БОАЗЪТ

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

БОАЗЪТ

Население: 1934 г. – 953, 1946 г. – 893, 1956 г. – 715, 1965 г. – 495, 1975 г. – 344, 1985 г. – 255, 1992 г. – 132, 2001 г. – 89, 2011 г. – 51.

            Сравнително ново селище, чиито махали се появяват през ХІХ век. Разположено е от двете страни на река Боазка, между селата Кръвеник и Столът, като махалите му (Боазът и Делък) дълго време са към двете села. Според предание една от най-старите родови махали е Дългодреите (част от Боазът), на 7 км от Кръвеник, в североизточния склон на Черни връх. Първият заселник Стоян и тримата му сина били от Етъра, Габровско. Като овчари ходели с дълги ямурлуци и от там дошъл прякора им и името на махалата. От тази махала е Георги Христов Дългодреев, енорийски свещеник на новата църква в Севлиево, член-основател на Севлиевския революционен комитет, активен участник в подготовката и провеждането на Априлското въстание, загинал в сражение с турците в Новоселския девически манастир. Баща му имал до реката хан с бакалница и кръчма. Твърди се, че тук са отсядали дякона Левски и отец Матей Преображенски по време на своите обиколки. След Освобождението махалата се разраства до 12 домакинства. До 1906 г. е към община Кръвеник, а след това към Столът.

            Преди Освобождението, възникват и други махали, включително и централната. Голямата махала Боазът включвала по малките родови махалички и колиби: Центъра, Стоили, Кривошии, Игнатовци, Дълбоки, Гергани, Керяци, Дългодреи, Ганковци, Иванчевци, Денчевци, Свиланци, Гешевци, Паралиите, Белошини, Топали, Аланджий, Кътевци, Цигани, Аврами, Кантона, Шолеци, Черни връх.

         Втората голяма махала Делък е съставена от: Коркини, Салиите, Завали, Балини, Сарбулаци, Ментани, Борунсузи, Боневци, Неновци, Калоферци, Татоловци, Галковци, Ковачите, Касовци. В местността Лъгът личали изгорените останки от здание, за което се знае, че е било по турско време беклеме (стражница) по стария път от Габрово за Троян.

         Начално училище в Боазът е построено през 1911 г., а по-късно през 20-те години и в Делък.

Църквата „Св. Богородица” е построена през 1930 г.

В административно отношение първоначално всички махали са били към село Градница. През 1810 г. село Кръвеник получава самостоятелност и към него преминават махала Делък и част от махала Боазът (Дългодреите). Когато Граднишки колиби се отделят от Градница през 1892 г. под името Столът, новото село включва в състава си махалите Делък и половината от Боазът. Едва през 1906 г. от Кръвенишка община се отделя и другата част от Боазът (Дългодреите) с граница Крантовско дере.

След Освобождението доста семейства напускат махалите и търсят препитание в други части на страната. През 1904 г. например се изселват 39 семейства. За броят на населението имаме следните данни: 1934 г. – 610, 1946 г. – 553, 1956 г. – 447, 1965 г. – 327, 1975 г. – 220, 1985 г. – 176. При същите преброявания населението на Делък се движи както следва: 343, 340, 268, 168, 124 и 79. През 2008 г. постоянното население на Боазът е 39 души (Делък е обезлюдено). От 1979 г. Боазът е кметство и кметско наместничество първоначално в Граднишка община, а впоследствие в Севлиевска. След последното пребояване на населението през 2011 г., което регистрира само 51 души, кметското наместничество е закрито и административното обслужване е поето от кметство Столът.

            Топонимията на Боазът е българска и се родее с тази на Кръвеник и Столът. Ще отбележим само звучните славянски имена Левица, Леви връх, Мрътвицата и Искърите. За проникването на известно турско влияние от Градница говорят наименованията Боаза, Шолеците и др. Самото име на селището идва от турското bogaz, което означава гърло, устие, пролом, дефиле, клисура. В източните говори думата се явява под формата боаз. В българските народни говори е позната под същата форма със значение планинска теснина, проход, долина. Името се среща още при Градище, Петко Славейков, Крушево и др. 

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/