ВАЛЕВЦИ

 

 ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

ВАЛЕВЦИ

            Признато е за отделно населено място през 1983 г., когато е отделено от Угорелец. Включва бившите махали на село Стоките: Валевци, Угорелец, Купен и Дрянът, но със силно намаляло население.

            Махала Валевци е разположена на юг от Стоките, там където река Бяла се влива в Росица. Заселена е от родовете Валевци, придошли от село Тодорчетата, Габровско, от Денкови и Стоянови от Батошево, от Кънчовци и Гушовци. Според предания отначало заселниците се разположили в колибите Джалаловци, Пулевци, Гушевци и едва по-късно слезли във Валевци.

            Начално училище е открито през 1928 г.

            Като самостоятелно населено място през 1985 г. има 115 жители, през 1992 г. – 238, през 2001 г. – 136, и 2011 г. – 87. Самата махала също е малобройна: 2001 г. – 27 жители, а 2011 г. – 16.

            Махала Угорелец се намира в ниските северни склонове на Средна Стара планина, отдясно по горното течение на Росица. Заселена е в края на ХVІІІ век от овчари от Гъбене, Дебел дял, Стоевци и други близки села, които с течение на времето се установили за постоянно. Поради спорове за пасища гъбенските управници няколко пъти горили колибите на овчари. Опожарявания имало и по време на Априлското въстание.

Поради тези изгаряния селището било наречено Угорелец. Махалата се състои от Горен и Долен Угорелец, в чиито състав влизат и колибите: Шопите, Кръстиневци и Братоевци. През 1952 г. Братоевци се изселват към Шуменско.

По-важни родове са: Фитеви, дошли от Гъбене, Шопите – от Стоевци, Тодорови и  Данкови – от Севлиевските села, Братованови – от Ново село, Троянско.

Начално училище било построено през 1907 г. Дотогава децата учели в Купен.

Поради отдалечеността на Батошевския манастир и църквата в Стоките местните хора се събирали на различни оброчища и се черкували. Строежът на църквата „Св. Иван Рилски” продължил от 1924 до 1927 г., а освещаването било осъществено на храмовия празник на 1 ноември 1929 г.

Отначало населението било малко, но постепенно нараснало. През 1934 г., заедно с Валевци е имало 441 жители, през 1946 г. – 816, през 1956 г. – 894. Следващите преброявания отчитат непрестанен спад: през 1965 г. – 604, 1975 г. – 442, 1985 г. – 177, 2001 г. - 75; през 2011 г. са преброени 39 души. 

Махала Купен е разположена по течението на река Маришница, десен приток на Росица. Заселена е в края на ХVІІІ век, също като Угорелец. В близост са малките махалички Кладев рът, Горно и Долно Имилево. До 1906 г. махалата е част от село Гъбене, а след това се числи към Стоките. Според историка на Батошево Д. Иванов заселниците на Купен били от рода Попови от Батошево. От Свищовско бил родът Данкови, а Косевите от Райновци, Габровско. Други известни родове са: Блъсковите, Братоевите, Кацарите, Коевите и др.

Името на селото идва от име на местност, която се свързва с приготвяните през лятото купи със сено и шума за добитъка от първите заселници.

Под името Гюбен, наред с още 34 села в Севлиевска каза, го откриваме регистрирано в османски документ от 1848 г. за облагане с данък притежателите на овце и кози. Посочени са 590 овце и кози, които са обложени със следния десятък: 5 овце, 30 кози, 3 агнета и 21 майки. За сравнение ще посочим, че в Бара е имало 540 овце и кози, в Богатово – 460, в Душево – 610. Махалата по това време ще е била многолюдна, за да се прибегне до отделното ѝ отчитане от Гъбене /или Батошево/.

Няма точни сведения, но килийно училище е имало още преди Освобождението. Светско училище се открива през 1878-1879 г. в къщата на Драган Николов Кацарски, с пръв учител Пенчо Балтов от село Габаре. През 1885 г. било построено по-просторно училище.

Дълго време селяните се черкували в Стоките и на Батошевския манастир. През 1907 г. дядо Райко Гергев подарил място за църква и гробища. Там образували черковище с кръст под една киселица, където се извършвали обредите венчаване и опяване. От 1929-1930 г. започва изграждането на църквата „Св. Параскева”, която е завършена и осветена на 27 октомври 1936 г. от великотърновският митрополит Софроний.

Населението на Купен не е многобройно. През 1893 г. са преброени 322 жители, а през 1934 г. – 494. От тогава жителите на махалата намаляват постоянно: 1946 г. – 441, 1956 г. – 433, 1965 г. – 217, 1975 г. – 161, 1985 г. – 93, 2001 г. - 37; през 2011 г. са преброени 32 души.

Малката махала Дрянът е разположена на северната страна на Дряновски дол. Нагоре по течението на река Бяла е имало едноименна махаличка, която поради започналите подготвителни работи по строеж на язовир се обезлюдява. Махала Дрянът е заселена първоначално от селяни откъм Батошево, бягащи от кърджалиите, а по време на Априлското въстание от пришълци от Селище и Кръвеник. По известни родове са: Власите от Батошево, Кобури, Данчовци, Мишовци от Селище, Кършиците от Ново село, Троянско и др.

Начално училище е построено през 1923 г.

През 1900 г. населението е 185 души и нараства до 249 през 1934 г. и 261 през 1946 г. Следващите преброявания отчитат непрестанен спад: 1956 г. – 230, 1965 г. – 133, 1975 г. – 70, 1985 г. – 37; при преброяванията през 2001 и 2011 г. няма постоянно население.

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/