ширанска, Янковска.
Топонимията на Ловнидол е съхранила
редица старинни названия като: Грамадата, Гредата, Друма, Сърпич, Топлика,
Харбалий и др. Със старинност се отличават имената Аратовец, Брайдял, Градьово,
Драгашовец, Калвинец, които са образувани от отдавна изчезнали лични имена,
като Арат, Брайо, Градьо или Градул /още по-старинно, със суфикс –ул/, Драгаш, Калвин и притежават старинния суфикс
–ец. Името Топлец е безспорно старинно, съставено от прилагателното топъл
и вероятно е имало втора съставка кладенец, която с времето е отпаднала
и е била заменена със суфикса –ец. За първично славянско население
подсказват звучните имена Лещене и Слатина.
Посочените имена имат старинен произход и говорят за древността на село
Ловнидол. От допира с турци от съседните села се раждат ограничен брой названия
на местности като: Агов чукар, Ахмет+ка, Гяур чалъ, Данчова кория, Иван бунар,
Помашкото.
Освобождението
заварва Ловнидол като чисто българско село, в което през 1880 г. са преброени
2148 жители. През следващите десетилетия изселническият процес, започнал през
втората половина на века, е в разгара си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар