ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА
ВАЛЕВЦИ
Признато
е за отделно населено място през 1983 г., когато е отделено от Угорелец.
Включва бившите махали на село Стоките: Валевци, Угорелец, Купен и Дрянът, но
със силно намаляло население.
Махала
Валевци е разположена на юг от Стоките, там където река Бяла се влива в
Росица. Заселена е от родовете Валевци, придошли от село Тодорчетата,
Габровско, от Денкови и Стоянови от Батошево, от Кънчовци и Гушовци. Според
предания отначало заселниците се разположили в колибите Джалаловци, Пулевци,
Гушевци и едва по-късно слезли във Валевци.
Начално
училище е открито през 1928 г.
Като
самостоятелно населено място през 1985 г. има 115 жители, през 1992 г. – 238,
през 2001 г. – 136, и 2011 г. – 87. Самата махала също е малобройна: 2001 г. –
27 жители, а 2011 г. – 16.
Махала
Угорелец се намира в ниските северни склонове на Средна Стара планина,
отдясно по горното течение на Росица. Заселена е в края на ХVІІІ век от овчари
от Гъбене, Дебел дял, Стоевци и други близки села, които с течение на времето се
установили за постоянно. Поради спорове за пасища гъбенските управници няколко
пъти горили колибите на овчари. Опожарявания имало и по време на Априлското
въстание.
Поради тези изгаряния
селището било наречено Угорелец. Махалата се състои от Горен и Долен Угорелец, в
чиито състав влизат и колибите: Шопите, Кръстиневци и Братоевци. През 1952 г.
Братоевци се изселват към Шуменско.
По-важни родове са:
Фитеви, дошли от Гъбене, Шопите – от Стоевци, Тодорови и Данкови – от Севлиевските села, Братованови –
от Ново село, Троянско.
Начално училище било
построено през 1907 г. Дотогава децата учели в Купен.
Поради отдалечеността на
Батошевския манастир и църквата в Стоките местните хора се събирали на различни
оброчища и се черкували. Строежът на църквата „Св. Иван Рилски” продължил от
1924 до 1927 г., а освещаването било осъществено на храмовия празник на 1
ноември 1929 г.
Отначало населението било
малко, но постепенно нараснало. През 1934 г., заедно с Валевци е имало 441
жители, през 1946 г. – 816, през 1956 г. – 894. Следващите преброявания отчитат
непрестанен спад: през 1965 г. – 604, 1975 г. – 442, 1985 г. – 177, 2001 г. -
75; през 2011 г. са преброени 39 души.
Махала Купен е разположена по течението на река Маришница,
десен приток на Росица. Заселена е в края на ХVІІІ век, също като Угорелец. В
близост са малките махалички Кладев рът, Горно и Долно Имилево. До 1906 г.
махалата е част от село Гъбене, а след това се числи към Стоките. Според
историка на Батошево Д. Иванов заселниците на Купен били от рода Попови от Батошево.
От Свищовско бил родът Данкови, а Косевите от Райновци, Габровско. Други
известни родове са: Блъсковите, Братоевите, Кацарите, Коевите и др.
Името на селото идва от
име на местност, която се свързва с приготвяните през лятото купи със сено и
шума за добитъка от първите заселници.
Под името Гюбен, наред с
още 34 села в Севлиевска каза, го откриваме регистрирано в османски документ от
1848 г. за облагане с данък притежателите на овце и кози. Посочени са 590 овце
и кози, които са обложени със следния десятък: 5 овце, 30 кози, 3 агнета и 21
майки. За сравнение ще посочим, че в Бара е имало 540 овце и кози, в Богатово –
460, в Душево – 610. Махалата по това време ще е била многолюдна, за да се
прибегне до отделното ѝ отчитане от Гъбене /или Батошево/.
Няма точни сведения, но
килийно училище е имало още преди Освобождението. Светско училище се открива
през 1878-1879 г. в къщата на Драган Николов Кацарски, с пръв учител Пенчо
Балтов от село Габаре. През 1885 г. било построено по-просторно училище.
Дълго време селяните се
черкували в Стоките и на Батошевския манастир. През 1907 г. дядо Райко Гергев
подарил място за църква и гробища. Там образували черковище с кръст под една
киселица, където се извършвали обредите венчаване и опяване. От 1929-1930 г. започва
изграждането на църквата „Св. Параскева”, която е завършена и осветена на 27
октомври 1936 г. от великотърновският митрополит Софроний.
Населението на Купен не е
многобройно. През 1893 г. са преброени 322 жители, а през 1934 г. – 494. От
тогава жителите на махалата намаляват постоянно: 1946 г. – 441, 1956 г. – 433,
1965 г. – 217, 1975 г. – 161, 1985 г. – 93, 2001 г. - 37; през 2011 г. са
преброени 32 души.
Малката махала Дрянът
е разположена на северната страна на Дряновски дол. Нагоре по течението на река
Бяла е имало едноименна махаличка, която поради започналите подготвителни
работи по строеж на язовир се обезлюдява. Махала Дрянът е заселена първоначално
от селяни откъм Батошево, бягащи от кърджалиите, а по време на Априлското
въстание от пришълци от Селище и Кръвеник. По известни родове са: Власите от
Батошево, Кобури, Данчовци, Мишовци от Селище, Кършиците от Ново село, Троянско
и др.
Начално училище е
построено през 1923 г.
През 1900 г. населението
е 185 души и нараства до 249 през 1934 г. и 261 през 1946 г. Следващите
преброявания отчитат непрестанен спад: 1956 г. – 230, 1965 г. – 133, 1975 г. –
70, 1985 г. – 37; при преброяванията през 2001 и 2011 г. няма постоянно
население.
/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/
Няма коментари:
Публикуване на коментар